O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.****, 06.07.2020г.
Провадийски Районен Съд, втори състав, в закрито съдебно заседание, проведено на шести юли
през две хиляди и двадесета година:
Районен
Съдия: Елена Стоилова
като разгледа гр.д. № 1801 по описа за 2019 година на Провадийски районен съд, втори състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по постъпила молба с правно основание чл.248 от ГПК от
процесуалния представител на ответника, с искане за изменение на постановеното по делото Решение
№ 83/26.03.2020г. в частта за разноските.
Твърди се, че спорът, който е разгледал съдът представлява спорна съдебна
администрация, при който преценката се правела по целесъобразност и съгласно
установената трайна практика на ВКС разпоредбата на чл.78 ГПК не намирала
приложение в случая. Всяка от страните следвало да си понесе направените от нея
разноски затова се иска изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските като се постанови разноските сторени от ищцата да останат в нейна
тежест.
В даденият срок за отговор насрещната страна не изразява становище.
Подадената молба е с правно основание чл.248 ГПК за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
Съдът намира искането за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските за допустимо, доколкото е направено в преклузивния срок от
представител на страна в процеса, но неоснователно.
Разгледаното от съда производство с правно основание на заявеното искане е
по чл.127а, ал.2 СК и по същността си представлява спорна съдебна
администрация. В това производство съдът следи за защита на интересите на
детето и се произнася съобразно тях, а не по целесъобразност. Съдът не е
обвързан с конкретните параметри на искането направено от молителя в исковата
молба, а се произнася в зависимост от събраните доказателства по делото и
интереса на детето.
Съдът счита, че разпоредбата на чл.78 ГПК, уреждаща разноските следва да
намери приложение и в конкретното производство по спорна съдебна администрация,
доколкото въпросът с разноските в тези производства не е уреден със специална
разпоредба, от което следва че се прилага общата разпоредба на чл.78 ГПК, които
се намират и в общите правила на ГПК. В този смисъл е Определение №
252/25.09.2015г. на ч.гр.д.3895/2015, на 2-ро г.о. на ВКС.
Съдът е постановил решението си в частта за разноските доколкото между
страните има спор относно пътуванията на общото им дете в чужбина и ги е
възложил в тежест на ответника, тъй като е уважил молбата на молителката за
даване на разрешение детето да пътува в чужбина. Съдът намира, че в случая не
се налага редуциране на разноските, въпреки че има отхвърлителен диспозитив,
тъй като както беше отбелязано по-горе конкретното производство цели защита
интереса на детето и съдът не е обвързан с точните параметри на искането на
молителя.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата с правно основание чл.248 от ГПК, подадена от процесуалния представител на ответника
– И.Г.П. с искане за изменение на постановеното по делото Решение
№ 83/26.03.2020г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….