№ 4137
гр. Варна, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100502108 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Н. А. П., чрез процесуален
представител адв. Д. Д., срещу Решение № № 2474/25.07.2022 г., постановено по гр.д.№
14570/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено в отношенията
между страните, че жалбоподателят дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.„Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс”, кула Г следните суми: сумата от 204,84 лева, представляваща дължима
сума за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност по фактури, издадени в
периода от 20.07.2020г. до 17.05.2021г. за обект, находящ се в гр. Дългопол, ул. „Цар Борис”
№ 1, кл. №**********, аб. № **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 9,16 лева, представляваща общ размер на мораторна лихва за
периода от падежа на всяка от фактурите до 25.06.2021г., за които суми е издадена Заповед
№ 3780/28.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
10961/2021г. по описа на ВРС, както и е осъден да заплати на ищеца сторените съдебно-
деловодни разноски в размер на 289,83 лева за исковото производство и сумата от 31,73
лева заповедното производство.
Въззивникът излага твърдения, че в обжалваната част решението е неправилно и
необосновано. Неправилно първоинстанционният съд приел, че съгласно КССТЕ в обекта
до демонтирането на СТИ 13.05.2021 г е ползван трифазен ток, тъй като в експертизата не
бил формиран подобен извод. На следващо място жалбоподателят сочи, че в съдебното
решение не са обсъдени всички негови твърдения и възражения, и в частност това, че между
1
страните не е налице облигационно правоотношение, по силата на което той да се явява
небитов абонат. В исковата молба било посочено, че титуляр на партидата е „Роста“ ЕООД,
с което ищцовото дружеството е в договорни отношения. Първоинстанционният съд не
съобразил и настъпилите изменения в правната регламентация със Закона изменение и
допълнение на Закона за енергетиката , обн. ДВ бр. 57/26.06.2020 г., които биха били
относими ако се приеме, че въззивникът е небитов абонат на ел. енергия. Позовавайки се на
§15, приет с цитираните изменения на ЗЕ, сочи, че не е получил уведомление за
прекратяване на снабдяването. Не му е предлагано и сключване на типов договор от
ищцовото дружество в предвидения в закона срок до 30.09.2020 г., респективно такъв не е
сключван между страните. В заключение сочи, че ищецът не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от действащите ОУ – да му изпраща фактура за дължимите суми, както и след
незаплащане на същите в десетдневен срок да преустанови достъпа му до
електроснабдяване. По гореизложените съображения моли за отмяна на решението в
обжалваните части и отхвърляне на иска с присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от "Енерго - Про Продажби" АД,
представлявано от адв. Христо Игнатов, с който се изразява становище, че обжалваното
решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в пълно съответствие с
процесуалните и съдопроизводствените правила, и кореспондиращо със събрания в хода на
процеса доказателствен материал. Оспорват се възраженията на въззивника, че не е
задължено лице по възникнали и съществуващи облигационни правоотношения по доставка
на ел. енергия към процесния период. Излагат се твърдения, че доколкото той не е изпълнил
задължението си по пар. 15 ПЗР на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г. в сила от 01.10.2020г./. до 30
септември 2020г. включително да сключи договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния
му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия, с който се сключва типов договор.
Позовавайки се на съдебна практика на Върховния касационен съд въззиваемото дружество
сочи, че собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови и стопански
нужди./чл. 92, чл.94а, във вр. чл. 97 ал.1 т.4 ЗЕ, във вр чл. § 1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ /. В това си качество, те са страна по продажбеното правоотношение с
предприятието - краен снабдител и дължат цената на доставената електроенергия,
доколкото между тях и доставчика не действа друга изрична уговорка. Писмената форма не
е условие за действителност на договора. В заключение оспорва и възраженията във
въззивната жалба относно липсата на основание за начисляване на процесните суми по
съображения, че цената за достъп се заплаша за поддържането на мрежата и принципната
готовност за престиране на електрическа енергия, а снабдителното дружество е резервирало
мощност от 62.00 kw от капацитета на електроразпределителната мрежа за присъединените
обекти на ответника. По гореизложените съображения моли за потвърждаване на решението
в обжалваните части с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
2
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Не са
направени доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от Н. А. П., чрез процесуален
представител адв. Д. Д., срещу Решение № № 2474/25.07.2022 г., постановено по гр.д.№
14570/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено в отношенията
между страните, че жалбоподателят дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.„Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс”, кула Г следните суми: сумата от 204,84 лева, представляваща дължима
сума за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност по фактури, издадени в
периода от 20.07.2020г. до 17.05.2021г. за обект, находящ се в гр. Дългопол, ул. „Цар Борис”
№ 1, кл. №**********, аб. № **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 9,16 лева, представляваща общ размер на мораторна лихва за
периода от падежа на всяка от фактурите до 25.06.2021г., за които суми е издадена Заповед
№ 3780/28.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
10961/2021г. по описа на ВРС, както и е осъден да заплати на ищеца сторените съдебно-
деловодни разноски в размер на 289,83 лева за исковото производство и сумата от 31,73
лева заповедното производство.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2108/2022г. на 22.112022 г. от 9:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
3
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4