Р Е Ш Е Н И Е
№ 260908 18.12.2020г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Добрева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 4145 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на С.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Г.М. и
адв.Д.Кот БАК, срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул.
Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., с която се
иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева
главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца 300 часа труд извън
времето на дежурство за периода от 28.05.2017 г. до 27.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до
окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че е
държавен служител на длъжност „Н” в Затвор I- ва категория гр. Бургас и ЗО Дебелт и работодател е ГД „Изпълнение на наказанията” към Министерство
на правосъдието, като е заемал тази длъжност три години преди предявяване на
исковата молба. Посочва, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно, при 5-
дневна работна седмица. Със Заповед № 453/ 14.08.2014г. на Началника на Затвор
Бургас е определено за дежурните Ни с режим на работа при 24, 12 и 8 – часови
смени да започават работа в 08.00часа, като работното време съответно приключва
в 08.00часа, 20.00часа и 16.30часа при осемчасовите смени. В същата тази заповед било посочено, че
началото на ежедневния инструктаж на наряда в затвора и затворническите общежития
да става 15 минути преди работното време. Посочва, че след края на инструктажа
се осъществява встъпване и сдаване на дежурството. Изброени са и фактическите
действия, които са свързани със сдаване на дежурството, както и тези по
приемане на дежурството, а също така и дейностите по време на смяната. Твърди
се, че фактически всеки назначен за дежурен Н се явява на работното си място в
07.30часа и встъпва в дежурство в 08.00часа. След приключване на смяната
времето за сдаване се равнявало на 45мин. Тези общо един час и петнадесет
минути не били отчетени от работодателя при заплащане на трудовото му
възнаграждение. Направени са доказателствени искания. Претендира се присъждане
на разноски.
В съдебно заседание
от 19.11.2020 г. е прието увеличение на претенцията по размер от 200 лв. на 1000
лв., съгласно чл. 214 ГПК.
В законоустановения срок
ответникът е депозирал писмен отговор, с който исковете се оспорват като
неоснователни. Твърди се, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време според нормата
на чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС. Посочените действия са включени в т. нар.
„отработено време”, а 60-минутната или 90-минутна почивка не представлява
работно време и не би следвало да се заплаща от работодателя като „отработено
време”. Твърди се, че в ежедневните ведомости е обособена отделна графа, в
която са разпределени нормативно установените почивки за всеки служител от
наряда. Изложени са и нормативно определените часове за полагане и заплащане на
извънреден труд – чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5,
т. 2 ЗМВР (отм.). Претендира се за отхвърляне на иска и присъждане на
юрисконсулстко възнаграждение.
Предявените обективно
кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т.
1 ЗИНЗС във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР.
Бургаски районен
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че между страните съществува служебно правоотношение, по
силата на което ищецът заема длъжността Н в Затворническо общежитие “Дебелт” към Затвора Бургас, както и че
през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.
Със заповед №
453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено работно време за
служителите в корпуса на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в
8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени –
дневна смяна от 8 ч. до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови смени
от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч. до 14.30 ч. С т. 9 на същата заповед е определено
началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора да е 15 минути преди
началото на работното време за конкретното работно място.
От представените по
делото заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015
г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, се установява определения ред
за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата
на държавните служители извън редовното работно време. В последната заповед от
21.04.2017 г. е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
По делото е представена
заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено
времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30
минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Представена е
заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено
времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас и ЗО Дебелт към Затвор
Бургас да е в рамките до 30 минути, за работещите при 24-часови смени, а при
8-часови смени – 15 минути.
По делото са
разпитани като свидетели М.М.Ж– Н в ЗО “Дебелт” и Я.Д.Ж- началник на сектор ЗО “Дебелт”.
Свидетелят М.Жсочи,
че работи заедно с ищеца в затворническото общежитие от откриването му, като Н.
Посочва, че сутрин около 7.30 часа е пред общежитието, влиза през КПП,
легитимира се, оставя си телефон и оръжие и оттам се отправя към стаята за
развод, която се намира на около 180м. от КПП. Преобличат се исе подготвят за
работа, като от 7.40 часа Ните са в стаята за развод. В 7.45 часа започва
самият развод с личния състав и командира. Там се подписва протокол за развод –
книга, на която всеки собственоръчно си написва трите имена и се подписва.
Целият наряд е около от 12 до 15 човека. Свидетелят посочва, че инструктажът започва в 8 часа и
завършва около 8.10-8.15 часа в зависимост от това какво е станало предния ден.
Разводът трае около 10
минути, след него започва смяната на постовете. Смяната им
трае различно време, като най-дългият пост е 15 минути. Св.Желев излага
подробности относно действията извършвани при смяна на постовете. Уточнява, че
след приключването на сдаването на постовете, Ните, които са приключили, отиват
в стаята за развод и отвод и там чакат останалите. След като се съберат изчакват
да дойде старият дежурен Н и новият дежурен Н. Извършва се отвод, който
представлява същото като при сутрешния развод. При 24-часовите смени Ните са в
стаята за отвод и развод до около 8.30 часа сутринта, след приключване на
дежурството и си тръгват около 8.40-8.45 часа. Посочва още, че в ЗО има служебен транспорт, който
пристига в зависимост от трафика в 7.50-7.55 часа сутринта, но не се ползва от
всички Ни, като той и ищецът пътуват обикновено с личен транспорт. Уточнява, че
автобусът няма достатъчно места за всички служители и Ни. В ЗО обикновено
работят на 24-часови смени, като единствено при външни постове смяната е 12
часа. Когато са външни постовете явяването сутринта е в същото време. При
приключване на смяната, когато са извън ЗО идва автомобил от ЗО Дебелт с
командир на отделение, извършва се смяната и се прибират в ЗО. При започването
на смяната трябва в 8 часа да са в ЗО Дебелт. След приключване на 12-часовата
смяна трябва отново в 20.00 часа вечерта да са в ЗО Дебелт.
Свидетелят Янчо Желев е
посочил, че работи в Затвора на длъжност началник сектор Затворническо
общежитие Дебелт и познава ищеца, който е Н. Посочва, че инструктажът до
преди месец е започвал в 8.00
часа, а оттогава насам започва в 7.50 часа, като продължава не повече от 10 минути. Смяната на постовете след
инструктажа се извършва сутрин в продължение на не повече от 15 минути.
Постовете в ЗО се сменят само веднъж на ден. След смяната постовите се събират
за т. нар. отвод, като докладват кратко в стаята за инструктаж, ако нещо се е
случило в периода между 8 и 8.30 часа сутринта. Това продължава не повече от 5
минути. След т. нар. отвод служителите, които са сдали своя наряд са свободни
да напуснат и това се случва около 8.30 часа. Уточнява, че всеки ден за отвод се явяват между 10 и 12 човека. В ЗО Ните дават 24 и 8-часови смени. Когато има открит
пост в болница, тогава има 12-часови смени. Когато са на 12- часови смени
инструктажът се провежда на място в болничното заведение. Това отнема не повече
от 5 минути, тъй
като се провежда на самия
пост. При 8- часовите смени отводът се
изразява в преминаване през дежурната стая и разяснение, ако има някакъв
проблем и продължава не повече от 2-3 минути.
По делото е прието
заключението на вещото лице Тонка Джалева, по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, с което се установява, че през процесния период за ищеца са
отчетени 224 смени, разпределени по месеци и видове дежурства – 24ч., 12ч.
дневни дежурства на външен пост и 8-часови дежурства. Вещото лице е установило,
че за периода от м. май.2017 г. до м.07.2019 г. в начислените суми за трудово
възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности преди и след
дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – м.07.2020 г. в начислените и
изплатените суми за трудово възнаграждение участват такива суми, които са
приспаднати. Вещото лице е посочило размера на основната заплата през годините,
като е изчислило, че на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение за претендираното
време извънреден труд, в размер на 1412.74лв.
При така събраните
доказателства съдът намира претенцията за частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива. Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл.
второ ЗИНЗС към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
са определени със заповеди на министъра на правосъдието. Видно от представените
такива е отбелязано, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение, като същото е уредено и в чл. 187, ал.
6 ЗМВР.
Съгласно чл. 16е,
ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство е част от отработеното време.
По делото не се
спори и се установява от представената заповед № 453/14.08.2014 г. на Началник
на Затвора - Бургас, че ищецът е изпълнявал 24-часови и 12-часови дежурства, както
и 8-часови смени, по график, както и че регламентираното му работно време в
процесния период е било от 8 ч. сутрин до 8 ч. сутрин на следващия ден при
24-часова смяна, съответно нощна смяна от 20 ч. до 8 ч. и дневна – от 8 ч. до
20 ч. – при 12-часово дежурство.
От показанията на
разпитаните в хода на процеса свидетели се установява, че сутришният инструктаж
в процесния период е започвал в 8ч. Тоест с началото на установеното работно
време. Инструктажът трае около 10 минути според събраните гласни доказателства.
Установено е още, че в ЗО има служебен транспорт, който пристига в зависимост
от трафика в 7.50-7.55 часа сутринта и Ните, които пътуват с него, също
участват в сутрешния инструктаж. При тези данни неоснователно е искането за признаване
като отработено на времето за подготовка и привеждане във вид, преди 8ч.
сутринта, тъй като служителят не изпълнява служебните си задължения, освен това
тези дейности не са сред изброените в хипотезите на чл. 16е, ал. 1 ППЗИНЗС.
Свидетелите
единодушно посочват, че след края на дежурството в зависимост от зоната
предаването на смяната трае средно 15 минути, след което Ните се събират за
отвод и реално са свободни след 8.30 ч. Ето защо, съдът приема за доказано по
делото обстоятелството, че на служителя са необходими още 30 минути извън
работното му време, за да довърши и изпълни надлежно служебните си задължения,
които следва да бъдат част от отработеното време, за което му се дължи
възнаграждение.
С оглед горното
съдът приема, че при 24-часовите дежурства са установени по делото общо 30
минути, включени в отработеното време извън регламентираното работно време, за процесния
период.
По отношение на
12-часовите и 8-часовите дежурства не се доказва продължителност на работния
процес извън предвидените със заповед № 436/01.07.2019 г. – 15 мин. Това е
така, предвид данните за смяна на външните постове на място, извън ЗО.
От заключението на
вещото лице е видно, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба на 28.07.2020 г. са заплащани на служителя суми за извънреден
труд, съгласно заповед № Л-2788/14.06.2019 г. и заповед № 436/01.07.2019 г.,
т.е. възлизащи на общо 14ч. и 45мин. за 2019 г. и 17ч. за 2020 г.
Съдът счита за
нужно да отбележи, че приетото по делото заключение следва да бъде керидитирано
само в частта, в която е посочен размерът на нетното трудово възнаграждение за
един час с увеличение от 50% /часова ставка/, предвид различния размер на
отработеното време приет за установен по делото за всяко дежурство.
Заключението следва да бъде съобразено в частта относно броя и вида на
отделните дежурства и размера на
часовата ставка, като дължимото възнаграждение съдът ще определи съобразно
правилата на чл. 162 ГПК. Ето защо, намира за установени следните размери на
задълженията:
За 2017 г. от м. май до м. декември
ищецът е положил 50 смени по 24 часа и 1 дневно дежурство от 12ч. Средното
почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 6.21 лева на час,
изчислено средно аритметично, съобразно данните в заключението на вещото лице
за периода. За допълнително отработените 30 минути на всяко 24-часово дежурство
се дължат по 3.11 лв., или 155.50 лв. за 1650 минути. За отработеното едно
дежурство от 12 часа се дължат 1.55 лв. за 15 мин., или общо за целия период
сумата от 157.05лв. за 1665 мин.,
равняващи се на 27 ч. и 45 мин.
За 2018 г. от м. януари до м.
декември ищецът е положил 59 смени по 24 часа, три 12-часови дежурства и две 8-часови
дежурства. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, възлиза на 7.16
лева на час. За допълнително отработените 30 минути на всяко 24-часово
дежурство се дължат по 3.58 лв., или 211.22 лв. За допълнително отработените 15
минути на 12-часово и 8-часово дежурство – по 1.79 лв., или 8.95 лв.
Следователно за 2018 г. искът е основателен до размера от 220.17 лв. за 1845 минути или за 30 часа и 45 мин.
За 2019 г. за
периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. - ищецът е положил 34 смени по 24
часа, две 12-часови дежурства и две 8-часови дежурства. Средното почасово
възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 8.03 лева на час.
Следователно за всяко 24-часово дежурство се дължат по 4.02 лв., или 136.68 лв.
За допълнително отработените 15 минути на 12-часово и 8-часово дежурство – по 2.01лв.,
или 8.04 лв. Така общо за периода се дължат 144.72 лв., за 1080 минути, или 18 часа.
За периода
01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. са положени 28 смени по 24 часа и три 12-часови
дежурства. Съобразно заключението на вещото лице за този период на служителя са
изплатени 885 минути извънреден труд, с което съдът приема, че задължението е
изцяло погасено.
За 2020 г. за
периода от 01.01.2020 г. до 27.07.2020 г. са положени 39 дежурства по 24 часа и
2 бр. 12-часово дежурство, като съобразно горната методика се установява общо 1200
минути допълнителен труд. От заключението на вещото лице се установява, че за
този период са изплатени допълнително 17 часа извънреден труд. От това може да
се заключи, че дадените дежурства за месец юли не са били изплатени, поради
което на ищеца се дължи възнаграждение за 5 бр. 24 часови смени и 1 бр.
12-часово дежурство, на обща стойност от 24.20лв.
Съобразно горните
изводи, по делото се установява, че на ищеца е останало незаплатено отработено
допълнително време на стойност от общо 546.14 лв., за 79 часа и 15 минути
извънреден труд, поради което искът следва да бъде уважен до този размер, а за
горницата до пълния увеличен размер от 1000 лв. – искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
С оглед изхода от
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответникът да заплати на ищеца направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 164 лева за адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца с оглед установения
минимум и фактическата и правна сложност на делото.
Съразмерно на
отхвърлената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него разноски в размер на 45.40 лева, представляваща съответна част от
дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати всички дължащи се такси и разноски в
размер на 50 лева държавна такса за производството и 200 лева за изплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов
№ 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати на С.В.С., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 546.14 лв. (петстотин четиридесет и шест лева и
четиринадесет стотинки) главница, представляваща възнаграждение за положен от
ищеца труд от 79 часа и 15 минути извън времето на дежурство за периода от 28.05.2017
г. до 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
депозиране на исковата молба – 28.07.2020г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат
*********, представлявана от И.Й., да заплати на С.В.С., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 164 лева (сто шестдесет и четири лева) представляващи
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София,
бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., сумата
от 45.40 лева (четиридесет и пет лева и четиридесет стотинки) за направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат
*********, представлявана от И.Й., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Бургаски районен съд, сумата от 250 лева (двеста и петдесет
лева) – разноски, от които 50 лева държавна такса и 200 лева възнаграждение за
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Йорданова
Вярно с
оригинала!
С. Добрева