№ 12701
гр. С, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110167638 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответницата Н. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...
/конституирана на мястото на починалата в хода на производството първоначална ответница
М. А. В./, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 49444/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а
именно: сумата от 2992.61 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, отчитан с абонатен №
.., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 01.09.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, и
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.08.2023 г. в размер на 460.11 лв.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
главница за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 68.42 лв. и обезщетение за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г. в размер на 15.18 лв.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ответника е потребител на
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
1
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв не е депозиран от ответницата.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
исковете. Ответницата се явява лично и оспорва исковете.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 49444/2023 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу наследодателя на ответницата за следните суми:
сумата 2 992.61 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
01.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 460.11 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 24.08.2023 г., сумата 68.42 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 01.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 15.18 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г.
С възражение от 03.11.2023 г. длъжникът е оспорил вземанията с мотив, че е без
парно, радиаторите са демонтирани и няма задължения към ищеца.
Видно от договор от 01.04.1983 г. за продажба на държавен недвижим имот,
съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища, А Б В и М А М са закупили
по ½ ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 48, находящ се в гр.С, ж.к.Л бл......,
вх.В, ет.7. В издадено от СО, район Л удостоверение, е отразена идентичността на
посочения в документа за собственост бл...., ул.214 с бл...., вх.А, Б и В в ж.к.Л.
А Б В е починал на 19.08.2005 г. като е оставил за свои наследници съпругата си С
С В. /починала на 24.05.2019 г./ и децата си М. А. В. и Й А Б Последният пък се е отказал от
наследството на своя баща, като отказът е вписан в специалната книга на СРС, видно от
отразеното в съдебното удостоверение по гр.д.№ 25016/2014 г. по описа на СРС, 80 съства.
От страна на М. А. В. е депозирано на 05.04.2006 г. заявление-декларация за
разкриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот, като е посочено,
че домакинството се състои от 4 члена. Впоследствие са подавани и други заявления от М.
В. – на 01.12.2016 г. за прекратяване заплащането на топлинната енергия на равни месечни
вноски и на 05.08.2016 г. за отписване на погасени по давност задължения.
2
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 15.08.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т С“ ЕООД. За целта е
сключен с последното договор на 04.09.2002 г. Представени са доказателства и за наличието
на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово
разпределение – договор № .../03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че от включените в
исковия период отоплителни сезони, само през отоплителен сезон 2021-2022 г. е извършен
реален отчет на уредите за дялово разпределение, като ФДР е разпределила топлинна
енергия по системата за дялово разпределение, отразена в издадени след края на всеки
отоплителен сезон изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията чрез
прихващане с подлежащи на връщане суми.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има пет
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. При извършения отчет на
същите са снети показания, които са взети предвид при изготвяне на изравнителните сметки.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода
се отчита от два водомера. При извършения отчет е установен разход, който е начислен с
издадената изравнителна сметка.
За отоплителния сезон 2020/2021 г., в който не е осигурен достъп за отчет,
разпределената топлинна енергия е по изчислителен път, чрез екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата съгласно Приложението към чл.61, ал.1 към
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г. в съответствие с
определените от ФДР топлинна мощност на отоплителните тела, респ. по 140 л. топла вода
на денонощие при трима ползватели.
.Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда
3
на чл.61, ал.1 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за
метрологична проверка през 2016 г., 2018 г., 2019 г., 2021 г. и през 2023 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 3010.99 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 68.42 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от договор от 01.04.1983 г. за продажба на държавен
недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища, А Б В и М А
М са закупили по ½ ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 48, находящ се в гр.С,
ж.к.Л бл......, вх.В, ет.7, идентичен с бл...., вх.А, Б и В в ж.к.Л.
След смъртта на А Б В на 19.08.2005 г., неговата ½ ид.ч., придобита в режим на
СИО със С С В., след направения от Й Б отказ от наследство, е придобита от С В. – 3/8 ид.ч.
и от М. М – 1/8 ид.ч. Впоследствие, през 2019 г., когато С В. е починала, нейните 3/8 ид.ч. са
наследени от децата й М. М и Й Б по равно – по 3/16 ид.ч. С оглед на това, през исковия
период съсобственици на плоцесния имот са М. М с 13/16 идч. и Й Б с 3/16 ид.ч.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС обаче се приема, че с
приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване
качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по
силата на закона. В случая е представено заявление-декларация от М. В., отправено до
ищцовото дружество, с което е поискала разкриване на партида на нейно име за доставка на
4
топлинна енергия. При тези данни следва да се приеме, че е налице предприето от М. В.
конклудентно действие, което сочи на сключен договор за продажба на топлинна енергия за
жилището в гр.С, ж.к.Л бл... след 05.01.2006 г. Независимо, че в случая се касае за
съсобственик, облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие е възникнало
само с него. Този извод се налага с оглед възприетото с ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, че при
съсобственост между двама бивши съпрузи, е възможно да възникне облигацинно
правоотношение само с този от тях, който депозира заявление за разкриване на партида на
негово име.
По така изложените съображения съдът намира, че през исковия период и до своята
смърт на 11.11.2023 г., М. В. е била потребител на топлинна енергия за посоченото жилища,
а отговорността на ответницата Н. В. М-Ненчева следва да се ангажира в качеството й на
наследник, който освен актива, поема и пасива на наследството.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2020 г. –
м.04.2022 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 3010.99 лв.
Установеното от експерта, че общия топломер в абонатната станция в сградата,
където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия.
Ответницата М. В., като потребители на топлинна енергия в имот, находящ се в
сграда – етажна собственост, има задължението да осигури достъп за отчет на уредите за
дялово разпределение. Неизпълнението на това нейно задължение е основание да се
приложи разписаната в нормативната база методика за определяне на количеството
топлинна енеригя, потребено в жилището им за отопление и за подгряване на битово-гореща
вод. Именно в тази насока са и изводите на вещото лице.
Отделно от това, ответницата не ангажира доказателства, че е възразила срещу
разпределената й топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
3010.99 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
5
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответницата, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответницата дължи на ищцовото дружество
стойността на доставената в имота им топлинна енергия в размер на 2992.61 лв., който е по-
нисък от установения от вещото лице.
От страна на ответницата в първото съдебно заседание на 14.05.2024 г. е направено
възражение на погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност, което обаче е
преклудирано, поради което съдът не дължи неговото обсъждане и произнасяне по
основателността му.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, следва да се присъди
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК – 01.09.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Потребителите обаче изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за
съответния период на потребление /чл.33, ал.4 от ОУ/. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.09.2021 г. – 24.08.2023 г. в размер на общо 424.65 лв., съобразно отразеното в
колона 4, ред 1 и 2 от таблицата, поместена на стр.7 от заключението по ССчЕ. За разликата
до пълния предявен размер от 460.11 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 68.42 лв. и обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г. в размер на 15.18 лв., следва да се отбележи, че от
данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С» ЕООД. Ищцовото
дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
6
направил ищецът. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни
документи, констатира, че ищецът е направил разноски за държавна такса общо от 269.70 лв.
по двете дела, и за депозит за експертизи 650.00 лв. В същото време, ищецът претендира
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство от 100.00 лв. /вписано в списъка
по чл.80 от ГПК, приложен на л.106 от делото/, както и присъденото такова в заповедното от
50.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо
1069.70 лв., в тежест на ответницата следва да бъде поставена сумата 1033.69 лв.
С оглед изхода на спора, ответницата също има право на разноски, но липсват
доказателства за извършени от тях разходи в производството, поради което съдът не се
произнася с решението с и в частта за разноските на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.Л бл... /конституирана на мястото на починалата в хода на производството
първоначална ответница М. А. В./, че дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 49444/2023 г.
по описа на СРС, а именно: сумата от 2992.61 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, отчитан с
абонатен № .., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 01.09.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.08.2023 г. в размер на
424.65 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 460.11 лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на Н. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл... /конституирана на мястото на
починалата в хода на производството първоначална ответница М. А. В./, че последната
дължи на ищеца суми за дялово разпределение в имот с абонатен № .., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 49444/2023 г.
по описа на СРС, а именно: главница за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на
68.42 лв. и обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г. в размер на
15.18 лв.
7
ОСЪЖДА Н. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл... /конституирана на
мястото на починалата в хода на производството първоначална ответница М. А. В./, да
заплати на “Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
представлявано от А А и И Е, сума в размер на 1033.69 лв., представляваща направени от
ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 49444/2023 г. по описа на СРС, съобразно
изхода на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 49444/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8