№ 437
гр. Пазарджик, 12.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско
дело № 20245200500559 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За жалбоподателя „Е.И. редовно призован, се явява адв. С. С., редовно
упълномощен по делото.
Ответникът по въззивната жалба М. А., редовно призован, не се явява.
За него се явява адв. А. Г., с пълномощно по делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, за
днешното съдебно заседание. Страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 683/29.05.2024 г. по гр.д. № 20245220100563 по описа за
2024г. на Районен съд - Пазарджик са уважени предявените от ищеца М. А.,
ЛНЧ **********, роден на 01.03.1993 г. ******* срещу ответника „Е.И. ЕИК
***** със седалище и адрес на управление: ********, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като уволнението му, извършено със
Заповед № 1711/13.12.2023 г., издадена от работодателя, е признато за
незаконно и е отменено, съответно ищецът е възстановен на заеманата от него
преди уволнението длъжност „обслужващ работник - промишлено
производство“ при ответника. Със същото решение ответникът е осъден да
заплати на адвокат А. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 780,00 лева,
1
както и да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в
размер на 100,00 лева.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника
„Е.И. чрез пълномощника му адвокат С. С., с която решението се обжалва
изцяло. Излагат се съображения за неговата недопустимост, като постановено
по недопустим иск, както и за неговата неправилност и необоснованост, като
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Намира, че исковата молба била нередовна, поради което въззивния съд следва
да я остави без движение и даде указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК на
ищеца да уточни, връчена ли му е заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ по чл. 195 от КТ. Намира за неправилно прието от
районния съд, че обжалваната заповед по чл. 195 от КТ е връчена на ищеца в
хода на производството като доказателство към отговора по чл. 131 от ГПК.
Сочи, че този му извод е в противоречие с трайната практика на ВКС,
съобразно която уволнителната заповед при прекратяване на трудово
правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание не представлява
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото със същата се
констатира прекратеното със заповедта по чл. 195 от КТ трудово
правоотношение. Сочи, че с писмения отговор не е представена заповед по чл.
195 от КТ, а заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с правно
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Сочи, че съобразно събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът не се е явил на работа на 11.12.2023г.
и 12.12.2023г., като доколкото от представената заповед на Дирекция
„Миграция“ към МВР, ставало ясно, че същият не е напускал територията на
страната след влизането в страна на 17.12.2023г. По аргумент на противното
към датата на уволнителната заповед от 13.12.2023г. ищецът не е бил в
страната. В този смисъл били и показанията на разпитаният свидетел Ненов,
който е търсил, но не е намерил ищеца на адреса му. Позовава се на
разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ по отношение това, че обяснения в
дисциплинарното производство от ищеца не са изслушани и дадени, но по
негова вина. Намира за неправилен извода на съда, че въпреки отнемането на
разрешението за продължително пребиваване в страна на ищеца, този факт
няма отношение към възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност, доколкото назначаването на чужд гражданин на работа в страна е
сложен фактически състав, състоящ се от административна процедура по
ЗЧРБ и гражданскоправна част. Сочи, че едва след приключване на
административната процедура по чл. 24и от ЗЧРБ, с която е даден статут на
ищеца на постоянно пребиваващ на територията на страната е сключен
трудовия договор с него. Намира, че с издадената заповед на Дирекция
„Миграция“ към МВР от 18.01.2024г., с която е отнето правото на
продължително пребиваване на ищеца, е отпаднал един от елементите от
сложния фактически състав по назначаване по трудов договор на чужденец за
работа в България, поради което този факт следва да се зачете от съда като
пречка за възстановяването му на заеманата преди уволнението му длъжност
при ответното дружество. С оглед на това намира, че дори да се уважи иска за
признаване на уволнението за незаконно и същото да е отменено, то не може
2
да се уважи втория иск – за възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност. По изложените съображения прави искане за
обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, а при условията на
евентуалност за неговата отмяна като неправилно и постановяване на ново, с
което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
С жалбата е направено искане за спиране на настоящото производство
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до произнасяне с влязло в сила
решение по адм. дело № 540/2024г. на АдмС – Пазарджик, образувано по
жалба на ищеца срещу Заповед 5364з - 182 от 18.01.2024г. на заместник-
директора на Дирекция „Миграция“ към МВР, с която спрямо ищеца е
наложена принудителна административна мярка „Отнемане правото на
продължително пребиваване в Република България“. Счита, че
обстоятелството дали спрямо ищеца е предприета посочената ПАМ се явява
преюдициален въпрос за правилното решаване на делото по иска за
възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. В тази връзка се позовава
на Тълкувателно решение № 2/23.10.2012г. по тълк. дело № 2/2012 г. на ОСГК
на ВКС.
В срок е постъпил писмен отговор от адвокат А. Г., пълномощник на
ищеца М. А., с който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна.
Излагат се подробни съображения, във връзка с изложените в жалбата
аргументи. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено, а жалбата да се
остави без уважение. Претендира присъждане на разноски пред въззивната
инстанция. Не е взето отношение по направеното искане за спиране на
производството по делото.
С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са направени
доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата, както и
доводите изложени в нея. Считам, че за ищеца, сега въззиваема страна, липсва
правен интерес от водене на настоящия спор, доколкото същия не твърди да
му е връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение.
Съгласно посочената от мен съдебна практика на ВКС в случая следва да са
налице две отделни заповеди. Считам, че за ищеца липсва правен интерес от
водене на настоящото дело, доколкото съгласно практиката на ВКС, след като
не ти е връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нямаш
правен интерес да обжалваш тази заповед. Ищецът има правен интерес да
обжалва една заповед само след като същата бъде връчена. Докато заповедта
не бъде връчена същият не може да обжалва тази заповед. Това е нашето
твърдение, както и самия ищец е посочил в исковата молба, такава заповед не
му е връчена за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение, поради
което и предявения от него иск за отмяна на уволнението е недопустимо. В
хода на производството е връчена единствено заповед, с която е прекратено
трудовото правоотношение, но тази заповед има само констативно действие
3
/цитира текст от заповедта/, но няма заповед, с която реално по делото да е
наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Поддържам искането за
спиране и съм изложил защо считам, че не може да бъде уважен такъв иск. В
допълнение казвам следното - за да може с един чужд гражданин да бъде
сключен трудов договор, това означава той да има валидно разрешение за
пребиваване в Република България, като този административен акт е
предхождащ сключването на трудовия договор. В случая при сключване на
трудовия договор е станало точно така - първо е било издадено разрешение за
пребиваване на ищеца М. А. в Република България и именно въз основа на
така издаденото разрешение е сключен трудовия договор. За това считам, че
при прекратяване на трудово правоотношение следва същата процедура да се
извърви в обратен ред. За да може същият да бъде възстановен на предишната
работа, респективно с него да се сключи трудов договор, той трябва да има
валидно разрешение за пребиваване, поради което считам, че
административното производство е преюдициално. Нито един български
закон не може да допусне да се сключи договор с чужд гражданин, без преди
това компетентните държавни органи да са му разрешили право на пребиване
в Република България. Противното би означавало всеки чужд гражданин,
който влиза в страната да има право да сключва валиден трудов договор,
независимо от това дали може или не може да пребивава в Република
България.
Адв. Г.: Уважаеми окръжни съдии, по въпроса за спирането - не е
основателно искането за спиране, тъй като това произнасяне, което колегата
иска да изчакаме по административното дело ние няма да го дочакаме. Това е
така, доколкото административното дело е спряно. За да имаме спиране и да
чакаме произнасяне по друго дело, то трябва да е текущо и да се движи. То в
момента е спряно, за да дочака производството по настоящото дело и това е
така, защото реда за издаване на разрешение за пребиваване на чужденците в
България е обратния на този, който казва колегата. Първо се сключва трудов
договор с чужденеца и това му е основанието на чужденеца да пребивава в
България и на това основание му издават разрешение. По тези съображения
искането за спиране е неоснователно.
Съдът във връзка с изложените в жалбата аргументи за нередовност на
исковата молба и недопустимост на предявения иск намира, че това е въпрос
по същество и ще се произнесе с решението по делото.
По направеното искане за спиране на настоящото производство на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на адм. дело № 540/2024г. на АдмС – Пазарджик, образувано по жалба на
ищеца срещу Заповед 5364з - 182 от 18.01.2024г. на заместник директора на
дирекция „Миграция“ към МВР, с която спрямо ищеца е наложена
принудителна административна мярка „Отнемане правото на продължително
пребиваване в Република България“, съдът намира същото за неоснователно.
Спорът по посоченото административно производство не се явява
преюдициален за настоящото дело. С оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
ЗЧРБ посочената ПАМ се налага в случаите, когато са отпаднали основанията
по чл. 24и от същия закон, касаещи трудовото правоотношение на лицето,
4
поради което спора по настоящото дело се явява обуславящ за делото по
обжалване на административния акт, а не обратното. Останалите аргументи
касаят съществото на спора, по които съдът ще се произнесе с крайния си
съдебен акт. С оглед на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от жалбоподателя искане за
спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело №
540/2024г. по описа на АдмС – Пазарджик.
Адв. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноските.
Адв. Г.: Нямам доказателствени искания. Правя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представения списък по чл. 80 от ГПК от адв. С..
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите изцяло подадената
въззивна жалба и да обезсилите първоинстанционното решение като
недопустимо и да прекратите производството по делото. Доколкото от
събраните по делото доказателства и изявленията на ищеца става ясно, че на
него никога не му е връчвана заповед за налагане на дисциплинарно наказание
– уволнение, което пък обстоятелство съгласно практиката на ВКС води до
недопустимост на предявения иск за отмяна на уволнението. В случай, че
счетете производството за допустимо, моля да отмените обжалваното решение
като неправилно и постановите друго такова по съществото на спора, с което
да отхвърлите предявените обективно кумулативно съединени искове. Моля
да ни бъдат присъдени направените по делата разноски.
Адв. Г.: Уважаеми окръжни съдии, връчване на заповедта за уволнение е
от значение за срока за обжалване, а не за правото за обжалване, стига
работникът да узнае, че съществува заповед за уволнение може да я обжалва и
няма тълкувателно решение в обратния смисъл. Най-важното в случая е това,
че се твърди, че работникът е уволнен за две последователни неявявания на
работа, а в трудовия договор е уговорен един по благоприятен режим
отколкото в Кодекса на труда, а именно той може да бъде уволнен при две
нарушения на трудовата дисциплина, всяко от които съставлява две
неявявания на работа, тоест необходимо е четири пъти поне той да не се яви на
5
работа. Може би защото е чужденец, такъв е трудовия договор и следва той да
бъде ръководещ. Ето защо Ви моля да потвърдите решението на Районния съд
с присъждане на разноски.
Съдът счете делото за изяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в законния двуседмичен срок до
26.09.2024 г., от която дата тече срокът за обжалване на решението.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6