Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.03.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

Състав

На

02.03.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

15

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 151, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл.15, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

Депозирана е жалба от Р.Т.Ю. от ***, действащ чрез пълномощник, против Решение с рег. № 13000р-7709/09.12.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали.

Излага доводи, че оспореното решение е нищожно на основание чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от АПК, тъй като било издадено в противоречие с влязло в сила Решение № 316/19.10.2022 г. по а.д. № 251/2022 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Сочи, че с посочения акт било отменено Решение с Рег.№ 130000-2604 от 14.03.2022 г., издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл. 15, ал. 2 от Наредба № 1-157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, било отказано издаването на  документ за самоличност - свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон към него на Р.Т.Ю., с ЕГН **********,*** и на основание чл. 30, ал. 2 от АПК било прекратено производството по заявление с № ***/вх. № 802/ от 17.02.2022 г. на сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, като незаконосъобразно. С решението съдът постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението.

Счита, че с оспорения акт се пререшавали въпроси, които били разрешени с Решение №316 от 19.10.2022 г. постановено по административно дело № 251/2022г. по описа на Административен съд -Кърджали. В тази връзка сочи, че в мотивите на решението съдът бил приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като решението било издадено без да са спазени законово регламентираните и императивни изисквания досежно съдържанието му. Оспореният административен акт бил изключително оскъдно мотивиран откъм фактически основания за издаването му. В мотивите по никакъв начин не било обосновано или упоменато, защо подадената декларация от Р.Т. съставлявала основание за постановения отказ за издаване на СУМПС и контролен талон към него и кои или какви са приетите за установени факти при извършената от административния орган проверка. На следващо място, съдът посочил, че в решението на административния орган не били посочени и правните норми обосновали издаването му, т.е. на практика липсвали и правните основания за постановения отказ.  

Съдът приел, че преценка на материалната законосъобразност на решението, т.е. относно съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби на закона, предвид липсата на изложени фактически и правни основания, трудно можело да се направи, но независимо от това намерил за необходимо да посочи относимата нормативна уредба - Директива 2006/126/ЕО, в чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, §6, т. 46 от ДР на ЗДвП, чл. 50, ал. 1 от ЗБЛД и Наредба № I-157/01.10.2002 г.

С оглед изложеното, релевира довод, че при издаването на оспореното Решение с per. № 1300р-7709 от 09.12.2022 г., началникът на сектор „Пътна полиция“ - Кърджали е тълкувал текстове от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, с идеята да не изпълни съдебното решение.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на Решение с рег. № 13000р-7709/09.12.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали, алтернативно да отмени същото като незаконосъобразно. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали се представлява от юрисконсулт С.Ч., който оспорва жалбата. Счита, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Представя писмена защита, в която излага съображения, че с Решение № 316 от 19.10.2022 г. Административен съд- гр. Кърджали е отменил Решение с per. № 130000-2604 от 14.03.2022 г. издадено от ВПД началник на сектор „ Пътна полиция“, изпращайки делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление с № 802/17.02.2022 г. на сектор „ Пътна полиция", при спазване за указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, без настоящият спор да е решен по същество. В мотивите на съдебния акт било прието  че отмененото решение е издадено при допуснати съществени нарушения на адмнистративнопроиводствените правила. При преценката на материалната законосъобразност на решението, т. е. относно съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът бил счел, че такава преценка трудно може да се направи, предвид липсата на изложени фактически и правни основания в административния акт. Основните констатирани пропуски в отменения административен акт били, че не са спазени нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, а тези нарушения от своя страна са довели до нарушаване на материалния закон.

На следващо място счита, че оспореното Решение с per. № 130000-1300р-7709 от 09.12.2022 г. е законосъобразно и достатъчно мотивирано, като съобразено с целта на закона и най-вече с нормата на чл. 151, ал. 5 от ЗДВП. В случая от жалбоподателя не била доказана нито една от възможните хипотези по § 6 т. 46 от ЗДвП, респективно по чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, от които да се заключи, че обичайното пребиваване на лицето е в Република България. От изготвената справка от полицейски служители в сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР - Кърджали се установявало, че за времето от периода от 01.01.2022 г. до 23.11.2022 г. година преди подаване на заявлението за издаване на СУМПС от общо 365 календарни дни жалбоподателят е пребивавал в Република България само 24 календарни дни.

В подписаните от Р.Т.Ю. декларации по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят изрично посочил, че обичайното му пребиваване е в ***. Независимо от това административният орган извършил проверка относно обичайното пребиваване на Ю. на територията на страната, а именно посещение на заявения постоянен и настоящ адрес:***. Жалбоподателят не бил установен на адреса, при което били снети обяснения, заведени под рег.№ 130000-11595/23.11.2022 г. от А. Р. И. от *** - ***, който е посочил, че познава Т. и го вижда в *** най-много два пъти годишно. Заявил, че периода, през който пребивава там не надвишава повече от един месец през годината, както и че Р.Т.Ю. живее през повечето време в ***, а когато го няма в къщата не се обитава.

Всичко това обосновавало извода, че обичайното пребиваване на Р.Т.Ю. не е на територията на Република България, и че личните връзки на лицето не са територията на страната. По отношение на трудовите му връзки, от извършените справки в „Regix” нямало данни те да са на територията на Република България към датата на подаване на заявление № ***/2022 за подмяна на СУМПС или в предходен период.

Предвид това моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Р.Т.Ю. е притежавал СУМПС № ***, за категории В, С, Ткт и М, издадено му от МВР – Кърджали на 27.09.2020 г./л. 11 - л.12 от приетото като доказателство по настоящето дело а.д. № 251/2022 г. по описа на Административен съд - Кърджали/. На жалбоподателят е и бил издаден и Контролен талон № ***, издаден към посоченото СУМПС, съгласно който водачът се води на отчет в МВР - Кърджали.

На 17.02.2022 г. Р.Т. е подал заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС/вх. № 802/17.02.2022 г. на ОДМВР - Кърджали/л. 25 от настоящето дело/. Към заявлението са били представени: Лична карта № ***, издадена на *** г. от МВР – Кърджали, валидна до *** г./л. 11 - л. 12 от а.д. № 251/2022 г./,  Удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат  за придобиване на правоспособност за управление на МПС /Приложение № 3 към чл. 9, ал. 1 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. на МЗ/л. 15 - л. 16 от а.д. № 251/2022 г/; Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, издадена на 15.02.2022 г. от МЦ „***” ЕООД ***; Декларация от 17.02.2022 г., съгласно чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, в която е посочил адрес в ***, ***, на който живее през последните 6 месеца/185 дни/л. 13 от а.д. № 251/2022 г/; Удостоверение за настоящ адрес с изх. № **/*** год., издадено от Община ***/л. 14 от а.д. № 251/2022 г./, съгласно която от 06.08.2010 г. Р.Т.Ю., с ЕГН ********** има заявен последен настоящ адрес:***.

С писмо рег. № 130000-1807/18.02.2022 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали/л. 9 от а.д. № 251/2022 г./, жалбоподателят е бил уведомен, че следва в 3 дневен срок, считано от датата на получаването, да  отстрани недостатъка на заявлението си, а именно: да представи доказателства за обичайното си местопребиваване, тъй като в декларацията за обичайно пребиваване е бил посочен адрес в ***. Писмото е връчено на пълномощник на 07.03.2022 г. В отговор, от пълномощника адв. С.М. е била депозирана молба от 09.03.2022 г./л. 8 от а.д. № 251/2022 г./, в която са изложени съображения, че към заявлението са приложени всички необходими документи съгласно Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в това число и декларация за обичайно пребиваване през последните шест месеца на Т.Ю.. Въведено е искане да бъде  издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство по заявление с рeг. № ***/17.02.2022 г. 

На 14.03.2022 г. е издадено Решение с рeг. № 130000-2604/14.03.2022 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали/л. 7 от а.д. № 251/2022 г./, с което, на основание чл.15, ал. 2 от Наредба № I-157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, е отказано издаването на документ за самоличност - свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон, на жалбоподателя Р.Т.Ю. и на основание чл. 30, ал. 2 от АПК е прекратено производството по заявление с № ***/2022 г. Административният орган е изложил мотиви, че нa 17.02.2022 г., в сектор „Пътна полиция” - Кърджали е подадено заявление № ***/2022 за подновяване на свидетелство за управление на моторно превозно средство като при подаване на документите за подновяване на СУМПС, на 17.02.2022 г. е попълнена декларация за обичайно пребиваване с посочен адрес в ***.

Решението е било обжалвано от пълномощника на Р.Т.Ю., по която жалба е образувано а.д. № 251/2022 г. по опис на Административен съд – Кърджали. С Решение № 316/19.10.2022 г., постановено по а.д. № 251/2022 г., съдът е отменил оспореното Решение с рeг. № 130000-2604/14.03.2022 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдът е приел, че атакуваното решение е издадено без да са спазени законово регламентираните и императивни изисквания досежно съдържанието му. Посочил е, че оспореният административен акт е изключително оскъдно мотивиран откъм фактически основания за издаването му. Посочил е, че при липсата на фактически основания, т.е при липсата и на елементарна обосновка за това, кои или какви са приетите за установени факти при извършената от административния орган проверка, то обжалваното решение е издадено в съществено нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която норма императивно изисква издаденият в писмена форма административен акт да съдържа фактическите и правни основания за издаването му.

На следващо място в съдебния акт са изложени доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила обосновани с това, че от една страна административният орган се е произнесъл по същество, отказвайки издаването на поисканото СУМПС, а от друга е постановил прекратяване на производството пред органа, както и с неправилно посочване на реда, по който подлежи на обжалване отказът – посочен е реда по глава десета от раздел IV на АПК, а решението подлежи на обжалване по реда на раздел I на същата глава десета от АПК, т.е. по общия  ред за оспорване на индивидуални административни актове.

По отношение на преценката за материалната законосъобразност на решението, т.е. относно съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът е посочил, че такава преценка, предвид липсата на изложени фактически и правни основания, трудно може да се направи, но независимо от това е изложил мотиви относно релевантната нормативна уредба и наличните в преписката доказателства. В тази връзка съдът е извършил анализ на нормите на чл. 7, пар. 5, б.„а”, б.„б” и б.„в”, чл. 7, §1, б. „д”, чл. 11, т. 5 и чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО, разпоредбата на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, както и разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № І -157 от 01.10.2002 г. на МВР, изискваща заедно със заявлението по образец, лицето да приложи и декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз, като е приел, че посоченото изискване е било изпълнено от Р.Т.. Посочил е, че се налагал изводът, че не е съществувала законова пречка да бъде подменено свидетелство за управление на МПС на жалбоподателя, поради изтичане срока на валидност на притежаваното от него такова. На следващо място, съдът е изложил мотиви, че административният орган е нарушил изискването на чл. 35 от АПК, като в случая органът не е изпълнил задължението си да издаде акта, след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Посочил е, че по преписката дори не е налична справка за задграничните пътувания на Р.Ю., респ. за датите на влизане и излизането му му от територията на РБългария, от която може да се направи до известна степен преценка и за времето и периодите му на престои в страната. В съдебния акт изрично е отразено, че органът не е предприел съответните действия да провери относимите към преценката въпроси - било то чрез изискване на допълнителни данни от самия жалбоподател, било то чрез сведения от негови близки и роднини, които биха дали най-точна и достоверна информация за личните му връзки, престоите му в България, респ. пътуванията му и престоите му в ***. Съставът на Административен съд – Кърджали е счел, че административният орган изцяло е пренебрегнал втората част от дефиницията на чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която независимо от мястото на местоживеене и трудови връзки, съгласно която, при определяне на мястото на обичайното пребиваване се отдава приоритет на мястото на личните връзки, при условие, че лицето редовно се връща там, каквито данни се установявали в случая по отношение на жалбоподателя. Предвид това е обосновал извода, че в хода на административното производство са допуснати нарушения на административно-производствените правила, тъй като не са спазени нормите и на чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, а тези нарушения от своя страна са довели и до нарушение на материалния закон.

Решение № 316/19.10.2022 г., постановено по а.д. № 251/2022 г., не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 04.11.2022 г.

След влизането в сила, съдебния акт, ведно с административната преписка е изпратена на административния орган с писмо изх. № 678/7.11.2022 г., за ново произнасяне, съобразно дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Приписката е получена на 09.11.2022 г.

От старши инспектор в ОДМВР – Кърджали е изготвена призовка/л. 24 от настоящето дело/, адресирана до жалбоподателя, с която същият е призован да се яви на 21.11.2022 г. в сградата на сектор „Пътна полиция“ – Кърджали във връзка със заявление № ***/2022 г. за издаване на СУМПС. Призовката не е връчена на Р.Ю. като видно от докладна записка с рег. УРИ238р-9507/14.11.2022 г./л. 23 от делото/, издадена от *** в РУ – ***, Р.Т.Ю. не е бил открит на постоянния си адрес в *** ***. От проведени разговори с кмета на населеното място се установило, че жалбоподателят е с двойно гражданство и в момента се намира в ***. След направената справка в АИС-МВР – „ГК“ се констатирало, че Р.Т. е напуснал страната на 02.10.2022 г. през ГКПП „***“ и няма последващо регистрирано пътуване.

  В ОДМВР – Кърджали с № 130000-11877/15.11.2022 г. е регистрирано постъпило обяснение/л. 27 от делото/, съдържащо трите имена и подпис на Р.Т.Ю. ***, носещо дата на съставяне 14.11.2022 г. В същото е материализирано изявление на лицето във връзка с преписка за издаване на свидетелство за управление на МПС, а именно: уточнение, че в декларацията за обичайно пребиваване е посочил, че повечето време живее в ***, защото през по-голямата част от времето живеел в *** на посочения адрес със семейството си – съпругата и децата му. Заявено е липсата на регистрирана фирма в РБългария и липсата на трудов договор в страната.

На 23.11. 2022 г. е изготвено съобщение с рег. № 130000-11591, адресирано до Р.Т.Ю., с което същият е уведомен, че в декларацията за обичайно пребиваване е бил посочен адрес в ***, на който живее повече от 185 дни през последните 12 месеца, която информация се потвърждавала от извършените служебни справки и снетите писмен обяснения. Разяснено е, че с това не е изпълнено изискването на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, при което жалбоподателя е поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“, в седемдневен срок от получаване на съобщението, като може да направи искания и възражения.   

Съобщението не е надлежно връчено като видно от докладна записка с рег. № 1300р-7278/23.11.2022г./л. 19/, адресът на жалбоподателя в ***, *** е посетен на 23.11.2022 г., в присъствието на кмета М. М. С.. В жилището, представляващо къща, не били открити живущи лица, вкл. и Р.Т.Ю.. Предвид това е осъществено залепване на екземпляр от съобщението на входната врата на жилището. Извършена е беседа със съсед – А. Р. И., с ЕГН **********, който заявил, че познава Р.Т.Ю., тъй като къщите са им в съседство. Посочил, че жалбоподателя живее в *** и РБългария, като повечето време бил в ***, а в България пребивавал 4-5 пъти годишно. Когато отсъствал никой не обитавал къщата. Към докладната записка са приложени и снимки на имота/л. 16 – л. 17/.

От обяснение на А. Р. И., с **********/л. 20/ се установява, че същият е *** на Р.Т.Ю., който живее и в *** и в РБългария. Повечето време жалбоподателят пребивавал в ***, а в България идвал 4-5 пъти в годината. По време на отсъствието му в къщата не живеел никой.    

На 06.12.2022 г. с Предложение с рег. № 1300р-7599/л. 21/, изготвено от началник група в сектор „Пътна полиция“ до началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали, на последния е предложено да не бъде издавано СУМПС на Р.Т.Ю. ***. Изложени са хронологично данни за постъпилото заявление от жалбоподателя и представената декларация за обичайно пребиваване, в която е посочен адрес в ***. Отразено е, че е била извършена справка в АИС „Граничен контрол“ от която се констатирало, че за периода 01.02.2021 г. – 17.02.2022 г. по отношение на Р.Т. са регистрирани общо 5 бр. влизания на територията на Република България като общото време на пребиваване е 8 дни. Посочено е, че при извършената справка чрез (RegiX) не са констатирани сключени трудови договори на Р.Ю. към датата на депозиране на заявлението или в предходен период.

С Решение № 1300р-7709/09.12.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали/л. 12 – л. 14/, е отказано да бъде подменено свидетелството за управление на МПС на Р.Т.Ю., с ЕГН **********,***, притежаващ лична карта № ***, валидна до 09.10.2030 г. Посочено е, че в изпълнение на  Решение № 316/19.10.2022 г. на Административен съд - Кърджали, заявление № ***/2022 за подновяване на свидетелство за управление на МПС, подадена от Р.Т.Ю., ЕГН **********,***, е било разгледано повторно на 14.11.2022 г., като е била извършена преценка на всички релевантни факти и обстоятелства по административната преписка, съобразно мотивите на съда.

Административният орган е приел за установено, следното: Заявление за подновяване на СУМПС с № ***/2022 г. е подадено на 17.02.2022 г. лично от Р.Т.Ю.; Заявлението е подадено в съответствие с разпоредбата на чл.15, ал.2, във връзка с чл.13, ал.1, т.1,3 и 6 от Наредба 1-157/01.10.2002 г., като към него са приложени следните документи -          заявление по образец рег.№ ***/2022 г.; - карта за оценка на физическата годност на водач №**/***г. издадена от медицински център „***“ ***; -декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз; Р.Т.Ю. е правоспособен водач категории М, В, С и Ктк и към момента на подаване на заявление № ***/2022 притежава СУМПС № ***, издадено от МВР- Кърджали, с изтекъл срок на валидност - до 27.09.2020 г. и контролен талон № ***, удостоверяващ наличието на 39 контролни точки; В декларацията си за обичайно пребиваване съгласно Приложение 1 от Наредба I- 157/01.10.2002 г. Р.Т.Ю. собственоръчно е посочил, че обичайното му пребиваване е на територията на *** на адрес : ***, ***, *** и че не притежава СУМПС издадено от друга държава-членка на ЕС.

Изложени са мотиви относно приложимостта на разпоредбите на чл. 7 и чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО, нормата на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, както и разпоредбите на чл.13 и чл. 15 от Наредба № І -157 от 01.10.2002 г. на МВР. От фактическа страна са посочени осъществените проверки на жилището на Р.Т. *** и извършените справки в АИС по отношение на Р.Т. и съпругата му М. Ю., при което жалбоподателят не е бил установен на адреса, като по данни от негов *** пребивава в България за по 4-5 пъти годишно, както и че за периода 01.01.2022 г. – 23.11.2022 г. жалбоподателят е пребивавал в България общо 24 дни, а съпругата му 4 дни.

В заключения е прието, че в случая не са изпълнени разпоредбите на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и чл.7, § 1, б.“д“ и т. б.“б“ от Директива 2006/126/ЕО, на което основание е постановен процесният отказ за подмяна на СУМПС на Р.Т.Ю.

При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 149, ал. 1 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима, подадена от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване. В тази връзка, процесното решение е връчено на 13.12.2022 г., а депозираната против него жалба./вх. № 130000-12602 от 30.12.2022 г. на ОДМВР - Кърджали/, е подадена чрез куриерска фирма на 29.12.2022 г./първият работен ден, тъй като 27 и 28.12 са били почивни дни/ – л. 60.

При извършване на преценката за законосъобразност на обжалваното решение по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното:

Оспореният акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ изискуемите фактически и правни основания за издаването му, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Във връзка с горното, процесното решение е издадено от началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, в кръга на нормативно установените с чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи функции, съгласно която свидетелство за управление на МПС се издава от звената „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) според постоянния адрес на лицето. Предвид обстоятелството, че постоянният адрес на Р.Т.Ю. ***, то местно компетентен да се произнесе по заявлението за подновяване на СУМП е именно началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали.

Настоящият съдебен състав не възприема доводите на жалбоподателя, че оспореното решение е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, поради противоречие с влязло в сила решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.

По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.

В конкретния случай доводите за нищожност са аргументирани с влязло в сила Решение № 316/19.10.2022 г. по а.д. № 251/2022 г. на Административен съд – Кърджали, с което е отменено Решение с рeг. № 130000-2604/14.03.2022 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне  по заявление с № ***/вх. № 802/ от 17.02.2022 г. на сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, подадено от Р.Т.Ю.. От мотивите на цитираното решение се установява, че съставът на Административен съд – Кърджали е приел незаконосъобразност на оспореният пред него акт поради нарушение изискването на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Този извод е обосновал с нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, приемайки, че атакуваното решение е издадено без да са спазени законово регламентираните и императивни изисквания досежно съдържанието му. Посочил е, че оспореният административен акт е изключително оскъдно мотивиран откъм фактически основания за издаването му. Посочил е, че при липсата на фактически основания, т.е при липсата и на елементарна обосновка за това, кои или какви са приетите за установени факти при извършената от административния орган проверка, то обжалваното решение е издадено в съществено нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която норма императивно изисква издаденият в писмена форма административен акт да съдържа фактическите и правни основания за издаването му.

На следващо място в съдебния акт са изложени доводи, че в хода на административното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са спазени нормите и на чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, а тези нарушения от своя страна са довели и до нарушение на материалния закон.

По отношение на преценката за материалната законосъобразност на решението, т.е. относно съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът е посочил, че такава преценка, предвид липсата на изложени фактически и правни основания, трудно може да се направи, но независимо от това е изложил мотиви относно релевантната нормативна уредба и наличните в преписката доказателства. Посочил е, че се налагал изводът, че не е съществувала законова пречка да бъде подменено свидетелство за управление на МПС на жалбоподателя, поради изтичане срока на валидност на притежаваното от него такова.

След влизането в сила на съдебното решение и изпращането на преписката на административния орган за ново произнасяне, началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали е издал оспореното в настоящето производство решение, при което е изложил конкретни мотиви в какво се състои неспазването на изискванията на разпоредбите на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и чл.7, § 1, б.“д“ и т. б.“б“ от Директива 2006/126/ЕО, на което основание е постановен процесният отказ за подмяна на СУМПС на Р.Т.Ю.. Въведени са конкретни доводи, че в конкретния случай заявителят/жалбоподателят в настоящето производство/ не е установил обичайното си пребиваване в Република България и е обсъдена приложимостта на разпоредбите на чл. 7 и чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО, нормата на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, както и разпоредбите на чл.13 и чл. 15 от Наредба № І -157 от 01.10.2002 г. на МВР. От фактическа страна са посочени осъществените проверки на жилището на Р.Т. *** и извършените справки в АИС по отношение на Р.Т. и съпругата му М. Ю., при което жалбоподателят не е бил установен на адреса, като по данни от негов съсед пребивава в България за по 4-5 пъти годишно, както и че за периода 01.01.2022 г. – 23.11.2022 г. жалбоподателят е пребивавал в България общо 24 дни, а съпругата му 4 дни.

Всичко това взето в съвкупност с обстоятелството, че след връщане на преписката, административният орган е извършил проверка по постоянния адрес на жалбоподателя, както и е събрал сведения от съседи на Р.Ю. и справки за задгранични пътувания, с цел установяване на обичайното местопребиваване на Т. на територията на РБългария, излагайки конкретни фактически и правни основания, на които се основава процесният отказ, обосновава извода, че в случая не е налице противоречие на оспорения акт с горепосоченото решение на Административен съд – Кърджали и ВАС. С други думи, дадените от съда указания за задължителното тълкуване и прилагане на закона, са спазени. В тази връзка административната преписка е била върната на органа за ново произнасяне, след изпълнение на задълженията по чл. 35 и чл. 36 от АПК, респ. за изясняване на всички факти и обстоятелства, явяващи се от значение по случая и излагането на конкретни фактически и правни основание в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Видно от горепосоченото съдебно решение, съставът на Административен съд – Кърджали не е изложил мотиви относно това, дали по отношение на Р.Т.Ю. е било налице изискването за наличието на обичайно пребиваване в Република България. Съдът е приел единствено, че жалбоподателят редовно се е завръщал в Република България и е пребивавал в страната за различни периоди от време и то на настоящия си адрес, на който е регистриран от 06.08.2000 г. - в ***, но не е изложил конкретни мотиви относно наличието на „обичайно пребиваване“ в Република България, нито мотиви, че административният орган незаконосъобразно е бил възприел обратното, още повече че в отмененото решение на началник сектор „Пътна полиция“ – Кърджали, изобщо не е било посочено такова фактическо и правно основание, респ. не са били въведени мотиви за липсата на обичайно местопребиваване и постановен отказ в тази насока.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая не е налице хипотезата чл. 177, ал. 2 от АПК. Отново следва да се отбележи, че в релевантното Решение № 316/19.10.2022 г. по а.д. № 251/2022 г. на Административен съд – Кърджали не са изложени мотиви, че в хода на административното производство жалбоподателя е установил обичайното си местопребиваване на територията на РБългария и това обстоятелство не е било правилно преценено от органа. В отмененото от съда  Решение с рeг. № 130000-2604/14.03.2022 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали не съдържат правни и фактически основания, аргументирани с липса на констатирано от органа обичайно местопребиваване на Р.Т. в РБългария, въз основа на което да е бил постановен отмененият отказ и постановеното прекратяване на производството по заявлението.

С оглед горното, в настоящето производство, по отношение на процесното Решение № 1300р-7709/09.12.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали, следва да бъде извършена преценка за законосъобразност относно наличието на основанията по чл. 146 от АПК.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е издадено при спазване на установената от закона писмена форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, т.е. по отношение на същото не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

В конкретния случай не са налице допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Налице са предприети действия от страна на административния орган за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, явяващи се от значение за законосъобразното произнасянето по депозираното от жалбоподателя заявление. Предоставена е възможност на заявителя да изрази становище по събраните в хода на производството доказателства, чрез залепване на съобщение на входната врата на жилището, след като лицето не е било открито на адреса, за да му бъде връчено съобщението и видно от докладна записка/л. 23 от делото/ е напуснал пределите на РБългария на 02.10.2022 г. Процесното решение е връчено на  пълномощник на адресата.     

По силата на чл.159, ал.1, т.1 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, като в изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

В настоящия случай е несъмнено, че жалбоподателят е поискал подмяна на притежаваното от него СУМПС № ***, за категории В, С, Ткт и М, издадено в РБългария на 27.09.2020 г., поради изтичането на срока му, т.е. в хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 1  от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, а именно – поради изтичане на срока на валидност.

Съгласно посоченото в оспореното решение правно основание – чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.

Цитираната норма въвежда изискването за лицето, което иска да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство/ в настоящия случай подменено притежаваното СУМПС с изтекъл срок на валидност/, да е установило обичайното си пребиваване в страната по смисъла на § 6, т. 46 от ЗДвП. Посочените разпоредби транспонират член 7, параграф 2, буква д) и член 12 от Директива 2006/126.

Предвид горното, спорно е по делото доколко събраните в хода на административното производство доказателства установяват обичайно местопребиваване на Р.Т.Ю. по смисъла на релевантната нормативна уредба.

Във връзка с изложеното, нормата на чл. 7, параграф 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г., предвижда, че подновяването на свидетелства за управление на превозно средство, когато техния срок изтече, подлежи на: а) продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, постановени в приложение III за свидетелства за управление на превозно средство от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E; и б) обичайно пребиваване на територията на държавата-членка, издаваща свидетелството или доказателства, че кандидатите са учили там за срок най-малко шест месеца.

По смисъла на чл. 12 от на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г., „обичайно пребиваване" означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. Независимо от това, за обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави-членки, се счита мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава-членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайно пребиваване.

Аналогичен е и текста на § 6, т. 46 от ЗДвП, съгласно който “Обичайно пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., въвежда изискването  за лицето, което иска да му бъде издадено СУМПС, да представи декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз.

В конкретния случай, Р.Т.Ю. е попълнил и представил декларация/Приложение 1- л. 26 от делото/, в която е посочил, че адресът, на който живее последни 6 месеца (185 дни) е: ***, ***, *** и че не притежава СУМПС издадено от друга държава-членка на ЕС. С други думи, налице е изискването обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз.

Предвид това, то следва да бъде изследвано обстоятелството, дали лицето установява обичайно местопребиваване в Република България. Установяването на обичайното пребиваване се осъществява въз основа на декларация на лицето, за която то носи своята отговорност, като право на органа пред когото е депозирано заявлението за издаване/подновяване на СУМПС, е да извърши проверка на декларираните обстоятелства.

В настоящия случай, Р.Т.Ю. е посочил, че през последните 6 месеца е живял в ***, което декларирано обстоятелство очевидно е в разрез с дефинициите за „обичайно пребиваване“ по смисъла на горепосочените норми на Директива 206/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. и § 6, т. 46 от ЗДвП. С оглед това и предвид задължителните указания, дадени в  Решение № 316/19.10.2022 г. по а.д. № 251/2022 г. на Административен съд – Кърджали, а именно да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, то административният орган е извършил проверка по адреса на местоживеене *** на жалбоподателя – ***, ***. Извършеното посещение на адреса на жалбоподателя в ***, *** на 23.11.2022 г., в присъствието на кмета М. М. С.. В жилището, представляващо къща, не били открити живущи лица, вкл. и Р.Т.Ю.. Предвид това е било осъществено залепване на екземпляр от съобщението на входната врата на жилището и е извършена беседа със *** – А. Р. И., с ЕГН **********. Последният заявил, че познава Р.Т.Ю., тъй като ***. Посочил, че жалбоподателя живее в *** и РБългария, като повечето време бил в ***, а в България пребивавал 4-5 пъти годишно. Когато отсъствал никой не обитавал къщата.

Във връзка с установяване на обичайното пребиваване в България, Р.Т. е представил и писмени обяснения от 14.11.2022 г./ с рег. № 130000-11877/15.11.2022 г. - л. 27 от делото/, в което е материализирано изявление на лицето във връзка с преписка за издаване на свидетелство за управление на МПС, а именно: уточнение, че в декларацията за обичайно пребиваване е посочил, че повечето време живее в ***, защото през по-голямата част от времето живеел в *** на посочения адрес със семейството си – съпругата и децата му. Заявена е липсата на регистрирана фирма в РБългария и липсата на трудов договор в страната.

При така наличните данни от страна на органа е извършена и проверка за регистрираните пътувания на жалбоподателя и съпругата му извън пределите на РБългария, като видно от съдържанието на Предложение с рег. № 1300р-7599/л. 21/, изготвено от началник група в сектор „Пътна полиция“ до началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали, от извършената справка в АИС „Граничен контрол“ се констатирало, че за периода 01.02.2021 г. – 17.02.2022 г. по отношение на Р.Т. са регистрирани общо 5 бр. влизания на територията на Република България като общото време на пребиваване е 8 дни. Посочено е, че при извършената справка чрез (RegiX) не са констатирани сключени трудови договори на Р.Ю. към датата на депозиране на заявлението или в предходен период. Посочените справки не се съдържат в административната преписка, но с оглед обстоятелството, че данните за същите се съдържат в официален документ/посоченото предложение/, както и с предвид съдържанието на горепосочените декларация и обяснения от жалбоподателя, съдът възприема за достоверна информацията за пребиванията на Р.Т. в РБългария за посочения период.     

 Предвид горното, настоящият състав намира, че конкретния случай са налице събрани са достатъчно доказателства, от които е видно, че Р.Т.Ю. не е пребивавал достатъчно дълго в страната през релевантния период, за да се приеме, че има обичайно пребиваване на територията на Република България през последните 12 месеца преди подаването на заявлението за подновяване на СУМПС – от 17.02.2021 г. до 17.02.2022 г. Следва да се отбележи, че в настоящия случай няма и никакви доказателства, които да обосновават обичайно местопребиваване на жалбоподателя в РБългария, основано на лични връзки в страната. Очевидно е, че Т. не осъществява трудова или търговска дейност на територията на България, както и че семейството му не живее в страната, а местопребиваването им е в ***. Липсват и данни за дейност свързана със следване в университет или друго учебно заведение. Всичко това, взето в съвкупност с липсата на доказателства за редовно връщане в РБългария, обосновава единствения извод, че Р.Т.Ю. няма обичайно пребиваване в Република България, поради което по отношение на него, към датата на депозиране на заявлението за подновяване на СУМП не са били налице условията на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, член 7, параграф 1, б. „д“ и чл. 7, параграф 3 от Директива 2006/126/ЕО, поради което като е постановил отказ да подмени СУМПС на жалбоподателя, началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали е издал законосъобразен акт, в съответствие с релевантните материалноправни разпоредби и целта на закона.

Отново следва да се отбележи, че всички данни по делото сочат, че посещенията на Р.Т.Ю. в Република България са епизодични и за по няколко дни, поради което същият няма обичайно пребиваване в страната по смисъла на относимата нормативна уредба.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното Решение № 1300р-7709/09.12.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали, с което е отказано да бъде подменено свидетелството за управление на МПС на Р.Т.Ю., с ЕГН **********,***, притежаващ лична карта № ***, валидна до 09.10.2030 г. се явява законосъобразно, респ. постановено при спазване на административнопроизводствените правила, в определената от закона форма, от материално и териториално компетентен орган, в съответствие с приложимите материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което депозираната против нея жалба се явява неоснователна.

При този изход на делото, предвид надлежно въведеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3  от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва  жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р.Т.Ю. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, срещу  Решение № 1300р-7709/09.12.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали, с което е отказано да бъде подменено свидетелството за управление на МПС на Р.Т.Ю., с ЕГН **********,***, притежаващ лична карта № ***, валидна до 09.10.2030 г.

ОСЪЖДА Р.Т.Ю. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на МВР ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: