Р Е Ш
Е Н И Е № 712
Гр.Пловдив, 13.07.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в
закрито заседание на тринадесети юли,
през две
хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от
председателя ч.гр.д.№1129 по описа
на ПОС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по жалба с вх.№16299/18.06.2020г депозирана от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр.Пловдив, чрез процесуалния
представител юрисконсулт П.П. против Постановление за прекратяване на
изпълнителното производство по дело
№20138180400355 по описа на ЧСИ Кремена Петрова с рег.№818 с район на действие
ПОС на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Жалбоподателят излага оплаквания за
неоснователност на отказа, по съображения подробно изложени в жалбата, иска
неговата отмяна. Претендират се разноски, съгласно представения списък с
направени такива.
Ответникът
по жалбата – длъжник в изпълнителното
производство Т.С.Д. с ЕГН-********** не взима становище по
жалбата.
По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени
мотиви от ЧСИ Кремена Петрова, в които е
изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество
относно нейната основателност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото
доказателства намира за
установено следното:
Съдът е
сезиран с жалба
от лице, имащо качеството на взискател в изпълнителното производство
против действия на съдебния изпълнител - Постановление за прекратяване
на изпълнителното производство по дело №20138180400355 по описа на ЧСИ Кремена
Петрова с рег.№818 с район на действие ПОС на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК т.е налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се
явява процесуално допустима.
По отношение на нейната основателност:
Видно от данните по делото, изпълнително производство
е образувано на 26.06.2013г. по молба
на взискателя „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД гр.Пловдив, въз основа на
изпълнителен лист издаден на 10.05.2013г. от ПРС в негова полза срещу длъжника Т.С.Д..
С обжалваното Постановление съдебният изпълнител е
констатирал, че е в периода 16.05.2014г. до 16.05.2016г. е налице двугодишен срок, през който взискателят не е поискал предприемането на изпълнителни
действия, поради което е прекратил производството по делото.
За да се произнесе по основателността на жалбата,
съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на чл. 433 ГПК, производството се прекратява
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Постановлението на съдебния
изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има
декларативно, а не конститутивно действие.
Идеята на законодателя с разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства,
взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от
събирането на вземането. Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР
2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретният случай, с образуване на изпълнителното производство с
молба от 26.06.2013г., взискателят е
възложил по реда на чл.18 ал.1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприеме всички необходими в ГПК
способи за събиране на вземането му.
Видно от данните по делото: на 23.04.2014г. е наложен
запор върху вземанията по банковите
сметки открити на длъжника, на същата
дата са наложени и възбрани на три имота на длъжника; на 11.07.2014г. е
издадено удостоверение, а на
29.07.2014г. взискателят се е присъединил към изп.д.№383/14г. по описа на ЧСИ Обретенова досежно вземанията по изп.д.№355/2013г. по описа на ЧСИ Кремена
Петрова,; на 17.09.2015г. е издадено
удостоверение, а на 29.09.2015г. взискателят се е присъединил към изп.д.№280/15г. по описа на ЧСИ
Ангелаков досежно вземанията по
изп.д.№355/2013г. по описа ан ЧСИ Кремена Петрова; на 07.01.2016г. е насрочен опис на възбранените имоти; на 26.06.2017г.,
взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, който запор е наложен на
02.10.2017г., налице са и последващи действия през октомври 2018 и през януари,
и август 2019г.
Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата
на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през
който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски
обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на
процеса. В конкретният случай не би могъл да се направи такъв извод. Взискател през целият период от юни 2013г.г. до януари 2020г.г., периодично е искал извършването на конкретни изпълнителни
действия за събиране на вземането му, с оглед на
което не би могло да
се приеме, че е налице пасивно поведение от страна на взискателя,
което би могло да се квалифицира като незаинтересованост от негова страна за събирането на вземането.
При тези данни, съдът приема, че не е налице двугодишен период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия.
Гореизложеното обосновава
извода, че изпълнителното производство не се е прекратило „екс леге“, тъй като предвиденият преклузивен
двугодишният срок не е изтекъл. В този смисъл жалбата се явява
основателна, а постановлението за прекратяване на изпълнителното производство
се явява незаконосъобразно и като такава следва да бъде отменено
С оглед изхода на спора на
жалбоподателят се дължат разноски, на само и единствено във връзка с настоящото
производството, които се свеждат до държавна такса по сметка на ПОС в размер на 25.00лв.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на изпълнителното производство по дело
№20138180400355 по описа на ЧСИ Кремена Петрова с рег.№818 с район на действие
ПОС на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК .
ОСЪЖДА Т.С.Д. с ЕГН-********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
гр.Пловдив,
ул.“Христо Г.Данов“ №37 направени в производството разноски в размер на
25.00лв/ двадесет и пет лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: