Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/ 28.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6602 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на
чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „К.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище *** против В.Н.С., ЕГН********** *** за заплащане на
сумата от 200 лева-главница по
договор за кредит № 99557917001, сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, което
вземане е придобито от ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., на осн. чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба- 18.06.2020г. до окончателното изплащане на
възнагражденията.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит №
99557917001/02.07.2015г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР с „4финанс“
ЕООД на ответника е предоставена в заем сумата от 200
лева за срок от 30 дни. Твърди се, че договарянето е осъществено чрез средства
за комуникация от разстояние, като самият договор е сключен във формата на
електронен документ. Твърди се, че крайният срок на издължаване на сумата е
уговорен до 01.08.2015г., на която дата не е заплатена главница в размер на 200
лева. На посочения падеж задължението не е погасено. Ищецът се позовава се, че
между „4финанс“ ЕООД и ищеца е сключен договор
за цесия от 1.02.2018г., по силата на който вземанията по договор за
кредит № **********/24.08.2015г. са придобити
възмездно от ищеца. Ищецът се позовава на учредена му от предходния кредитор
/цедент/ представителна власт относно правото да уведомява длъжника за
извършената цесия. В тази връзка изразява воля за уведомяване на цедирания
длъжник с връчване на препис от исковата молба.
В съдебно заседание
ищцовото дружество не изпраща представител. С нарочна молба поддържа така
предявения иск. Настоява за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
От представените по
делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятната
основателност на иска. Ангажираните
писмени доказателства установяват валидно възникнало между „4финанс“ ЕООД и ответника договорно правоотношение по договор за кредит №
**********/ от 02.07.2015г. Установява се и реалното предоставяне на заемната
сумата, за което е ангажирана разписка за извършено плащане. Налице са
доказателства за надлежното цедиране на дълга съгл. договор за цесия от
1.02.2018г.
Ответникът не твърди
и не доказва, че е изпълнил задълженията по сключения договор договор за
кредит.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи по този ред.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат сторените по делото разноски в
размер на 50 лева за заплатена държавна такса и 120 лева възнаграждение за
юрисконсулт, определено в
пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за което съдът съобразява цената на иска,
броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Н.С., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище *** сумата от 200
лева, представляваща главница по договор за кредит № 99557917001, сключен
между ответника и „4финанс“ ЕООД, което вземане е
придобито от ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., на осн. чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата
на исковата молба- 18.06.2020г. до окончателното изплащане на възнагражденията,
както и сумата от 170 лева, представляваща
сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн.
чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: