Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря
Михаела М., като разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр.д. № 13387 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
161040 от 27.07.2020 г., постановено, по гр.д. № 65548/2018 г. по описа на CPC,
60 състав, Поделение за пътнически превози - София при „БДЖ - Пътнически
превози“ ЕООД, е осъдено да заплати на В.Т.К., на основание чл. 200, ал. 1 КТ,
сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди
от трудова злополука, претърпяна на 20.07.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на инцидента до окончателното изплащане на дължимата сума. Със същото
решение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Поделение за пътнически превози —
София при „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД е осъдено да заплати на В.Т.К.
направените в исковото производство разноски в размер на 400 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК - по сметка на
Софийски районен съд 410 лева за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Срещу решението
е подадена въззивна жалба от ответника Поделение за пътнически превози - София
при „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД с доводи за неговата неправилност поради
противоречие с материалния закон. Не оспорва ищцовата претенция по основание,
но счита, че претендираният и уважен от СРС размер на обезщетението от 4000 лв.
е силно завишен. Поддържа, че в мотивите си първоинстанционният съд, макар и
подробно е коментирал заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, е игнорирал и не е отчел краткия възстановителен
период от 15 дни, за който ищцата е оздравяла, като липсвали данни за други
инциденти, претърпени от ищцата, извън процесния. При приемането на СМЕ в
открито съдебно заседание, вещото лице посочило, че симптомите, описани в
задача № 2 от заключението, не били специфични за конкретния вид нараняване
можели да нямат връзка с него. Липсвали ангажирани писмени доказателства,
включително медицински прегледи, направления, талони, документи от извършен
преглед и наложително допълнително усложнено лечение, обуславящи извод за
усложнения след настъпването на трудовата злополука. От друга страна, представените
доказателства към исковата молба сочели, че ищцата е ползвала отпуск по болест
поради временна нетрудоспособност за 14 дни, след което се е върнала отново на
работа. В този смисъл, според въззивника, присъдената от първоинстанционния съд
сума в размер на 4000 лева не отговаряла обективно на претърпените болки и
страдания от ищцата и несъответствала на критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения се иска решението да бъде
отменено, като претендираното обезщетение бъде присъдено в по-нисък размер.
Въззиваемата
ищца В.Т.К. оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Счита, че в изложените от СРС
мотиви са отчетени всички обстоятелства, които са от значение за определяне на
справедливото обезщетение и присъденият размер от 4000 лв. напълно съответствал
на критерия за справедливост, визиран в нормата на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:
За да възникне
имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на
пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди,
трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/ доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова
злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и
3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди. В
конкретния случай безпротиворечив между страните в процеса е фактът на
настъпване на злополуката, както и нейният трудов характер и поначало
посочените по-горе предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя са
налице. Спорът между ищцата и ответника, въведен с въззивната жалба и само по
отношение на който въззивният съд следва да се произнесе (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото
обезщетение за причинените на въззивницата неимуществени вреди при настъпване
на процесната трудова злополука, определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.
От
кредитираното от съда като компетентно и обективно дадено заключение на вещото
лице по приетата съдебномедицинска експертиза в първоинстанционното
производство, се установява, че при процесния инцидент, при който ищцата е
нападната от непознат мъж на 20.07.2018 г., в 04:20 ч., и са ѝ нанесени
удари в областта на лицето, носа и горната част на тялото и шията, е получила
следните травми: кръвонасядане по долния клепач на лявото око; лек оток по
горната устна на устата в дясно с кръвонасядане по лигавичната повърхност;
кръвонасядане по полулигавицата на долната устна на устата в дясно; охлузване и
кръвонасядане по дясна предмишница в горна трета; кръвонасядане с лек оток по
дясна предмишница в долна трета; кръвонасядане по дясна предмишница в долна
трета. Експертизата допуска болките, които е изпитвала ищцата, затрудненото
движение на главата и отокът на дясната предмишница, да бъдат последица от
получените при процесния инцидент увреждания. Според заключението, при нормално
протичане на лечебния процес продължителността му е около 15 дни, а липсата на
усложнения дава добра прогноза за възстановяване от увреждането. В дадени пред първата
инстанция разяснения вещото лице уточнява, че по делото нямало данни за други
инциденти, претърпени от ищцата, извън процесния, а оплакванията на ищцата,
описани в отговора на задача № 2 от заключението, не били специфични за
конкретния вид нараняване и можело да бъдат получени и например при падане, но
било възможно да бъдат получени и в резултат на процесния инцидент.
Според
показанията на свидетеля П.К., колежка на ищцата, дълго време след инцидента
пострадалата приемала болкоуспокояващи. Сочи, че след ползвания във връзка с
получените увреждания болничен, ищцата е излязла в платен отпуск, като след
завръщането ѝ на работа е поискала да работи само дневни смени. След
инцидента устата ѝ била подута и не можела да говори, оплаквала се, че я
боли ръката и гърбът, за което е взимала болкоуспояващи медикаменти. Споделила
ѝ, че е ходила на психолог, като според свидетелката ищцата е изпитвала
притеснения и страх от случилото се около два месеца. Твърди, че по думи на
ищцата, последната страдала от проблеми със съня, внезапно се събуждала през
нощта, като нейна приятелка остава да спи при нея, когато мъжът ѝ отсъствал.
Свидетелката Л.И.,
приятелка на ищцата, сочи, че пострадалата имала затруднения в говора след
инцидента и я помолила да отиде при нея, защото се страхувала да остане сама по
тъмно. Налагало се да взима медикаменти поради смущения в съня, като е била
нервна и напрегната през първите седмици. Свидетелката твърди, че след
злополуката е оставала да спи при ищцата до 7-8 август 2018 г., като две
седмици по-късно ищцата ѝ споделила, че вече не се притеснявала да спи
сама.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Според ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В
тази връзка следва да се отчита, че характерът и степента на получените от
ищцата травматични увреждания са леки, изразяващи се основно в натъртвания и
охлузвания, а поначало възстановителният период е кратък (около 15 дни). Предвид
дадените от вещото лице обяснения и липсата на други заболявания у ищцата,
съдът приема, че описаните в исковата молба болки в главата и тялото е възможно
да се наблюдават и след посочения възстановителен период от две седмици. От
друга страна, липсват медицински данни тези болки да са продължили значителен
период от време, като свидетелската К. сочи, че това състояние е продължило
около два месеца. Заявеното от свидетелката, че ищцата ѝ споделила, че е
посещавала психолог и ортопед по повод травмите от инцидента, съдът не
кредитира, тъй като подобни факти не са заявени в исковата молба, а и не се установяват
в хода на процеса. Същевременно показанията на свидетелите сочат, че след
първите няколко седмици е настъпило подобрение в здравословното състояние на ищцата,
включително свидетелят Иванова заявява, че около месец след инцидента ищцата
вече е преодоляла страха си да остава нощем сама. Следва да се отчита, че оздравителният
процес е протекъл без усложнения и към момента няма данни трудовата злополука
да се е отразила трайно върху психическото и физическо състояние на
пострадалата. Макар и обстоятелствата, при които е настъпил инцидента - нападение
от мъж през нощта, който ѝ е нанесъл леки по характер травматични
увреждания по лицето, да способстват за по-висока степен на изживян стрес и емоционален
дискомфорт, няма данни ищцата след първоначалния възстановителен период от
около месец, в който е била нервна и стресира, и е поискала да не работи нощни
смени, да е претърпяла сериозни социални ограничения, а още по-малко те да имат
трайно отражение върху психиката и живота ѝ. Съобразявайки тези
обстоятелства, възрастта на ищцата (46 години), както и икономическата
обстановка в страната, съдът намира, че сумата от 2500 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от
ПТП. Обезщетението в този размер съответства, както на установения във
визираната норма принцип за справедливост, така и възмездява неблагоприятните
последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
Поради несъвпадение
на крайните изводи на СГС с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да
се отмени в частта, с която искът по чл. 200, ал. 1 КТ е уважен за разликата
над сумата от 2500 лв. до 4000 лв.. В останалата обжалвана част - за присъдените
2500 лв., решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно.
Решението на
СРС следва да бъде отменено и в частта с възложените в тежест на ответника
разноски, както следва: за разликата над 250 лв. до 400 лв. – заплатено от
ищцата адвокатско възнаграждение и за разликата над 256,25 лв. до 410 лв. –
дължими, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СРС държавна такса и
депозит за вещо лице.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, в полза на ответника следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 37,50 лв.
за всяко едно от двете производства пред СРС и СГС, както и 30 лв. – държавна
такса за подадената въззивна жалба.
На основание
чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК въззивникът дължи заплащане на сторените от
въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция от 312,50 лв.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 161040 от 27.07.2020 г., постановено, по
гр.д. № 65548/2018 г. по описа на CPC, 60 състав, в частта, с която
Поделение за пътнически превози - София при „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, е
осъдено да заплати на В.Т.К., на основание чл. 200, ал. 1 КТ, обезщетение за
причинените неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 20.07.2018
г. – за разликата над 2500 лв. до 4000 лв., ведно със законната лихва върху
тази разлика, считано от датата на инцидента до окончателното плащане, както и в частта, в която ответното дружество е осъдено да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В.Т.К. направените в исковото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение – за разликата над
250 лв. до 400 лв. и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК е осъдено да заплати по
сметка на Софийски районен съд държавна такса и възнаграждение на вещо лице - за разликата над 256,25 лв. до
410 лв., и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Т.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Перник, кв. „********, срещу Поделение за пътнически превози - София
при „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, Булстат ********със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Сердика“, бул. „********, иск с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 20.07.2018 г. – за
разликата над 2500 лв. до претендираните 4000 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 161040 от 27.07.2020 г., постановено, по
гр.д. № 65548/2018 г. по описа на CPC, 60 състав, в останалата му обжалвана
част.
ОСЪЖДА В.Т.К., ЕГН **********, да заплати на Поделение за
пътнически превози - София при „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, Булстат ********съдебни
разноски, както следва: 37,50 лв. юрисконсултско възнаграждение
за делото пред СРС, както и 67,50
лв. – разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА Поделение за пътнически превози - София при „БДЖ -
Пътнически превози“ ЕООД, Булстат ********да заплати на В.Т.К., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, сторените от въззиваемата страна
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция от 312,50 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.