№ 4680
гр. София, 27.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110206544 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на Р. Н. Е. срещу ЕФ серия К, № 4442546, на СДВР, с който на жалбоподателката за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. От страна на
жалбоподателя се прави искане за отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се
излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила и за изтичане на срок по
чл. 34 от ЗАНН. Възиваемата страна СДВР не взема отношение посредством надлежен
законен или процесуален представител.
От писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената
съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа,
както и тези, приети и приложени като доказателства с нарочно определение в хода на
съдебното следствие) и от огледания в съдебно заседание снимков материал по преписката,
освен обстоятелствата относно датата на изготвяне на ЕФ и връчването му на
нарушителката (съответно 03.02.2021 г. и 04.04.2023 г.), се установява по несъмнен начин
изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът
препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане /именно за излагане/ на
установената от съда фактическа обстановка /при която техника просто не се извършва
повтаряне на дадено текстово съдържание/ не се открива никъде в релевантната нормативна
уредба и неслучайно в полза на застъпваното тук становище за допустимост на така
използваната техника е и /еднозначно/ практиката на ВКС), с изричното уточнение, че
жалбоподателката се е явявала собственик на процесното МПС, като се установява още
съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните
работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесното техническо
средство към процесната дата - съответното одобряване на типа и успешното преминаване
на измервателното средство през метрологична проверка със срок на валидност към датата
на установяване на нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед
1
№ А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент
длъжностно лице), това, че срещу родената през 1990 г. жалбоподателка към процесната
дата 01.02.2021 г. имало издадени и влезли в сила три НП за нарушаване на правилата за
движението по пътищата, чието спазване се контролира от органите на МВР (за последно
такова НП било влязло в сила през 2015 г.), като отделните елементи на доказателствената
съвкупност не съдържат вътрешни противоречия или такива помежду си и не са налице
логически обосновани основания за съмнение в достоверността им от гледна точка на
източника или съдържанието на информацията, а не са налице основания и за съмнение
относно автентичността им (посочената в съответната справка дата на влизане в сила на ЕФ
очевидно следва да се разбира като такава при липса на обжалване, доколкото същата е по-
късна от посочената в същата справка дата на обжалване на фиша), респективно напълно
правилно е приложен материалният закон (виж по-горе!), като при цялостната и служебна
проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било
основания за изменение или за отмяна на ЕФ (включително като липсват нарушения на
процесуалните правила, които да се явяват съществени по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5
вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН (визираната нормативна уредба е процесуална и е
приложима към неприключилите административно-наказателни производства) обжалваният
фиш следва да бъде потвърден, като при такъв изход от делото изначално липсва правно
основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката. Изрично следва да се
уточни, че от изисканите от съда доказателствени материали се установява по напълно
несъмнен и безпротиворечив начин, че за процесния пътен участък не е бил поставен и
действащ към процесната дата пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта, респективно
случаят попада в приложното поле именно на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Соченото в жалбата ТР
№1/2014 г. на ВАС касае нормативна уредба, която не е била актуална към посочената по-
горе процесна дата, към която дата приложима се е явявала действащата и понастоящем
редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която не изисква отсъствие на контролен орган при
установяване на нарушението (такова отсъствие, както и на самия нарушител, разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в приложимата й редакция /действала както към процесната дата,
така и след нея до момента/ свързва с издаването на ЕФ и това е съвсем очевидно при
непредубеден прочит – „…се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
на нарушител…“). Следва да се има предвид и това, че изискването за предварително
обозначаване на осъществявания чрез АТСС контрол отпадна още през 2017 г. посредством
изменение на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП (разпоредбата на предходната т. 6 /визирана в
жалбата/ от същата алинея не съдържа изискване за подобно предварително обозначаване),
която законова промяна впоследствие (много преди 2021 г.) намери отражение и в
съответната подзаконова нормативна уредба. Сочената в жалбата съдебна практика извън
съответното тълкувателно решение от 2014 г. не е задължителна за настоящия съдебен
състав по настоящото дело. Процесният ЕФ отговаря на законовите изисквания за
съдържание съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП; други изисквания към съответния вид ЕФ
релевантната нормативна уредба не съдържа, а приравняването на последиците на влезлите
в сила ЕФ и НП съгласно ЗДвП в никакъв случай не представлява аргумент за това, че
законодателят поставя същите изисквания към съдържанието на ЕФ като към съдържанието
на НП (волята на законодателя е друга и това е очевидно от съдържанието на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП). Информацията касателно мястото на извършване на административното
нарушение и установената скорост на движение практически не може да бъде по-детайлно
посочено от това, което се съдържа в обжалвания ЕФ, в който ред на мисли е очевидно, че
изискването по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно описание на нарушението е изпълнено (в това
число напълно ясно е кой е пътният участък /включително посоката на движение/ и какво и
как въведено е било ограничението на скоростта за него). Следва да се има предвид още, че
процесуалното право на жалбоподателката на обжалване на фиша е реализирано в пълнота.
2
Релевантната нормативна уредба не изисква прилагане на снимков материал, на
доказателства за метрологична годност и пр. доказателства към самия ЕФ, който се връчва
на нарушителя. Изобщо, абсолютно нищо не е попречило на въззивничката да реализира в
пълнота и по същество процесуалното си право на защита, включително като се запознае с
всички ангажирани доказателствени материали (при всяко положение нарушителката е
имала такава възможност най-малкото по реда на чл. 55, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН).
Не е изтекъл и срок по чл. 34 от ЗАНН (при съответно прилагане на визираната разпоредба
съобразно чл. 189, ал. 14 от ЗДвП) - процесният ЕФ е издаден два дни след датата на
нарушението.
Отделно, за пълнота на изложението е нужно да се посочи още, че касателно
приложението на чл. 39, ал. 4 и чл. 85а от ЗАНН следва да се има предвид, че под
необжалваем „минимум по ал. 2“ (именно минимум, а не максимум, като в чл. 39, ал. 2 от
ЗАНН се сочи диапазонът от 10 лева до 50 лева) в текста на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН следва да
се има предвид сумата от 10 лева, а не тази от 50 лева, доколкото съгласно действалата към
2011 г. (когато чл. 39 от ЗАНН е допълнен с новата ал. 4) разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН
необжалваемият минимум на глобата е бил именно 10 лева (а не 50 лева, какъвто
необжалваем минимум е бил установен към онзи момент, но в ЗДвП, а разпоредбата на чл.
39, ал. 4 от ЗАНН се отнася и се е отнасяла към 2011 г. до минимума по ал. 2 на същия член
от същия закон).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 4442546, на СДВР.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателката.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3