№. 260013 / 17.1.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- Монтана……………………….гражданска колегия в публично заседание на 15 декември………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година…....….……..……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Ел.Ефремова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 894 по описа за 2021г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 80280 по описа на РС - Монтана за 2013 година.
Ищците в производството О. Ф. Б. Е. твърдят, че по силата на договор за кредит от 14.11.2007 година Б. ДСК предоставила на ответника сума в размер на 3000.00 лева. Заетата сума следвало да бъде върната за срок от 72 месеца, заедно с договорената възнаградителна лихва. Поради невнасяне на погасителни вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и Банката предявила правата си в заповедно производство. На 19.03.2013 година по ч.гр.д.80280 по описа на РС – Монтана за 2013 година съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 878.58 лева главница, платима ведно със законната лихва, считано от 19.03.2013 година до окончателното й изплащане; 92.56 лева договорна лихва за периода от 07.07.2012 до 18.03.2013 година; 33.84 лева наказателна лихва за периода 07.07.2012 до 18.03.2013 година. На 27.06.2013 година Банката прехвърлила на ищеца пакет вземания, включително и процесното по силата на договор за цесия. На това основание ищецът предявил правата по издадения изпълнителен лист за събиране от ЧСИ. В хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предявява иск за установяване на вземането в посочените по – горе размери. Претендира заплащане на разноските, направени в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Р.Б.В. чрез назначения й особен представител взема становище за неоснователност на предявения установителен иск. Прави възражение за настъпила погасителна давност; за изначална липса на валидно сключен договор; за валидно прехвърляне на вземането на банката в патримониума на ищеца и за съобщаване на извършената цесия на длъжника.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и е изслушано заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. Последното не е оспорено от страните. От доказателствата се установи следното :
На 14.11.2007 година Б. ДСК предоставила на ответницата сума в размер на 3 000.00 лева под формата на кредит при условия, подробно описани в договора. Вноски по кредита са правени макар и не редовно до 17.07.2012 година. Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на адреса, посочен от ответницата в договора за заем. На 19.03.2013 година въз основа на извлечение от счетоводните книги, в полза на Банката е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените по – горе суми. На 27.06.2013 година Банката прехвърлила вземането си на ищеца. Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД е изпратено отново (но не получено) на посочения от ответницата адрес. На 09.10.2017 година ищецът е образувал изпълнително дело 865 по описа на ЧСИ М. Иванова за 2017 година. На 17.03.2020 година до ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
При така установените факти, съдът намира предявения иск за неоснователен – вземането е погасено по давност. В правната теория погасителната давност се разглежда като санкция срещу бездействащия кредитор. Ищецът е разполагал с издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и не е предприел реални действия за събиране на вземането си в един продължителен период от време – 4 години след издаване на изпълнителния лист и около 3 години след образуване на изпълнителното производство. Хода на изпълнителното производство е в пряка зависимост от инициативността на взискателя. В случая се установява, че първото действие от образуваното изпълнително производство – връчването на поканата за доброволно изпълнение по чл.428 ГПК, е предприето около 3 години след самото образуване на изпълнителното производство, т.е. в този период не са били налице активни действия от страна на взискателя за предприемане на принудително събиране на вземането. Съдебната практика е категорична по въпроса, че липсва бездействие от страна на кредитора при издаване на заповед за изпълнение в случаите по чл.410 ГПК, когато изпълнителен лист може да бъде издаден едва след влизане в сила на заповедта за изпълнение – време, в което заявителят няма правната възможност да предприеме каквито и да било действия за принудително събиране на вземането. В производството по чл.418 ГПК обаче, в полза на кредитора ведно със заповед за незабавно изпълнение се връчва и изпълнителен лист. Времето от момента на издаването им до предприемане на реални действия по връчването им на длъжника зависи изцяло от волята на кредитора. „Ето защо правилото, че погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент - този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл.415 ГПК, съгласно прогласеното в чл.422 ал.1 ГПК обратно действие на исковата молба, може да важи безусловно само за заповедите, издадени по чл.411 ал.3 ГПК. В случаите по чл.418 ГПК бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение по чл.414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК, следва да бъде зачетено в производството по чл.422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК. Указанията в посочените тълкувателни решения, съгласно които давността относно вземането се прекъсва, считано от момента на подаване на заявлението, ако са спазени условията на чл.422 ал.1 ГПК, се съотнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.418 ГПК само когато такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок, съответстващ на постановената съда незабавност на изпълнението. Ако заявлението по чл.417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него, респективно не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР №. 2 от 26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването на давността” (Р 118/12.12.2018 г. д.2288/2018 II т.о на ВКС).
В конкретния случай е налице именно такава хипотеза – изпълнителният лист е издаден на 19.03.2013 година, изп.производство е образувано на 09.10.2017 година, а реални действия по връчване на поканата за доброволно изпълнение са предприети едва на 17.03.2020 година – 7 години след издаване на изпълнителния лист. По тази причина настоящият състав приема, че е настъпила погасителна давност за вземането на взискателя, който факт следва да бъде зачетен в отношенията между страните при условията на чл.235, ал.3 ГПК. В резултат предявеният установителен иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, а изпълнителното производство прекратено на основание чл.245, ал.3 ГПК.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. „Ф. Б.” Е. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Оборище, бул. К. А. Д. №. 1. е. срещу Р.Б.В. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx иск за установяване на вземане в размер на 878.58 лева главница, платима ведно със законната лихва, считано от 19.03.2013 година до окончателното й изплащане; 92.56 лева договорна лихва за периода от 07.07.2012 до 18.03.2013 година; 33.84 лева наказателна лихва за периода 07.07.2012 до 18.03.2013 година, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.80280/2013 година по описа на РС Монтана, поради настъпила погасителна давност.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :