Р Е Ш Е Н И Е
№…………
06.06.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ПЕТНАДЕСЕТИ МАЙ две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
мл. съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
Секретар: ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
Прокурор: ………………………………….
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 169 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 137/23.01.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 7084/2018 г.
по описа на същия съд е изменил размера на определената с Решение №
378/12.10.2017г., постановено по в.гр.д.№ 651/2017г. на ОС-Плевен, с
което е изменено Решение № 1046/21.06.2017г. по гр.д.№ 2296/2017г. по описа на
РС-П.издръжка, която С.П.П., ЕГН **********,*** е осъден да заплаща на детето В.С.П.,
ЕГН **********,***, като го е увеличил
от 200.00 лева на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, считано от 01.10.2018г.
ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на
изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като за разликата до
предявения размер от 300,00 лв. е отхвърлил иска, като неоснователен и
недоказан.
Отхвърлил е
предявеният от А.С.П., ЕГН **********,*** против С.П.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.144 СК за заплащане
на 300 лв. месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба
/01.10.2018г./ до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, като неоснователен и недоказан.
Постановил е на основание чл.242,
ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Постъпила
е въззивна жалба от С.П.П. чрез защитника му – адв. Р.И. от Адвокатска колегия
– гр. П.срещу постановеното решение от Плевенски районен съд в частта му, в
която е изменено Решение № 1046/21.06.2017г. по гр.д.№ 2296/2017г. по описа на
РС-П.за издръжка, която С.П.П. е осъден да заплаща на детето В.С.П., като е увеличена
от 200.00 лева на 250.00 лева, считано от 01.10.2018г. ведно със законната
лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко
вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката, като за разликата до предявения
размер от 300,00 лв. е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.
Въззивникът твърди, че в тази му част, решението е незаконосъобразно, тай като
е неправилно. Неправилен е извода на съда, че е настъпило друго трайно
изменение на обстоятелствата, при които е определен действащия размер на
издръжката за детето В.. Към момента не е съобразено обстоятелството, че
финансовото състояние на въззивника не е подобрено, а напротив, влошено е. Дори
да се приеме, че необходимата за детето В. издръжка е в размер на 400 лв.
месечно, то за него е непосилно да заплаща издръжка в размер на 250 лв. Моли
Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение в обжалваното му част и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения от В.П. иск.
Срещу така
подадената въззивна жалба от С.П.П. е постъпил писмен отговор от В.С.П., със
съгласието и чрез нейната майка Г.В. А. Същата излага становище, че така
постановената и променена издръжка за нея е правилна и законосъобразна,
изхождайки от факта, че нуждите й нарастват с нарастване на възрастта й и с
увеличаването на минималната работна заплата, нараснала е и нуждата й от повече
и по-скъпо струващи лекарства, необходими за нейното лечение, както и с оглед
трудността на майка й – Г.В. А. да подсигурява нарасналите й нужди с ниската си
заплата и дълготрайно намалена трудоспособност в момента, тъй като е необходимо
постоянното й лечение от злокачествен рак. Моли Окръжния съд, да потвърди или
да увеличи размера на присъдената издръжка, като приеме за основателно искането
за увеличаване размера на присъдената издръжка от 250 лв. на месец в размер на
300 лв., съгласно чл.150 от СК.
Срещу така
подадената въззивна жалба от С.П.П. е постъпил писмен отговор от от А.С.П., в
който се изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно,
изхождайки от факта, че нуждите му нарастват с нарастване на възрастта и с
увеличаването на минималната работна заплата, нараснала е и нуждата му от
повече финанси за неговото обучение и квалификация, както и с оглед трудността на майка му – Г.В. А. да
подсигурява нарасналите му нужди с ниската си заплата и дълготрайно намалена
трудоспособност в момента, тъй като е необходимо постоянното й лечение от
злокачествен рак. Моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение на
Плевенски районен съд и да уважи искането му за присъждане на издръжка в размер
на 300 лв.
Постъпила е
въззивна жалба от А.С.П., в която се излага становище за неоснователно,
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Въззивникът
твърди, че съдът е оставил в задължение единствено и само на неговата майка
грижата за пълнолетно, учащо се дете, като при доказано обучение в редовна
форма, му се вменява от съда задължение да полага труд, което е свързано с
отсъствие от редовни учебни занимания. Майка му е с трудово възнаграждение,
почти колкото на неговия баща, но с основата разлика, че само тя полага
родителски грижи за двете си деца. Майка му е с влошено здравословно състояние
при доказано онкологично заболяване, като в момента е на продължителна
химиотерапия, с всички последици от лечението. Въззивникът А.С.П. счита, че предявеният
от баща му С.П.П. иск за отказ от законова издръжка по чл.144 от СК е нищожен,
предвид разпоредбата на чл.147 от СК, във връзка с което моли, да бъде отменено
първоинстанционното решение, като му бъде присъдена законова издръжка по чл.144
от СК, предвид нарасналите му нужди като студент, предвид неговите здравословни
проблеми и предвид умишленото укриване на доходи от страна на баща му, който по
всякакъв начин се стреми да откаже по съдебен ред задължението си за заплащане
на издръжка. Счита, че родителските права и задължения принадлежат на двамата
родители, когато същите са установени, живи и нелишени от родителски права.
Моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение на Плевенски районен
съд и да му бъде присъдена законова издръжка в размер на 300 лв.
Срещу така
подадената въззивна жалба от А.С.П. е постъпил писмен отговор от С. П.П. чрез защитника му – адв. Р.И. от
Адвокатска колегия – гр. П., в който се изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение на Плевенски районен съд в тази му част е
правилно и законосъобразно. В жалбата на А.С.П. е пренебрегнато
обстоятелството, че издръжката на пълнолетно учащо дете не е безусловна, за
разлика от издръжката, която се дължи на непълнолетно дете. Неоснователни и недоказани са изложените в
жалбата обстоятелства, че доходите на С.П.П. не били трайно намалени, че същият
укрива доходи, че кредитите му са обезпечени със застраховка „Живот, болничен
престой, временна и трайна нетрудоспособност“. Правилно, първоинстанционният
съд е приел, че даването на издръжка на пълнолетното учащо дете ще създаде
затруднения на С.П.П., като същият моли съда, да приеме, че в тази част
аргументите са мотивирани и законосъобразни. Предвид горното, моли Окръжния
съд, да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на Плевенски
районен съд в тази част, като правилно, законосъобразно и обосновано.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В
настоящето делото са предявени два отделни иска за издръжка с правно основание чл.150
вр. с чл.143 от СК и чл.144 от СК. И двата иска имат различен предмет на
доказване.
При
първия иск предявен от В.С.П., със съгласието и чрез нейната майка Г.В. А. е
предвидена законова презумпция в чл.143 ал.1 от СК, че „Всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето“. Затова при определяне на издръжката на ненавършило пълнолетие дете се
взимат предвид нуждите на детето и възможностите на родителите да я дават, но
същата е безусловна и не може да бъде по-малка по размер от предвидената в
чл.142 ал.2 от СК, която към приключване на съдебно дирене пред настоящата
инстанция е 140лв. Този момент е от значение съгласно чл.235 ал.3 от ГПК.
По така
предявения иск безспорно е установено, че В.С.П. е дъщеря на въззивника С.П..
Безспорно е, че същата е непълнолетна. Не се спори, че учи в
среднообразователно училище. При това положение задължение на двамата родители
е да я издържат.
Не се спори между страните и се установява от съдебно решение №378/12.10.2017г.,
постановено по в.гр.д.№ 651/2017г. на ОС-Плевен, с което е изменено Решение №
1046/21.06.2017г. по гр.д.№ 2296/2017г. по описа на РС-Плевен, че С.П. е осъден
да заплаща на детето В.С.П. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв.
Установява
се от Служебна бележка № ***., че В.П. е ученик в 10 клас през учебната
2018/2019г. в ***, със специалност „***“.
Установено
е от Удостоверение № ***. и Удостоверение № ***, че С.П. получава чисто месечно
трудово възнаграждение в размер на 466,00 лв.
Установява
се от Трудов договор № ***., че С.П.
работи по трудово правоотношение с *** ЕООД на длъжност „***“ при брутно месечно
трудово възнаграждение в размер на 600 лв.
Установява се от представената Етапна епикриза и медицинска документация за
детето В.П., че тя страда от множество заболявания, които датират още от 2009г.
и понастоящем, за които са закупувани медикаменти и правени разходи за лечение,
като същите са в сериозни размери.
Установява
си от Етапна епикриза на майката Г. А., че тя страда от множество заболявания,
а между страните не е спорно обстоятлеството, че е диагнозтицирана с
онкологично заболяване, във връзка с което провежда лечение.
Установява
се, че майката получава обезщетение за временна нетрудоспособност, поради
провежданото лечение.
Не се спори, че въззивникът С.П. е в брак с Л. П., а от от служебна бележка
№ ***. на ***, се установява, че Л. И.П. е с диагноза „***“. Приета е на ***.
за лечение в Отделение по Анестезиология и интензивно лечение, в кома, на
изкуствена белодробна вентилация.
Преценявайки така относимите към този иск факти, съдът приема следното от
правна страна:
Несъмнено с
оглед социално-икономическите процеси в страната ежегодно нуждите на детето се
увеличават, както със стойността на необходимата храна и облекло, така и с
нуждите от учебни пособия и помагала. От постановяване на предходното решение
са изминали година и половина. От представените медицински документи става
ясно, че детето се нуждае и от значителни средства за поддържане на добро
здравословно състояние, както физическо, така и психическо.
Тези
новонастъпили факти след постановяване на предходното решение обуславят и
необходимостта от по-висок размер на издръжката на детето В.. Тази издръжка
правилно е определена от РС-П.на 400лв. месечно. Съобразявайки възможностите на
родителите да я дават съдът прецени, че бащата С.П. реализира доходи, макар и в
невисок размер – нетно 466лв., докато майката получава само обезщетение за
временна неработоспособност /което не е установено в точен размер/. При тези
данни правилен и обоснован е изводът на съда, че бащата следва да поеме от
необходимата издръжка сумата от 250лв., която при този доход е максималната,
която би могъл да отдели. Майката, която полага и непосредствените грижи по
отглеждане и възпитанието на В. следва да покрие нуждите за разликата от 150лв.
Действително така увеличеният размер на издръжката е над минимума, при не много
висок доход, но в случая детето има особени специфични здравни нужди, свързани
с допълнителни разходи извън обичайните за обикновено съществуване.
Наведените
доводи, че поради заболяването на втората си съпруга въззивникът С.П. следва да
дължи издръжка и на нея и поради това не може да поеме увеличение на
задължението към детето си В., съдът счита за неоснователни. Действително
децата и съпруга са поставени в чл.141 т.1 на едно ниво, като лица към които
следва да се дава издръжката. Житейската справедливост и правната логика обаче
сочат, че при удовлетворяване на задължение за издръжка на тези лица от един и
същи ред следва да се даде предимство на децата. Това е така поради причината,
че същите нямат възможност да реализират доходи, предвид спецификата на трудовото
законодателство, за разлика от съпруга. Действително в конкретния случай
втората съпруга на въззивника С.П. е тежко болна и не може да полага труд. При
болничен престой обаче има право на обезщетение за временна нетрудоспособност,
докато детето няма и такова право, доколкото не е самостоятелен субект на
обществено осигуряване за този риск, предвид липсата на трудово правоотношение.
Що се касае до
въпроса със задълженията по заемите и кредитите и на двамата родители същите са
непротивопоставими на задължението за издръжка и поради това няма нужда да
бъдат обсъждани.
Поради изложеното
искът по чл.150 вр. с чл.143 от СК за увеличаване на присъдената издръжка по
отношение на детето В. от 200 на 250лв. се явява доказан по основание и размер
и като такъв следва да се уважи, а за разликата до предявените 300лв. следва да
бъде отхвърлен.
Вторият
иск е от навършилият пълнолетие А.П. за присъждане на издръжка докато учи при
условията на чл.144 от СК. Този иск е неоснователен. За разлика от безусловната
издръжка в чл.143 ал.1 от СК тази по чл.144 ал.1 от СК поставя едно значимо
условие: “Родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение
във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.“
В
случая несъмнено се установява от представените писмени доказателства наличието
на всички други предпоставки, с изключение на последната.
Установява
се, че А.П. учи редовна форма на обучение в висше учебно заведение - *** П.в специалност „***“.
Установява
се също така и че няма имущество от което да се издържа и не реализира доходи.
Установява
се и наличието на заболявания.
Липсва
обаче възможност у родителя С.П. да дава издръжка без затруднения. Това е така,
тъй като същият получава нетен доход, съобразно цитираните по-горе писмени
доказателства от 466лв. От тях следва да заплаща месечна издръжка в размер на
250лв., както е прието в настоящето решение на детето си В.. С останалите
216лв. следва да осигури месечното съществуване за болната си съпруга, която не
може да полага труд и за себе си. Очевидно е, че тази сума е недостатъчна, за
да осигури издръжка на двата човека над социалния минимум. Ето защо ако той
заплаща дори и минимална издръжка / от 50-100лв./ на своя син А.П. би останал
без средства за съществуване и осигуряване на издръжка на съпругата си Л. П., което
задължение, независимо, че не е фиксирано по съдебен ред, съществува по силата
на закона.
С оглед
изложеното при липсата на една от предпоставките за уважаване на иска, същият
се явява недоказан по основание и размер от 300лв. и следва да бъде отхвърлен.
Ето
защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Плевенски районен съд е
валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и
поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и
обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви
въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.
чл.272 от ГПК Решение № 137/23.01.2019 г., постановено по гр. дело
№ 7084/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3
т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: