№ 3061
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509119 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 26.05.2021 г., постановено по гр. дело № 55746/ 2020 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 120 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на А. В. И. /ЕГН **********/ на основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от неправомерно повдигнато и поддържано
обвинение по НОХД № 11459/ 2017 г. на СРС, НО, 19 състав, по което ищецът е бил
оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2018 г. до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за горницата над сумата 2 000 лв.
до пълния претендиран размер от 4 000 лв., като неоснователен. На основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът Прокуратура на Р България е осъден да
заплати на ищеца А. И. сумата 5 лв.- разноски по делото /за държавна такса/,
съразмерно на уважената част от иска, както и да заплати на адв. К. М. сумата 255 лв.-
за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, на основание чл.38
ЗАдв.
Постъпила е въззивна жалба от ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ /ПРБ, ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в осъдителната му
част, вкл. частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
1
постановено решение за отхвърляне на иска, евентуално- за намаляване размера на
присъденото обезщетение по ЗОДОВ и на разноските по делото.
Въззиваемета страна А. В. И. /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и
моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно в частта относно
размера на дължимото за претърпените от ищеца А. И. неимуществени вреди /болки и
страдания от психическо естество/ обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Спорен в настоящото въззивно производство, предвид релевираните в жалбата
на ответника ПРБ доводи, е въпросът за размера на дължимото на ищеца А. И.
обезщетение за претърпени в следствие воденото срещу него наказателно преследване,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 11459/ 2017 г. на СРС,
НО, 19 състав, неимуществени вреди /болки и страдания/. Предвид липсата на
конкретни доводи за липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, този въпрос не може да бъде пререшаван от
въззивния съд /арг. чл.269 ГПК/.
По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е
налице задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 4/ 23.12.1968
г. и в Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС-
ОСГК, и е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290
ГПК, според която справедливостта- като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.
2
Принципът справедливост изисква в най- пълна степен да бъдат компенсирани вредите
на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните
вреди, причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се
определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и обезщетението за тях
се определя по вътрешно убеждение на съда. Понятието „вреда“, което не е
нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл- като всяко смущение,
накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве,
душевност и психическо състояние.
Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, какъвто е предявеният по
настоящото дело, такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали
то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на
наказателното производство, вкл. дали то е в рамките или надхвърля разумните
срокове за провеждането му; видът на взетата мярка за неотклонение, другите
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по
какъв начин всичко това се е отразило на ищеца- има ли влошаване на здравословното
му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо- цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му- семейство, приятели, професия, обществен отзвук, вкл.
предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите, и пр.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се
определя глобално- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този
смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото
парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането
им- в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите
на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди.
Установява се въз основа на събраните по делото доказателства, че НОХД №
11459/ 2017 г. на СРС, НО, 19 състав /приложено по делото, ведно с ДП № 3383 3МК
1480/ 2015 г. на 08 РУП- СДВР, пр. пр.№ 37622/ 2015 г. по описа на СРП/ е образувано
срещу А. В. И. /ищец по делото/ за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, п.2, алт.1,
т.1, пр.1 НК /държане на високорискови наркотични вещества без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите/, определено като деяние, представляващо маловажен случай, като общо
досъдебната и съдебната му фази, считано от датата на привличане на ищеца като
3
обвиняем на 6.01.2016 г. до влизане в сила постановената по посоченото НОХД
оправдателна присъда, с която А. И. е признат за невиновен в извършване на
посоченото деяние, е траяла 2 години, 1 месец и 20 дни. Основание за постановяване
на оправдателната присъда от 9.02.2018 г. по НОХД- според изложеното в мотивите й,
е недоказаност на обвинението и приложение на чл.304 НПК.
Според събраните в процеса писмени доказателства, вкл. съдържащите се в
НОХД № 11459/ 2017 г. на СРС, НО, 19 състав /приложено по настоящото дело/
съдебни книжа, на 29.08.2015 г. по отношение на ищеца А. И. било образувано бързо
производство, като на 6.01.2016 г. му било повдигнато обвинение за престъпление по
чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, алт.1, т.1, пр.1 НК /държане на високорискови наркотични
вещества без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите/, по ДП № ЗМ 1480/ 2015 г. и му била взета мярка за
неотклонение „подписка“. Първоначално на 13.07.2016 г. СРП внесла в съда
Постановление от 12.07.016 г. с предложение за освобождаването на И. от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а НК, по което е
образувано НАХД № 12551/ 2016 г. на СРС, НО, 19 състав. В хода на съдебното
следствие съдът преценил, че поради осъждането му на 22.10.2015 г. за деяние,
извършено на 12.06.2014 г., е налице хипотезата на чл.78а, ал.7, пр.4 НК, поради което
с определение от 23.05.2017 г. прекратил съдебното производството и върнал делото
на СРП за изготвянето на обвинителен акт. По внесения в последствие от СРП
обвинителен акт е образувано НОХД № 11459/ 2017 г. на СРС, НО, 19 състав,
приключило с цитираната по- горе оправдателна присъда, влязла в сила на 27.02.2018
г. /без протест на СРП/.
Видно от приложеното в първоинстанционното производство писмо- справка за
образувани и водени досъдебни производства, изпратена през м.12.2020 г. от МВР-
СДВР до СРП, през периода 2014 г.- 2018 г. са били образувани общо 5 досъдебни
производства по заявителски материали и полицейска регистрация срещу ищеца И.,
посочен като извършител в извършването на престъпления по чл.354а, ал.1 НК
/действия с наркотични вещества без разрешително/, по чл.354а, ал.3 НК
/придобиване/държане на рискови наркотици/, и по чл.316, чл.309, ал.1 НК /ползване
на подправен частен документ/.
Според приложена по делото справка за съдимост на А. И., издадена от СРС на
8.12.2020 г., по НОХД № 928/ 2015 г. на СРС е сключено споразумение на 22.10.2015 г.
/влязло в сила/, с което подсъдимият А. И. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК /държане с цел разпространение на
високорискови наркотични вещества/, за което му е наложено съответно наказание, а
по НОХД № 4443/ 2018 г. на СРС е сключено споразумение, влязло в сила на
27.09.2018 г., с което подсъдимият А. И. е признат за виновен в извършването на
4
престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК /ползване на неистински частни документи/
и му е наложено съответно наказание.
При тези данни и доказателства се налага приемането на извод, че наказателното
преследване срещу ищеца А. И., за което същият претендира заплащането на
обезщетение по ЗОДОВ и за чието незаконно водене и поддържане може да бъде
ангажирана отговорността на Прокуратурата на Р България по ЗОДОВ, е продължило 2
години, 1 месец и 20 дни, считано от датата на привличането на И. като обвиняем в
извършване на посоченото престъпление до датата на влизане в сила на постановената
от СРС оправдателна присъда. Наложената му по повод процесното наказателно
преследване мярка за неотклонение „подписка“ е била приложена, считано от 6.01.2016
г.
За горепосочения релевантен за настоящия правен спор период въз основа на
събраните по делото гласни доказателства се установява следното относно
преживените от А. И. във връзка с наказателното преследване болки и страдания:
Свидетелката А. И.а- майка на ищеца, чиито свидетелски показания са преценени от
съда при условията на чл.172 ГПК, сочи, че воденото срещу сина й наказателно
производство му се отразило много зле, тъй като бил набеден. Ищецът изпаднал в
лошо психическо състояние, изразяващо се в страх, раздразнителност и напрегнатост,
правел хипертонични кризи. Получавал паник- атаки и будел майка си посред нощ. По
нейни данни по друго наказателно производство, което било образувано срещу него,
ищецът не се бил притеснявал така, защото знаел, че е виновен.
С оглед горното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал настоящият въззивен състав намира, че на ищеца А. И. следва да бъде
определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лв.
общо, т.е. в размер, по- малък по присъденото с обжалваното решение обезщетение.
При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд взе предвид
характера и тежестта на увреждането на здравето на жалбоподателя- ищец, изхождайки
от характера на претърпените болки и страдания от психическо естество /емоционални
страдания, вътрешен дискомфорт, стрес и напрежение/, установени въз основа на
събраните по делото гласни доказателства /показания на св. А. И.а, преценени
съобразно чл.172 ГПК/, при отчитане продължителността /малко над 2 години/ на
понесените във връзка с воденото срещу него наказателно преследване страдания и
интензивността им; обстоятелството, че повдигнатото срещу него обвинение е за
престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, п.2, алт.1, т.1, пр.1 НК /държане на
високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/; обстоятелството, че при
привличането му като обвиняем му е наложена мярка за неотклонение „подписка“;
обстоятелството, че през времетраенето на воденото срещу него наказателно
преследване /процесното/ ищецът И. е имал негативни преживявания, свързани с
образуваните по отношение на него още пет досъдебни производства за престъпления
по чл.354а, ал.1 НК /действия с наркотични вещества без разрешително/, по чл.354а,
ал.3 НК /придобиване/държане на рискови наркотици/, и по чл.316, чл.309, ал.1 НК
5
/ползване на подправен частен документ/, видно от цитираното по- горе писмо от
м.12.2020 г.; обстоятелството, че през периода 2015 г.- м.09.2018 г. е бил подсъдим по
още две НОХД /НОХД № 928/ 2015 г. и НОХД № 4443/ 2018 г. на СРС/, приключили
със споразумения, с които е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК /държане с цел разпространение на високорискови
наркотични вещества/ и на престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК /ползване на
неистински частни документи/, видно от цитираната по- горе справка за съдимост от
8.12.2020 г., издадена от СРС; а също и обстоятелството, че първоначално СРП е
внесла в съда постановление с предложение за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а НК, по което е
образувано НАХД № 12551/ 2016 г. на СРС, НО, 19 състав, което е прекратено и
върнато на СРП за изготвяне на обвинителен акт, поради приложение на чл.78а, ал.7,
пр.4 НК, обосновано с осъждането на И. за деяние, извършено на 12.06.2014 г.
Горните релевантни обстоятелства въззивният съд взема предвид с оглед
даденото в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на
ВКС, ОСГК, тълкувателно разрешение, според което държавата не отговоря за вреди,
ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия- чл.5, ал.1
ЗОДОВ, а ако с поведението си пострадалият само е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, обезщетението се намалява, с оглед особеностите на всеки
конкретен случай- чл.5, ал.2 ЗОДОВ. В този случай се изследва доколко поведението
на пострадалия е в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. В
настоящия случай прекратяването на първоначално образуваното срещу ищеца НАХД
/въз основа направено от СРП предложение за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а НК/, при приложение
нормата на чл.78а, ал.7, пр.4 НК, обосновано с осъждането на И. за деяние, извършено
на 12.06.2014 г., е фактор, допринесъл както за образуването на НОХД /вместо НАХД/
срещу ищеца, така и до увеличаване продължителността на наказателното преследване,
чието отчитане обосновава намаляване на определеното от СРС обезщетение.
При съобразяване на горните релевантни факти и обстоятелства, за
претърпените през периода м. януари 2016 г.- м. февруари 2018 г. болки и страдания от
психическо естество /негативни психически емоции- страх, притеснение, унижение и
стрес/ съобразно диспозитивното начало, по преценка на настоящия въззивен съд на
ищеца А. И. следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 1000 лв. общо, отговарящо на принципа на справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Сумата 1 000 лв.- обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следва да бъде присъдена на
ищеца, ведно със законната лихва от 27.02.2018 г. /дата на влизане в сила на
цитираната оправдателна присъда/, до окончателното й изплащане. В останалата част
до присъденото от СРС обезщетение от 2 000 лв., или за сумата 1 000 лв. искът на И.
6
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
При тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете
инстанции по съществото на спора и предвид основателността на наведените от
жалбоподателя- ответник доводи за намаляване размера на дължимото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, атакуваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която на А. И. е присъдено обезщетение по ЗОДОВ над сумата 1 000 лв. и
вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на иска за горницата над
определеното от СГС обезщетение от 1 000 лв. до присъденото от СРС обезщетение от
2 000 лв. На отмяна подлежи обжалваното решение и в частта относно присъдените на
И. разноски по чл.10, ал.3 ЗОДОВ над сумата 2.50 лв.- разноски за платена държавна
такса, и над сумата 122.50 лв.- адвокатско възнаграждение, платимо на адв. К. М. на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. В останалата обжалвана част, в която искът на А. И. по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата 1 000 лв.- обезщетение по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, платима ведно със законната лихва от 27.02.2018 г. /дата на влизане в сила на
оправдателната присъда/, до окончателното й изплащане, на ищеца са присъдени
разноски от 2.25 лв. /за държ. такса/, и на адв. М. е присъдено адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 122.50 лв., решението на СРС следва
да бъде потвърдено.
Искане за присъждането на разноски за въззивното производство от
жалбоподателя- ответник, имащ право на разноски, предвид частичното уважаване на
въззивната му жалба- арг. чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК, не е заявено, поради което и
такива с настоящото решение не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 26.05.2021 г., постановено по гр. дело № 55746/ 2020 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 120 състав, в обжалваната част, в която
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на А. В. И.
/ЕГН **********/ на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 1 000 лева- горница над
сумата 1 000 лв. до присъдените от СРС 2 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от неправомерно повдигнато и
поддържано обвинение по НОХД № 11459/ 2017 г. на СРС, НО, 19 състав, по което
ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва от 27.02.2018 г. до окончателното й
изплащане, и в частта, в която на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.10, ал.3 ЗОДОВ
ответникът Прокуратура на Р България е осъден да заплати на ищеца А. И. разноски по
делото над сумата 2.50 лв. /за държ. такса/, както и да заплати на адв. К. М. адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗАдв над сумата 122.50 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. И. /ЕГН **********/ срещу
ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ за присъждане на сумата 1 000 лева /разлика между присъденото от СРС
обезщетение от 2 000 лв. и определеното от СГС обезщетение от 1 000 лв./,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато и поддържано
от Прокуратурата на Република България през периода 6.01.2016 г.- 27.02.2018 г.
обвинение в извършването на престъпление по чл чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, алт.1, т.1,
пр.1 НК /държане на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/, по което с
влязла в сила на 27.02.2018 г. присъда по НОХД № 11459/ 2017 г. на СРС, НО, 19
състав, ищецът е признат за невиновен, ведно със законната лихва от 27.02.2018 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 26.05.2021 г., постановено по гр. дело № 55746/
2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 120 състав, в останалата обжалвана част, в
която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на А. В.
И. /ЕГН **********/ на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 1 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
неправомерно повдигнато и поддържано обвинение по НОХД № 11459/ 2017 г. на СРС,
НО, 19 състав, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва от
27.02.2018 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.10,
ал.3 ЗОДОВ сумата 2.50 лв. /за държ. такса/- разноски по делото, както и да заплати на
адв. К. М. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 122.50 лв.
Решението по гр. дело № 55746/ 2020 г. на СРС, І ГО, 120 състав, като
необжалвано е влязло в сила в останалата му /отхвърлителна/ част.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8