РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Девня, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200367 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „А.Д.Развитие”ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Д. Д. против Наказателно постановление № 03-
013832, издадено на 26.05.2021 г. от и. д. Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1
ал. 2 и чл. 61 ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на въззивника, на основание чл.
414 ал. 3 от КТ е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 5 000 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление с искане за
цялостната му отмяна като твърди, че същото е нищожно, а в условията на
евентуалност – незаконосъобразно, като постановено при нарушаване на
материалния закон и процесуалните правила. Доводите си за процесуална и
материално – правна незаконосъобразност на обжалвания акт доразвива в
писмена молба, твърдейки, че не са били налице елементите на трудово
правоотношение между него и установеното в обекта лице – Р. Т. П., а
последното е било наето за постигане на определен резултат пи силата на
сключен с въззивника граждански договор от предходна дата. Оспорва
1
представената по АНП декларация от 22.04.20021 г. от Р. Т. П., като твърди,
че данните, вписани в нея са „диктувани” от проверяващите инспектори.
Сочи, че единственото вярно обстоятелство в нея е вписаното
собственоръчно от лицето Р.П., че „е шофьор на колегата си, когото води на
работа за първи път”. Излага, че не е изпълнител на посочения в АУАН
строеж, а е сключил договор на 21.04.2021 г. със строителя – „Милкос
Инженеринг”ООД да извърши единствено бетонов фундамент на същия.
Твърди също, че има сключен граждански договор от същата дата с лицето Р.
Т. П. и категорично отрича да се е намирал в трудови правоотношения с него.
Сочи, че обжалваното наказателно постановление е необосновано в
санкционната му част, като АНО е определил санкцията в размер близък до
средния, без да изложи каквито и да било мотиви за това. На тези основания
моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление и
претендира разноски. В с.з. участва чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и исканията в нея.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Твърди, че констатациите на наказващия орган относно
извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и че
при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно и да му присъди полагащото
се юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност – в случай,
че жалбата бъде уважена прави възражение за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не
изпращат представител за участие в делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 22.04.2021 г. свидетелите Е.Н. и Н. – служители в Дирекция ”ИТ”
- Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
строителен обект – разширение на цех за ремонтни дейности и стругарска
обработка на метали, находящ се в ПИ 20482.395.85 за промишлена и
складова дейност в гр. Девня. В обекта били установени две лица, едно от
2
които свид. Р. Т. П., който декларирал в писмена декларация, че работи в
дружеството – въззивник като шофьор т същия ден, като няма сключен
трудов или граждански договор, с работно време от 09, 00 ч. до 17, 00 часа и
месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева. И двете лица били
надлежно инструктирани за деня от техническия ръководител на
„Милкос”ООД. При изискване на документацията от въззивното дружество
се установило, че същото няма сключен писмен трудов с лицето Р.П., поради
което е достигнат извод за осъществено от въззивника нарушение по чл. 62
ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 вр. чл. 61 ал. 1 от КТ.
На 20.05.2021 г. на „А.Д. Развитие”ЕООД бил съставен АУАН за
така допуснатото нарушение в присъствието на управителя на дружеството,
който му билвръчен и подписан от него без възражения.
В законоустановения срок пред административно – наказващия орган
не постъпило възражение срещу така съставения акт, поради което било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на въззивника е
наложена предвидената в чл. 414 ал.3 от КТ санкция в размер между
минималния и средния в посока към средния.
В хода на съдебното производство Р. Т. П. е бил разпитан като
свидетел по делото. В показанията си същият категорично заявява, че не се е
намирал в трудови правоотношения с дружеството – въззивник, а е бил нает
от него за извършване на превоз на материали по силата на сключен между
тях граждански договор. Сочи, че въпросния ден се е намирал на обекта, за да
закара там свой познат и не е извършвал трудова дейност. Твърди, че
обстоятелствата, които е вписал в декларацията са му били продиктувани от
проверяващите, като той изрично е посочил, че е шофьор на колегата си.
Така описаната фактическа обстановка се приема за установена въз
основа на кредитираните от съда като безпристрастно дадени и резултат от
непосредствени лични възприятия показания на разпитаните свидетели, както
и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са
безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се
оспорва от въззивника, но същия чрез своя процесуален представител твърди,
че не се е намирал в трудови правоотношения с установеното на обекта лице,
респ. не е бил негов работодател, поради което неправилно е санкциониран
3
като такъв със санкцията, предвидена в нормата на чл. 414 ал. 2 от КТ.
Съдът, въз основа на императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез
правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Видно от представеното копие от разписка е, че обжалваното наказателно
постановление е връчено на въззивника на 07.07.2021 г., а жалбата е
входирана на 12.07.2021 г., т. е. същата е подадена в срок.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ –ръководителя на съответния контролен орган
в лицето на и. д. директор на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира , че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за
издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано ясно и
точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички свързани с
нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало правото
на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може
адекватно да организира защитата си по него. Акта е съставен в присъствието
на управителя на дружеството – нарушител. Въззивникът е бил запознат
своевременно със съставения му АУАН и е могъл да реализира правото си на
защита с подаване на възражение срещу съставения му акт, от което право той
не се е възползвал.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост
4
на обжалвания административен акт.
Предмет на настоящия спор е дали лицето Р.П. е полагал труд в
полза на въззивника и е присъствал в качеството на работник в проверявания
от контролните органи обект, респ. налично ли е било трудово
правоотношение между него и въззивното дружество. Съдът счита, че това
обстоятелство не се установява по безспорен и категоричен начин от
наличните по делото доказателства. Единственото доказателство, сочещо на
съществуващи трудови правоотношения между въззивника и това лице е
наличната по делото декларация от 22.04.2021 г., срещу която въззивникът
провежда успешно оспорване в хода на проведеното съдебно производство по
обжалване на издаденото наказателно постановление. Разпитан като свидетел
по делото свид. П. категорично отрече да се е намирал в трудови
правоотношения с въззивника и да е полагал труд в негова полза. Напротив –
сочи, че между тях е имало сключен граждански договор за постигане на
определен резултат срещу съответно заплащане. Двамата свидетели,
установили нарушението не твърдят с нужната категоричност, че свид. П. е
извършвал някаква фактическа дейност на обекта при тяхното пристигане.
Заявяват, че двете лица „са се занимавали с организацията, подготовката на
строителната площадка”. Каква точно дейност по тази подготовка са
извършвали не сочи никой от тях. Свид. И. заявява, че на площадката е имало
разтоварени платна и греди, което напълно съвпада с твърденията на свид. П.,
че предния ден е транспортирал и разтоварил на обекта материали за
направата на кофраж. Доказателства, че той и неговия приятел са били наети
по силата на трудово правоотношение и то точно от въззивника да изградят
въпросния кофраж по делото липсват. С оглед на това и не може да се приеме
за безспорно установено, че въззивното дружество е имало качеството на
работодател по отношение на свид. П., а от там и задължението да сключи с
него трудов договор в писмена форма преди да го допусне до работа.
Доколкото нормата на 414 ал. 2 от КТ предвижда отговорност за работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и др. от КТ, то
въззивното дружество не би могло да бъде субект на тази отговорност в
качество, което не се установява да е притежавал.
Предвид изхода на спора претенцията на въззивника за присъждане
на сторените по делото разноски също е основателна, като по делото се
претендират и са представени доказателства за реално извършени разноски в
5
размер на 300 лева, заплатени от въззивника за адвокатско възнаграждение.
Същите следва да се присъдят в тежест на ответната страна – Дирекция „ИТ“
– Варна. Възражението на ответната страна за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение се преценява от съда като
неоснователно, тъй като същото е в минимален размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013832, издадено на
26.05.2021 г. от и. д. Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с
което за нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/ на „А.Д.Развитие”ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Д.Д., на основание чл. 414 ал. 3 от КТ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” – Варна ЗА ДАПЛАТИ
на на „А.Д.Развитие”ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя
Д. Д. сумата от 300 лева /триста лв., 00 ст./, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 1 от
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 - дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6