Определение по дело №62383/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 39985
Дата: 3 октомври 2024 г.
Съдия: Емилиан Любенов Лаков
Дело: 20221110162383
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39985
гр. София, 03.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Частно гражданско
дело № 20221110162383 по описа за 2022 година
В срока по чл.415, ал.4 от ГПК заявителят К. С. Т. не представила
доказателства за предявяване на иск по чл.422, ал.1 от ГПК срещу
***************, поради което следва да се процедира по реда на чл.415, ал.5
ГПК – да се обезсили заповедта по чл.410 ГПК и да се прекрати
производството по делото.
Същевременно, и двете страни са направили искания във връзка с
отговорността за направените по делото разноски. Заявителят настоява да
бъде обезщетен на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Ответната страна – че не дължи
разноски на осн. чл.78, ал.2 ГПК, защото не е дала повод за подаване на
заявлението и моли да бъде обезщетена за направените разноски.
Алтернативно моли на осн. чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на претендираното
от заявителя обезщетение за разноските за адвокатско възнаграждение.
Молбите са подадени в срок и са допустими.
Съдът е сезиран и с молби от заявителя по чл.406 ГПК за издаване на
изпълнителен лист в частта по чл.78, ал.1 ГПК.
Подлежащ за разглеждане предмет на настоящото определение е и казус
по чл.89, ал.3, пр.1, вр. чл.91, ал.1 ГПК, който се е поставил с молба на
процесуалния представител на заявителя от 11.3.2024 г.
Софийският районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Със заявление от 16.11.2022 г. се иска издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. Не се спори между страните, че на 30.11.2022 г. длъжникът е
погасил задължението си. Спори се дали е дал повод за повод срещу него да
1
бъде подадено заявление. Отговорът на този въпрос се свежда до това дали
преди подаването на заявлението между страните е съществувал правен спор
относно съществуването, размера и дължимостта на претендираната със
заявлениеот сума или дали ответното лечебно заведение е било в забава да го
изпълни.
В настоящия случай по делото няма доказателства нито да е възникнал
някакъв спор при който длъжникът да е оспорил претенция на ищеца за
плащане на сумата, нито да е поставен в забава да изпълни задължението си.
Законът е уредил три възможни хипотези, при които длъжникът се
поставя в забава - чл.84 ЗЗД, които зависят дал вземането е възникнало от
деликт, дали е уговорен срок или ако не е уговорен срок – дали кредиторът е
поканил длъжника за изпълни задължението си.
В случая, предвид обстоятелството, че заведената претенция се основава
на договорно основание, за изпълнението на което не е уговорен срок, то за
начало за поставяне на длъжника в забава следва да се счита, че поканата да
изпълни, и по-точно – достигане на поканата до него. По настоящото делото
няма доказателства заявителят да е канил ответната болница да изпълни
задължението си преди подаване на заявлението. Има въведени такива
твърдения, но те не се подкрепят от никакви доказателства.
Когато в хипотезата на чл.84, ал.2 ЗЗД длъжникът не е поканен да
изпълни задължението си преди подаване на заявлението (или исковата
молба), същият се поставя в забава с връчване на препис от заповедта (респ.
исковата молба) която имплицитно съдържа покана за изпълнение. (за начало
на забавата от връчване на исковата молба, а не от подаването и, е налице
непротиворечива съдебна практика например - Решение № 757 от 19.12.2008
г. на ВКС по т. д. № 544/2008 г., II о., ТК; Определение № 833 от 20.06.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1474/2014 г., III г. о., ГК Решение № 134 от 4.10.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2377/2016 г., II т. о., ТК и много други).
Заявлението по чл.410 ГПК от 16.11.2022 г. е подадено с пороци и това
наложи отстраняването им по реда на чл.127, ал.1, вр. чл.129, ал.2 ГПК.
Последвалата заповед по чл.410 ГПК и технологичното време за връчване на
посочените актове, изчакването на отговора на заявителя и издаването и
връчването на заповедта дори и при идиеално-съвършенна организация на
съдебната и деловодната работа не би се вместил в периода до 30.11.2022 г.,
2
когато е погасено задължението. Това изключва съдът да е допринесъл за по-
късната покана чрез връчване на заповедта по чл.410 ГПК, надхвърляща
времето на плащането.
Ето защо, предвид обстоятелството, че длъжникът е платил
задължението си преди да му бъде връчен препис от заповедта по чл.410 ГПК,
респ. че няма доказателства да е оспорвал претенцията на заявителя преди
подаване на заявлението, следва да се приеме, че е налице хипотезата по чл.78,
ал.2 ГПК, според която ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на иска и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. На
това основание право на обезщетение за направените по делото разноски има
ответното лечебно заведение, а не заявителят, поради което последният следва
да бъде осъден да му плати сумата от 347,00 лв.
Изложеното показва, че неоснователни се явяват и исканията по чл.406
ГПК за издаване на изпълнителен лист за обезщетение за направените от
разноски от заявителя.
Относно казуса по чл.89, ал.3, пр.1, вр. чл.91, ал.1 ГПК:
С молба от 11.3.2023 г. адв. В. В. И. от АК-К, като процесуален
представител на заявителя, с непристоен и арогантен език отправя обиди към
съдията докладчик, с което изпълнява хипотезата по чл.89, ал.3, пр.1 ГПК.
Съгласно съдебната практика в този случай съдът не само може, но е
длъжен да наложи глоба на виновния. Така с Определение № 456 от
19.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 361/2011 г., IV г. о., ГК се разяснява, че
„Съгласно разпоредбата на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК, съдът налага глоба за
обида на съда. Тази санкция е установена от законодателя в процесуалния
закон, несъмнено с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, както
и с оглед дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Последните
трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи
каквито и да било прояви, чрез употреба (устно или писмено) на изрази или
чрез всяко друго поведение, на неуважително и обидно отношение не само
към конкретен съдия или членове на съдебен състав, представляващи
съдебната институция, но и въобще към съда, като правораздавателен орган.
Това ясно следва от употребения от законодателя израз "обида на съда" (а не
например - "обида на чл. на състава на съда" или "обида на съдия"). Също от
формулировката на разпоредбата - "съдът налага глоба" (а не "може да наложи
3
глоба") следва, че съдът не само има право, но е и задължен при всяка проява
на неуважение към съда (както и към страна, представител, свидетел или вещо
лице), осъществена от който и да било участник в процеса и по какъвто и да
било начин, да му наложи глоба в размерите по чл. 91 от ГПК. От горното е
очевидно, че понятието за нарушението "обида на съда" по чл. 89, т. 3, предл.
1 от ГПК е много по-широко от това за престъпленията "обида" и "обида на
длъжностно лице" съответно по чл. 146, ал. 1 и по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1
от НК. Разпоредбата на чл. 89, т. 3 от ГПК очевидно няма за цел да дублира
съставите на тези престъпления (установяването на които предполага наличие
на влязла в сила присъда) и да санкционира участник в гражданското
производство за извършено престъпление против конкретно физическо лице,
което е съдия (респ. и длъжностно лице), страна, представител, свидетел или
вещо лице по съответното гражданско дело. Тази санкционна разпоредба се
намира в глава IХ "Глоби" на ГПК и установява едно от множеството
основания за налагане на глоба от съда, с оглед дисциплинирането на
участниците в гражданското съдопроизводство. От горното следва, че обида
на съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК представлява всяко
поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано
неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено
съдилище или изобщо към съда като държавна институция. Когато това
поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без
значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна.
Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да
накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на
съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в
независимостта и безпристрастността на съдиите. Несъмнено от такова
естество са и употребените в случая от жалбоподателката изрази, за които й е
наложена процесната глоба.“
В случая по недопустим начин, още повече - за юрист и за адвокат
(предвид и чл. 9, ал. 1, чл. 40, ал. 1 и ал. 4 от ЗАдв) за съдията докладчик се
сочат непристойни и обидни квалификации, поради което на адв.В. В. И. от
АК-К следва да му бъде наложена глоба.
Относно размера на глобата следва да се вземе предвид, че източникът
на демонстрирания гняв и злоба, които се показват с обсъжданата молба, се
намира в неспособността да се постигнат користните цели, изградени върху
4
амбиции за неоснователно обогатяване за сметка на лечебно заведение.
Адвокатският труд е изключително важен и полезен за съдебната система,
обществото и въобще за защита правата на гражданите и юридическите лица.
Но когато, както е в случая, въз основа на едно погасено вземане се градят
претенции за обезщетяване на разходи за адвокатски възнаграждения, се касае
не само за неразбиране на гражданския процес, но за арогантна, нахална
амбиция за обогатяване от източник, към който всеки нормален човек следва
да се отнася с респект. Доброто възпитание налага към лечебните заведения,
като институция и към лицата, които се трудят в тях, да се подхожда с почит,
респект и уважение, противоположност на които е амбицията за
неоснователно обогатяване. Демонстрация на незачитане авторитета, който се
проявява и към конкретната болнична институция с неосъществените
користни подбуди е линия на поведение, стил на общуване, който е
продължена с обсъжданата адвокатска молба. Това дава основание да се
приеме, че подходящият размер на глобата е максималният предвиден по
чл.91, ал.1 ГПК - 300,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл.415, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството поделото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.2 ГПК заявителя К. С. Т. с ЕГН **********
да плати на ответната *************** с ЕИК********** сумата от 347,00
лв., представляваща обезщетение за направените разноски по настоящото
делото, за завеждането на което не е даден повод и претендираното вземане е
признато и изпълнено от длъжника преди да бъде поканен за това.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл.406 ГПК молбите на заявителя за издаване на
изпълнителен лист за претендираните суми по чл.78, ал.1 ГПК.
НАЛАГА на осн. чл.89, ал.3, пр.1, вр. чл.91, ал.1 ГПК на адвокат В. В. И.
с ЕГН ********** от АК-К, за това че с молба от 11.3.2024 г. (озаглавена като
„Жалба“) отправя обида към съда глоба в размер на 300,00 лв.
Определението по чл.415, ал.5 ГПК подлежи на обжалване по реда на
Глава двадесет и първа от ГПК - с частна жалба пред СГС в 7-дневен срок от
5
съобщението до страните.
Определението по чл.78, ал.2 ГПК не подлежи на обжалване.
Определението по чл.406 ГПК подлежи на обжалване от заявителя с
частна жалба в двуседмичен срок от съобщението пред СГС.
Указва възможността по чл.92, ал.1 ГПК на адв.Вл.И. да поиска отмяна
на глобата, от съда която я е наложил.
Преписи от същото да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6