№ 17645
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110109391 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. В. Ф.,
ЕГН ********** против Агенция пътна инфраструктура, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл. 61, ал.2 Закон за държавния
служител за осъждането на ответника да заплати в полза на ищцата сумата от
3 125,45 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 18 дни за периода 22.02.2024г. - 30.09.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата претенция
/06.02.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след
размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени доказателства, като всички те са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор и следва да бъдат допуснати.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.05.2025 г. от 10:15 часа, за когато да се призоват страните.
II. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
1
Ищцата твърди, че със заповед № ЧР-Сф-4 от 30.07.2012 г., е назначена
като държавен служител на длъжност „*******“ в Областно пътно управление
при Агенция „Пътна инфраструктура“. Поддържа, че със заповед № ЧР-СП-
99/22.02.2024 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, служебното й правоотношение е прекратено. Сочи, че
горепосочената заповед е отменена с Решение №10071/27.06.2024г.,
постановено по адм.д. № 2866/2024г. по описа на Административен съд-
София град, потвърдено с Решение № 13665 от 16.12.2024г., постановено по
адм.д. № 9895/2024г. по описа на Върховен административен съд. Поддържа,
че съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗДСл и е определен редовен платен годишен отпуск
в размер на 20 работни дни, както и че на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДСл има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 12
работни дни.
Поддържа, че с оглед отмяната на заповед № ЧР-СП-99/22.02.2024 г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с
която служебното й правоотношение било прекратено, за ищцата възниква
право да иска заплащане на неизползвания платен годишен отпуск за времето
на незаконното уволнение.
Предвид горното, моли, за уважаване на предявения иск и за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищцата сумата от 3 125,45
лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 18 дни за периода 22.02.2024г. - 30.09.2024 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата претенция /06.02.2025г./
до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника, с който се оспорва предявения иск.
Признава се фактът, че между страните по делото е прекратено служебното
правоотношение на г-жа Ф. с Агенцията. Във връзка с депозираното до
Председателя на УС на АПИ заявление с вх. № 94-00-5594/27.12.2024 г., има
издадена заповед за изплащане на г-жа Ф. на цитираните парични
обезщетения. Считат за неправилно твърдението на ищеца, че към казуса е
относимо Решение на СЕС по присъединени дела С-762/18 и С-37/19 и че
същите касаят спор от трудовото законодателство, но в случая ЗДСл не
препраща изрично към субсидиарно приложение на Кодекса на труда (КТ).
Поддържа се, че .
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, ал. 1, т. 2
ГПК):
Предявен е осъдителен иск с правно основание с правна квалификация
чл.61, ал.2 ЗДСл.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
2
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4.Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т.
4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5.Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска по чл. 61 ЗДСл в тежест на ищеца е да докаже наличието на
служебно правоотношение между страните, което е прекратено, независимо от
основанието за прекратяване, както и размера на брутното възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди прекратяването му.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за
процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му, за
което не сочи доказателства.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора на исковата молба документи.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.govemment.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията
е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис III” № 54, ет. 2,
ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария
Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
3
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че
ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като
същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви
в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5