ПРОТОКОЛ
№ 36
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Петя П. Кралева
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600241 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Подсъдимият М. П. З. , се явява лично и с упълномощения
защитник адв. Р.К. от АК – Бургас.
Не се явяват жалбоподателите граждански ищци и частни
обвинители Г. Д. К. чрез своята майка и законен представител Е.М.. Не
се явява самата Е.М., както и упълномощеният повереник адв. И.Ц., всички
редовно уведомени.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма процесуални пречки за даване
ход на делото. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът като изслуша становищата на страните и съобрази, че
неявяването на редовно призованите частни обвинители - граждански ищци и
1
техния повереник, които не са посочили уважителна причина за неявяването,
не е пречка за разглеждане на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста. Няма да правя отводи на
съдебния състав и секретаря.
АДВ. К.: Няма да правим отводи на състава на съда, на прокурора
и секретаря.
ПОДСЪДИМИЯТ М.З.: Няма да правя отводи на състава на
съда, на прокурора и секретаря.
ХОД на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че напълно е изяснена фактическата
обстановка по делото. Единствено считам присъдата на БОС за неправилна и
незаконосъобразна. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. К.: Защитата също счита, че фактическата обстановка е
изяснена в цялост. Първоинстанционният съд положи максимални усилия за
което. Нямаме искания за събиране на нови доказателства. Оспорваме
протеста, ще изложим аргументи при изслушване на съдебните прения.
Съдът като изслуша становищата на страните и като служебно не
намери необходимост от събиране на допълнителни доказателства за
изясняване на фактическата обстановка
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ събраните по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
2
ДАВА ХОД на съдебните прения и предоставя думата за
пледоарии на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста на Окръжна прокуратура –
Бургас, като считам присъдата на Окръжен съд - Бургас за неправилна и
назаконосъобразна. На първо място, правило от страна на съда беше прието,
че в случая се касае за извършване на строително-монтажни работи, но
считам, че неправилно съдът прехвърли задължението за осигуряване на
безопасни условия на труд върху „ВиК“ ЕАД. Този извод на съда в
конкретния случай противоречи на първо място, на събраните доказателства
чрез приобщените по НПК писмени доказателствени средства. Това са
договорите, които са сключени между „ВиК“ ЕАД и „Акваинженеринг“
ДЗЗД, а впоследствие между „Акваинженеринг“ ДЗЗД като възложител и
„Химтех“ ЕООД като изпълнител, доколкото в раздел V-ти, точка 5 от първия
договор и в раздел III, точка 5 от втория договор, изрично е посочено, че
задължение на изпълнителя е да осигури безопасни условия на труд. Освен
това, тази уговорка в двата договора е съобразена с чл. 18 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд.
На следващо място, този извод на съда противоречи и на
събраните гласни доказателства, доколкото показанията на свидетелката К. са
именно в този смисъл, че задължение на изпълнителя е било да осигури
безопасни условия на труд.
На следващо място считам, че неправилно от страна на съда е
прието, че подсъдимият З. е извършвал ежедневен инструктаж на своите
работници. Този извод противоречи на първоначално дадените от
подсъдимия обяснения, доколкото същият лансира защитна версия, че тъй
като не се касае за строително-монтажни работи, не е необходимо
извършването на ежедневен инструктаж, достатъчен е периодичен такъв на
три месеца. Считам, че неправилно също така от страна на БОС е прието, че
поправените дати са резултат от техническа грешка. Видно е, че тези дати са
такива след настъпването на инцидента, впоследствие са поправени на дати
предшестващи инцидента. Доколкото и в заповедта за оценка на риска липсва
посочен номер, единствено е посочена датата 23.01.2012 г., считам, че в
случая се касае за документи, чиято цел е до някъде да бъдат елиминирани
допуснатите нарушения на задълженията за осигуряване на безопасни
условия на труд. В тази връзка, в резултат на техническа грешка ли
документите не са били предоставени на Инспекцията по труда по време на
извършване на проверката по случая след инцидента.
На следващо място, считам за неправилно приетото от БОС, че
свидетелят М. не е споменал на подсъдимия абсолютно нищо за поставената
заглушка на тласкателя. Това противоречи на показанията на самия
пострадалия М., на показанията на пострадалия Ц., на обясненията дадени от
подсъдимия в хода на съдебното следствие, респективно на показанията на
3
съпругата на подсъдимия, смисълът на който е, че абсолютно всяко действие
по време на отсъствието на подсъдимия след заминаването му в Република
Хърватия, е било съгласувано с него по телефона.
На следващо място, съдът правилно е отчел, че между подсъдимия
и пострадалите Ц. и М. съществуват по-близки отношения, доколкото те
работят по-дълги години за него, освен това между пострадалия Ц. и
подсъдимия съществуват и приятелски отношения, но съдът при кредитиране
на твърденията им за това, че същите не са информирали подсъдимия за
поставената заглушка, считам, че не е това обстоятелство, т.е. не е отчел
желанието им да оневинят човека за когото работят и с когото поддържат
действително близки отношения. Нещо повече, човекът, който е осигурил
необходимото за лечението им, осигурил е дори за пострадалия Х. П., който
не е негов работник и това също беше заявено от показанията на съпругата на
подсъдимия, която заяви желание да свидетелства.
На последно място, този извод на съда противоречи на изрично
заявеното от свидетеля М., че подсъдимият З. не им е казал в никакъв случай
да изпълняват разпореждания на свидетеля М. или на друг началник от
„ВиК“.
Ето защо считам, че от така събраните доказателства безспорно е
установена съставомерността на извършените от подсъдимия М.З.
престъпления, а именно това по чл. 123, ал. 1 от НК и съответните привръзки
и по чл. 134, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от НК със съответните привръзки, поради
което моля да отмените първоинстанционната присъда като неправилна и
незаконосъобразна и да постановите нова такава, с която да признаете
подсъдимият З. за виновен, като съответно наказанието, което следва да бъде
определено предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,
да бъде между минималния и средния размер по-близо до минимума,
съответно на основание чл. 23 след определяне на наказанието за всяко едно
от двете престъпления, моля да определите едно общо наказание в размера на
по-тежкото, като изтърпяването на това наказание считам, че следва да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за минималния предвиден в закона
срок от три години. Моля да се произнесете в този смисъл.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, очаквано защитата ще
изрази несъгласието си с аргументацията, която изслушахме в днешно
съдебно заседание по повод подадения протест и съответно изложените
аргументи и съображения в самия протест.
Внимателният прочит на протеста би могъл да структурира
изложените аргументи по следния начин:
На първо място се излагат съображения, които са свързани с
тезата на колегата от публичното обвинение, че неправилно съдът е
прехвърлил задължения за осигуряване на безопасни условия на труд върху
4
„ВиК“ ЕАД.
Искам да обърна внимание по тази първа изложена аргументация
на колегите, на следното обстоятелство. Аз считам, че от тяхното внимание е
убегнала структурата на мотивите на първоинстанционния съд. За да не бъда
голословен най-напред искам да обърна внимание, че съдът е изложил своите
съображения, като е извел пред скоби обстоятелства, които са от съществено
значение по отношение на правния извод относно съставомерността на
деянието осъществено от моя подзащитен и именно там е направено едно
много, много съществено разграничение, което както споменахме, е убегнало
от вниманието на колегите. На стр. 55 от мотивите в точка 2, съдът е изложил
изключително подробни аргументи по отношение на следното:
Кои правила за осигуряване на безопасни условия на труд са
свързани с тези, които са вменени в задължени на „ВиК“ ЕАД и от друга
страна е изложил пък от своя страна аргументи, кои правила следва да бъдат
вменени като такива, които представляват задължение на дружеството
изпълнител. От тази гледна точка е направено и изключително подробно
анализиране на всички доказателства по делото, които съдът е изложил по
отношение на следното, на стр. 58 от мотивите съдът изрично е поставил
следния въпрос на своето внимание: „Спорният въпрос е кои правила за
безопасност и здраве при работа следва да следи и отговаря подсъдимият З.“.
Именно това цитирано от мен разграничение, пак подчертавам, е убегнало от
вниманието на колегите. От тази гледна точна аз напълно споделям мотивите
на съда, че са допуснати императивни нормативни изисквания, съдържащи се
във вътрешноведомствените нормативни актове на „ВиК“, за които не може
по абсолютно никакъв начин евентуалното им нарушаване да бъде вменено
във вина на подсъдимия З.. Изводите, които е направил съдът, са базирани на
цитиране на законови разпоредби и най-вече по отношение на отделни
текстове на сключените договори, които колегите са цитирали. Искам обаче
да обърна следното внимание. Съгласно рамковия договор действително е
посочено, че изпълнителят е длъжен да спазва законовите изискания. Искам
да обърна внимание, че моят подзащитен, респективно представляваното от
неговото търговско дружество, не е страна по рамковия договор.
На следващо място, тук когато се поставя изискване, че
изпълнителят е длъжен да спазва законовите изискания, това е вярно, но само
по отношение на онези изисквания, които законът им вменява. Никъде не
става въпрос, че изпълнителят е длъжен да изпълнява вътрешноведомствени
правила на „ВиК“, най-малкото той не ги знае. Много любопитно е
твърдението, по отношение на твърдението, че аргументи в подкрепа на тази
обвинителна теза се съдържат в показанията на свидетелката К.. Аз твърдя, че
това не е вярно. Свидетелката К. е разпитвана веднъж в хода на досъдебното
производство, след което е разпитвана два пъти в хода на съдебното
следствие. Искам да обърна внимание на нейните показания, дадени на
28.05.2018 г. пред състава на съда. Тя казва следното, цитирам: „В качеството
5
ми на юрисконсулт нямам никакво отношение към правилата за безопасност
на работа, които следва да се спазват при изпълнение на възложените по реда
на ЗОП работи. Компетентни в тази материя са колегите по СБУР, което
преди това се наричаше СБУТ във „ВиК“ ЕАД“. Нещо повече, когато
защитата, а и съдът, проявявайки своята процесуална активност в разпита на
тази свидетелка пред състава на съда, при нейното второ по ред разпитване в
качеството на свидетел и тогава, когато защитата искаше да уточни въпроса -
защо не е спазено нормативното изискване за сключване на споразумение
двустранно именно във връзка с очертаване на правата и задълженията по
безопасни условия на труд между „ВиК“ ЕАД и изпълнителите, тогава тази
свидетелка заяви следното, цитирам: „Към 2012 г. обаче, когато е сключен
конкретният договор по делото, такава процедура в дружеството не
съществуваше“. Не мога да не поставя въпроса, защо след като във
вътрешноведомствените правила по безопасни условия на труд съществува
подобно императивно задължен, а и в самия Закон за безопасни условия на
труд, защо „ВиК“ няма разработени правила, няма практика, такава
процедура не е била разработена.
От тази гледна точка, аз ще Ви помоля да приемете, че
изложените аргументи по отношение на тази първа част на протеста, са
неоснователни. Посочих и доказателства в тази насока. Напълно споделям
аргументацията на първоинстанционния съд, която е изложена на лист 55 и
лист 58 от мотивите.
На второ място, твърди се, че се касае за строително-монтажни
работи, които имат авариен характер. Защитата това обстоятелство не го
оспорва, само че аз нито в протеста, нито в изложеното в днешно съдебно
заседание всъщност не установих, от една страна, какво би променило това
обстоятелство и от друга страна, с коя част от мотивите изложени от
първоинстанционния съд не е съгласна. Впрочем, не мога да не обърна
внимание и на още едно много важно обстоятелство, самата свидетелка,
цитирам отново К., заявява следното: „В конкретния договор, който ми беше
предявен, действително при описване на предмета не е посочено изрично, че
става дума за авариен ремонт“. За какво говорим? Продължавам нататък.
Втората насока на несъгласието на колегите от прокуратурата с
първоинстанционната присъда, е свързана с обстоятелството, дали
подсъдимият е извършвал ежедневен инструктаж на работниците си. В своите
мотиви първоинстанционният съд на лист 66 е изложил изключително
подробни мотиви защо приема, че такъв ежедневен инструктаж в
действителност е бил извършван. Аз изцяло споделям аргументацията на
първоинстанционния съд, като само бих искал да обърна внимание на две
обстоятелства, които по моя преценка са неглижирани при изготвяне на
протеста.
Първо, ако и да приемем, че извършването на ежедневния
инструктаж не е било изрично отразено в съответните инструктажни книги,
6
то това обстоятелство не променя факта, че такъв инструктаж е бил
извършван фактически. Неотразяването им би могло да доведе до някакво
нарушение на трудовото законодателство, но това само по себе си в никакъв
случай не стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Второ обстоятелство, което за мен дори е по-важно и от
първото. При провеждане на този инструктаж ако и той да беше отразен в
инструктажните книги, нямаше да се съдържа нито дума свързана с
евентуалната опасност от залпово загазоване на помещението на тази
помпена станция. Защото подобна опасност не се съдържа и не е била обект
на първоначалния инструктаж, който е бил проведен и в това не се спори от
служители на „ВиК“. От тази гледна точка аз не виждам какви аргументи
може да бъдат почерпени в подкрепа на тезата на обвинението. Нещо повече,
след като в писмената част на протеста прокурорът е изложил своите
аргументи по отношение на ежедневния инструктаж, след което продължава,
цитирам: „Няма как да се приеме, че подправените дати са в резултат на
техническа грешка“ и т.н. Кои дати? Никаква конкретика няма, а и никаква
конкретика не чух в днешното съдебно заседание. На мен не ми е ясно кои са
тези подправени дати, на коя страница, на кое писмено доказателство се
съдържат те. Впрочем, искам да обърна внимание на следното. Съдът и това
обстоятелство много внимателно го е изследвал и от тази гледна точка искам
да обърна внимание на изложеното в мотивите на лист 61 – лист 62, защото
именно в тези абзаци от мотивите съдът е изложил много, много подробни
аргументи, цитирам съвсем накратко с оглед доказване на моята позиция:
„При преглед на книгата се установи, че на лист 25 са отразени периодични
инструктажи. Действително на лицевата част е налице поправка чрез
одебеляване, която обаче не дискредитира достоверността на отразеното в
книгата“ и т.н., и т.н. Т.е., съдът и по отношение на това възражение е
изложил своите подробни аргументи и съображения. По отношение на
поставената заглушка. Първоинстанционният съд на лист 60 много подробно
е изложил своите съображения, касаещи заглушката. Тук две съвсем кратки
бележки. Ако и действително подсъдимият да е бил уведомен за поставянето
на такава заглушка, както и той сам казва, а това се извлича и от
съдържанието на рамковия и съответно и на втория договор, той не би се
възпротивил, защото това се извършва по указание на възложителя „ВиК“
ЕАД. От тази гледна точка това указание е задължително за работниците на
подсъдимия. Освен това се твърди, че ако подсъдимият е бил на обекта в деня
на злополуката, е нямало да се случи подобен инцидент. Отново на лист 60
съдът е изложил аргументи защо не споделя тази позиция и съответно не
считам за необходимо допълнително да я аргументирам.
Като обобщение на казаното. Аз Ви моля да приемете, че
аргументите изложени от прокурора са неоснователни, не почиват на анализ
на доказателствената съвкупност. Поддържам мотивите на
първоинстанционния съд. Аз пред първоинстанционния съд съм пледирал два
7
пъти, където съм правил много подробен анализ именно на тази
проблематика. Убеден съм, че съдът при постановяване на своя съдебен акт
ще се запознае и с тази теза на защитата, която е много подробно
аргументирана.
От тази гледна точка, ще Ви моля да оставите протеста без
уважение като потвърдите първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИЯ М. П. З.: Адвокат К. беше доста обстоятелствен.Това, което
аз искам да кажа, че изцяло подкрепям това, което той каза. Считам за доста
неуместно това, което прокурорът каза, че видите ли, заради приятелски
отношения някой ще лъжесвидетелства, една ли не. Самият факт, че аз съм
приятел с цялата фирма, с работниците, с някой по-отдавна, с някой от деца и
т.н., мисли ли господин прокурорът, че аз бих изпратил на някаква опасност
мой приятел, който ми е толкова близък. В никакъв случай. Между другото
искам да кажа, че ако аз бях на обекта, може би щях да бъда един от
потърпевшите, защото самата авария, която е прецедент във „ВиК“ и това е
ясно и точно потвърдено от техните специалисти и директори, такъв случай
до момента е нямало. Направил съм всичко възможно за да получа
информацията от тях, предвид на това, че в този момент „ВиК“ не
извършваше съвместни мероприятия по охрана на труда и съм изисквал от тях
оценката на риска, която имат и съм я проучил много обстойно. Никъде в
тази оценка на риска не се споменава за появяване на газ. От експертизата
стана ясно от къде е дошъл газа, от една заглушка, която, нали се сещате, че в
никакъв случай мой работник на своя глава няма да я сложи. Това е по
нареждане на „ВиК“. Даже и мен да ме бяха информирали, щом те са
наредили, аз съм длъжен да го изпълня. Така че Ви моля да потвърдите
присъдата на Окръжен съд – Бургас.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ М. П. З.: Моля
да бъде потвърдена присъдата на Окръжен съд - Бургас.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
8
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9