Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. Перник, 01.02.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав,
в открито съдебно заседание осемнадесети октомври през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Златка
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 135 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 556 от 05.06.2015 г., постановено по гр. дело № 450/2011 г. по описа
на Пернишки районен съд, са отхвърлени предявени от С.Г.К. против Т.Д.Б.,
И.Х.Б., С.Г.В., Р.С.В., Г.И.Н. и Н.И.Н. установителни
искове за трансформиране на лично имущество в лична собственост на недвижим
имот по нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ (отм.)
№ 160 от 04.06.1969 г., представляващ апартамент № * на *-ви етаж на жилищен
комплекс ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, антре и
балкони, с обща квадратура от 87.54 кв.м., идентичен с апартамент № * в жилищен
блок **, вход *, етаж * на улица ***, и с идентификатор 55871.505.669.1.3.
Срещу
така постановеното решение са подадени въззивни жалби
от ищцата С.Г.К. и ответницата С.Г.В., в които се излагат съображения за
неправилност на решението, постановено от Пернишки РС, поради нарушение на
процесуалните правила в резултат от постановяването му срещу С.Г.В., която не е
ответник по исковете, даване на невярна правна квалификация, довело до липса на
произнасяне по всички наведени правнорелевантни
факти, неправилно обсъждане на събраните по производството писмени и гласни
доказателства и обсъждане на доказателства, представени от трето лице, което не
е страна по производството. Наведени са и оплаквания за антидатиране
на обжалваното решение. Претендират така обжалваното решение да бъде обезсилено
като недопустимо и делото да бъде върнато на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявените искове, а при евентуалност решението да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважат изцяло
исковете. Липсват искания за разноски.
Въззиваемите
С.К. и С.В. са подали в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба, с който не оспорват същите.
Въззиваемите
– ответниците Т.Б., И.Б., Р.В., Г.Н. и Н.Н., не са подали в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор
на въззивната жалба, но част от тях – ответниците И.Б., Г.Н. и Н.Н., с
представени пред въззивната инстанция нотариално
заверени декларации са признали предявените искове и изложените обстоятелства,
на които същите се основават.
В
съдебно заседание на 18.10.2017 г. ищцата С.К. е направила изявление по чл. 233
от ГПК за отказ от предявените против Т.Б. и Р.В. искове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Въззивният
съд приема, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно като постановено в изискуемата писмена форма от надлежен орган и в
пределите на правораздавателната му власт (наведеното антидатиране
на оспорвания акт не влияе върху неговата валидност), но отчасти - недопустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран от ищцата С.К. с искова молба,
предявените искове по която не са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство по гр. дело № 1489/2009 г. по описа
на Пернишки РС и многократно са уточнявани относно ответниците,
изложението на обстоятелствата и исканията с молби от 29.03.2012 г., 30.03.2012
г., 15.11.2013 г., 21.11.2013 г. и 05.12.2013 г.
С
определение от 23.02.2011 г. и определение от 15.11.2013 г. на Пернишки РС,
намиращи се съответно на л. 46 и 285 от първоинстанционното
дело, производството по делото по отношение на ответниците
Р.К. и Л.В. е прекратено поради отказ от предявените срещу тях искове.
Производството
по делото е прекратено и по отношение на ответниците
Г. Б., Д.Д., Н. В. и К.Я. поради оттегляне на
предявените срещу тях искове - така определение от 21.11.2013 г. на Пернишки
РС, намиращо се на л. 302 от първоинстанционното
дело.
С
определение от 09.01.2014 г., намиращо се на л. 324 от първоинстанционното
дело, Пернишки РС е конституирал по производството на нови ответници
- Г.Н. и Н.Н..
След
прекратяване на производството по делото пред първоинстанционния
съд по отношение на посочените ответници и
конституирането по него на нови такива, ищцата С.К. е искала да бъде установено
по отношение на ответниците Т.Б., И.Б., С.В., Р.В.,
Г.Н. и Н.Н. придобиването в изключителна собственост
от наследодателя й Г.В.Т. на 4/6 идеални части от имота въз основа на настъпила
трансформация на лично имущество поради обезщетяване с жилище за отчуждения му
личен имот и притежанието на по 1/6 идеална част от собствеността върху същия
имот за С.К. и С.В. въз основа на наследствено правоприемство
от майка им С. Г.В. и обезщетяването с жилище за отчуждения имот.
Ищцата
С.К. твърди, че тя и ответницата С.В. са наследници на Г.Т., починал на ***,
като през време на първия си брак от 1943 година той и съпругата му и тяхна
майка С. В. купуват дворно място и построяват жилищна сграда в него. Поддържа,
че майка им С. В. почива през *** година и оставя за свои наследници съпруг и две
дъщери, като през 1963 година наследодателят й Г.Т. получава писмо за
отчуждаване на придобития през време на брака имот – пл. № 4010 от кв. 38 по
плана на гр. Перник, за групово и кооперативно строителство, отчуждаването на
който е извършено при обезщетение с жилище. Твърди, че оценката на отстъпения
имот по § 169 от ППЗПИНМ (отм.) възлиза на 7226.78 лева, като сумата 4751.77
лева е платена от ДСК като обезщетение за отчуждения имот, а доплащането на
разликата е станало със средства от баба им по майчина линия – 5000 лева,
дарени на тях и баща им за доплащане на жилището и неговото обзавеждане, и от
нея – 1000 лева, тъй като тя е започнала работа от 25.08.1964 г. Твърди, че на
05.10.1964 г. наследодателят й Г.Т. е сключил втори брак със С.М., която никога
не е работила и не е имали лични доходи, но тя заедно с наследодателя й Г.Т. са
се снабдили с нотариален акт № 160 от 1969 година, издаден на основание чл. 55г
от ЗПИНМ, за жилището, дадено като обезщетение за отчуждения имот. Поддържа, че
с прекратяването на първия брак поради настъпилата смърт на С. В. през *** г. е
прекратена съществувалата имуществена общност и баща й - неин наследодател, е
придобил ½ идеална част от имота, отчужден след 1963 година, а по
наследяване от притежавана от съпругата С. В. част от същия имот - 1/6 идеална
част, или общо 4/6 идеални части, като тя заедно със сестра й С.В. са придобили
по наследяване от своята майка С. В. от същия имот по 1/6 идеална част, каквато
е и собствеността им в отстъпеното им в обезщетение жилище. Твърди, че С.Т.
(М.) няма деца и част от ответниците са нейните
наследници по закон.
Ответниците
Т.Б., И.Б., С.В., Р.В., Г.Н. и Н.Н. в срока по чл.
131 от ГПК не са подали отговор, като ответницата С.В. в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд е изразила становище, че не
оспорва така предявените искове.
За
да постанови решението си, първоинстанционния съд е
приел, че относно твърденията за трансформация на лично имущество ищцата не е
представила писмени доказателства, а събраните гласни доказателства установявали
само намерения на родителите на С. В. и на ищцата да подпомогнат бащата в
разходите за семейството, но не и конкретно в разходите за закупуването на процесното жилище. Приел е, че презумпцията за общност на
придобитото през време на брака на името на двамата съпрузи Г.Т. и С.Т. жилище
не е оборена от ищцата, поради което предявените установителни
искове по чл. 21 от СК (отм.) следва да се отхвърлят.
Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни
искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост върху недвижим имот въз основа
на преобразуване на лично имущество и наследствено правоприемство
от Г.Т. за 4/6 идеални части от имота и въз основа наследствено правоприемство от С. В. и обезщетяване с жилище за отчужден
имот по чл. 55а от ЗПИНМ (отм.) за по 1/6 идеална част от имота за ищцата С.К.
и ответницата С.В.. Част от така предявените искове са процесуално недопустими
поради липсата на положителна процесуална предпоставка за възникването на
правото на иск за тях. Правото на иск
принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от твърдения в
исковата молба правен спор, а процесуалната субституция, при която
процесуалният субституент упражнява чуждо материално
право и претендира установяване на едно право не за себе си, а за носителя на претендираното право, е допустима само в предвидените от
закона случаи и при обоснован правен интерес по арг.
от чл. 26, ал. 2 и 4 от ГПК. Несъмнено както субективното материално право на
собственика, така и процесуалното му право на иск при възникнал правен спор досежно собствеността, включващо и възможността за
предявяването на установителен иск, в това число и
чрез заявяване на доводи за настъпило преобразуване на лично имущество през
време на брака, нямат личен характер и са наследими,
но могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците му само съразмерно дела му от наследството. В разглеждания случай
ищцата С.К. е поискала бъде установено правото й на собственост по наследяване
от нейния баща Г.Т. за 4/6 идеални части от процесното
жилище и придобити от него в изключителна собственост поради настъпила
трансформация на лично имущество в този обем през време на брака му със С.Т.,
но така предявеният иск е над дела й от 2/4 идеални части от наследственото
имущество на наследодателя Г.Т., поради което искът й за разликата над нейния
наследствен дял до претендираните 4/6 идеални части
от правото на собственост върху процесния имот е иск
за чуждо материално право, а не за свое материално право, засегнато от
наведения в исковата молба правен спор досежно собствеността
върху имота, поради което в тази му част се явява процесуално недопустим.
Процесуално недопустим поради упражняването на чуждо материално право от ищцата
С.К. и липсата на предвидена в закона възможност за установяването на това
право не за себе си, а за неговия носител, е също и искът за установяване на
1/6 идеална част от правото на собственост върху имота за ответницата С.В. въз
основа на наследствено правоприемство от майка й С.
В. и обезщетяването й с жилище за отчуждения имот по чл. 55а от ЗПИНМ (отм.).
Ответницата С.В. е сред лицата, срещу които ищцата С.К. е предявила исковете си
и до приключване на съдебното дирене пред въззивната
инстанция последната не е направила изявление за отказ или оттегляне по
отношение на нея, поради което и по арг. чл. 26, ал.
1 от ГПК тя е ответник по предявените искове и наведените оплаквания в жалбите
в тази насока се явяват неоснователни.
Първоинстанционният съд, произнасяйки се относно правото на собственост
върху целия недвижим имот по
нотариален акт № 160 от 1969 г., придобито въз основа на преобразуване на лично
имущество на наследодателя Г.Т., е постановил отчасти недопустимо решение, тъй
като в частта за разликата над 4/6 идеални части от правото на собственост
върху имота е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск (за тази част от
собствеността върху имота се наведени други правопораждащи
юридически факти, формиращи основанието на предявените искове, различно от
разгледаното от първоинстанционния съд), а в частта
за разликата над наследствения дял от 2/6 идеални части на ищцата С.К. до претендираните 4/6 идеални части от правото на собственост
върху процесния имот е разгледал и се е произнесъл по
недопустим иск по изложените вече съображения, които е ненужно да бъдат
преповтаряни от въззивния съд. В тези си части
обжалваното решение е недопустимо, поради което и на основание чл. 270, ал. 3
от ГПК същото в тези му части следва да бъде обезсилено, а производството по
делото в частта относно иска за разликата над наследствения дял от 2/6 идеални
части на ищцата С.К. до претендираните 4/6 идеални
части от правото на собственост върху процесния имот
и относно иска за установяване на 1/6 идеална част от правото на собственост
върху имота за ответницата С.В. въз основа на наследствено правоприемство
от майка й С. В. и обезщетяване с жилище за отчуждения имот по ЗПИНМ (отм.) -
прекратено, и върнато на друг състав на първоинстанционния
съд за произнасяне в частта относно предявения иск за установяване на 1/6
идеална част от правото на собственост върху имота за ищцата С.К. въз основа на
наследствено правоприемство от нейната майка С. В. и
обезщетяване с жилище за отчуждения имот по ЗПИНМ (отм.). В тази насока въззивният съд намира за основателно релевираното
оплакване, че липсата на правилна правна квалификация на предявените искове е
довело до непроизнасяне по всички наведени в исковата молба правнорелевантни
факти, свързани с наследственото правоприемство от С.
В..
Обжалваното
решение на първоинстанционния съд е недопустимо и в
частта по отношение на ответниците Т.Б. и Р.В. поради
направеното от ищцата пред въззивния съд изявление по
чл. 233 от ГПК за отказ от предявените против тях искове. С отказа от спорното
право, предмет на така предявените искове по отношение на тези ответници, за което не е необходимо съгласието на
последните, съдът е десезиран от разглеждането на
правния спор между тези страни, поради което и на основание чл. 270, ал. 3 във вр. с чл. 233 от ГПК обжалваното решение в частта по
отношение на ответниците Т.Б. и Р.В. е недопустимо и
следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част – прекратено.
В
частта относно произнасянето от първоинстанционния
съд по иска за установяване на собствеността на ищцата С.К. по наследяване от
нейния баща Г.Т. за 2/6 идеални части от процесното
жилище и придобити от последния в изключителна собственост поради настъпила
трансформация на лично имущество през време на брака му със С.Т. решението е
допустимо.
По
отношение правилността на обжалваното решение в тази му част, преценена въз
основа на релевираните основания в жалбите, въззивният съд намира същото отчасти за неправилно по
следните съображения:
Предявените
искове са с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, като наведените в
исковата молба правопораждащи факти за наследствено правоприемство от Г.Т. и настъпила за него трансформация на
лично имущество в придобития през време на брака му със С.Т. недвижим имот,
формиращи основанието на исковете, са разгледаните от първоинстанционния
съд, поради което неправилно дадената от него правна квалификация (чл. 21 от СК, отм.) е довела до материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт
в тази му част, а не до неговата недопустимост.
При
така релевираните факти в тежест на ищцата и въззивник в настоящото производство С.К. съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК е да установи настъпилото наследствено правоприемство от нейния баща Г.Т. и настъпилото за него
преобразуване на лично имущество по смисъла на чл. 20 от СК (1985 г., отм.) в
придобития през време на брака му със С.Т. недвижим имот.
Установява
се от представеното свидетелство за венчание № ***,
че Г.Т. е сключил брак със С. В. на 30.05.1943 г., прекратен със смъртта на
съпругата на ***, поради което същият не е заварен брак по смисъла на чл. 103
от ПР на СК (1968 г., отм.), който за първи път въвежда режим на имуществена
общност върху притежанието на определени имущества от съпрузите. Наследници на
съпругата С. В. съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН (обн.
- ДВ, бр. 22 от 1949 г.), видно от удостоверение № ***, са ищцата С.К. и
ответницата С.В. – нейни дъщери, и Г.Т. – преживял съпруг.
От
представените разписен лист от 1946-1948 г. на гр. Перник – ЦГЧ и документи от отчуждителната преписка по чл. 55а от ЗПИНМ (отм.) се
установява по делото, че Г.Т. през време на този му брак е притежавал в
изключителна собственост имот с пл. № 4010 в кв. 38 по плана на гр. Перник
заедно с построената в него през 1947 г. жилищна сграда (така и решение № 1249
от 11.11.1963 г. по гр.д. № 1285/1963 г. на Пернишки
ОС). През време на брака на Г.Т. със съпругата му С. В. по обичай до уредбата
на съпружеските имуществени отношения с чл. 16 от Наредбата-закон за брака
(1945 г., отм.), а след това по силата на посочения нормативен акт и чл. 33
(отм. -ДВ, бр. 23 от 1968 г.) от ЗЛС (1949 г.), е действал режимът на разделност на имуществените отношения между съпрузите както
за предбрачните имущества на съпрузите, така и за
техните имуществени придобивания през време на брака. Предвид изложените
съображения и липсата на доказателства поземленият имот да е придобит общо от
съпрузите, а само на такива за придобиването му в индивидуална собственост от
съпруга Г.Т., препятстваща формирането на извод за лични права на съпругата С.
В., следва да се приеме по арг. от чл. 33 (отм. -ДВ,
бр. 23 от 1968 г.) от ЗЛС и чл. 92 от ЗС за приращението,
че съпругът Г.Т. е притежавал в изключителна собственост имот с пл. № 4010 в
кв. 38 по плана на гр. Перник заедно с построената в него жилищна сграда.
Този
имот, видно от писмо № 480 от 04.04.1963 г. от СП
Жилищно строителство при ГНС – Перник до Г.Т., списък на собствениците на
отчуждените имоти в кв. 38 – нов и стари номера 47, 49 и 50 по плана на гр.
Перник, скица-извадка от плана на гр. Перник – ЦГЧ за кв. 38 и документите по отчуждителната преписка, е бил отчужден на основание чл.
55а от ЗПИНМ (отм.) за групово и кооперативно жилищно строителство. По
постъпило във връзка с отчуждението възражение вх. № 450 от 10.04.1963 г. на
Г.Т. с искане за обезщетение с участие в двустаен апартамент и други постъпили
възражения от собственици на отчуждени имоти комисията по § 138 от ППЗПИНМ
(отм.) е съставила акт от 25.07.1963 г., като с решение № 53 по протокол № 19
от 23.08.1963 г. на Изпълнителния комитет на Пернишки ГНС (посочено в
нотариален акт № 160 от 1969 г.) на основание чл. 55в от ЗПИНМ (отм.) и § 142
от ППЗПИНМ (отм.) се е произнесъл собственикът на имот пл. № 4010 – Г.Т., да
бъде обезщетение с двустаен апартамент, като е приел, че с оглед семейното и
имотно положение на отчуждените собственици не следва да се прилага чл. 55з от
ЗПИНМ (отм.), предвиждащ възможността собственикът на отчужден имот да бъде
освободен от заплащане на разликата или част от нея между стойността на
отчуждения имот и стойността на отстъпеното жилище. След така взетото решение
за обезщетение на Г.Т. за отчуждения му имот е била извършена оценка на същия с
решение по протокол № 11 от 04.09.1963 г., която в резултат от нейното
обжалване по реда на § 87 и 88 от ППЗПИНМ (отм.) е изменена с решение № 1249 от
11.11.1963 г. по гр.д. № 1285/1963 г. на Пернишки ОС
и определена обща стойност на отчуждения имот с построената в него жилищна
сграда и други подобрения в размер на 4751.77 лева.
Преди
Г.Т. да е избрал като провоимащ жилището, с което да
бъде обезщетен за отчуждения му имот в новостроящата сграда, представляваща
жилищен блок * в комплекс ***, и да е сключил договор за него (такъв и не е
представен по делото), за което е получил от СП Жилищно строителство при
Пернишки ГНС нарочни писма от 11.01.1965 г. и 13.01.1966 г., той е сключил
втори за него брак със С.М. на 05.10.1964 г., видно от удостоверение за сключен
граждански брак от 29.10.2004 г. Бракът на наследодателя Г.Т. със съпругата му
С.Т. е заварен брак по смисъла на чл. 103 от ПР на СК (1968 г., отм.), респ. §
4 от ПР на СК (1985 г., отм.), поради което правилата им относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди
влизането в сила на всеки един.
Установява
се по делото от представените оценка по § 169 от ППЗПИНМ от 21.08.1967 г. и
справка-извлечение за стойността на имотите отчуждени за жи-лищен
комплекс *** в кв. ** по плана на гр. Перник, които следва да се включат в
стойността на строителните петна № 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9, 12, 13, 14, че
жилището, което е било определено Г.Т. да получи като обезщетение в
новостроящата се сграда, е апартамент * в блок * на жилищен комплекс ***
(идентичен с обект в сграда с идентификатор 55871.505.669.1.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Перник, видно от посочените документи,
удостоверение от 01.03.2012 г. и схема от 27.02.2012 г.). Като стойността на
така отстъпеното като обезщетение жилище по продажна цена е определена в размер
на 7388.96 лева, а по оценката по § 169 от ППЗПИНМ (отм.) - 7226.78 лева.
Разликата между стойността на отчуждения имот от 4751.77 лева, представляваща
собствените средства по отпуснатия банков заем по Правилника за кредитиране на
кооперативното и индивидуалното (групово или единично) жилищно строителство
(1954 г., отм.), и стойността на отстъпеното жилище, която заедно със
стойността на съответните идеални части от земята възлиза на 8001.51 лева (така
нотариален акт № 160 от 1969 г.), е била доплатена със средства от отпуснатия
заем от БИБ, като след заплащането на стойността на жилището и въз основа на
решение № 48 и 53 по протокол № 16 и 19 от 28 юни и 23 август 1963 г. и писмо
от ГНС – СП Жилищно строителство на Г.Т. и съпругата му С.Т. е издаден
нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ № 160 от
04.06.1969 г. като придобит по покупка. Тези правнорелевантни
факти се установяват от анализа и съвкупната преценка на посочените писмени
доказателства и представените писмо от 16.08.1966 г. от МФ до Г.Т., молба от м.
ноември 1966 г. по § 167, ал. 2 от ППЗПИНМ (отм.) от Г.Т. до ИК на ГНС – Перник
и вносни бележки от 1976 г. за погасяване на отпуснат за жилище заем (по делото
липсват доказателства за друго придобито през време на този брак на Г.Т.
жилище, а и такива твърдения не се навеждат от страните по производството),
поради което въззивният съд приема, че същият е
отпуснат именно за доплащането на отстъпеното като обезщетение жилище, а и тази
възможност е изрично предвидена в § 172 във вр. с §
91 от ППЗПИНМ (отм.). Посочените документи са събрани като писмени доказателства
по предвидения от процесуалния закон ред, поради което представянето им от
ответник, по отношение на който е направено изявление за отказ от иска, не ги
изключва от доказателствата по делото, а възраженията в жалбата в тази насока
се явяват неоснователни.
При
тези данни въззивният съд приема, че презумпцията за
съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК (1985 г., отм.) е оборена от ищцата и въззивник С.К. за придобитата част от жилището съобразно
обема на отчуждения имот, който не е незначителен, и нейният баща Г.Т. е станал
изключителен собственик на 4751.77/8001.51 идеални части от процесното
жилище, но не и за разликата над стойността на отчуждения имот по ЗПИНМ (отм.),
която е заплатена със заемни средства, получени от Г.Т. през време на брака му
със С.Т., и за която съответна част от собствеността на отстъпеното като
обезщетение жилище – 3249.74/8001.51 идеални части, се включва в съпружеската
имуществена общност.
Обезщетението
за отчуждения на Г.Т. имот с жилище е станало с определянето на жилището, с
което същият е следвало да бъде обезщетен и внасянето в БИБ на негово име като правоимащ на сума, равна на обезщетението, а придобиването
на собствеността върху отстъпеното в обезщетение жилище с построяването на
сградата, като издаденият за него нотариален акт (макар и в случая издаден на
основание чл. 55г от ЗПИНМ (отм.) е констативен такъв и няма вещноправно значение - арг. от §
172 във вр. с § 81, 90 и 91 от ППЗПИНМ (отм.) и чл.
55г от ЗПИНМ (отм.) във вр. с § 149 от ППЗПИНМ
(отм.). По делото липсват доказателства за точното време, през което са се
осъществили тези правнорелевантни факти, но от
данните по документите от отчуждителната преписка за
избор на жилище и сключване на договор за строителство и от издадения
нотариален акт, следва несъмнено изводът, че придобиването на процесния имот е осъществено през време на брака на Г.Т.
със С.Т.. Този имот е отстъпен като обезщетение за отчуждения на наследодателя
Г.Т. имот, поради което за вложеното от него лично имущество, което той е
притежавал преди брака си със С.Т. и което не е незначително, се е
преобразувало в лично притежание на съпруга Г.Т. за съответната част от
придобитото или за 4751.77/8001.51 идеални части от процесното
жилище, с което е оборена не само презумпцията за съвместен принос, но и
легитимиращото действие на нотариален акт № 160 от 1969 г. В този смисъл и
постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС, решение № 93 от 01.11.1972
г. по гр. д. № 86/1972 г. на ОСГК на ВС, тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС, тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и други.
Презумпцията
за съвместен принос обаче остава необорена за частта от процесното
жилище, съответна на разликата за доплащане за отстъпения имот, тъй като по
делото се доказа (видно и от признанието на наследодателя Г.Т. в молба от м.
ноември 1966 г.), че тя е заплатена със средства по предоставен му през време
на брака заем от БИБ, който е заварен брак. Съгласно чл. 13, ал. 8 от СК (1968
г., отм.), респ. чл. 25, ал. 2 от СК (1985 г., отм.), за задълженията, които
единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те
отговарят солидарно. Следователно и двамата са били задължени за този заем,
поради което придобитото със заемните средства е представлявало съпружеската
имуществена общност и в случая двамата съпрузи са придобили в бездялова съсобственост 3249.74/8001.51 идеални части от процесното жилище. След придобиване на собствеността
погасяването на задълженията във връзка с придобиването им, включително и със
средства от извънбрачен произход от единия от съпрузите, не влияе върху
придобитите от съпрузите права (в този смисъл решение № 799 от 20.11.1992 г. по
гр. д. № 533/92 г. на ВС, I ГО, и други). В тази насока наведените от ищцата С.К.
обстоятелства за липсата на трудов стаж на съпругата С.Т. (за което е
представено разпореждане от 26.08.2003 г. на НОИ) и за предоставени от нея и
родителите на майка й С. В. парични средства са ирелевантни,
а и от разпитаните пред първоинстанционния съд
свидетели Т.Т. и Н.С. не се установява сочените от
тях средства от 1000 лева, респ. 4000 лева, да са вложени както за доплащането
на процесното жилище, така и за погасяването на
отпуснатия заем, а и доказателствата за доплащането на стойността на отстъпения
имот със заемни средства изключват възможността за влагането на сочените от
свидетелите средства в неговото придобиване.
Със
сключването обаче на договора за покупко-продажба по нотариален акт № 178 от
08.06.2000 г., с който съпругата С.Т. лично и в качеството си на пълномощник на
съпруга си Г.Т. е прехвърлила в полза на Л.В. ½ идеална част от
собствения им имот, представляващ процесното жилище,
и действителността на която е установена със сила на пресъдено
нещо на решение № 469 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 356/2006 г. на Пернишки ОС,
обвързваща съда и ищцата С.К. по арг. от чл. 297 и
чл. 298 от ГПК, двамата съпрузи са се разпоредили с ½ идеална част от процесното жилище. Доколкото никой не би могъл да прехвърли
другиму повече права, отколкото самият той притежава, следва да се приеме, че
предметът на разпореждане по посочения договор включва изцяло притежаваното от
съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност (3249.74/8001.51 идеални
части) и част от притежаваното от съпруга Г.Т. в изключителна собственост
(751.01/8001.51 идеални части), т. е. че всеки един от двамата съпрузи се е
разпоредил с неговата част от процесното жилище, формиращи
1/2 идеална част от същия. Останалата ½ идеална част от процесното жилище е останала в изключителна собственост на
съпруга Г.Т..
Следователно
със смъртта на съпругата С.Т., настъпила на ***, наследниците й по закон
съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗН – съпругът й Г.Т. и низходящите на нейните братя и
сестри, видно от удостоверение № ***, не са получили част от собствеността
върху процесния имот.
Останалата
½ идеална част от процесното жилище със
смъртта на Г.Т., настъпила на ***, е придобита от неговите дъщери – ищцата С.К.
и ответницата С.В., при равни части по арг. от чл. 5,
ал. 1 от ЗН или всяка от тях е придобила по ¼ идеална част от имота. Ето
защо, ищцата С.К. се легитимира като собственик по наследяване от Г.Т. на
¼ идеална част от собствеността върху процесното
жилище, поради което за тази част предявените от нея искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата до претендираните
2/6 идеални части (1/3 идеална част) – отхвърлени.
Предвид
тези съображения обжалваното решение на първоинстанционния
съд в допустимата му част следва да бъде отменено в частта относно
притежаваната от ищцата ¼ идеална част от процесното
жилище, а в останалата част – потвърдено.
Страните
не са направили искане за разноски, поради не се присъждат.
По
изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 556 от 05.06.2015 г., постановено по гр.
дело № 450/2011 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта относно Т.Д.Б.,
с адрес: ***, и Р.С.В., с адрес:
***, като ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази му част на
основание чл. 233 от ГПК поради отказ от предявените срещу тях искове.
ОБЕЗСИЛВА решение № 556 от 05.06.2015 г., постановено по гр.
дело № 450/2011 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от С.Г.К. против
И.Х.Б., С.Г.В., Г.И.Н. и Н.И.Н. искове за установяване на собствеността за
разликата над 2/6 идеални части въз основа наследяване от Г.В.Т. и настъпила за
него трансформация на лично имущество от правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ апартамент № *, находящ се в ***,
и с идентификатор 55871.505.669.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Перник, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в частта
относно исковете за установяване на собствеността за разликата над 2/6 идеални
части до претендираните 4/6 идеални части от правото
на собственост върху описания имот за С.Г.К. въз основа на наследяване от
Г.В.Т. и настъпила за него трансформация на лично имущество и за установяване
на 1/6 идеална част от правото на собственост върху същия имот за С.Г.В. въз
основа на наследяване от майка й С. В. и обезщетяване с жилище за отчужден имот
по ЗПИНМ (отм.) и ВРЪЩА същото на
друг състав на Пернишки районен съд за произнасяне в частта относно предявените искове за установяване на 1/6 идеална
част от правото на собственост върху имота за С.Г.К. въз основа на наследяване
от нейната майка С. В. и обезщетяване с жилище за отчуждения имот по ЗПИНМ
(отм.).
ОТМЕНЯ решение № 556 от 05.06.2015 г., постановено по гр.
дело № 450/2011 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от С.Г.К. против
И.Х.Б., С.Г.В., Г.И.Н. и Н.И.Н. искове за установяване на собствеността й за
¼ идеална част от правото на собственост върху гореописания имот въз
основа на наследяване от Г.В.Т. и настъпила за него трансформация на лично
имущество, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от С.Г.К., ЕГН **********, със съдебен адресат – адв.
С.С.,***, против И.Х.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, С.Г.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Г.И.Н.,
ЕГН **********, и Н.И.Н., ЕГН
**********, последните две с адрес: ***, искове с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, че С.Г.К. е собственик въз основа на наследяване от Г.В.Т. и
настъпила за наследодателя трансформация на лично имущество в придобит през
време на брака му имот на ¼
идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент №*, находящ
се в ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, антре и балкони,
с обща квадратура от 87.54 кв.м., и с идентификатор 55871.505.669.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 55871.505.660.1.13,
55971.505.669.1.2; под обекта - няма, и над обекта – 55871.505.669.1.6.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 556 от 05.06.2015 г., постановено по гр.
дело № 450/2011 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от С.Г.К. против
И.Х.Б., С.Г.В., Г.И.Н. и Н.И.Н. искове за установяване на собствеността й за
разликата над ¼ идеална част до претендираните
2/6 идеални части (1/3 идеална част) от правото на собственост върху
гореописания имот въз основа на наследяване от Г.В.Т. и настъпила за него
трансформация на лично имущество.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България по правилата на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.