Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.04.2024
година град
Омуртаг
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на трети октомври две хиляди двадесет и трета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 467 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.109 от ЗС.
Ищците И.Х.М. и З.Х.Ш., двамата с адрес: ***, действащи чрез
пълномощника си адв. Р.Р. ***, твърдят в исковата си молба, уточнена с
допълнителни молби, че били собственици на УПИ VІІІ-178 в кв.19 по плана на с. Б,
общ.Омуртаг, по силата на договор за пукупко – продажба, обективиран в
Нотариален акт № 160 от 16.10.2006г., том VІІ, рег. № 6041, дело № 1223/2006г.
на нотариус с рег.№ 327 по регистъра на НК. Посочено е в молбата, че ответникът
бил собственик на съседния имот - УПИ VІ-177 в кв.19 по плана на с.Б.,
общ.Омуртаг. Описано е в молбата, че без знанието и съгласието на ищците и въпреки
противопоставянето от тяхна страна, ответникът построил на границата между
имотите полумасивна сграда – лятна кухня, без строителни книжа и в нарушение на
нормите на ЗУТ, като постройката навлизала в имота на ищците. Сочи се в
молбата, че поради това ищците били лишени от възможността да упражняват в
пълен обем правото си на собственост върху техния имот и не можели да изградят
масивна ограда между двата имота по реда на чл.147 от ЗУТ. С оглед изложеното в
исковата молба ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъдат осъдени да премахне описаната по – горе сграда, представляваща лятна
кухня. Претендират се и деловодни разноски. В съдебно заседание ищците се
представляват от адв. Р.Р. ***, който поддържа иска.
Ответникът А.М.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***,
редовно уведомен се явява лично е с адв. С.А. *** и оспорва иска. В срока по
чл. 131 от ГПК
ответникът е подал писмен отговор, в който е изложено становище, че искът е неоснователен и се
прави искане да бъде отхвърлен като такъв. В отговора е описан имота
собственост на ответника. Посочено е, че за с. Б., общ.Омуртаг през годините
имало два регулационни плана, първият действал до 1977 г., а вторият – одобрен
със Заповед № 1-3-355/03.05.1977 г. на кмета на Община Омуртаг, действащ и
понастоящем. Твърди се в отговора, че вторият план не бил приложен по отношение
на имотите на ищците и ответника, тези имоти не били урегулирани и именно поради тази причина за ищците било
невъзможно да построят масивна ограда на имота си, а не поради наличието на
второстепенна сграда построена в имота на ответника. Твърди се в отговора, че в
имота на ответника от последния и от неговите праводатели не било извършвано
строителство на нови сгради. Предвид изложеното в отговора се прави искане
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и деловодни разноски.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По делото са
приети и приложени като писмени доказателства: Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 160, том VІІ, рег. № 6041, дело № 1223/2006 г. на нотариус С. Г.
с рег. № 327 по регистъра на НК, по силата на който ищците закупили ПИ № 178 в
кв. 19 по плана на с. Б., общ. Омуртаг, с площ от 1 400 кв. м., ведно с
построените в него жилищна и стопанска сгради; Скица на изх. № 361/23.08.2019
г., издадена от Общ. Омуртаг, в която е отразен ПИ № 178; Удостоверение за
данъчна оценка на същия имот; Протокол за трасиране, означаване и координиране
УПИ 1907 от 27.05.2015 г., ведно със скица; Обяснителна записка с конструктивно
становище относно изграждане на масивна ограда; Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит на основание обстоятелствена проверка № 181, том V, рег. № 8042, дело
№ 858/2019 г. на нотариус С. Й. с рег. № 674 по регистъра на НК, по силата на
който Х.Х.М. и Х. С. М. били признати за собственици по силата на давностно
владение на ПИ с кад. № 177, с площ от 1600 кв. м., за който е отреден УПИ ІV,
с площ от 1 700 кв. м. в кв. 19 по плана на с. Б. общ. Омуртаг, ведно с
построените в него три жилищни сгради, две второстепенни постройки и четири
навеса; Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 182, том V, рег. № 8044, дело № 859/2019 г. на нотариус С.
Й. с рег. № 674 на НК, по силата на който Х.Х.М. и Х. С. М. прехвърлили на отв. Х. собствеността
си върху описания ПИ № 177, срещу задължението му да отдава на прехвърлителите
всестранни грижи и издръжка до края на живота им; Скица изх. № 269/28.07.2021
г., изд. от Общ. Омуртаг, в която е отразен ПИ № 177, Удостоверение за данъчна оценка на
имота - по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № **********/02.08.2021 г., изд. от Общ.
Омуртаг. По делото като свидетели по искане на
ответната страна са допуснати и разпитани Х.М. – дядо на ищеца и Х. Г. От
показанията на свидетелите се установява, че св.М. закупил имота, който
понастоящем е собственост на ответника, през 1977 г. и още към момента на
сделката в този имот била построена процесната лятна кухня, в която живеели
предишните собственици и която тогава била в лошо състояние, но впоследствие
била ремонтирана. Свидетелите посочват, че оградата между имота на ответника и
имота на ищците, преди била плътна, но ищецът М. я съборил и изградил ограда от
мрежа, като постройките в двата имота били на три метра от нея. Св. М. твърди,
че границата между двата имота никога не е променяна.
По делото са
извършени две съдебно – технически експертизи – основна и допълнителна. Според
заключението по първата от тях с оглед разпоредбите на ЗУТ, построената сграда
в УПИ VІ-177 в кв.19 по плана на с.Б., общ.Омуртаг - лятна кухня, е незаконен
строеж, тъй като за нея не били представени строителни книжа и документи,
същата навлиза в границите на УПИ VII-178 в кв.19 по плана на с.Б. с около 3
метра и пречи на собствениците на този имот- ищци по делото, да изградят
масивна ограда между двата имота. Стойността на необходимите материали и труд
за премахване на лятната кухня, според вещото лице възлиза на 1082.99 лева. Според
заключението по втората експертиза дворищната регулация между ПИ № 177 и ПИ №
178 в кв. 19 по действащия регулационен план на с. Б., общ. Омуртаг, не е
приложена, ищците не владеят ПИ № 178 в регулационните граници на същия,
включително и придаваемото място от ПИ № 177, същото се владее от ответника,
построената в ПИ №177 сграда, представляваща лятна кухня, не навлиза в кадастралните
граници на ПИ №178, а е разположена на разстояние 3.00 метра от кадастралната
граница между двата имота и от техническа гледна точка, не е пречка за издаване
на разрешение за строеж на масивна ограда в ПИ №178, тъй като принципно такова
разрешение не може да бъде издадено. В съдебно заседание вещите лица поддържат
заключението.
Предвид
изложените данни и обсъдените доказателства съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.109
от ЗС „собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право“. Защитата, която негаторният иск
обезпечава, е да брани правото на собственост срещу неоснователно въздействие и
посегателства върху обекта на тази собственост. Не всяко въздействие върху
имота, обаче може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, а само
това, което е неоснователно, т.е. това въздействие, което противоречи на установения правен режим на
ползване на имотите и по този начин накърнява чуждите права, предмет на защита.
За да бъде уважен иска с правно основание чл.109 от ЗС е необходимо да се
докажат кумулативните предпоставки, предвидени в цитираната по - горе
разпоредба – ищецът да е собственик на имота, упражняването на някое от
правомощията му като такъв – владение, ползване, разпореждане, да е затруднено,
като пряка причина за това да е действие на посочения ответник и то да е
неоснователно. В конкретния случай от извършените съдебно – технически експертизи
се установява, че за с. Б., общ. Омуртаг, има два плана – стар, одобрен със
Заповед № 1585 от 03.06.1021 г., действал до 1977 г. и одобрен със Заповед №
І-3-355 от 03.05.1977 г., нов план, действащ и към настоящия момент. Установява
се, че по действащия понастоящем план на селото процесните поземлени имоти са с
№ 178 – на ищците, и № 177 – на ответника, като регулационната граница между
двата имота по новия план минава през лятната кухня, изградена в ПИ № 177 и
част от нея се намира в регулационните граници на ПИ № 178. Същевременно от
заключението по допълнителната съдебно – техническа експертиза се установява,
че дворищната регулация между двата имота не е приложена и ищците не владеят ПИ
№ 178 в регулационните граници, включително и придаваемото място от ПИ № 177,
което се владее от ответника по делото. Според същото заключение процесната
лятна кухня не навлиза в кадастралните граници на ПИ № 178, разположена е на
три метра от кадастралната граница между двата имота и от техническа гледна
точка не е пречка за издаване на разрешение за строеж на масивна ограда между
двата имота, тъй като такова разрешение принципно не може да бъде издадено,
поради неуредените сметки по регулация. От приложеното по делото удостоверение,
издадено от гл. архитект на Община Омуртаг се установява, че процесната
постройка е търпима по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Изложеното води до
извод, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 109
от ЗС. По делото се установи по безспорен и категоричен начин, че регулацията
между имота на ищците и имота на ответника не е приложена и ищците не са
собственици и съответно не владеят придаваемото място от ПИ № 177, в което се
намира част от процесната лятна кухня. Установи се, че същото се владее от
ответника. Следователно не са налице каквито и да е правни основания ищците да имат
правомощия на собственици върху това придаваемо място, на осъществяването на
които ответникът да е попречил или да пречи със свои неоснователни действия. Ето
защо съдът счита, че въз основа на събраните по делото категорични и безспорни
доказателства, не се стига до извод за наличието, както на първата, така и на
останалите предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание
чл.109 от ЗС. Ето защо същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
като такъв.
Съгласно чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая до приключване на
устните състезания и последното заседание по делото от ответната страна не са
представени списък на разноски и доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение. В предоставения на основание чл.149, ал.3 от ГПК срок за
представяне на писмена защита е представена такава от ответната страна, към
която е приложен списък на разноски и договор за правна помощ и съдействие,
като се претендира да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника направени деловодни
разноски общо в размер на 1 700.00 лева, включващи адвокатско възнаграждение на
един адвокат по представени пълномощно и договора за правна защита и съдействие
в размер на 1 500.00 лева и внесен депозит за експертиза в размер на
200.00 лева. Същите не следва да бъдат приети, тъй като са представени след
обявяване на делото за решаване. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ГПК
страната, която претендира присъждане на разноски следва да представи списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание. В конкретния случай списък на разноските и
доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение са представени от
ответната страна след приключване на устните състезания и обявяване на делото
за решаване, съответно след приключване на последното заседание по делото пред
първа инстанция, поради което и с оглед цитираната по – горе разпоредба от ГПК
в полза на ответника не следва да се присъждат претендираните деловодни
разноски.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от И.Х.М., с ЕГН ********** и З.Х.Ш., с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който се иска да
бъде осъден ответника А.М.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, да премахне
изградената в ПИ с кад. № 177, в квартал 19 по регулационния план с. Б., общ. Омуртаг,
полумасивна сграда - лятна кухня, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Търговище в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА