Решение по дело №189/2019 на Окръжен съд - Бургас

                                                      Р Е Ш Е Н И E № 356

                                                   Гр.Бургас, 17.09.2019г.                               

 

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                                                          граждански състав

на четвърти септември                                              две  хиляди и деветнадесета година

в съдебно заседание при закрити врати в следния състав:

                                                     

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев

секретар Тодорка Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Добрев търговско дело номер 189 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството по делото е образувано по молба на „Бургаснефтпроект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Възраждане“ №34, ет.3, ап.5, с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника, със законните последици по чл.630 ал.2 ТЗ, поради настъпила неплатежоспособност на търговеца или при условията на евентуалност поради неговата свръхзадълженост. Молителят твърди, че дружеството е спряло плащанията си към всички кредитори, не разполага с дълготрайни и краткотрайни активи, като не е в състояние да изпълнява изискуемите си парични задължения, произтичащи от търговски сделки, както и публичните си задължения. Прилага и ангажира доказателства.

         Отправено е искане за постановяване на решение по чл.630 ТЗ, с което да се констатира неплатежоспособността на молителя, да бъде определена началната й дата и да се открие производство по несъстоятелност срещу търговеца.

         Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:            

         Предявеният иск е допустим. Длъжникът е търговец, тъй като извършва по занятие сделки по чл.1 ал.1 ТЗ и e вписан  в търговския регистър, а активната легитимация на молителя се обосновава от изричната разпоредба на чл. 625 ТЗ, според която длъжникът е оправомощен да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност.

         От служебна справка в електронния търговски регистър се констатира, че „Бургаснефтпроект“ ЕООД е вписано като търговец в електронния търговски регистър, воден от Агенция по вписванията на 27.10.2015г. Обявеният предмет на дейност е многообразен, а внесеният  капитал на дружеството е в размер на 5000лв.

         За установяване твърденията на молителя са представени множество писмени доказателства: счетоводни баланси на дружеството за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и към 08.04.2019г., отчети за приходите и разходите на търговеца за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., списък на кредиторите и задълженията, справка на персонала на дружеството, уведомления за неплатени задължения до длъжника, справка от НАП за публичните задължения на длъжника, протокол за извършена проверка от Дирекция “Инспекция по труда“ Бургас, заповед за изпълнение на парично задължение от 05.03.2019г., издадена по частно гражданско дело №1681/19г. по  описа на БРС. 

         Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608 ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.

 Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на тъй наречените краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо дружество поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

 Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608 ал.1 ТЗ, следва да се извърши преценка дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.

            От събраните по делото доказателства и конкретно след анализ на данните от счетоводните баланси на търговеца за посочените по- горе периоди време се установява, че в края на 2018г. краткотрайните задължения на длъжника са с много по-голяма стойност от краткотрайните му активи. Първите възлизат на 1075000 лева, а краткотрайните активи се равняват на сумата от 4000 лева, от които 2000 лева, представляват вземания от клиенти и 2000 лева други такива вземания. Коефициентът на обща ликвидност, формиран като съотношението между сумата на краткотрайните активи и сумата на краткосрочните задължения възлиза на 0.004 и е много под препоръчителните стойности. Същото се отнася и за останалите коефициенти на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Горното несъмнено свидетелства за настъпило към края на 2018 година състояние на неплатежоспособност, изразяващо се в невъзможност на търговеца да погасява краткотрайните си задължения, каквито безспорно представляват тези към НАП, задълженията към персонала на дружеството и останалите кредитори, включени в справката, приложена на лист 176,177 от делото.  Налице са следователно достатъчно убедителни доказателства за настъпили сериозни затруднения за търговеца да погасява краткотрайните си задължения, които са изискуеми и с настъпил падеж.

            Анализът на информацията, съдържаща се в представената и приета подробна справка за задълженията на „Бургаснефтпроект“ ЕООД към НАП, мотивира извод, че дружеството е изпаднало в трайна невъзможност да обслужва задълженията си и извършва каквито и да е парични разплащания в края на 2018г.

Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на една от  трите, предвидени в цитираната правна норма възможности длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят изтъква, че има  задължения към повече от един кредитор, които поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че търговецът в края на 2018г. има  краткосрочни задължения към кредитори, които са с настъпил падеж и не са погасени на стойност 1075000 лева, а краткотрайните активи на предприятието за същия период са на стойност 4000 лева.  

Спирането на плащанията е установено като обективно състояние, поради което и следва да се приеме, че е налице презумпцията на чл.608 ал.3 от Търговския закон. Настъпването на неплатежоспособността като последици се свежда до невъзможност на длъжника да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе три категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията трябва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния казус от събраните по делото доказателства се установява категорично и недвусмислено, че търговското дружество е спряло плащанията си към кредиторите, като не притежава и ликвидно имущество, което да бъде трансформирано в кратък период, за да послужи за погасяване на задълженията му. Спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя и липса на възможност за плащане, включително на налични парични средства. След като това е така, то и безспорно по отношение на „Бургаснефтпроект“ ЕООД трябва да намери приложение презумпцията на чл.608 ал.3 от Търговския закон. В конкретния случай спирането на плащанията е настъпило в края на 2018г. и това състояние на длъжника е съпроводено с трайни икономически затруднения в дейността му, като продължава и понастоящем.

Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай при съобразяване на всички, приложени към молбата и събрани по делото доказателства като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 01.01.2019г., тъй като именно от този момент нататък дружеството е изпаднало в трайно състояние на спиране на плащанията към кредиторите и натрупало значими като размер задължения към кредиторите си.

            При съобразяване на събраните по делото доказателства съдът следва да постанови решение по чл.632 ал.1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството.

             Съдът намира, че трябва да постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ, тъй като търговецът не разполага с парични средства, нито с друго, бързоликвидно имущество, посредством което да могат да се осигурят средства за разноски при откриване на производство по несъстоятелност, дори и за шест месеца напред, а същевременно с това разноските не са били предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Кредиторите с вземания, надвишаващи определените начални разноски за издръжка на несъстоятелността са поканени да предплатят същите, определени по реда на горния законов текст, но не са проявили интерес към настоящата процедура и не са внесли указаната от съда сума.

             С настоящото решение, съдът следва да осъди длъжника да заплати сумата от 250 лева по сметка на Окръжен съд- Бургас, представляваща държавна такса за водене на производството по настоящото дело.

            В съответствие с чл.624 ал.1 от Търговския закон препис от решението следва да бъде изпратен за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.

            Мотивиран от горното и на основание чл.632 ал.1 във връзка с чл.607а от Търговския закон, Бургаският окръжен съд

                                    

                      Р       Е       Ш       И:

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Бургаснефтпроект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Възраждане“ №34, ет.3, ап.5, като определя 01.01.2019 година за нейна начална дата.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Бургаснефтпроект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Възраждане“ №34, ет.3, ап.5.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „Бургаснефтпроект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. “Възраждане“ №34, ет.3, ап.5.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Бургаснефтпроект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Възраждане“ №34, ет.3, ап.5.

ОБЯВЯВА „Бургаснефтпроект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Възраждане“ №34, ет.3, ап.5 в несъстоятелност.

СПИРА производството по настоящото дело по несъстоятелност №189/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Бургаснефтпроект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Възраждане“ №34, ет.3, ап.5 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 250 /двеста и петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на депозираната молба, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.

ДА СЕ изпрати препис от съдебното решение на Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския регистър.

Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

                                                                                              Съдия: