№ 44
гр. Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20215000500356 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 263144/18.03.2021 г. от Община С.З. против
решение № 260039/12.02.2021 г., постановено по г. д. № 3128/2020 г. по описа на ОС –
Стара Загора в частта, с която е осъдена Община С.З., ЕИК № ... да заплати на АНН. Д. Д.
ЕГН ********** сумата от 25 100.00 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от непозволено увреждане на 20.10.2017 г., ведно със законната лихва
за забава върху нея, считано от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и в частта,
с която е осъдена Община С.З., ЕИК № ... да заплати на АНН. Д. Д. ЕГН ********** сумата
от 5 371.70 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от
непозволено увреждане на 20.10.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху нея,
считано от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да отхвърли изцяло предявените искове.
Ответникът счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 265624/07.05.2021 г. от АНН. Д. Д. ЕГН
********** против решение № 260119/12.04.2021 г., постановено по г. д. № 3128/2020 г. по
описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на АНН. Д. Д. за
1
допълване на решение № 260039/12.02.2021 г., като в него бъде вписана посочената в
исковата молба от ищцата банкова сметка, по която да бъде извършено плащане на
претендираните от нея суми.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да постанови присъдените суми да бъдат преведени по посочената банкова
сметка. Претендира разноски.
Ответникът не е взел становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от АНН. Д. Д. ЕГН ********** от гр. С.З., ул. „М. Т. К.“ № 143, вх. 0,
ет. 2, ап. 4 против Община С.З., БУЛСТАТ ....
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 25 100.00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди от непозволено увреждане на 20.10.2017 г. (падане на тротоар, довело до травматични
увреждания), ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от 20.10.2017 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 5 371.70 лева, представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди от непозволено увреждане на 20.10.2017 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане, считано от 20.10.2017г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете.
1. по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
В исковата молба се твърди, че, на 20.10.2017 г., при ясно и слънчево време, при
придвижването си пеша по източния тротоар на ул. „Г.С.Р.” в посока към ул. „Б.Ж.”, в
района пред дом № 22 в гр. С.З., АНН. Д. Д. е пропаднала с десния си крак поради липсата
на тротоарни плочки, залитнала е и е паднала на земята на лявата си страна. Участъкът от
тротоара бил без плочки не бил обезопасен и обозначен, обрасъл с трева и нямало
възможност да бъде забелязано наличието на неравности по тротоара. След падането си
ищецът останала на земята и не била в състояние да стане, защото изпитвала силна болка в
областта на бедрото. Била пребледняла, стенела и охкала от болка. На помощ се притекли
свидетелките К., Т. и друг случаен минувач, които помогнали на А.Д. да стане от земята и да
седне на предоставено и от К. столче. Ищцата помолила свидетелите да повикат съпруга,
който работел в магазин наблизо. След пристигането на свидетеля Д., той се обадил по
мобилния си телефон в болница „Т.”, откъдето го уведомили, че ще следва да откара
пострадалата в спешния център на болницата. С помощта на притеклите се на помощ
2
минувачи, чрез дърпане на тялото ищцата била настанена да легне на задната седалка на
автомобила на свидетеля Д.. През цялото време А.Д. изпитвала силни болки, стенела, а
левият и крак висял. Посочените обстоятелства се доказват от показанията на свидетели К.,
Т. и Д..
В исковата молба е посочено, че ищецът е била приета за лечение, било е
установено счупване на шийката на тазобедрената, била настанена в „Ортопедично
отделение“, продължавала да изпитва силни болки, поради което били дадени обезболяващи
и успокоителни медикаменти. Два дни била неподвижна на легло, без да е в състояние да
става, след което на 23.10.2017 г. била оперирана и счупената става била подменена с
изкуствена става. След операцията ищцата била в много тежко състояние, оплаквала се, че я
боли, приемала множество медикаменти - някои през устата, други през поставена й система
за вливане, а трети - против съсирване на кръвта - чрез поставяне на инжекции в корема.
Раздвижването не се осъществило по план през първия ден след операцията поради
световъртеж и загуба на равновесие. Едва на третия ден след операцията успяла да стане и
да направи няколко крачки. Д. непрекъснато се оплаквала, че не може да спи. Раздвижването
и в „Ортопедично отделение“ продължило десет дни, след което на 01.11.2017 г. била
преместена в отделението по физиотерапия и рехабилитация на болницата, където
продължило приучването й за движение. Продължила да приема обезболяващи и
противосъсирващи медикаменти. Раздвижването било трудно, на няколко пъти залитала и
имало опасност да падне, а тя много се притеснявала от това, защото лекарите я били
предупредили, че при падане ставата може отново да се счупи, което ще наложи нова
операция. От болницата ищцата била изписана на 08.11.2017 г. и възстановяването
продължило в домашни условия, където се наложило за обгрижването си А.Д. изцяло да
разчита на помощта на своя съпруг, включително за личната си хигиена. В следващите 6 - 7
месеца продължила да изпитва силни болки, заради които вечер не можела да спи, както и
да приема обезболяващи и други медикаменти. Придвижвала се трудно, като първоначално
използвала проходилка за около месец, след това още 2 - 3 месеца се придвижвала с две
патерици, впоследствие - с една патерица, а понастоящем използвала бастун. Продължила
постоянно да се страхува да не падне, за да не се наложи нова операция. След травмата се
влошило значително психическото състояние. По природа била жизнен, енергичен и
социален човек, а след операцията се затворила в себе си, не желаела да общува с близки и
роднини, с изключение на съпруга си. Била отчаяна и се притеснявала, че ще остане
инвалид, тежало И, че трябва да разчита на чужда помощ. Ограничила значително
контактите със сестра си и внучката си.
От показанията на свидетелите Д. и К., както и от приетите по почин на ищцата
писмени доказателства се установява, че след изписването от болницата А.Д. е ходила
допълнително на рехабилитация- първоначално в медицински заведения в гр. С.З., а
впоследствие и в специализирано болнично заведение за физиотерапия и рехабилитация в
гр. П. б.. Подобни рехабилитационни курсове ищцата преминала и през 2018 г. и 2019 г. за
периоди от по десет дни. След изтичането на 6 месеца след операцията продължавала да
3
изпитва болки, които обаче не били толкова интензивни и се разредили във времето, но
продължила да приема обезболяващи и успокоителни медикаменти.
От приетите писмени доказателства и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, се установява, че при препъване и падане на 20.10.2017 г. АНН. Д. Д. е получила
счупване на лявата бедрена шийка. Счупването е било получено по механизма на падане от
собствен ръст с енергийно травмиране на зоната на таза в твърда повърхност. Лечението,
което е било осъществено, е било оперативно, с ендопротезиране на лява тазобедрена става,
последваща рехабилитация в специализирано заведение и в домашни условия и постепенно
прохождане с помощни средства и по-късно без тях, до изглаждане и балансиране на
походката. Нормалният период за възстановяване след ендопротезиране с механично
закрепена ендопротеза, при оперативно лечение само три дни след травмата бил 6-7 месеца,
а предвид възрастта на ищцата можело да се увеличи до 8-10 месеца максимум. Изхождайки
от този стандарт и при липса на усложнения възстановителния период можело да се
определи в разширен диапазон като 10-12 месечен. На възраст от 63 г. възстановяването
след счупване на бедрената шийка, лекувана оперативно с имплантиране на изкуствена
става, би трябвало да е напълно. При извършен преглед вещото лице е установило, че
движенията на лявата тазобедрена става са относително ограничени спрямо тези на дясната -
флексия -100 градуса, при 120 градуса норма; екстензия- пълна; вътрешна ротация - 15
градуса, при 30 градуса норма; вътрешна ротация - 5-7 градуса, при норма от 15 градуса;
абдукция - 20 градуса, съответно на нормата; аддукция - 15 градуса, съответно на нормата.
С оглед на измерванията вещото лице сочи, че дори три години след травмата максимумът в
движението не е бил постигнат, като този дефицит ще остане и за в бъдеще.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че на
източния тротоар към уличното платно на ул. „Г.С.Р.“ в гр. С.З. до сградата с
административен адрес № 22 на същата улица липсва тротоарна настилка - има отломки от
бетон, а бордюрите са изкъртени и на две места разбити, за да се оттича водата от
водосточните тръби, като такова е било състоянието и към 20.10.2017 г. На посоченото
място има тротоар с разрушена настилка, която изисква повишено внимание от
пешеходците, а свободното оттичане на водосточните тръби на съществуващата сграда
върху тротоара, дори и при наличието на добра настилка, създават през зимата условия за
заледявания, както и за повреди по нея/разрушаването й от течащите води. За периода от
началото на октомври 2017 г. до ноември 2020 г. няма извършвани никакви строително-
монтажни работи, които биха променили състоянието на тротоара.
От показанията на свидетелите К. и Т. се установява, че от около 10-12 години
източния тротоар пред сградата на ул. “Г.С.Р.“ № 22 е с нарушена настилка, като на мястото,
където е паднала ищцата, са падали и други пешеходци.
Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 5, ал. 2, чл. 19, ал.1, чл. 31 и § 6, т. 1, 6 и
7 от ЗП, задължение на съответната община е да поддържа общинската пътна мрежа,
отговарящо на изискванията за движението, което означава и отстраняване на всяка
4
настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за пешеходците.
Въз основа на горното може да бъде направен категоричен извод, че е налице
хипотезата на чл. 49 от ЗДД. Ответникът следва да репарира причинените неимуществени
вреди, тъй като, макар и без вина, носи отговорност за изправността на тротоарната
настилка.
При тази фактическа обстановка: претърпените медицински интервенции,
времетраенето на оздравителните процеси, медицинската прогноза относно
възстановяването, обемът и интензитета на изпитаните болки и страдания, личните и
семейни притеснения, и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата
инстанция намира, че сумата от 25 100.00 лева е най – адекватен паричен еквивалент на
претърпените неимуществени вреди, като последица от злополуката от 20.10.2017 г. и тази
сума следва да бъде присъдена на ищеца, ведно с обезщетение за забавено плащане от
посочената дата.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
2. по иска за заплащане на имуществени вреди:
В исковата молба се твърди, че, в резултат от непозволеното увреждане на
20.10.2017 г. (падане на тротоар, довело до травматични увреждания), са причинени
имуществени вреди, описани по отделни позиции и суми - страници 4, 5 и 6 от исковата
молба.
В конкретния случай един иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди не е предявяван. На практика съдът е сезиран с множество обективно съединени
искове за заплащане на определени парични суми, като всяка представлява имуществена
вреда: с един общ юридически факт (падането) и с множество допълнителни юридически
факти (плащане).
В съдебното решение е присъдена обща сума, без да са е посочено изрично кои
отделни обективно съединени искове са включени в нея. По този начин е невъзможно да
бъде определено какви ще бъдат обективните предели на силата на пресъдено нещо на
обжалваното решение в тази част.
Посочване на всички отделни обективно съединени искове с описание на техните
правни основания (фактите, от които произтичат) няма дори в мотивите на обжалваното
решение.
При това положение може да бъде направен извод, че първоинстанционният съд
се е произнесъл по нещо различно от предявеното. Налице е хипотезата на чл. 270, ал. 3,
изречение трето от ГПК.
5
Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че имуществените вреди са
присъдени ведно със законната лихва от датата на травматичното увреждане. Но в случая
обезщетенията за забава следва да бъдат присъждани от датата на всяко имуществено
увреждане – т. е. от датата на всяко отделно плащане и това следва изрично да бъде
посочено в съдебното решение.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта по
отношението на претенцията за заплащане на имуществени вреди и делото следва да бъде
върнато за произнасяне по всяка отделна претенция, включително и по отношение на
началния момент, от който се дължи обезщетение за забавено плащане при приложението на
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
3. за решение № 260119/12.04.2021 г.:
По делото е постъпила молба вх. № 263265/09.03.2021 г. от АНН. Д. Д., с която е
направено искане за допълване на решение № 260039/12.02.2021 г., като в него бъде вписана
посочената в исковата молба от ищцата банкова сметка, по която да бъде извършено
плащане на претендираните от нея суми.
Съдът е открил производство по чл. 250 от ГПК. Съгласно чл. 250, ал. 1,
изречение първо от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът
не се е произнесъл по цялото искане. Това означава, че допълване може да бъде допуснато,
само ако съдът не се произнесъл по всички искания на ищеца, формулирани в исковата
молба във връзка с твърдяните права.
В конкретния случай се иска включване в съдържанието на решението на
посочената в исковата молба банкова сметка. Този елемент от съдържанието на съдебното
решение по чл. 236 от ГПК е извън произнасянето по защитата на предявените права. Ето
защо не се дължи допълване. Банковата сметка фигурира в кориците на делото и няма
пречка същата да бъде посочено от ищеца при предприемане на действия по събиране на
присъдената сума.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
решение № 260119/12.04.2021 г. следва да бъде потвърдено.
4. за разноските:
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена Община
С.З. да заплати на АНН. Д. Д. ЕГН ********** сумата от 4 074.00 лева, представляваща
поискани и направени разноски пред двете инстанции по съразмерност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039/12.02.2021 г., постановено по г. д. №
3128/2020 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е осъдена Община С.З.,
БУЛСТАТ ... да заплати на АНН. Д. Д. ЕГН ********** сумата от 25 100.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от непозволено
увреждане на 20.10.2017г. (падане на тротоар, довело до травматични увреждания), ведно
със законната лихва за забава върху нея, считано от 20.10.2017 г. до окончателното
изплащане.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260039/12.02.2021 г., постановено по г. д. № 3128/2020
г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е осъдена Община С.З., БУЛСТАТ ...да
заплати на АНН. Д. Д. ЕГН ********** сумата от 5 371.70 лева, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди от непозволено увреждане на 20.10.2017 г.,
ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 20.10.2017 г. до окончателното
изплащане.
ВРЪЩА делото на ОС – Стара Загора за произнасяне по исковете за заплащане
на имуществени вреди от непозволено увреждане на 20.10.2017 г. (падане на тротоар,
довело до травматични увреждания) така, както са предявени в исковата молба – по пера, а
не като обща сума.
ОТМЕНЯ решение № 260039/12.02.2021 г., постановено по г. д. № 3128/2020 г.
по описа на ОС – Стара Загора в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община С.З., БУЛСТАТ № ... да заплати на АНН. Д. Д. ЕГН
********** сумата от 4 074.00 (четири хиляди и седемдесет и четири) лева, представляваща
поискани и направени разноски пред двете инстанции по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260119/12.04.2021 г., постановено по г. д. №
3128/2020 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на
АНН. Д. Д. ЕГН ********** за допълване на решение № 260039/12.02.2021 г., като в него
бъде вписана посочената в исковата молба от ищцата банкова сметка, по която да бъде
извършено плащане на претендираните от нея суми.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8