Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                                     гр. София, 24.01.2020г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                    Председател: Анна Ненова

                                                                                         

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.т.д. № 148 по описа за 2020г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.

        Образувано е по жалба вх. № 20200117145355 на „А.“ АД,  с ЕИК *******, срещу отказ рег. № 20191129140622/07.01.2020г., постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20191129140622, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписване на обстоятелствата по заявлението, с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП.  

            Заявлението е било отхвърлено, тъй като в него и в декларацията на заявителя по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП не са били посочени данни, попълвани в поле № 550 „Действителни собственици – физически лица“, в което се посочват индивидуализиращите данни за физическите лица – действителни собственици. Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на съвета от 20.05.2015г.  и ЗМИП целят да  се установят физическите лица, които пряко или непряко притежават и контролират дружеството, за да се осигури адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.  В случая като действителен собственик на заявителя е било посочено дружеството „С.“ АД.

            Жалбоподателят възразява, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, вр. § 2, ал. 1, т. 1  и ал. 5 от ДР на ЗМИП. „С.“ АД е публично дружество. Разкриването на дялово участие в българските публични дружество се извършва по реда на глава 11, раздел І от ЗППЦК пред Комисията за финансов надзор и Регулирания пазар и обществеността. Жалбоподателят прилага становище на КФН, както и се позовава на указания на Държавна агенция за национална сигурност в този смисъл.  Позовава се и на решения на състави на  съдилища в страната, включително Софийски градски съд и Апелативен съд – гр. София, както и на вече извършени вписвания по сходни случаи, включително на други дъщерни дружества. 

Жалбоподателят иска да бъде отменен оспорения отказ и да бъдат дадени указания да се извърши исканото вписване.    

            По жалбата съдът намира следното:

            Жалба е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от обжалването, с нужните приложения.

            По същество жалбата е основателна.

            В обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на вписвания, заличавания и обявявания, се включва, освен другото, проверката дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазването на предвидените за това форма и ред (чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ).

            След въведените със ЗМИП изисквания (чл. 59, ал. 1,  чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от  ЗМИП) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, за такива вписвания  при Агенция по вписванията е  било предвидено подаването на заявление образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. да водене, съхраняване и достъпа до търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел). Образецът на заявление включва, освен другото, част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, включително поле 537 – юридическо лице или друго правно образувание чрез което пряко се упражнява контрол,  поле 537а представители и поле 550 – действителни собственици. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици по ЗМИП се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание, определени с правилника за прилагане на закона.

При предвиденото в специалния ЗМИП съответно приложение на ЗТРРЮЛНЦ и изричното посочване, че вписването на обстоятелствата с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП е въз основа на декларация,  в обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на такива вписвания не се включва проверка за съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона.

В случая от заявителя е било подадено заявление Б7 във формата на  образеца и попълнени данните съответни на приложената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, но като действителен собственик е посочено дружеството „С.“ АД, което е и юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол, по съображения, че „С.“ АД е публично дружество и акциите му се търгуват на регулирания пазар, поради което за същото е налице изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП.  Това е било определено от длъжностното лице по регистрацията като обстоятелство по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, обосноваващо отказ за вписване.

По разбиране на настоящия съдебен състав  не е имало основание за отказ по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Подаденото заявление е отговаряло на предвидените за това форма и ред относно заявените за вписване обстоятелства. Липсата на заявени и допълнителни обстоятелства по вписването (заявяване за вписване на физическо лице по поле 550), дори да е налице, е било по преценка на заявителя,  в чиято тежест е  и заявяването, при предвидената отговорност по чл. 40, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата,  за незаявяване за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП се налагат санкциите по ЗМИП. Както вече се посочи, длъжностното лице по регистрация не проверява  съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона, включително  приложимо ли е в случая разрешението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП относно „С.“ АД.

С оглед на изложеното приложимостта на   тази разпоредба не се разглежда и от настоящия съдебен състав,  както и спазени ли са били  законоустановените принципи при вписванията (за равно третиране) с извършения отказ, след като идентични вписвания вече са били извършвани.   

При изложеното  оспорваният отказ следва да бъде отменен, с указания да бъде извършено исканото вписване.

Воден от горното съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

 

            ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20200117145355 на „А.“ АД,  с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***,   отказ рег. № 20191129140622/07.01.2020г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20191129140622.

 УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване.

Решението е окончателно (чл. 537, ал. 1 от ГПК).

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията. 

                                                                                 

 

 

                                                                                Съдия: