Р Е
Ш Е Н
И Е №962
гр. Бургас, 28.06.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 2481 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда
на чл.215 във вр. с чл.219 ЗУТ във вр. с чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба,
подадена от М.И.Ц., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. М.М., против заповед № 8-Z-1267/22.10.2020г., издадена от кмета на Община Созопол.
Със заповедта е наредено
да премахне незаконен строеж: „ стоманобетонова
тераса“, находящ се в
ПИ с идентификатор 67800.8.205 по КК на гр. Созопол.
Жалбоподателят искат
отмяна на акта. Счита, че същият е постановен при неправилно приложение на
процесуалния и материалния закон. Според него, в обжалваната заповед
незаконният строеж не е индвидиуализиран така, че да
е ясно кой точно е обекта, подлежащ на премахване. Твърди, че не е доказано, че
той е извършител на строежа и че обекта не представлява строеж по см. на
закона. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание се
явява лично и с упълномощен представител адв. М.,
който заявява, че поддържа жалбата и направените с нея искания. Претендира
присъждане на разноски в размер на 910лв., по представен списък. Подробни
съображения излага в писмена защита.
Ответникът – кмет на
Община Созопол, чрез процесуалния си представител адв.
а., оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Оспорва възнаграждението на адв. М. като прекомерно.
Съдът намира жалбата за
допустима. Подадена от лице с доказан правен интерес от оспорване- адресат на
акта и в предвидения от закона, срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 08.06.2020г. „А и Х БИЛД“ ООД подало до кмета на
Община Созопол жалба относно извършено незаконно строителство, в отклонение от
одобрените проекти в землището на гр. Созопол(л.55).
В жалбата дружеството посочило, че е изпълнител на
строеж- Вилна сграда с местонахождение в землището на гр.Созопол, местност Буджака, ПИ 67800.8.987 по КК, в УПИ І-8036. При посещение на строежа установило,
унищожени скални масиви на самия морски бряг, върху които била изградена стоманобетонова площадка и други нередности, извършени от М. Ц. (собственик на обекти в
сградата и управител на фирма „СИИ ДРИИМ ВИЛА“, строила обекта от 2004 до
2014г.). Поради това поискало да бъде извършена проверка и да бъдат предприети
мерки.
Въз основа на фактите, изложени в жалбата, на
23.06.2020г. зам. кмета на Община Созопол изпратил писмо до „СИИ ДРИИМ ВИЛА“, М. И.Ц. и А.К.Ш.- Р., с което
изискал представяне на становище и/или документи за строителството в ПИ 67800.8.205, изпълнено от собственици на
вилната сграда в ПИ 67800.8.987, м. Буджака, гр. Созопол и
информация относно периода на изпълнение на строителните работи и фактическия
изпълнител (л.51).
Писмото било получено само от М.Ц. (л.47), който не
изпълнил даденото указание.
На 03.07.2020г. А.К.Ш.- Р. *** искане (л.43), в
което посочила, че уведомява за извършени незаконни дейности в личния й имот-
УПИ І-8063, ПИ 67800.8.987
от съсобственика й М.Ц. и живущите съседи, които имат апартаменти в сградата,
построена в имота- бетонни тераси, разбиване на скали. Заявила, че дейностите (
строежи върху държавен имот- скали) са извършени без нейно съгласие и в нейно
отсъствие от М.Ц.. Поискала М.Ц. да бъде предупреден да спре по- нататъшните
незаконни промени в имота й. Към искането приложила имейл, изпратен от нея до
всички собственици на обекти в сградата, с който изразявала несъгласие с
извършеното строителство в имота и призовавала всички промени в бъдеще да се
извършват с гласуване, с изключение на дейности, касаещи земята.
На 5.08.2020г. служители от Дирекция „УТСК“ към
Община Созопол извършили проверка на строеж: „стоманобетонова
тераса“, находящ се в ПИ 67800.8.205 по КК на гр. Созопол. За резултатите от
проверката съставили констативен акт № 71 (л.71).
Според този документ,
строежът бил собственост на М.И.Ц. и бил извършен от него без строителни книжа-
разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти.
Строежът представлявал стоманобетонова тераса, с приблизителни размери: дължина
10.ООм. и ширина З.ООм.,
изпълнен от подпорна стена с приблизителна височина 1.50м. и стоманобетонова площадка с ажурен парапет, южно от имот с
идентификатор 67800.8.987 м.Буджака, гр.Созопол, в
поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.8.205 гр. Созопол - скали,
държавна собственост. Достъп до строежа имали само обитателите на сградата в
поземлен имот с кадастрален идентифкатор 67800.8.987 м.Буджака,
гр.Созопол и го използвали за разполагане на шезлонги и чадъри.
При тези факти
проверяващите преценили, че е нарушена разпоредбата на чл.148 от ЗУТ и с
изготвяне на акта поставили начало на административно производство по реда на
чл.225а от ЗУТ.
Констативният акт бил
съобщен на М.Ц. по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ (л.20).
На 20.10.2020г.
последният подал възражение.
Във възражението
посочил, че нито е възложител, нито е изпълнител на строежа. Заявил, че всички
строително- монтажни работи по сградата в ПИ 67800.8.987 м.Буджака,
гр.Созопол и по вертикалната планировка около нея са извършени от конкретен
строител. Обяснил, че така наречената в констативния акт „стоманобетонова тераса“ всъщност не е тераса и не е със стоманобетонова конструкция, а представялява
брегоукрепване на свлачище
в тази част на морския бряг, което било направено преди да бъде построена
сградата в поземлен имот с идентификатор 67800.8.987. Под циментовата замазка е имало пръст, която
морето е извличало и е ерозирало брега. По този начин се е причинявало свлачище и това е наложило запечатването на тази пръст със
замазка, която по своята същност не би следвало да е строеж.
На 22.10.2020г. кметът на Община Созопол, въз
основа на фактите, изложени в констативен акт №71, издал оспорената заповед
като намерил подаденото възражение за неоснователно.
В хода на съдебното производство по делото е
представено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №74/26.10.2017г. „Вилна сграда“, намираща се в УПИ І-8063 по плана
на гр.Созопол и по кадастрална карта с идентификатор 67800.8.987, както и 8 бр.
фотоснимки, съдържащи се в преписката по издаване на удостоверение за въвеждане
на обекта в експлоатация (л.124-132).
Представен е и трасировъчен чертеж, изготвен на
02.10.2020г. от инж. Стайков (л.120), според който теренът, върху който е
изграден процесния строеж в по- голямата си част попада извън границите на
ПИ67800.8.987.
По делото, като свидетели, са разпитани лицата С.С.Б., А.К.Ш.-Р., А.Х.Х., Н.В.К., В.Р.Г. и Х.Й.Г..
Св. Б. заявява, че е проектирал на няколко етапа
околното пространство и стените около сградата, намираща се в имот с
идентификатор 67800.8.987, в рамките на
регулационните линии на имота. Изграждането на проектираното от него приключило през 2012-2013 г.
Преди около две години г-н Ц. се свързал с него, с
като представител, като домоуправител на цялата сграда, за да как да бъде затворено отгоре с бетонова
настилка това пространство, което е между имота и морето. Поканил го на място,
да даде някакви указания на собствениците, защото имали желание за затворят
мястото, върху което имало само земна маса. (На скицата на л.7 долу свидетелят
посочва, че се касае до защрихованата част между края на стълбите и следващата
подпорна стена.) Един уикенд през 2018-19г. Б. посетил имота. На място се били
събрали всички собственици на апартаменти в сградата. Поискали от него указания
как точно да изпълнят намерението си- дали да спрат до каменния зид или да
покрият и него. Свидетелят им обяснил как да го изпълнят. Предложил им варианти
с дърво или бетон, но те решили да използват само бетон. Били около 7-8 човека,
които се разделили да работят на две групи. Бетонът бил излят на втория ден от
престоя на свидетеля. В работата взели участие всички присъстващи- двама
архитекти от Стара Загора, бивш спортист, един господин от Пловдив, семейство -
българка и англичанин и Ц..
Свидетелката Ш.-Р. заявява, че тя и съпругът и са
собственици на имота.
През 2005 г. учредила строителни права на М.Ц.
срещу обезщетение. Сградата в имота била окончателно завършена през 2017г. и
въведена в експлоатация. Процесната тераса била
изградена извън границите на поземления имот върху скалите.
Свидетелката имала съмнение дали цялата земя е
тяхна, защото били минали 18г. от първото трасиране на имота и имало ерозия.
През лятото на 2019г. било проведено събрание на входа. За домоуправител на къщата
избрали М.Ц., тъй като той бил един от строителите и решили, че ще може да се
грижи за имота. По време на събранието, по предложение на Ц., всички гласували
да се сложи бетон, но не било уточнено откъде до къде ще бъде изградено това
съоръжение и колко ще струва, дали ще е в границите на имота или извън него.
Принципно всички били съгласни, че нещо трябва да се направи, за да се спре
корозията, събитията обаче изпреварили трасирането на земята. През периода 10 и
15 май 2020г., в отсъствие на свидетелката и съргуга
й, съоръжението било изградено. Изграждането на площадката било финансирано от
всички собственици на обекти в сградата.
С имейл всички собственици били уведомени, че не
достига сума от 800лв., а трудът бил за сметка на М.Ц. и Х.Г., които са
направили безвъзмездно терасата.
Свидетелката обяснява, че впоследствие, след
проверката от Общината, е предприела действия по геодезическо
заснемане и тогава установила, че
площадката е изградена в държавна земя. До този момент смятала, че земята е
тяхна.Отрича тя или съпругът й да са участвали с физически труд при изграждане
на площадката.
Св. Х. обяснява, че е управител на дружеството,
довършило строителството на сградата в имота- „АиХ
БИЛД“. До приключване на строителството огради към морето не били поставяни, не
бил изливан бетон, защото там имало скали.
Свидетелят посетил обекта през 2020г. по покана на А.Р..
Видял, че има пристройки, впоследствие добавени, опрени върху скалите- бетонова площадка и тераса, също пристроена, с дължина и дълбочина по скалите
към брега. Върху
терасата била изпълнена железобетонна конструкция в дълбочина към морето
няколко метра и вкарана към апартамента, с цел да се усвои терасата.
Площадката, изградена върху скалите, била отделна от тази, изградена в
границите на имота.
За тези обекти подал жалба до Община Созопол и
РДНСК, защото искал да стане ясно, че не той ги е изпълнил. Бил чувал, че
инициатор на това строителство е Ц..
Свидетелят К., който е собственик на апартамент в
сградата обяснява, че на 15 или 16 май 2020 г. започнало полагане на цимент
на площадката, за която става въпрос-
долната площадка, част от която е върху скалите. Подчертава, че по това време от собствениците
само той и Ц., който полагал цимента с
работници, били в имота. Единият работник бил от строителната фирма на Ц..
Останалите хора Р., В. и Г. дошли след два-три дни, след като бил излят бетона
и площадката вече била готова.
Предната година лятото имало домсъвет, на който
било взето устно общо решение да се положи цимент на двете площадки, със
съзнанието и мисълта, че това не е нарушение, защото има отбелязани точки, в
които семейството Р., са собственици. Не
знаели къде точно минава границата на имота, която е към морето. Проблемът
възникнал след като Ц., въпреки решението на домсъвета, удължил площадката.
Решението било за по-малка площадка и не върху скалите.
Свидетелят е категоричен, че изграждането на
площадката, която е върху скалите, собственици не са участвали. Тя била
изградена единствено от Ц. заедно с негов работник.
Според св. Г., процесната площадка била изградена
(съществуваща тераса), към момента, в който той придобил жилище в сградата през
2018г. След това върху съществуващата тераса била положена само циментова
замазка. При самото бетониране свидетелят не е присъствал, но знае, че било
направено от майстор.
Заявява, че
е участвал при вземането на
решение да бъде бетонирана тази площадка. Имало проведени две или три общи
събрания на етажната собственост, на които
било взето решение площадката да бъде циментирана.За това решение бил
подписан протокол. Тогова все още мислели, че земята, върху която е изградена
площадката, е собственост на собствениците на имота.
В същия смисъл са и показанията на св. Г..
Последният обяснява, че терасите са били изградени
и след това само е направена замазка. Участвал при полагане на замазката.
В изграждането на терасата върху скалите, която е
най-близо до морето, участвали той, М.и Х. – майстор работник. На терасата,
най-близо до сградата, участвали всички. Замазката била положена за около
седмица.
Свидетелят заявява, че площта на терасите не е
променяна.
ІІ.ПРАВОТО:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по
см. на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
С нея е разпоредено
премахване на незаконен строеж, който попада в обхвата на разпоредбата на
чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че процесния обект няма характеристиките на строеж.
Разпоредбата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ определя като
строежи всички надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението.
Установения незаконен строеж, представлява „ стоманобетонова тераса“ (§5, т.59 от ДР на ЗУТ) и в случая,
според начина на изграждане и начина на ползването й е елемент на допълващото
застрояване.
Спазена е изискуемата от закона писмена форма.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, регламентирани с нормата на чл. 225а, ал.2 от ЗУТ.
Началото на производството е поставено със съставяне на констативен акт от
служители по контрол на строителството в Община Созопол, който е бил връчен на
жалбоподателя и последният е упражнил правото си да подаде възражение срещу
изложените в него констатации.
Не е допуснато и
твърдяното нарушение на процесуалните правила при издаване на заповедта.
Процесният обект е индивидуализиран по вид, размери
и възможност за осъществяване на достъп до него, поради което няма никакво
съмнение в коя част на ПИ 67800.8.205, е изграден.
Материалният закон е
приложен правилно.
Според чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла
на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Нормата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ определя като
незаконен строеж, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж.
В случая стоманобетоновата
тераса, е изградена без издадени строителни книжа.
Отделно от това е изпълнена в чужд имот- публична
държавна собственост.
Ал.6 на чл.225 от ЗУТ сочи, че принудителното
премахване на незаконния строеж е за сметка на извършителя.
Съдът намира за доказан факта, че стоманобетоновата
тераса е изпълнена от жалбоподателя М.Ц..
В тази насока показанията на свидетелите К. и Г. са
категорични и безпротиворечиви.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Б., защото в
частта им, касаеща извършването на строежа
противоречат на останалите доказателства по делото.
Без значение, при преценката за законосъобразност на
заповедта, е обстоятелството, че незаконното строителство е изпълнено въз
основа на решение, взето от всички собственици на обекти в сградата, намираща
се в ПИ 67800.8.987. Не съществува никаква пречка
отношенията между тях след премахване на строежа да бъдат уредени по начин,
идентичен с този при изграждането му. Наред с това, наличието на общо решение
не изключва отговорността на Ц. като изпълнител на строежа. Още повече, че
решението е било лишено от каквато и да е конкретика
относно начина на изграждане на терасата и нейните размери.
Без значение е и наличието на евентуална заблуда у
извършителя относно границите на ПИ 67800.8.987.
В случай, че същият бе изпълнил задълженията си по
закон да поиска издаване на строителни книжа границите на имота биха могли да
бъдат точно установени.
Фактът, че процесния обект е изграден в чужд имот е
категорично доказан.
Предвид изложеното съдът приема, че и адресата на оспорената заповед е
правилно определен.
С оглед горното, жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, които са доказани в
размер на 900,00 лева( л.69). За сумата от 180лв., посочена в договор за
правна защита и съдействие №7/20.01.2021г.(л.72) доказателства за плащане не са
представени.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд гр.Бургас,
ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Ц., ЕГН **********, против заповед № 8-Z-1267/22.10.2020г., издадена от кмета на Община Созопол.
ОСЪЖДА М.И.Ц., ЕГН ********** *** сума в размер на 900 лева (деветстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: