Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 29.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
11-ти с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Д.
Борисова, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. №
11938 по описа на 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Ц.Н. Г.,
ЕГН ********** от гр. София, твърди, че
в резултат на ПТП, настъпило на 13.03.2017 г., около 13.00 ч., в гр. София, в
качеството си на пешеходка, е претърпяла имуществени и неимуществени вреди.
Сочи, че произшествието е настъпило по вина на водача на товарен автомобил
“Пежо”, модел “Боксер”, с рег. №: *******, А.И.Н.. Посочва, че водачът на
товарния автомобил е извършвал маневра завой надясно и по невнимание е блъснал
пресичащата пътното платно по обозначена пешеходна пътека пешеходка - ищцата. В
следствие на удара ищцата претърпяла средна телесна повреда, изразяваща се в
телесни увреждания, подробно описани в исковата молба. Посочва, че първоначалната
травма е довела до усложнение на състоянието й, което е наложило продължително
лечение. Прогнозата за пълното й възстановяване, предвид нейната възраст, е
песимистична. Излага, че след
катастрофата живее в непрестанен стрес и страх.
Ищцата посочва, че е предявила извънсъдебна претенция пред
ответника Застрахователно Акционерно Дружество “ОЗК – З.” АД съгласно нормата
на чл. 477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1, т.1 от КЗ, но не са постигнали споразумение
относно дължимия размер обезщетение. Ищцата моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП в общ размер на 120 000 лв. и 6 618.55лв. за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 07.08.2017 г. до окончателното издължаване на сумата, както
и направените по делото съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът, Застрахователно Акционерно Дружество “ОЗК-З.”
АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдените вреди и причинно
следствената връзка между вредите, описани в исковата молба и ПТП. Намира
размера на претенциите за прекомерно завишени и неотговарящи на икономическата
обстановка в страната и на присъждания размер на обезщетения за сходни случаи,
настъпили към момента на процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата, като твърди, че тя е допринесла в изключително голяма
степен за достигане на вредите, като е удължила ненужно пътя и времето за
пресичане, както и че същата не се е съобразила с разстоянието на приближаващия
се микробус, с което е извършила изключително груби нарушения инкорпорирани в
чл. 113 ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Оспорва основателността на
акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва от датата на непозволеното
увреждане до окончателното изплащане като счита, че застрахователят отговаря
единствено за собствената си забава във връзка със заплащането на
обезщетението, а не покрива отговорността на застрахованите лица за изтекли
срещу тях лихви до деня, в който той не бъде уведомен от застрахованото лице
или от пострадалите. Претендира за разноски.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 04.10.2017 г., постановено по НОХД №
11653/2017 г. на СРС, НО, 5 състав е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателно производство, съгласно което водачът А.И.Н., ЕГН ********** *** се
е признал за виновен в това, че на 13.03.2017 г. около 13.00 ч. в гр. София,
при управление на МПС – товарен автомобил марка “Пежо”, модел “Боксер” с рег. №
******* по бул.”Ситняково” в посока на движение от ул. “Оборище” към ул.
“Черковна” и в района на кръстовището с ул. “Попова шапка” при извършване на
маневра “завой надясно” в посока ул. “Черковна” е нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл. 119 ал. 1 от ЗДвП: “ При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре” и по непредпазливост причинил на пресичащата пътното платно
по обозначената пешеходна пътека пешеходка Ц.Н.Г., средна телесна повреда,
изразяваща се в: черепно-мозъчна травма със счупване на черепа, контузия на
мозъка, кръвоизливи под твърдата и меки мозъчни обвивки довели до разстройство
на здравето, временно опасно за живота и левостранна хемипареза довела до
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на Г., като деянието е
извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.”последно”,
б.”а”, пр.2, вр. ал. 1, б.”б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
За установяване на механизма на ПТП съдът събра гласни
доказателства. Св.Мехмедали е била очевидец на произшествието . Спомня си, че
на 13.03.2017г. около 12,30ч. е пътувала в посока гара „Подуяне“. Била спряла
на червен светофар на ул.“Попова шапка“. Пред нея пресякла възрастна жена,
която се движела с бастун, по-бавно от останалите пешеходци, поради което
изостанала от групата. Тя пресичала на пешеходна пътека на зелен светофар. В
същото време, на зелен светофар по ул.“Попова шапка“ навлязъл микробус , със
скорост около 30-35 км/ч. и ударил жената, която от удара изхвърчала на няколко
метра от микробуса и паднала на земята.
Назначената и изслушана по делото автотехническа
експертиза дава следното заключение във връзка с механизма на ПТП: водачът на
товарния автомобил “Пежо” е извършил завиване на дясно на кръстовището с ул.
“Попова шапка” като е трябвало да пресече пешеходна пътека. Той е потеглил от
стоп линията си по време на зелен сигнал на светофара си. В същото време за
пешеходците се е включил също зелен светофар. От левия тротоар са тръгнали
групи пешеходци. Водачът на микробуса вероятно е спрял пред пешеходната пътека,
за да пропусне движещите се по нея пешеходци. В групата, тръгващи от левия
тротоар се е движила пострадалата пешеходка Ц.Н.Г., на навършени 84 години,
която се е движила по-бавно от групата и е изостанала зад другите пешеходци. Според
вещото лице, когато същата е преминавала пред микробуса, водачът е преценил
неправилно скоростта на пешеходката и е потеглил, но преценката му се е оказала
неправилна и е ударил пешеходката с крайната дясна предна част на микробуса. Вещото
лице счита, че причината за настъпване на произшествието е в действията на
водача на микробус “Пежо Боксер”, който независимо как е извършил левия завой,
със или без спиране пред пешеходната пътека и независимо от начина на движение
на пешеходката, е имал пряка видимост спрямо нея по време на движението по
пешеходната пътека и е имал обективна възможност да не допусне произшествието.
Поради неточна преценка за начина и скоростта на движение на пешеходката, той е
извършил удар върху дясната част на пешеходката с предния десен край на
микробуса, с което и е причинил телесни увреждания. Съдът кредитира
заключението на вещото лице относно посочения механизъм на ПТП, тъй като
съответства на всички събрани по делото доказателства, не е оспорено от
страните.
Назначената по делото съдебномедицинска експертиза
установява, че в резултат на ПТП пострадалата е получила следните травматични
увреждания: тежка ЧМТ. Контузия на мозъка в дясната челна област и множество
контузионни огнищни промени в мозъчния паренхим. Пеленовидни субдурални
хематоми двустранно темпорално. Травматичен САК. Общомозъчен оток. Линеарна
фрактура на черепа в ляво окципитално. Получената черепно-мозъчна травма е
реализирала критериите на медико-биологичния признак разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Ищцата е била
хоспитализирана за осем дни при строг постелен режим, като й е било проведено
консервативно лечение. На деветия ден след хоспитализацията, на 29.03.2017 се е
наложила повторна хоспитализация на пострадалата с количествени промени в
съзнанието, дължащи се на дехидратация, електролитни и метаболитни нарушения
дължащи се на отказ от храна и течности в домашни условия, хипотония и
желязодефицитна анемия. Установено е персистиране на мозъчния оток на ДГМХ,
субдуралните хематоми и САХ. Заради напредналата възраст и възникналите
усложнения, оздравителният процес е бил със затегнато протичане с
продължителност около 3 месеца. Към моментна на изготвяне на заключението
вещото лице посочва, че здравословното
състояние на пострадалата е стабилизирано до възможна самостоятелна походка в
рамките на жилището със затруднения в битовото самообслужване. Установената с
ЕР на ТЕЛК умерена деменция е с голяма давност -2005г.
От направената
експертиза се установява, че получените травматични увреждания и свързаните с
тях разходи са в пряка причинно следствена връзка с преживяната ЧМТ.
Извършените разходи във възстановителния период (медикаментозно
лечение, вкл. кинезитерапия и консултация с неврохирург в др. лечебно
заведение, престой с медицинско наблюдение и обслужване, медицински транспорт)
са били наложителни и не се поемат от НЗОК.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
възстановителния период от 3 месеца при ищцата е преминал с усложнения в
резултат на непълноценното хранене и
тежките метаболитни процеси, което е наложило захранване със сонда. Ищцата е
страдала от сравнително тежка съдова деменция преди ПТП. По време на личния
преглед вещото лице посочва, че ищцата е била в съзнание, контактна,
изпълнявала сравнително сложни инструкции в рамките на леглото. Ставала,
движела се самостоятелно, но имала изкривяване на гръбнака от тежките
дегенеративни промени и се движела с придружител навън, по данни на съпруга й. Вещото лице посочва, че е било наложително
ищцата да бъде настанена в хоспис, където са полагани специализирани грижи за нейното
хранене. В противен случай, ако е била останала вкъщи, е било възможно да
настъпи летален изход. Санитарните и хигиенните материали не се осигурявали от
болничните заведение и било наложително пациентите да си ги осигуряват -
памперси, еднократни чаршафи, препарати за почистване на тялото, за разтриване.
Във връзка с повдигнатия въпрос дали ищцата ползва памперси в резултат на ПТП,
вещото лице не е категорично. Посочва, че ищцата е на 85 години и може да има
различни причини да ползва памперси. Още повече, че ищцата се придвижва
самостоятелно и може да отиде до тоалетна.
Във връзка с твърдените неимуществени вреди съдът допусна
и събра гласни доказателства.
Св. Л.А., дъщеря на ищцата, сочи, че майка й е била преди
катастрофата много дейна, енергична и самостоятелна, както и много емоционална
като човек. Винаги се е интересувала от семейството си. Не е знаела майка й да
има проблеми с паметта. Помнела рождените дни на внуците си, винаги им се
обаждала. Едва след катастрофата разбрала , че майка й има решение на ТЕЛК, че
има пейсмейкър. Ищцата сама се е грижела за домакинството вкъщи, за градината,
в която е отглеждала зеленчуци, имала е приятелки, с които е ходила на кафе, на
разходка в парка. Сега съпругът й я водел на тези срещи с надежда да си върне
паметта й, но на тях ищцата била много мълчалива. Нямала емоции, изглеждала безчувствена,
намирала се в непрекъсната апатия. Само на моменти разпознава близките си. Дори
съпруга си възприемала като своя баща. След като била изписана от болницата
ищцата била в безпомощно състояние, нямала усещане за глад, за студ, за жажда. Била
сънлива, не се събуждала с часове, пропускала хранене. Преди катастрофата не
ползвала памперси, а сега й били необходими.
Св.Е.Х., съседка на ищцата, посочва, че я познава от 20
години. Преди катастрофата ищцата била много приветлива, комуникативна.
Обикновено двете се виждали през почивните дни, винаги ищцата отваряла вратата
на дома си, поддържала градинката на блока, почиствала алеите. До 2016г. била
касиер на блока и боравела с пари. След катастрофата видяла ищцата на разходка
навън със съпруга й и дъщеря й. Според свидетелката ищцата била с празен
поглед, не я разпознала. Радко я виждала навън и то винаги придружена от
някого. Не разговаряла, дори и с близките си. Не можела да остава сама, винаги
някой трябвало да е вкъщи с нея. Сега съпругът й поел домакинството.
Свидетелката не знае преди катастрофата ищцата да е имала проблеми с паметта –
ищцата ходела да пазарува, редовно посещавала личния си лекар, ходела на кафе с
приятелки, прибирала внучка си от училище.
По делото не се спори, че увреждащият автомобил е имал
сключена ЗЗГО с полица №: ВG /23/116001673832 при ответника, покриваща датата на ПТП.
Ищцата е предявила извънсъдебна претенция пред застрахователя за заплащане на
обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП в размер
на 120 000 лв. В отговор от 07.08.2017 г. ответникът е направил предложение за
извънсъдебно решаване на спора чрез обезщетяване в размер на 20 000 лв., което ищцата не е приела.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увредените
лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните
факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение
на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач.
Съгласно
изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция и липса на
възражения и ангажирани доказателства от
страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязла в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязло в сила
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно
производство (което има последиците на присъда) от 04.10.2017 г. по НОХД №
11653/2017 г. на Софийски районен съд, съдът приема, че водачът на тежкотоварен
автомобил “ Пежо Боксер” А.И.Н. е виновен за настъпването на ПТП, в което е
пострадала ищцата Ц.Н.Г.. Деянието му е
противоправно и е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост. В
присъдата е установена пряката причинно следствена връзка между виновното
противоправно поведение на водача и телесните увреждания на пострадалата - черепно-мозъчна
травма със счупване на черепа, контузия на мозъка, кръвоизливи под твърдата и
меки мозъчни обвивки, левостранна хемипареза. Тези телесни увреди са причинили
вреда на ищцата. Налице са елементите на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане - деяние от водача на товарния автомобил, извършено
виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищцата по делото и наличие на
причинна връзка между деянието и вредата. Ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач Н..
Възражението на ответника за съпричиняване следва да се
отхвърли. От изслушаната автотехническа експертиза се установи, че пешеходката
се е движила на зелен сигнал на светофара по пешеходна пътека. Независимо от
начина на движение на пешеходката – по-бавно в сравнение с останалите пешеходци,
водачът е имал пряка видимост спрямо нея по време на движение по пешеходната
пътека и е имал обективна възможност да не допусне произшествието. Товарният
автомобил е извършвал десен завой и съгласно правилото на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП
при приближаване към пешеходна пътека водачът е бил длъжен да пропусне стъпилата
на пешеходната пътека или преминаваща по нея пешеходка, като намали скоростта
или спре. Водачът не е изчакал пострадалата да премине по пешеходната пътека и
я е ударил с крайната дясна предна част на микробуса. Ответникът не установи
ищцата да е нарушила разпоредбата на чл.113 от ЗДвП като е удължила ненужно пътя и времето за пресичане,
както и че същата не се е съобразила с разстоянието на приближаващия се
микробус. Напротив, ищцата е предприела
пресичане на пътното платно на регламентирана пешеходна пътека при зелена
сигнализация на светофарната уредба. Тя е
с предимство на пешеходната пътека и е очаквала, че водачите на МПС ще
уважат това й право /в този см. и ТР №2/16г. на ВКС, ОСНК/. Отделно, като
възрастен човек, ищцата ползва и специалната закрила на ЗДвП / чл.116/.
Настъпилите вреди за ищцата, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и от събраните свидетелски
показания. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищцата вреди – имуществени и
неимуществени, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила
със застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Съгласно практиката на ВКС понятието
“неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава.
Съдът прецени събраните по делото доказателства (съдебно
медицинска експертиза и свидетелски показания) за преживените от ищцата болки и
страдания от получената травма, последвалото лечение с няколко хоспитализации,
продължителността на възстановителния период, последствията от травмата, които
са необратими, прогнозата за нейното състояние, нейната възраст, влошеното
качество на живот , което ще я съпътства до края на дните й. Съдът, освен
изброените конкретни обстоятелства, установени по делото, преценява и
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането, като
нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити
на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“,
съдът съобразява само относно възможния максимален размер на обезщетението и
индиция за икономическата конюнктура. Така официалните средностатистическите данни
на НСИ за 2017 г., за едно лице показват годишен паричен доход на лице от
5586 лв., което отразява
тенденция за повишаване стандарта на живот в сравнение с предходни години. ( за
2016 г. - 5105 лв., за 2015 г. – доходът
е бил 4886 лева, а през 2014 г. - 4740 лева). При така изброените релевантни
обстоятелства, включително и обезщетенията присъждани за сходни случай, съдът
намира, че обезщетение в размер на 80000 лева се явява справедливо да
репарира претърпените от ищцата
неимуществени вреди. За разликата до
предявения размер от 120 000лв. искът следва да се отхвърли. Не се
установи деменцията при ищцата да е в резултат на ПТП /така СМЕ/. Това
заболяване е установено години преди ПТП с ЕР на ТЕЛК.
Претенцията за имуществени вреди е основателна. От СМЕ се
установи, че извършените разходи във възстановителния период (медикаментозно
лечение, вкл. кинезитерапия и консултация с неврохирург в др. лечебно
заведение, престой с медицинско наблюдение и обслужване, медицински транспорт)
са били наложителни, като същите не се поемат от НЗОК. Установи се също от
вещото лице, че настаняването на ищцата в хоспис е било необходимо, с оглед на
необходимостта да бъде под постоянно медицинско наблюдение, за да се избегне
летален изход от отказа й да се храни и хидратира. Към исковата молба са
представени касови ордери за извършени копирни услуги за 0,82лв., такса от 5лв.
, платена на личния лекар за издаване на медицинско направление за ТЕЛК
/съобразно отбелязаното като текст под касовите бонове/, както и платени такси
на нотариус за заверка на подпис в размер на 34,75лв. Съдът намира, че тези
разходи не съставляват имуществени вреди от ПТП, поради което застрахователят
не дължи тяхното възстановяване. По отношение на пелените /памперси/ съдът
приема, че същите са станали необходими на ищцата след ПТП, респ. разходът за
закупуването им е в пряка причинно следствена връзка от телесните увреди и
представлява имуществени вреди. От гласните доказателства се установи, че
ищцата не е ползвала памперси преди ПТП. Вещото лице не е категорично за
необходимостта от тяхната употреба към настоящия момент, като основен аргумент
е способността на ищцата да се движи , вкл. и да отиде до тоалетна . В същото
време се установи от свидетелските показания, че на ищцата редовно се поставят
памперси, което явно сочи на необходимост да бъдат ползвани такива. Разходите
за закупуване на памперси са в тежест на застрахователя. Искът за имуществени
вреди следва да се уважи до размера на 6582,98лв. За разликата до пълния
претендиран размер от 6 618.55лв. искът
за имуществени вреди следва да се отхвърли.
В полза на ищцата трябва да се присъди и законната лихва
върху двете главници. Чл. 497 от КЗ свързва задължението на застрахователя да
заплати лихва от датата, на която изтича срокът за представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). Ищцата е предявила
извънсъдебна претенция пред застрахователя на 15.05.2017г. Застрахователят е
отправил предложение за изплащане на обезщетение на 07.08.2017г. , което
означава, че към този момент ищцата е била представила всички необходими
документи за изплащане на обезщетение. По-ранната дата между 7.08.2017г. и
15.08.2017г., когато е изтекъл тримесечния срок на застрахователя за отговор е
първата. Следователно ответникът е изпаднал в забава от 07.08.2017 г. и от тази
дата дължи на ищцата лихва за забава върху присъдената сума за неимуществени
вреди, както и върху сумата 5078,99лв. присъдени имуществени вреди /първоначално
претендираните с исковата молба без признатите то съда разходи за 35,57лв./. Досежно
присъдената сума за разходи за лекарства и памперси, направени в хода на
съдебното производство, лихвата се дължи от поканата, съобразно разпоредбата на
чл.84 ал.2 от ЗЗД. Касае се за договорна отговорност на застрахователя. В конкретния
случай съдът счита, че датата на поканата е датата, на която съдът е допуснал
за разглеждане увеличената претенция за имуществени вреди – 26.02.2019г. Или мораторната
лихва върху сумата 1503,99лв. /разходи за памперси и лекарства/ се дължи от 26.02.2019г.
Ищцата е депозирала молба, в която моли внесената от нея
държавна такса и депозити за експертизи
да й бъдат върнати, тъй като е пострадала от престъпление, за което има влязла
в сила присъда. Съдът намира молбата за неоснователна. Към момента на внасяне
на таксата и депозитите, същите са били дължими, тъй като по делото не са били
представени доказателства за влязла в сила присъда по отношение на
престъплението, от което се претендират вреди. След представяне на
определението за одобряване на споразумение по НОХД № 11653/2017 г. на СРС
такси и разноски от ищцата не са събирани, като в бъдеще тя е освободена от
заплащане на такива по силата на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. Няма основание за
връщане на таксата и разноските , внесени от ищцата. Същите са дължимо платени.
По разноските:
Ищцата претендира разноски в общ размер от 5 365.73 лв., от които: 5015.73 лв. – държавна такса;
150.00 лв. – депозит за САТЕ и 200.00 лв. – депозит за СМЕ, както и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т. 1-2 и ал. 2, във вр. с чл. 36 ал. 2
от ЗАдв.
Ответникът претендира
за разноски по списък, от които 360лв. разноски за депозити за експертизи и свидетел и
4811,82лв. адвокатско възнаграждение.
И двете страни оспорват списъците с разноски, като сочат
на прекомерност на претендираните адвокатски хонорари.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата се дължат
направените от нея разноски съобразно уважените претенции /68,38%/ - 3669,09лв.
Съдът намира за основателно искането на процесуалния
представител на ищцата по чл.38 ал.2 от ЗАдв. За предоставената защита
съобразно размера на уважената част от исковете, на адв.И.И. - С. се следва
адвокатско възнаграждение в размер на 3127,50лв. съобразно минималния размер
адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7 т.5 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Възраженията на процесуалния представител за прекомерност
на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от 4 811, 82 лв. е неоснователно.
Същото е определено по правилата на Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно размера на предявените претенции.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
съобразно отхвърлената част от исковете /31,62%/ - 1635,33лв.
Воден от горното,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество “ОЗК-З.” АД, ЕИК *******със седалище *** и адрес на управление ***
да заплати на Ц.Н.Г., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 432 ал. 1 от
КС във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), ведно с лихвата за
забава от 07.08.2017г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
причинени от ПТП на 13.03.2017 г. неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при Застрахователно Акционерно Дружество “ОЗК
– З.” АД по застраховка “гражданска отговорност” на автомобилистите със
застрахователна полица номер BG/23/116001673832, период на покритие от 29.06.2016 -
28.06.2017 г., водач А.И.Н., ЕГН **********, както и сумата 5078,99лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от посоченото ПТП, ведно с
лихвата за забава от 07.08.2017г. до окончателното изплащане, ведно със сумата
от 1503,99лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди от посоченото
ПТП, ведно с лихвата за забава от 26.02.2019г. до окончателното изплащане и 3669,09лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата до първоначалните размери обезщетение, както и претенцията за
мораторна лихва върху сумата 1503,99лв. за периода 07.08.2017г. – 25.02.2019г.
ОСЪЖДА
Застрахователно Акционерно Дружество “ОЗК-З.” АД, ЕИК*******да заплати на адв.
И.И. – С. на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата 3127,50лв.
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.Н.Г.,
ЕГН ********** да заплати на Застрахователно Акционерно Дружество “ОЗК-З.” АД
сумата 1635,33лв. разноски по делото.
Присъдените в полза на ищцата Ц.Н.Г., ЕГН ********** суми
ответникът Застрахователно Акционерно Дружество “ОЗК-З.” АД, ЕИК*******следва
да й заплати по нейната банкова сметка *** ***,
BIC ***.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: