№ 701
гр. Горна Оряховица, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224120100061 по описа за 2022 година
Депозирана е искова молба от П. Й. П. с постоянен адрес: с. О., общ. С.,
ул. *** срещу вестник „Дунавско дело” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от управителя Г.П.П., като възложител на
статия, публикувана в бр. № 9/09.03.2018г. на вестник „Дунавско дело“ със
заглавие „Арестуваха бившият кмет на с. О., вилнял при разпит“. Ищецът
претендира присъждане на обезщетение в размер на 1 250 лв. за
неимуществени вреди, изразяващо се в стрес, болка и страдание, нанесени от
ответника вестник „Дунавско село“ ЕООД като възложител на работа,
претърпени от публикувана във вестника статия със заглавие „Арестуваха
бившия кмет на О., вилнял при разпит“, с твърдения, че написаното в
статията „Наскоро в сигнал до главния прокурор Й. наклеветил всички
кметове на населени места, че са „мафиоти“, а кметът на общината Г.Г. е
шефът на мафията“ не е истина, а обида и клевета, ведно с акцесорна
претенция за законна лихва върху главницата. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника вестник „Дунавско дело” ЕООД чрез пълномощника А. Л.
Б.. Оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита, че
ищецът не конкретизира в обстоятелствената й част въз основа на кое
претендира неимуществени вреди - клевета или обида, доколкото
1
фактическите състави на двата института са коренно различни. Оспорва
твърдението на ищеца, че ответникът вестник „Дунавско дело“ ЕООД е
публикувал невярна информация срещу него, а именно, че не е изричал думи,
касаещи кметовете на всички населени места, както и на община С.. Счита, че
твърденията на ищеца за поместена невярна информация и че същата не е
проверена от два независими източника, са неоснователни. Счита, че
исковата претенция е умишлено целенасочена към дружеството „Дунавско
дело“ ЕООД, както и че приложената извадка от вестника към исковата молба
е непълна.
Сочи се, че: - на 28.02.2018 г. в сайта на „BulNews“ е публикувана статия
със заглавие „Бивш кмет и сина му изпотрошиха кметство“. В статията се
сочи, че „Наскоро в сигнал до главния прокурор, Й. наклеветил всички
кметове на населени места, че са мафиоти, а управникът на общината Г.Г. е
шефът на мафията“, информира в. „Борба“.“; - на 01.03.2018 г. в. „Борба“
публикува на своя сайт статия със заглавие „Арестуваха бившия кмет на О.,
вилнял по време на разпит“, като в същата е посочено, че „Наскоро в сигнал
до главния прокурор, Й. наклеветил всички кметове на населени места, че са
мафиоти, а управникът на общината Г.Г. е шефът на мафията“; - на 03.03.2018
г. с ищецът е проведено интервю в телевизионното предаване по НОВА ТВ -
„Часът на Милен Цветков“; - брой 9/2018 г. на в. „Дунавско дело“ ЕООД е
публикуван на 09.03.2018 г. Оспорва твърденията, че ищецът е изживял
негативни емоции и е бил подложен на клеветническа кампания. Твърди, че
душевният дискомфорт на П. е плод на неговите лични действия, които явно
са били насочени към публичното пространство и да бъде обект на внимание.
Спори се, размерът на исковата претенция и претендираната лихва. Ответната
страна счита, че същите са недоказани по основание и по размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 49 ЗЗД: За да е налице непозволено увреждане следва да
се установи кумулативната даденост на няколко елемента: деяние /действие
или бездействие/, вреда, причинна връзка между тях и противоправност на
деянието, като вината се презумира. С оглед правната характеристика на
понятието „вина”, което не може да се приложи към други субекти, освен
физически лица, от общата хипотеза е изведена специалната норма на чл.49
2
ЗЗД, която урежда отговорността на ЮЛ. Фактическият й състав е идентичен
с общия по чл.45 ЗЗД, като отклонението е единствено относно
опосредяването на отговорността на носителя й, чрез пораждането й заради
действия на други, физически лица, на които е било възложено от
отговарящия субект извършването на определена работа, при или по повод на
която са били причинени вредите.
С определение от 30.11.2018 г. по гр. д. № 920/2018 г. по описа на РС- С.
на ищеца е предоставена правна помощ. С молба вх.№ 2068/23.03.2022 г.
ищецът е заявил, че не желае да се представлява от адв. С. и се отказва от
молбата за правна помощ по настоящото дело.
С определение № 258/23.03.2022 г. съдията-докладчик е отменил
определението, с което е предоставена правна помощ на ищеца и с което е
назначена адв. С. за процесуален представител.
Съдът намира, че по делото не са представени никакви относими към
предмета на доказване, както писмени така и гласни доказателства. Ищецът
следваше да прояви доказателствена активност и при условията на пълно и
главно доказване да установи всички от елементи от състава на непозволено
увреждане, тяхната съвкупност и връзката между деянието и причинената му
вреда. Представените становища, сигнали до прокуратурата, преписи от
документи, без да е обяснено значението им за спора не могат да докажат
твърденията на ищеца изложени в исковата му молба.
Останалата част от делото е попълнена с искания за замяна на
назначените адвокати по предоставената на ищеца правна помощ и
определения с отводи на съдии разглеждали делото в периода 2018-2022 г.
На ищеца бяха допуснати двама свидетели при условията на довеждане
за доказване на твърденията изложените в исковата молба. В проведеното на
19.09.2022г., така и в проведените на 15.11.2022 г. и 22.11.2022 г. открити
съдебни заседания ищецът не се яви и не доведе допуснатите му свидетели,
поради което и на основание чл. 158, ал. 1 от ГПК делото се разгледа без
събиране на това доказателствено средство.
Ето защо съдът намира, че ищецът не доказа твърденията си да е налице
деяние, което да е извършено от служител на ответното дружество, от което
деяние да му е причинена вреда, поради което искът му следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Й. П., ЕГН **********, адрес: с. О., общ.
С., ул. *** срещу „Дунавско дело“ ЕООД, ЕИК104600901, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. *** иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от
1250 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки и страдания в резултат на
публикувана в бр. № 9/09.03.2018 г. във вестник „Дунавско дело“ статия със
заглавие „Арестуваха бившият кмет на О., вилнял при разпит“, както и
изписаното в статията: “Наскоро в сигнал до Главният прокурор Й.
наклеветил всички кметове на населени места, че са мафиоти, а управникът на
общината Г.Г. е шефът на мафията“, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
дължимата сума.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4