РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Петрич, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на десети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. А. К., ЕГН-****** от с. С., община Петрич ул.“С.“ №*,
против Наказателно постановление № BG03062022/5800/P8-1079/01.12.2022 г. на директора
на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. София, с
което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при невярно
установена фактическа обстановка. Навеждат се доводи, че дружеството, в което
жалбоподателят работи като шофьор на процесното МПС, разполага с общо 13 превозни
средства, всички с инсталирани бордови устройства, собственост на НТУ. Твърди, че това
бордово устройство е инсталирано в автомобила, чийто регистрационен номер от отбелязан
на стикер върху кутията, като устройството работи чрез кредит, захранван от собственика на
превозните средства и съобразно изминатия маршрут системата на НТУ автоматично си
взема дължимата сума. Твърди, че няма как да не е заплатена такса, след като във всеки един
момент бордовото устройство отчита на кой път се намира превозното средство и съответно
колко километра е изминало.
Твърди, че практика във дружеството-работодател е всеки от шофьорите да може да
управлява всички автомобили, за което има изготвен график. Изразява несъгласие с
констатираното в АУАН по следните съображения:
Във фирмата-работодател всички превозни средства разполагат с бордови
устройства, включително и в това, за което му е повдигнато административно обвинение,
като регистрационният номер на автомобила е отбелязан върху кутията на бордовото
1
устройство. Самото устройство работи чрез кредит, захранван от собственика на ППС и
съобразно изминатия маршрут системата автоматично си взема дължимата сума. Твърди, че
няма как да не е заплатена дължимата такса, след като във всеки един момент бордовото
устройство отчита на кой път се намира ППС и колко километра е изминато.
Твърди, че съобразно изготвения график за работа в дружеството –работодател
„С.т.“ЕООД няма яснота дали на 22.05.2022 година е управлявал пътното превозно средство,
посочено в НП.
В НП се сочи, че за извършеното административно нарушение има генериран
доказателствен материал (доклад) от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП с номер
на нарушението Е05В921480АЕ3А83Е053021F160A2D8B, който запис представлява
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи
относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, дата, час и място на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство (контролно устройство с идентификатор №10112)-част от системата,
който доклад установява наличие или липса на платена пътна такса на съответното превозно
средство, но не и авторството на нарушението.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се явява и надлежно
упълномощения процесуален представител, който с няколко молби по делото изразява
становище по хода на делото и по съществото на спора, представя писмени доказателства и
претендира съдебни разноски.
За административно-наказващият орган – Директор на Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“, се явява редовно упълномощен юрисконсулт.
Последният оспорва жалбата и моли съда да потвърди процесното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич не изпраща представител и не
взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от
проведени съдебни заседания, разпитани бяха свидетелите Д. Д. А. и Ю. А. П..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 03.06.2022 г. в 05:02 часа в направление
излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен
пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № *****, вид: влекач, марка и
модел „С. Р 480 ЛА, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над
3,5 тона, управлявано от жалбоподателя К..
В хода на извършената проверка от страна на контролните органи, същите
установили, че описаното пътно превозно средство с рег. № ***** попада в категорията на
2
ППС, за които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, както и че
същото ППС, на 22.05.2022 г. в 00:13:00 часа е засечено по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, а именно – път № А-3, км. 163+488, засечено с контролно
устройство с идентификатор № 10112, за което не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП.
За така извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в системата по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП с № Е05В921480АЕ3А83Е053021F160A2D8B, ведно с приложените към
него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляващи доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство /контролно устройство с идентификатор №
10112/ - част от системата.
При така установеното – че на 22.05.2022 г., в 00:13:00 часа /час по EEST (Eastern
European Summer Time) UTC + 2/ /+ 3 21:13:00 21.05.2022 г./ на Марикостиново път № А-3,
отсечка 163+488, засечен с терминално устройство 10112, и чрез извършена справка в
електронната система за събиране на пътни такси, на 03.06.2022 г., в направление излизане
от територията на Република България, ГКПП Кулата, К. А. К., като управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима,
но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, актосъставителят възприел, че
жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
За констатираното административно нарушение, на 03.06.2022 г., свидетелят Ю. А.
П. – главен инспектор в Териториална дирекция на АМ в отдел ПТРР, „ТД Митница
София“, в присъствието на свидетеля Д. Д. А., съставил срещу жалбоподателя АУАН №
BG03062022/5800/Р8-1079. Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на
жалбоподателя, като същият го разписал без възражения и отбелязвания. Съставена е и
разписка, подписана от нарушителя, с която същият е уведомен за възможността предвидена
в чл. 10, ал. 2 от ЗП, предвиждаща освобождаване от административно-наказателна
отговорност при заплащане на компенсаторна такса в посочен размер, в 14-дневен срок от
връчване на акта.
Въз основа на така съставения акт, на 01.12.2022 г. Директорът на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. София, издал и обжалваното
НП № BG03062022/5800/P8-1079/01.12.2022 г., в което възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, наложил на
жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 1800.00 лева.
НП е връчено по пощата с обратна разписка на жалбоподателя К. лично на 09.01.2023
г. (видно от известието за доставяне – лист 31 от делото), като в законоустановения срок –
на 20.01.2023 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Ю. А.
П. и свидетеля по акта Д. Д. А.. И двамата свидетели установяват процедурата и начина на
установяване на административното нарушение – извършване на митническа проверка на
3
явилото се ППС, чрез въвеждане на индивидуализиращи го данни. Свидетелят П. сочи, че не
може да види кой е управлявал ППС-то по време на нарушението, тъй като в системата се
визуализира единствено номера на нарушението и датата, когато е извършено, но на всеки
нарушител се предоставя възможност да види какво е извършил и какво е нарушил.
Свидетелят заявява, че К. му е заявил, че на дата 22.05.2022 година той е управлявал МПС-
то. Запознал се с акта и е нямал възражения. Актът му е връчен и подписан от него на място.
Като доказателства по делото са приложени копия на трудов договор №66/26.10.2021
г., сключен между жалбоподателя К. К. и „С.Т.“ЕООД – град Сандански, Удостоверение от
работодателя за назначени в дружеството лица на длъжност „шофьор на автомобил“,
удостоверение за собствени на дружеството ППС, между които е и МПС-то, описано в НП
като средство, с което е извършено нарушението; По делото са представени извлечения от
дигиталните карти на водача и извлечение от дигиталния тахограф на ППС-то,, от които е
видно, че ППС с рег.№***** е управлявано от друг шофьор на дружеството, а К. К. на
въпросната дата -22.05.2022 година е бил в почивка.
Приобщено е извлечение от създаден доклад от Електронната система за събиране на
пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП,
с № **********, удостоверяващ липсата на маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаване - „no payment“ за ППС с рег. № ***** на 22.05.2022 г. в 00:13 часа, тол
селекция 10112, път А-3, 163+488 СКТ, посока намаляващ километър, област Благоевград,
град Марикостиново, ведно със статично изображение във вид на снимков материал на
същото.
Представено е и становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Национално тол управление от 16.05.2023 г., ведно с приложена таблица с
получени и платени тол такси, съгласно което за датата на нарушението /22.05.2022 г./ за
ППС с рег. № ***** не е получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, от
която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент № **********, като размера на
дължимата такса за посоченото ППС за сегмента е 0,57 лв. От друго Становище от отдел
“Управление на информационна система и инфраструктура“ при НТУ от 31.05.2023 г. и
приложените таблици с получените и платени тол декларации за датата и часа на
нарушението е видно, че не е получена декларация за сегмента на рамката, за която е
отчетено нарушението и за датата и часа на нарушението няма получени валидни
маршрутни карти.
Видно от представено копие на Справка за местоположението на стационарни
контролни единици на електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ
находящи се на територията на Областно пътно управление Благоевград, Рамка № 10112 за
сегмент № **********, на който е разположено устройство № 10112, с което е установено
нарушението, е разположена в Област Благоевград, Община Петрич, място Марикостиново,
път А – 3, позиция на АУЗПТ (км) 163+488.
От приетите и представени по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е
бил в трудово-правни отношения с юридическото лице „С.Т.“ ЕООД.
Процесното ППС, видно от приобщеното към административно-наказателната
4
преписка свидетелство за регистрация на ППС – част ІІ е собственост на „Т.С. Л.А“ООД с
вписан ползвател работодателят на жалбоподателя „С.Т.“ЕООД.
Приети като доказателства по делото са и Тристранен договор №6399/26.02.2020
година, сключен между „Интелигентни трафик системи“ Ад, А1 България ЕАД и „С.Т.“
ЕООД и приложения към него за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни
такси на база изминато разстояние и на база време /електронни винетки/ с приложения
касаещи ППС на дружеството и инсталираните в тях бордови устройства с договорен
кредитен лимит за всички ППС от 8400 лева. В приложенията към договора със списъци с
ППС, за които е договорена услугата за електронно събиране на пътни такси, липсва
вписване за процесния автомобил.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, тъй
като актосъставителят е длъжностно лице от Агенция „Митници“, като материалната му
компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от приложената Заповед
№ ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директор на Агенция „Митници“.
Съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на АПИ
или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която Георги
Атанасов Темелков е оправомощен да издава НП за налагане на административни наказания,
въз основа на съставени актове за установяване на административни нарушения по чл. 179,
ал. 3 - 3в от ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от
наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Персоналното заемане на
длъжността от издателя на наказателното постановление се установява от приложената
Заповед № ЧР-СП-622/18.08.2022 г. на Председателя на УС на АПИ. Следователно
издателят на наказателното постановление има правомощията на наказващ орган.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
5
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният
АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е
спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.
В конкретния случай обаче, са допуснати други съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят
на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им. Съдът приема, че
описанието на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата,
при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да
удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.
В казуса, както в акта, така и в наказателното постановление като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява
ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
По делото е безспорно, че на 03.06.2022 г. в 05:02 часа в направление излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, е
пристигнало пътно превозно средство с peг. № *****, вид: влекач, марка и модел „С. Р 480
ЛА, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона,
управлявано от жалбоподателя К.. Безспорно по делото е установено и че описаното пътно
превозно средство с рег. № ***** попада в категорията на ППС, за които се дължи такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, както и че същото ППС, на 22.05.2022 г. в
00:13:00 часа е засечено по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, а именно –
път № А-3, км. 163+488, засечено с контролно устройство с идентификатор № 10112, за
което не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Това обстоятелство обаче, по
никакъв начин не установява, че на посочените от административния орган дата и час на
извършване на административното нарушение – 22.05.2022 г., 00:13:00 часа, жалбоподателят
с управляваното от него ППС е осъществил движение именно по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и за ППС-то не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. Липсват каквито и да е доказателства, че на
процесната дата жалбоподателят е управлявал ППС-то по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и именно поради движението по този път, последният да дължи
пътна такса по смисъла на ЗП, за което е санкциониран, за да може да се приеме, че
отговорността му следва да се реализира по реда на чл.179, ал.3а ЗДвП, каквото е
административното обвинение. Превозното средство не е било спирано за проверка, нито
АНО, който носи доказателствената тежест в процеса, е ангажирал категорични
доказателства (товарителница, пътен лист и т.н.), от които да може безпротиворечиво и
категорично да се установи, че жалбоподателят е управлявал ППС-то на датата, посочена в
акта и НП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за да възникне и
6
задължението за заплащане на такса за преминаване по този път. Нещо в повече, противно
на повдигнатото административно-наказателно обвинение, по делото се събраха
доказателства, необорени от АНО, че на инкриминираната дата водач на превозното
средство е бил не жалбоподателя, който е бил в почивка, а друго лице – Атанас Йовчев,
видно от представеното извлечения от дигиталния тахограф и картите на водачите за дата
22.05.2022 г. за ППС с рег. № ***** и представените изявления и удостоверения от
законния представител на дружеството – ползвател на автомобила „С.Т.“ЕООД.
Същевременно, вмененото на жалбоподателя нарушение е по чл.179, ал.3а ЗДвП.
Цитираната норма е санкционна такава и не съдържа правило за поведението, което следва
да се спазва от съответния субект.
Доколкото в разпоредбата чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на
съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало приложение
на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Последната
вменява на водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2
от ЗДвП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл.139,
ал.7 от ЗДвП обаче, не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП. Като не е
посочил пълната правна квалификация на вмененото административно нарушение, АНО не
е изпълнил изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което от своя страна
представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
наказаното лице, тъй като последното не е имало възможност да разбере какво точно е
административното обвинение /в този смисъл решение на АС - Благоевград по КНАХД №
252/2022 г./.
На собствено основание за отмяна на наказателното постановление, с което
незаконосъобразно е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя, е
обстоятелството, че последният не е адресат на задължението за заплащане на пътна тол
такса и поради тази причина, не може да бъде административнонаказателно отговорно лице
за неизпълнение на такова задължение за посоченото ППС.
С разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси на база време и на база изминато разстояние, както следва – такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7 /съгласно
чл.10, ал.1, т.1 от ЗП/ и такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства
по чл.10б, ал.3 /съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл.10б от ЗП предвижда, че
7
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя
да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата
важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно
деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл.10, ал.7 се определят и
начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
От своя страна, нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП възвежда, че собственикът е длъжен
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП,
според категорията на пътното превозно средство.
Съобразявайки цитираните законови постановки, следва обоснованият правен извод,
че субект на вмененото административно нарушение - неизпълнение на задължението за
заплащане на съответната такса – тол такса за преминаване по платената пътна мрежа, е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, ако в свидетелството за
регистрация е вписан такъв, както е в настоящия случай. Именно за него – за ползвателят е
възникнало задължението за заплащане на съответната такса за движение на ползваното от
него ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
В подкрепа на изложените съображения, че субект на административното нарушение
е собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, е твърдението от страна на
наказващия орган, че за извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в
системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП, когато нарушения по чл.179, ал.3 - 3б са
установени в отсъствие на нарушителя, какъвто е и настоящият случай, се счита, че пътното
превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя (какъвто е и настоящия случай), освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. Изрично е предвидено, че ако собственикът
(ползвателят) на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, на
него следва да се наложи имуществена санкция в съответния размер, като той се
освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и ал.2 във връзка с
административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта
за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Изложеното, проектирано към конкретния случай, навежда на обоснования извод, че
щом контролните органи са предприели ангажиране на отговорност за нарушение,
установено в отсъствие на нарушителя, въз основа на генериран запис от системата по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП, и след като са установили, че заснетото ППС е собственост на
юридическо лице, то е следвало да приложат относимите разпоредби /чл.187а, ал.1 и ал.2
8
ЗДвП/ и да съставят АУАН или да бъде издаден електронен фиш на собственика на ППС-то
– юридическо лице, респ. неговия ползвател, вписан в свидетелството за регистрация. И
единствено в хипотезата, при която собственикът, респ. ползвателят възрази срещу
издадения акт /АУАН или ЕФ/ в нарочна декларация, придружена от СУМПС, наказващият
орган следва да състави АУАН срещу водача, посочен от собственика, респ. ползвателя.
Едва тогава може да се приеме, че наказващият орган е изследвал релевантните за случая
обстоятелства и е събрал доказателства касателно авторството на деянието.
Все в коментирания аспект, е необходимо да се вземе предвид и чл. 2, пар. 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020 / 204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009 / 750 / ЕО. Съгласно
тази разпоредба „доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. При наличието на
договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса,
идеята на посочената разпоредба е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се
пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации,
свързани с проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране
на отговорността. Моментното непостигане на надлежно подавани тол данни, съответно
декларации, при вероятно възникнал технически проблем при отчитането, при това
допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към жалбоподателя, нито пък той да
търпи неблагоприятни последици от това.
В случая, следва да се отчете и принципът на пропорционалност, въздигнат в чл.5 от
Договора за Европейския съюз, който е част от общите принципи на общностното право на
ЕС, които държавите членки трябва да спазват. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да превишават
това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде
съразмерна на тежестта на нарушението.
Същевременно, в наказателното постановление е посочено, че размерът на
дължимата такса по чл.10б, ал.5 от ЗП е 167 лева, която е заплатена от жалбоподателя
непосредствено след установяване на нарушението, видно от приложеното по преписката
копие на квитанция. В случая е налице едновременно заплащане на максималната такса за
преминаване по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и санкциониране, чрез
налагане на глоба, за това, че ППС-то е преминало по същия този път, без да е заплатена
дължимата такса.
Все в обсъжданата хипотеза, при заплащането на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП
липсват вредните последици от извършване на административното нарушение, тъй като с
последващото плащане не е ощетен държавният бюджет. Осъщественото административно
9
нарушение не е породило негативни правни последици в крайния получател, тъй като те са
били отстранени от страна на нарушителя.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че административната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да се постанови
решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Агенция „Пътна
Инфраструктура“ – гр. София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски
по делото, като по отношение размерът на същите, съдът съобрази следното:
Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и
интереси и същият подлежи на присъждане по реда на чл.63д от ЗАНН.
Искането за присъждане на разноски е своевременно направено.
Своевременно е сторено и възражението за прекомерност на претендираните
разноски, като с оглед него, съдът следва да съобрази конкретният размер на
претендираното като разноски адвокатско възнаграждение съобразно с принципа на
справедливостта и съразмерност и следва да присъди разноски само и единствено такъв
размер, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е
„обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие
и да обезщети страната за действително понесените от нея разноски причинени от
държавния орган с постановяване на незаконосъобразно НП, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Преценка по същество: Процесното НП е с материален интерес - наложена е "глоба" в
размер на 1800 лв. По договорите за правна защита и съдействие възнаграждението на
адвоката е 750 лева – т.е. определено над минималния размер, предвиден в нормата на чл.
18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от НМРАВ, съобразно които минималният размер на
възнаграждението е 480лв.
Действително, съгласно чл. 63д, ал.2 ЗАНН, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, но съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА този размер не бива да е по-
малък от предвидения в тарифата минимален размер.
От представения по делото списък с разноски и договор за правна защита и
съдействие се установява, че договореното възнаграждение за процесуално
представителство е в размер на 750 лева, платено при сключване на договора. В казуса по
делото е договорено възнаграждение в размер на 750 лв., т.е. повече от 1/3 от наложената
парична санкция на жалбоподателя и почти два пъти надвишаващо минималното
възнаграждение за адвокат по НМРАВ.
Относно фактическата и правна сложност на делото, съдът съобрази, че с процесното
10
НП на жалбоподателят му е вменено административно-наказателно обвинение за нарушение
по чл.179, ал.3а от ЗДвП, което не представлява изключителен случай, отличаващ се от
други подобни производства по своята сложност от фактическа и правна страна.
Действително, касае се за значително засягане на интереси с процесното НП, но делото по
оспорването му не се отличава с фактическа и правна сложност, макар и интересът да е
значителен от гледна точка на наложената санкция (надвишаваща две минимални работни
заплати за страната).
Що се касае до обема на фактически осъщественото процесуално представителство
пред РС Петрич, съдът съобрази, че макар и да не се е явил лично в нито едно от четирите
проведени съдебни заседаания по делото (три при разглеждане на делото от предходния
съдебен състав и последното, единствено такова пред настоящия съдебен състав),
процесуалния представител на жалбоподателя (чието възнаграждение се претендира) е
извършил адекватно своите функции като такъв в защита на правата и законните интереси
на представлявания от него. Претендираното адвокатско възнаграждение обаче е не
пропорционално и не отговаря на принципите на обоснованост и справедливост,
обективирани в чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата. Процесуалният представител е
изготвил и депозирал жалбата, иницирала настоящето производство, депозирал е молба с вх.
№5550/13.06.2023 година със сторени доказателствени иС. и изложени доводи по
съществото на спора и е депозирала становище по хода на делото с вх.№6587/13.07.2023
година. Тези фактически и правни действия по осъществяване на процесуално
представителство, извършени задочно в случая, зачитайки и свободата на договарянето
между клиент и адвокат, включително и досежно размера на договореното адвокатско
възнаграждение, не могат да обосноват покриване на визираните в чл.36 ал.2 от Закона за
адвокатурата обоснованост и справедливост на адвокатското възнаграждение.
С оглед на горното, съобразно критериите, посочени в мотивите на ТР №
1/15.03.2017 г. на ВАС , настоящият състав на Петричкия районен съд приема, че
„справедливият и обоснован“ хонорар за защита срещу процесното НП, определен въз
основа на наложената глоба на жалбоподателя, и предвид обема на действително
осъщественото процесуално представителство и интереса от защитата пред настоящата
съдебна инстанция, както и предвид действителната степен на правната и фактическа
сложност на делото, е по-нисък от действително заплатеният и претендиран за заплащане
по делото и същият подлежи на редуциране до размер от 500 лева, който размер, е
съобразен с минималния размер на адвокатските възнаграждения, определен в съответната
редакция на чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.2 вр. чл.18, ал.2 от НМРАВ. Съдът намира, че именно
този размер е съобразен правната и фактическа сложност на делото, с обема на
действително осъществените действия по процесуално представителство пред РС Петрич и
засягането на правата на жалбоподателя от незаконосъобразното НП, отменено с настоящето
решение .
Водим от горното, Петричкият районен съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG03062022/5800/P8-1079/01.12.2022 г. на
директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр.
София, с което на К. А. К., ЕГН-*****от с. С., община Петрич ул.“С.“ №*, за
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата, е
наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“
гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на К. А. К., ЕГН-***** от с. С., община Петрич ул.“С.“ №*,
сумата от 500 /петстотин / лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
12