Р Е Ш Е Н И Е № 260088
гр. Варна, 06.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
при
участието на секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от
съдия М. Славов в.гр.д. № 529 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С протоколно
определение от 17.02.21г., влязло в сила на 13.05.21г., настоящият състав на
съда е прекратил производството по
настоящото въззивно дело в частта му,
в която същото е било образувано по въззивна жалба на И.Д.К. *** срещу
постановеното по гр.д. № 260/19г. на ОС-Разград решение № 87/09.07.20г., поправено
с решение № 260033/23.10.20г., в частта му, с която е отхвърлен иска му за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
получени травматични увреждания от ПТП, настъпило на 16.10.18г., за разликата
над присъдения размер от 20 000 лв. /съобразно поправката на
първоначалното решение, извършена с решението от 23.10.20г./ до претендирания
размер от 80 000 лв., поради неотстраняване в срок на нередовностите на
въззивната жалба.
С оглед на горното, предмет на
въззивното производство е единствено въззивната жалба, подадена от Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София чрез директора на Областно пътно управление –
Разград, но приподписана от надлежно упълномощения от Председателя на УС на
агенцията юрисконсулт Д.Й., в частта на постановеното по гр.д. № 260/19г. на
ОС-Разград решение № 87/09.07.20г., поправено с решение № 260033/23.10.20г., с
която агенцията е осъдена да заплати на ищеца К. сумата от 20 000 лв.
/съобразно уточняваща молба вх. № 260519/29.10.20г. по вх. регистър на РзОС/,
представляваща обезщетение за неимуществените му вреди от травматичните
увреждания, получени при ПТП на 16.10.18г. Претендира се, че в тази му част
решението е постановено в нарушение на материалния закон и е недостатъчно
обосновано по подробно изложени съображения – недоказаност на
причинно-следствената връзка между състоянието на пътната настилка и
претърпените от ищеца телесни увреждания, изключителният принос на пострадалия
за настъпването на вредите. Освен това се счита за завишен определения размер
на определеното обезщетение и за занижен приетия процент на съпричиняване на
вредите. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне
на предявения иск, а евентуално – намаляване на присъденото на ищеца
обезщетение.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна И.Д.К..
Предвид прекратяването на въззивното производство в частта му по подадената
от ищеца въззивна жалба, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта
му, с която предявеният иск е бил отхвърлен за разликата над присъдената сума
от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
За да се произнесе настоящият състав на
съда съобрази следното от фактическа и правна страна:
С подадената на 09.09.19г. искова молба от И.Д.К. чрез адв. Е.С. ***, са
наведени твърдения, че на 16.10.18г. след обяд е закарал съпругата си с л.а.
„Ауди 80“ с рег. № РР 1193 АН на работа до гр. Сеново, шофирайки особено
внимателно, тъй като пътната отсечка между с. Дряновец и гр. Сеново е осеяна с
огромни дупки. На връщане около 15:35 ч. на около 2 км. след с. Дряновец в
опита си да избегне една дупка, автомобилът попаднал с предната си част в
съседна такава и поради големия ѝ размер колата се преобърнала, ищецът
изпаднал от автомобила, а след това автомобилът отново се обърнал на колела.
Помогнали на К. намиращите се наблизо трима служители на енергодружество, които
повикали линейка. Ищецът бил откаран в Спешно отделение на МБАЛ „Св. И. ***. За
произшествието е бил съставен на ищеца Акт за установяване на административно
нарушение, последвано от издаването на Наказателно постановление на 26.10.18г.,
което обаче е било отменено с решение от 09.05.19г. по АНД № 928/18г. на
РС-Разград. При процесното ПТП ищецът е получил две травматични увреждания:
счупване на крилото на дясната илиачна кост и счупване на дясна седалищна кост.
Вследствие на това ищецът е претърпял болки, а поради обездвижването е имал
нужда от чужда помощ и непрекъснати грижи за период от няколко месеца. Сочи, че
в този период не е могъл да се придвижва свободно, да се облича и да спи. Към
момента на подаване на исковата молба болките продължават, а освен това е
налице ограничение на движенията и неспособност ищецът да извършва тежка
физическа работа. Счита, че отговорност за настъпилия инцидент следва да носи
ответната агенция, на която е възложено чрез своите служители да извършва
необходимите действия за поддържане в изправност пътищата от републиканската
пътна мрежа, какъвто е и този, на който е настъпило произшествието. В случая е
налице бездействие на служителите на ответника, които не са ремонтирали дупките
по пътя, довели до инцидента. Отправеното искане е било да се осъди ответника
да заплати на ищеца обезщетение за неимуществените вреди в размер на общо
80 000 лв. /30 000 лв. за вредите от първата описана травма и
50 000 лв. – за вредите от втората травма/, ведно със законната лихва от
16.10.18г. до окончателното ѝ изплащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който същата е била
оспорена като неоснователна. Бил е оспорен претендирания размер на
обезщетението като завишен спрямо вредите от травматичните увреждания, принципа
за справедливост и съдебната практика по подобни казуси. Освен това е било
оспорено и претърпяването вследствие на инцидента на описаните травми от ищеца.
Наведени са били твърдения, че агенцията е поддържала описания пътен участък,
който е част от републиканската пътна мрежа. Твърди, че същият е бил ремонтиран
през м. юни 2018г., когато е било осъществено студено изкърпване на пътните
настилки с полимер-модифицирана битумна емулсия и фракция под налягане.
Релевирано е твърдение за съпричиняване на вредите от поведението на ответника,
за който се твърди, че се е движел с несъобразена с пътните условия скорост,
както и без поставен предпазен колан. Претендирано е било отхвърляне на иска, а
евентуално присъждането на значително намалено по размер обезщетение.
Видно от събраните пред първата инстанция доказателства, че на 16.10.18г. е бил осъществен преглед на
ищеца в СО на МБАЛ „Св. И. *** АД, където е постъпил с оплаквания от болки в
дясна ТБС поради претърпяно ПТП. Назначени са били образни изследвания, при
които е било установено счупване на седалищната кост /лист за преглед на
пациент № 14201/16.10.18г. на л. 6/. На 05.12.18г. е извършена съдебна
консултация от д-р Д. В. – съдебен лекар в посоченото болнично заведение, въз
основа на представените ѝ от ищеца медицински документи /цитирания
по-горе лист за преглед на пациент и резултатите от рентгенографско изследване
на ТБС/. Заключението на съдебния медик е, че е налице констатация за
периостален фрагмент от крилото на дясна илиачна кост и счупване на дясна седалищна
кост. При ехографията на коремни органи не са установени отклонения или
суспектни находки.
Издаденото въз основа на АУАН № 1750/16.10.18г. Наказателно постановление №
18-1075-001751/26.10.18г. с налагане на административни наказания за нарушения
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, е било отменено с с влязло в
сила на 29.0519г. решение по АНД № 928/18г. на РС-Разград /цитираното дело е
приобщено към материалите по първоинстанционното гражданско дело/.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че
Агенция пътна инфраструктура – София чрез Областно управление – Разград е
възложила на ДЗЗД „ТРП Разград 2014“ с договор № РД-38-16/1.12.2014г. поддръжката
на републикански път ІІІ-2003 „І-2-Дряновец-Сеново“ от
км.0+000 до км 11+400 (превантивно,
текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации). С протокол за установяване количествата на извършената работа от
изпълнителя за м. юни 2018г. по посочения договор страните са установили, че на
пътя от с. Дряновец до гр. Сеново, в това число и на
процесната отсечка между км. 7+600
и км. 9+600, е
било извършено „студено изкърпване на пътната
настилка с полимер-модифицирана битумна емулсия и фракция
под налягане” /л. 36-40/.
По делото е разпитана като свидетел Иванка Мирчева – майка на мъжа, с
когото живее на семейни начала малката дъщерята на ищеца, поради което нейните
показания съдът преценява при условията на чл. 172 от ГПК. От същите се
установява, че тя живее в с. Беловец и познава ищеца от около 4 години. Вечерта
на 16.10.18г. дъщеря му е научила за претърпения от баща ѝ инцидент чрез
телефонно обаждане от втората съпруга на И.К.,***. На следващия ден цялото
семейство на свидетелката – тя, съпругът ѝ, синът ѝ и дъщерята на
ищеца отишли да го видят в дома му. Той бил на легло и изглеждал уплашен.
Колата била смачкана отпред. К. разказал, че отивайки да прибере жена си от
работа е попаднал в дупка и от едната влязъл в друга дупка, а оттам в нивата.
Казал, че е карал с около 50-60 км/ч. Споделил, че има счупен таз, но се
придвижвал с патерици, подпомаган от съпругата си. Лежал около 5 месеца и нещо.
Преди това е работил на частно, извършвайки строителни работи като вътрешни
мазилки, шпакловки и боядисване.
Свидетелят Станко Станков живее на съпружески начала от 2016г. с по-малката
дъщеря на ищеца – С., поради което и неговите показания съдът преценява с оглед
нормата на чл. 172 от ГПК. Знае, че ищецът е работил като строител, но
понастоящем не работи тази работа. Свидетелят не знае защо ищецът не работи
работата си. При посещението си в дома на ищеца на 17.10.18г. свидетелят го е
видял да лежи на легло. Станков споделя, че познава пътната отсечка, където е
станал инцидента и знае, че този път е разбит, което го принуждавало и него
самия да го заобикаля. Не е виждал да са правени ремонти по пътя. Видял колата,
с която И. е катастрофирал – била със смачкана предница и счупено стъкло.
Пред първоинстанционния съд е изслушано заключението на
съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, което е основано на извършен оглед на
мястото на инцидента, на сателитни снимки и карти, снети от общодостъпни
сайтове, на писмените доказателства по настоящото дело и на гласни
доказателства, събрани по АНД № 928/18г. на РС-Разград. Според експерта
механизмът на ПТП, настъпило на 16.10.18г. е следният: около 15:30 ч. ищецът се
придвижвал от с. Дряновец в посока гр. Сеново, управлявайки собствения си
автомобил „Ауди 80“с рег. № РР1193 АН. Времето било слънчево, сухо, в пътния
участък не е било регистрирано интензивно движение на МПС. Ищецът е възприел
намиращата се в лентата му за движение дупка и решил да я избегне, заобикаляйки
я отляво. При така предприетата маневра предната част на автомобила му
попаднала в друга вдлъбнатина. В резултат той изгубил контрол върху
управлението, автомобилът се поднесъл, излязъл извън платното, преобърнал се
странично на лявата си страна по ската, намиращ се от лява страна на пътя по
посока на движението му, след което се стационирал на четирите си колела в
отстоящата на 15 м. от платното нива. При преобръщането на автомобила и
изнасянето му от пътното платно ищецът „изхвърчал“ от купето и паднал в нивата
на 5 м. разстояние от автомобила. При огледа вещото лице е установило, че
намиращият се между км. 7+600 и км. 9+600 пътен участък, в който е локализиран
инцидента (част от път ІІІ-2003г., който е републикански път от трети клас), е
с широчина 6 м., със суха и силно износена асфалтова настилка, с множество
дупки и кърпежи по нея. Пътният участък е хоризонтален, с дясна крива. От лява
страна на пътя, по посока движението на лекия автомобил има силно затревен
банкет, и наклон към нива, с широчина 15м и с денивелация около 1м. В дясната
лента за движение, на мястото, на което ищецът твърди към дата на инцидента
наличие на дупка, при огледа вещото лице е установило кърпеж с размери 3 м.
дължина и 2,2 м. широчина. Геометричната видимост в десния завой, който е с
радиус 100 м., при движение в дясната лента, вземайки предвид и наличието на
висока растителност към датата на ПТП, е била около 30 м. Тъй като лекият
автомобил се е движил в десен завой, който е ограничавал видимостта на водача
към препятствието на пътя – дупката в дясна лента /която не е била
сигнализирана/, то водачът би могъл да я забележи на разстояние не по-голямо от
30 м. от нея. Поради това водачът е могъл да предотврати ПТП като спре преди
дупката или да премине през нея със скорост от 10-15 км/ч. Това означава, че
скоростта, с която е трябвало да се движи автомобила, за да успее водачът да
предотврати ПТП, е 46 км/ч. Изчислената от вещото лице скорост на движение на
автомобила към момента на настъпването на ПТП е била около 65 км/ч. и е
определена въз основа на отчитането на спирачното закъснение при плъзгане по
асфалтова суха настилка и износен път, изминатия път след загубата на
управление на автомобила преди преобръщането в нивата (измерено по Гугъл мапс),
спирачното закъснение при преобръщане и разстоянието, изминато от автомобила
при самото преобръщане. Вещото лице е съобразило, че от дадените от ищеца сведения,
той е познавал добре пътния участък, движил се е с 65 км/ч при разрешена
скорост от 90 км/ч. Водачът е реагирал на опасността от навлизане в дупка на
пътя чрез отклоняване на посоката на движение на автомобила и не е използвал
спирачки, за да намали или да спре, след което е попаднал в друга дупка и в
резултат на тангенциалните сили, действащи върху автомобила при движение в
завой, задната част се е завъртяла по посока на часовниковата стрелка и
автомобилът се е насочил към лявата част на пътя, където поради наклона се
преобърнал в нивата от лявата страна на пътя. Счита се при това положение, че
действията на водача са били неправилни и неадекватни спрямо конкретната пътна
обстановка, тъй като е следвало да се движи с по-ниска скорост – под 46 км./ч,
за да може своевременно да възприеме неравностите по настилката и да спре без
да влиза в тях. В заключение експертът сочи, че причините за настъпване на
процесното ПТП са комплексни – от една страна лошата, изпълнена с неравности
повърхност на пътното платно и липсата на сигнализация, обозначаваща тези
неравности /които да гарантират безопасността на бързо и сигурно придвижване с
максимално разрешената скорост от 90 км/ч/, а от друга страна - неправилно
подбраната от водача скорост на движение, доказано несъобразена със състоянието
на настилката и с ограничената по посока на движението му видимост.
В с.з. експертът допълва, че за целите на огледа е преминал по процесната
отсечка от пътя и е установил, че тя е най-разбитият участък от този път. След
този десен завой, където е станало ПТП, пътят е идеален. Сочи, че е възможно да
са били извършени отчетените по посочения от ответника договор ремонтни работи
на пътя – закърпвания, но те да не са били точно на процесния участък, където е
настъпил инцидента. Счита, че състоянието на пътя към момента на огледа на
31.01.20г. е приблизително същото на състоянието му, описано от очевидците към
датата на ПТП на 16.10.18г. Установените и описани в експертизата кърпежи на
участъка от мястото на ПТП най-вероятно са били извършени след неговото
настъпване. Счита, че не е възможно за периода от м. 06.18г. до м. 10.18г. да
се получи такава ерозия на пътя, че да се отворят съществувалите към датата на
инцидента дупки.
Вещото лице е установило, че автомобилът на ищеца е бил оборудван с
триточков обезопасителен колан и поддържа, че ако водачът е бил с поставен
колан, то при преобръщането на автомобила същият не би „изхвръкнал” от купето,
а би останал вътре в него.
От заключението на първоначалната СМЕ, изготвено от д-р Д. Василева и
изслушано пред първоинстанционния съд се установява, че при ПТП на 16.10.18г. К.
е получил счупване на крилото на дясна хълбочна кост и счупване на дясна
седалищна кост, които по своята медико-биологична характеристика, поотделно и в
съвкупност, обуславят трайно затруднение в движението на десния долен крайник
за срок повече от 1 месец. При такова комбинирано счупване, оздравителният
период е постелен режим за 6-8 седмици и възстановяване на работоспособността
за не по-малко от 12 седмици. Прогнозируемите последици са свързани с болков
синдром /особено при промяна на времето и физически натоварвания/, ограничаване
обема на движение в поясната област и дясна ТБС, намалена опороносимост на
десния крак. След получената травма от ищеца болката е била силно изразена и
въпреки постелния режим се купира с обезболяващи средства. До отминаване на
острия посттравматичен период пострадалият не е бил в състояние да се
самообслужва и е зависел от грижите на близките си. Тези увреждания вещото лице
приема, че са в резултат от приземяването на терена след напускане на тялото от
купето на автомобила. Счита, че при употреба на обезопасителен колан в момента
на преобръщане на МПС и стационирането му на колела, травмите биха били много
повече и по-тежко изразени, като не се изключват и несъвместими с живота
увреждания. От извършена справка на РЗОК-Разград не са открити данни за
извършени прегледи, хоспитализации и изследвания на ищеца за периода от 2005г.
до момента, поради което се счита, че същият не е страдал от заболявания, които
да са повлияли на получаването на травмите, на оздравителния процес или на
последиците от травмите при това ПТП.
В с.з. вещото лице е допълнило, че по време на извършения преглед на ищеца
във връзка с експертното изследване, е било установено, че свободата на
движение от лявата страна е много по-голяма, отколкото вдясно. Това ще се
отразява на физическите му дейности, свързани с навеждане, усукване на тялото,
клякане. Експертът сочи, че не може да прецени дали една проведена
рехабилитация би довела до изразен положителен резултат, тъй като се касае до
големи носещи кости и те по-слабо се повлияват от такива медицински дейности в
сравнение с по-фини кости от човешкото тяло. За в бъдеще ищецът ще върши
работа, но по-малко в сравнение със здрав човек. Вещото лице счита, че ако
ищецът е бил останал вътре в купето, привързан с колана, то при преобръщането
на автомобила през таван, това би довело до засягане на опорно-двигателния
апарат по вертикала, вкл. и със счупване на черепа и дислокация на гръбначния
стълб вътре в черепната кухина, защото колкото и да е фиксирано тялото, същото
би имало едно относително свободно движение.
От заключението на повторната СМЕ се установява, че получените от ищеца на
16.10.18г. травматични увреждания са тези, описани и от вещото лице д-р Д.
Василева. Средният срок за възстановяването е около 4.5-5.5 месеца при липсата
на усложнения в оздравителния процес. Потвърждава заключението на
първоначалната експертиза относно прогнозируемите последици от травмите – болки
в областта на счупените кости при студено и влажно време и при физическо
натоварване на долните крайници; ограничен обем на движенията в поясната област
и дясната ТБС; затруднение в опорната функция на десен долен крайник.
Непосредствено след получаване на травмите болките са били много силни и се
купират с обезболяващи средства. До отминаването на острия посттравматичен
период /около 1.5-2 месеца, максимум 3 месеца – така в с.з./ пострадалият не е
бил в състояние да се самообслужва. При наместването на тялото за извършване на
образните изследвания постарадилят е изпитвал допълнителни болки. Няма данни
към датата на инцидента ищецът да е страдал от остри или хронични заболявания.
Вещото лице д-р Горанов счита, че описаните увреждания са получени при
приземяването на пострадалия върху терена след изпадането му от автомобила. По
време на произшествието пострадалият е бил без поставен предпазен колан, поради
което е изпаднал от автомобила. Счита, че поставянето на обезопасителен колан
би предотвратило получаването на телесните повреди от изпадането на тялото
извън автомобила. Поставянето на предпазен колан би предпазило водача от
получаването на фактически получените травми, тъй като същите биха били
по-леки. В с.з. експертът допълва, че поддържа заключението си, че ако ищецът е
бил с поставен колан, то тялото му е щяло да бъде прилепнало към облегалката и
към седалката, което не дава възможност да се залита напред и да получи
кормилна травма, а също и с възможност за леко ограничени движения встрани и
във вертикална посока. При поставен колан ищецът е щял да получи евентуално
кръвонасядания, но не и получените при изпадането от автомобила счупвания в
тазовата област.
Съобразно установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
С оглед наведените твърдения и отправения петитум, правната квалификация на предявения иск е по
чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – претендира се отговорност на възложителя
на работата за вреди, настъпили при или по повод изпълнението на тази работа от
изпълнителя.
Уредената в нормата на чл. 49 от ЗЗД
обективна отговорност на възложителя на работата, предпоставя установяването от
ищеца, че физическо лице или лица, които са действали въз основа на възлагането
на ответника, и при или по повод на възложената работа, му е причинили със своите
действия или бездействия вреди. Или, в случая се изисква наличието на
предпоставките на хипотезата на генералния деликт, уреден в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ведно с възлагането на работата от ответника на деликвента, от която
работа са произлезли вредите.
Ответната страна в отговора на
исковата молба признава факта, че процесният пътен участък, където е
настъпилото процесното ПТП на 16.10.18г. е част от път № ІІІ-2003, който е част
от републиканската пътна мрежа, км 0+000 до км 11+400. Това е видно и от списъка,
утвърден с Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които
се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона
за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища /р. ІV,
позиция 2003 (Цар Калоян - о.п. Разград ) Осенец - Дряновец - Сеново - Глоджево/.
На осн. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП републиканските пътища се управляват от
Агенция „Пътна инфраструктура“, а управлението се изразява и в тяхното
ремонтиране и поддържане – ал. 2. В този смисъл и чл. 30, ал. 1 от ЗП.
Съобразно нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според дефинитивната
норма на § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП „препятствие на пътя“ е нарушаване на
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. Отделно от това в цитирания
ППЗДвП са предвидени и съответните знаци и сигнализации за обозначаване на
препятствията по пътя и начина за тяхното безопасно преодоляване, което в
настоящия случай не е било изпълнено от служители на ответника или негови
подизпълнители въз основа на сключен договор.
Съобразно заключението по САТЕ
настоящият съд приема, че на пътното платно, където е настъпил пътният
инцидент, е имало нарушаване на целостта на пътната настилка - следите при
огледа през 2020г. са за наличието на „изкърпена“ дупка с размери 3 м дължина и
2,2 м ширина, намираща се в дясната лента за движение по пътя с. Дряновец -гр. Сеново.
Същата е представлявала „препятствие“ по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП,
което е създавало опасност за движението, предвид липсата на обозначаване и сигнализация,
вкл. и чрез ограничаване на максимално допустимата за този път скорост от 90
км./ч. – чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
При това положение следва да се
приеме, че е налице неизпълнение на задълженията на служители на ответната агенция
за своевременно отстраняване на препятствието чрез съответния ремонт, за
сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин,
осигуряващ безопасността му. Без значение за настоящия казус е факта, че за
този пътен участък е бил отчетен и приет от АПИ извършен ремонт чрез посочената
технология, тъй като на пътното платно към 16.10.18г. е имало дупка с
посочените размери, което е станало причина за предприетите от ищеца маневри с
автомобила, довели до ПТП. Именно поради това са налице предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на ответника – наличието на настъпили
вреди за ищеца от неизпълнението на дейности по поддръжката и ремонта на пътя,
стопанисван от ответника.
Чрез медицинските документи и
заключенията на двете СМЕ са установени и травматичните увреждания, получени от
ищеца от това ПТП – при удара на изхвърчалото от автомобила тяло към земята, са
причинени фрактури на крилото на дясна хълбочна (илиачна) кост и на дясна
седалищна кост, които по своята медико-биологична характеристика, поотделно и в
съвкупност са обусловили трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за срок повече от 1 месец – в случая около 4.5-5.5 месеца при липсата
на установени усложнения в оздравителния процес. Непосредствено след получаване
на травмите болката е била силно изразена и въпреки постелния режим се е
налагало да се купира с обезболяващи средства. Острият посттравматичен период е
продължил около 1.5-2 месеца, през който пострадалият не е бил в състояние да
се самообслужва и е зависел от грижите на близките си. Прогнозируемите
последици от травмите са свързани с болки в областта на счупените кости при
студено и влажно време и при физическо натоварване на долните крайници;
ограничен обем на движенията в поясната област и дясната ТБС (което ще се
отразява на физическите му дейности, свързани с навеждане, усукване на тялото,
клякане); затруднение в опорната функция на десен долен крайник. Липсата на
данни за предприети рехабилитационни дейности не е повлияло съществено върху
крайния резултат на оздравителния процес, тъй като се касае до травми на големи
носещи кости и те по-слабо се повлияват от рехабилитация в сравнение с по-фини
кости от човешкото тяло.
За да определи размера на дължимото обезщетение (което е глобално и се
дължи за всички болки и страдания, получени от всички травматични увреждания в
резултат на деликта, като техният брой има отношение към посочените критерии, а
не за определяне на отделни обезщетения за всяко травматично увреждане), съдът
взема предвид характера на получените травми – счупване на тазови кости без
разместване и необходимост от оперативни интервенции /на дясна илиачна и дясна
седалищни кости/, което е довело до сравнително дълъг посттравматичен период,
свързан с интензивни болки и нужда от чужда помощ за обслужване в ежедневните
дейности /около 2 месеца при липсата на данни за достигане на максималния
посочен от вещото лице период от 3 месеца/; възстановителен период от общо
около 5 месеца и остатъчни ограничения във функционалността на долен десен
крайник. Освен това съдът взема предвид и обстоятелството, че ищецът към
момента на инцидента е бил на 54 години – в трудоспособна възраст и работата му
е била свързана с физически труд; не е страдал от хронични или други
заболявания. С оглед това, както и имайки предвид икономическата конюнктура в
страна към момента на инцидента /минимална работна заплата от 510 лв. и среден
доход на лице за 2018г. от 6 013 лв./, както и съдебната практика по
сходни казуси (напр. Решение № 585 от 06.03.2020 г., постановено по в. гр.д. №
5164/2018 г. на САпС, ГО 10 състав, с което е потвърдено решение №
5160/27.07.2018 г. по гр. д. № 10345/2017 г. на СГС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 136 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1360/2020 г.,
II т. о., ТК), на ищеца следва да се определи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на общо 40 000 лв.
Относно възражението за съпричиняване
на вредите от ответника поради нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП да
управлява автомобила със скорост, която е съобразена с конкретните пътни
условия и която да му позволи да спре при опасност за движението.
От неоспореното заключение на САТЕ е установен механизмът на настъпване на
ПТП на 16.10.18г., от което следва да се приеме, че при геометричната видимост от
около 30 м. в десния завой (с радиус 100 м.), при движение в дясната лента и
наличието на ограничаване на видимостта (поради висока растителност към датата
на ПТП), за да бъде предотвратено настъпването на ПТП, автомобилът е следвало
да се движи с максимална скорост от около 46 км/ч. Вместо това, избраната от
ищеца скорост при предварителното познаване на особеностите от участъка от пътя
(тъй като вече той е бил преминал по него в същия ден), е била около 65 км/ч.,
което при липсата на адекватно предприети действия – вместо нейното намаляване
– предприет опит за заобикаляне на препятствието, довело до преобръщане на
автомобила през таван в нивата край пътя. При това положение следва да се
приеме, че е налице съпричиняване на вредите в обем от 25% в тази насока.
Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ответника
поради непоставянето на обезопасителен колан съгласно изискването на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП.
Съдът кредитира заключенията на САТЕ и на двете СМЕ, от които се
установява, че при преобръщането на автомобила през таван, ищецът е изпаднал
през лявата предна врата и при удара в твърдата земна повърхност е получил
описаните травматични увреждания. Това сочи, че същият е бил без поставен
обезопасителен колан към момента на настъпването на ПТП (дадените пред д-р-
Василева обяснения от ищеца, че в момента преди завъртането на автомобила е
откопчал колана си поради изпитан страх, не са били релевирани по настоящото
дело, а от друга страна и същите не се подкрепят от установените по делото
факти – съдът споделя изказаните съображения на д-р Г. в с.з. на 09.06.20г.).
Действително експертът по първоначалната СМЕ сочи, че при наличието на поставен
обезопасителен колан вредите биха били по-тежки, вкл. и такива върху черепа и
гръбначния стълб, а вещото лице по повторната експертиза поддържа обратното –
че не само не биха настъпили получените от ищеца травматични увреждания, а същият
би получил по-леки от получените – например кръвонасядания. Съдът кредитира
заключението на повторната СМЕ, тъй като триточковият колан фиксира тялото
назад към облегалката и надолу към седалката и дори при преобръщането и
оставането на автомобила по таван, коланът препятства удар на главата в тавана.
В случая липсват изкривявания към вътрешността на купето или прониквания в
същото, които да застрашат тялото на водача или да причинят удар, поради което
същият е щял да получи единствено травми от колана като кръвонасядания. При
това положение следва да се приеме, че и с това си поведение ищецът обективно е
допринесъл за настъпването на вредите и обема на това съпричиняване е отново
25%.
С оглед на горното, определеното
общо обезщетение за неимуществените вреди от 40 000 лв. подлежи на
намаляване на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с общо 50%, или на ищеца се дължи
сумата от 20 000 лв. При това положение въззивната жалба на ответника се
явява неоснователна и първоинстанционното решение в обжалваната му част следва
да бъде потвърдено.
По
разноските за въззивната инстанция.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на
адв. Ем. С. следва да се присъди сумата от 1 130
лв., определено адвокатско възнаграждение в минималния му размер по чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдв. с оглед защитата против въззивна жалба с
материален интерес от 20 000 лв.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/09.07.20г., поправено с решение №
260033/23.10.20г., постановени по гр.д. № 260/19г. на ОС-Разград, в частта му,
с която Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, ЕИК ********* е осъдена да
заплати:
- на И.Д.К., ЕГН **********
с посочен адрес *** сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществените му вреди от травматичните
увреждания, получени при ПТП на 16.10.18г. на републикански път
ІІІ-2003, на осн. чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 16.10.18г. до окончателното ѝ изплащане;
- по сметка на
ОС-Разграс общо сумата от 940 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК;
- на адв. Ем. С.
сумата от 1 230 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“, гр. София, пл. „Македония“, № 3, ЕИК
********* да заплати на адв. Е.С. *** сумата от 1 130 /хиляда сто и тридесет лева/ лв., представляващо
дължимо адвокатски възнаграждение за въззивната инстанция, на осн. чл. 38, ал.
2 от ЗАдв.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им
представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното
обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: