Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 12.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4468 по
описа за 2017 год. на РС-Враца и за
да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, във вр. чл.198о, ал.1 ЗВ, вр.чл.60, ал.1 ЗН и
чл.86 ЗЗД, вр.чл.60, ал.1 ЗН.
В исковата молба ищецът твърди, че се
намирал в облигационна връзка с наследодателя на ответника М.К.А.по реда на
Наредба № 4/2004 г. на МРРБ и ОУ на „ВиК” ООД – гр.Враца. Поддържа, че
наследодателят на ответника имал открита партида за доставка на вода в
дружеството-ищец за жилище с адрес ***************. Твърди, че за периода от
13.12.2013г. до 11.08.2015г., по партидата на наследодателя на ответника са
начислени за плащане суми за доставена питейна вода общо в размер на 568,21 лв.
- главница по 20 бр. фактури, които не били заплатени. По исковете с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът твърди, че поради забава в плащанията, за
периода от 03.03.2014г. до 25.01.2016 г. са начислени лихви в размер на 64,22
лв. Поддържа, че по повод изпращане на покана за доброволно изпълнение било установено,
че А.е починала на 13.12.2002 г. Излага, че след смъртта на титуляра нейният
единствен наследник не е подал заявление за промяна на партидата, поради което
потреблението продължило да се начислява на нейно име. Поддържа, че с
откриването на наследството наследникът – настоящ ответник е придобил и
качеството на потребител и между него и ищцовото дружество са възникнали
облигационни отношения съгласно действащия към момента чл.3, ал.6 от Наредба №
9/14.09.1994 г. на МТРС. Според ищеца, като единствен собственик на имота и
страна в облигационното отношение, ответникът отговаря за изпълнението на
задължението в пълен размер. Претендира законна лихва върху гланицата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК
отговор от особения представител на ответника се изразява становище за
неоснователност на исковите претенции. Прави се възражение за липса на пасивна
процесуална легитимация на ответника, поради липса на облигационна връзка между
него и ищеца. Оспорва се качеството наследник на ответника, тъй като нямало
данни, че е приел наследството, както и че е собственик на процесното жилище.
Оспорва се представеното по делото извлечение от партидната книга /карнет/ с
доводи, че само 9 позиции са подписани от абонат, като не е ясно чий е подписа,
както и че за периода след 15.05.2014 г. не се съдържат данни. Изразява се
становище, че без първични счетоводни документи, какъвто в случая бил карнета,
е невъзможно да са издадени фактури. Оспорва се представеното по делото
извлечение от ОУ, тъй като не било ясно дали съответства на одобрените от
ДКЕВР. Оспорва се истинността на представените с исковата молба две счетоводни
справки с доводи, че противоречат на „обективната фактическа обстановка“.
Изразява се становище за ирелевантност към делото на представените 2 бр.покани
за доброволно изпълнение. Прави се възражение за настъпила погасителна давност
по отношение на претенциите за период от три години преди предявяване на
исковете – 27.09.2017 г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
представено удостоверение за наследници изх.№ 864/15.12.2014г. се установява,
че ответника Ц.А.Ц. е единствен наследник по закон на М.К.А., б.ж. на гр.Враца,
починала на на 13.12.2002 г.
По
делото е представена покана № 55232 от 09.09.2015 г. до наследодателя на ответника, връчена
на 10.05.2015 г. на трето за делото лице. Към поканата е приложена подробна справка за начислените суми по
периоди.
По делото са приложени
заверени преписи от карнети, съставени за партида за имот на адрес ***********,
с
титуляр М.К.А., ЕГН ********** за периода 17.06.2010 г.-
15.05.2014 г., от които е видно, че има положен подпис на абонат за процесния
период – 13.12.2013 г. до 11.08.2015. на следните дати: 14.02.2013 г.;
14.11.2013 г.; 15.01.2014 г. и 15.05.2014 г.
Представена
е справка – извлечение за дължимите суми към „Водоснабдяване и канализация“ ООД
– гр.Враца за абонатен номер 2419071 на името на М.К.А. за имот на
адрес ***************** към 25.01.2016г., от което се установява, че
ищецът е издал 20 броя фактури за отчетен период 13.12.2013г. до 11.08.2015г.
и е начислил в своето счетоводство задължение по посочената партида сумите
от общо 568,21 лева – главница и 64,22 лева – лихва.
По делото е представена и
покана за доброволно изпълнение изх.№ 190/26.01.2016 г. до ответника, за която
няма данни да е връчена.
По делото е представено
извлечение от Общи условия на „ВиК“ ООД Враца, които са одобрени от /Д/КЕВР на
основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006г., по
отношение на които съдът на основание чл.155 ГПК е съобщил на страните, че му е
служебно известен факта, че същите са публикувани във в. „Новинар“ в броя му от
20.06.2006г. и във в. „Конкурент“ в броя му от 19.06.2006г. и са поместени на
интернет страницата на дружеството. В чл.31 от Общите условия е предвидено, че
доставчикът издава месечни фактури, освен при изрична договореност за различен
период на фактуриране, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Съгласно
чл.42 от ОУ потребителите дължат обезщетение в размер на законната лихва при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги. Съдът
намира за неснователни възраженията на особения представител на ответника по
отношение така представеното доказателство. Общите условия на дружеството са
обявени по предвидения в закона начин, същите са публично достъпни и са
известни на съда.
За установяване стойността
на доставените ВиК услуги до имота и размера на обезщетението за забава е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. След запознаване с
материалите по делото и проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, вещото лице е дало заключение, че стойността на доставените
ВиК услуги до жилище, находящо се в ***************, за периода от 13.12.2013
г. до 11.08.2015г., е в размер на 568,21 лв., а размерът на обезщетението за
забава за периода от 03.03.2014 г. до 25.01.2016 г., е в размер на 63,32 лв. На
служебно поставения на основание чл.195, ал.1 ГПК от съда въпрос вещото лице е
отговорило, че през процесния период отчета на потребената в жилището вода е
извършван, както следва: на 15.01.2014 г., 13.03.2014 г., 15.05.2014 г.,
13.08.2014 г., 14.10.2014 г., 09.12.2014 г., 12.02.2015 г., 16.04.2015 г. и
11.06.2015 г. – чрез посещение на адреса
от инкасатор и реално отчитане на показанията на водомера, а на 15.02.2014 г., 13.04.2014
г., 15.06.2014 г., 15.07.2014 г., 13.09.2014 г., 14.11.2014 г., 09.01.2015 г.,
12.03.2015 г., 16.05.2015 г., 11.07.2015 г. и на 11.08.2015 г. – са начислявани
служебно.
Други
относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.79, ал.1,
предл.1-во ЗЗД, във вр. чл.198о, ал.1 ЗВ, вр.чл.60, ал.1 ЗН.
За
основателността на предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че се е
намирал в облигационно правоотношение с наследодателя на ответника; че наследодателят
на ответника има открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за
жилище на посочения в исковата молба адрес; че има вземания срещу ответника в
сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание /договор при ОУ и
наследствено правоприемство/; обстоятелството, че ответникът има качеството на
наследник по закон на лицето, на което е открита партида в ищцовото дружество.
При доказване на горните факти и
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже плащане, както и на основание
чл.154, ал.1 ГПК наведените в писмения отговор правоизключващи и правопогасяващи
възражения, каквито са отказът от наследство и приемане на наследството по опис /в този смисъл е решение № 437 от
17.01.2012 г. по гр.д.№ 70/2011 г., III
г.о. на ВКС/.
Ответникът, чрез назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител не е оспорил обстоятелството, че
наследодателят му М.К.А.е била потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
жилище, находяща се в **************** Оспорва единствено наличието на
облигационна връзка между него и ищцовото дружество. Следва да се има предвид, че по общо правило само договорите, които са сключени с
оглед личността на длъжника, се прекратяват с неговата смърт. Не е изрично
предвидено в закон, че договорът за предоставяне на ВиК услуги се прекратява
при смърт на потребителя. Следва да се
приеме, че договорът запазва действието си по
отношение на наследниците в качеството им на универсални правоприемници. При договора за доставка на ВиК услуги, наследниците на
потребителя на услугите, които дължат основно парични престации, придобиват
правата и задълженията по договора, в случай, че не са направили отказ от
наследството. Обстоятелството, че наследниците не са изпълнили задължението си
по чл.59, ал.1 ОУ в 30-дневен срок да подадат заявление до ВиК оператора за
промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници, не води до
извод, че облигационното правоотношение е прекъснато. Неизпълнението на това
задължение има за своя последица единствено това, че при липса на споразумение
на кого от наследниците да бъде открита партида, отговорност ще се носи
от всички пропорционално на наследствения им дял - чл.59, ал.2 ОУ /в този смисъл е решение по в.гр.д.
№322/2016г. по описа на ОС-Враца/. С оглед предходното, настоящият съд
приема, че след смъртта на М.К.А., б.ж. на
гр.Враца, съществувалото между нея и ищцовото дружество облигационното правоотношение
не е прекратено, а същата е заместена
като страна в това правоотношение от своя наследници – настоящ ответник Ц.А.Ц..
Предвид гореизложеното, настоящият съд
намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за
липса на облигационна връзка между него и ищцовото дружество. Неоснователно е и
възражението на ответника, че ищецът е следвало да докаже, че той е приел
наследството, оставено от М.А. Отказът от наследство е формален акт, като
същият изрично се вписва в книгата при съответния районен съд, предвидена по
чл.49, ал.1 ЗН. Установяването на този факт може да стане чрез удостоверение,
издадено от съответния съд и е в тежест на наследника, който твърди, че е
налице валидно вписан отказ от наследство. Такова доказване по делото не беше
проведено от ответника въпреки изричните указания на съда в тази насока.
Назначеният
особен представител на ответника Ц.Ц. е направил и възражение, че в
представените карнети не е полаган подпис от неговия доверител. По отношение на
възражението за положените подписи в карнета, ищецът е уточнил, че не въвежда
твърдения подписите в карнета да са полагани от титуляра на партидата или ответника.
Съдът приема, че за настоящия
правен спор ирелевантно се явява обстоятелството дали подписите в представените
от ищеца карнети са на ответника или не. Това е така, тъй като карнетът е
частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно
чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя
обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери. В цитираната разпоредба обаче е предвидено, че
отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия
потребител, така и с подписа на негов представител. Систематичното място на разпоредбата
и използваното в следващата алинея различно понятие - „упълномощен
представител” води до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което
макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го
представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в
широк смисъл, въз основа на родствена, съпружеска или фактическа връзка с
потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по
смисъла на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. може да бъде всяко лице
от кръга на домашните му, т.е. всяко лице, което обитава имота на каквото и да
било правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до
неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила. Следва да се
има предвид още, че присъствието на потребителя или на негов представител при
извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл.22
от Общите условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението
при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание,
което ще послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис срещу
показанието на водомера съдът приема като съгласие на потребителя с отчетеното
до тази дата, при липса на възражения от абоната за предходния период. Съгласно
разпоредбата на чл.35 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1
куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но не
по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг
от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява
съгласно общите условия или договора. При невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят
е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на
отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните
граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни
лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се
изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост
1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1, както е сторено в случая
/служебно/. От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на
показанията на водомера като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното
служебно количество вода или такова, с което същия не е съгласен и в определен
от Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на корекция или
изравняване. На основание чл. 22, ал.3 и ал.4 от Общите условия при
невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на
негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, потребителят е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от
последното отчитане. Съдът приема, че ответника не е възразил срещу начина на
отчитане и начисляване на потребено количество вода, така както е отразено в
представените извлечения от карнети.
Представената от ищеца писмени
доказателства – справки за дължими суми по издадените 20 броя фактури, както и
заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза са формално оспорени
от особения представител на ответника. Действително, представените от ищцовото
дружество справки по своя характер са частни свидетелстващи документи и не
обвързват съда с доказателствената си стойност, като се преценява наред с другите
доказателства по делото, но
от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът приема като обективно и компетентно дадено се установява какво количеството
вода е отчетено за процесния период и каква е неговата стойност, както и че начислените суми за главница и лихва са
правилно определени. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че
през процесния период отчета на потребената в жилището вода е извършван, както
следва: на 15.01.2014 г., 13.03.2014 г., 15.05.2014 г., 13.08.2014 г.,
14.10.2014 г., 09.12.2014 г., 12.02.2015 г., 16.04.2015 г. и 11.06.2015 г. – чрез посещение на адреса от инкасатор и
реално отчитане на показанията на водомера, а на 15.02.2014 г., 13.04.2014 г.,
15.06.2014 г., 15.07.2014 г., 13.09.2014 г., 14.11.2014 г., 09.01.2015 г.,
12.03.2015 г., 16.05.2015 г., 11.07.2015 г. и на 11.08.2015 г. – са начислявани
служебно. Изразеното в съдебно заседание становище от особения представител на
ответниците относно изслушаното заключение по своята правна същност
представлява оспорване на експертизата, но без да се иска назначаване на друго
или на повече вещи лица на основание чл.200, ал.3 ГПК.
С писмения отговор от
особения представител на ответника е направено и възражение за погасяване по
давност на част от исковите претенции – за период от три години преди подаването на исковата молба – 27.09.2017 г.,
което съдът намира за основателно.
Безспорно, в
случая се касае за вземания за периодични плащания, които съгласно разпоредбата
на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност /в този смисъл ТР № 3/18.05.2012г., ОСГК на
ВКС/. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД
давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния
случай падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на
фактуриране /по арг. чл.31, ал.2 от Общите условия/,
като след изтичането на този срок, потребителят изпада в забава. В случая не е
необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е
обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД. Исковата молба
е подадена в съда на 27.09.2017 г., поради което и предвид гореизложеното,
вземането на ищцовото дружество спрямо ответника е погасено по давност по
издадените фактури за периода от 03.02.2014 г. до 01.08.2014 г., вкл.,
възлизащо на сумата от 210,66 лева – главница.
При горните
съображения съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и доказан до
размера на 357,55 лева, представляващ задължение за доставена и незаплатена
вода за жилище с адрес: ************* за период на потребление от 15.07.2014 г.
до 11.08.2015 г., като в останалата му част до пълния претендиран размер от
568,21 лева и за периода от 13.12.2013 г. до 15.07.2014 г. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Върху
посочената като главница сума в размер на 357,55 лева се дължи и законна лихва,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 27.09.2017 г. до окончателното
изплащане.
По иска с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД:
Основателността
на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забава се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл.31, ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Съгласно
чл.42 от ОУ, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Тук обаче отново следва да се има предвид, че
възражението на ответника е основателно и вземането на ищцовото дружество по акцесорната претенция за лихви в размер на 34,77 лева
за периода от 03.03.2014г. до 01.09.2014г., също е погасено по давност на
основание чл.111, б.”в” от ЗЗД.
От
частичната основателност на главния иск за установяване съществуването на
начислени суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и частичната
основателност на акцесорното вземане за
мораторна лихва върху главницата. Върху горепосочената главница от 357,55 лева
се дължи обезщетение за забава в размер на 28,55 лева за периода от 01.10.2014
г. до 25.01.2016 г. В останалата му част до пълния предявен размер от 64,22
лева и за периода от 03.03.2014 до 01.09.2014 г., акцесорния иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени разноски съразмерно
с уважената част от исковете. Съдът, като взе предвид представения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото, изчисли същите
на 305,25 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш
И:
ОСЪЖДА Ц.А.Ц., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.“Александър
Стамболийски“ № 2 сумите, както следва:
-
357,55 лв. на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. чл.198о, ал.1
ЗВ, представляваща
задължение за доставена и незаплатена вода за жилище с адрес: ****************
за период на потребление от 15.07.2014 г. до 11.08.2015 г., ведно със законната
лихва, считано до 27.09.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за
сумата над 357,55 лева до пълния претендиран размер от 568,21 лева и за периода
от 13.12.2013 г. до 15.07.2014 г., като неоснователен;
-
25,55 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща лихва за
забава в плащането на главницата за периода от 01.10.2014 г. до
25.01.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част за сумата над 25,55 лева до пълния предявен размер от 64,22 лева и за
периода от 03.03.2014 до 01.09.2014 г., като неоснователен;
-
305,25 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
направени разноски по производството, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде
обжалвано пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: