Р Е
Ш Е Н И Е
№ I - 107 30.11.2018 г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на тридесет и първи октомври две хиляди и
осемнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Таня РУСЕВА-МАРКОВА
мл.с. Сияна Димитрова
Секретар
– Ани Цветанова
като
разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова
въззивно гражданско дело № 616 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпили въззивна жалба с вх.
№ 1294/14.03.2017 г. от страната С.Д.Г., ЕГН **********, както и въззивна жалба
с вх. № 3063/20.07.2016 г. от страната Община Сунгурларе, ЕИК *********, срещу
решение № 100/07.07.2016 г. на Районен съд – Карнобат, постановено по гр.д. №
1153/2012 г., във втората фаза на делбено производство.
С обжалвания съдебен акт - решение №
100/07.07.2016 г. първоинстанционният съд е изнесъл на публична продан
съсобствен на страните недвижим имот, находящ се в с. Дъбовица, община
Сунгурларе, представляващ УПИ VII в кв. 12 по отменения
план на с. Дъбовица, с площ от 4310 кв.м. и УПИ IV-91 в
кв. 12 по действащия план на с. Дъбовица, отреден за кметство и читалище,
отразен съгласно скица по кадастрален и регулационен план на с. Дъбовица на
вещото лице, неразделна част от решение № II-211/01.11.2001
г. по адм. дело № 337/2001 г. по описа на БОС /арх. 60-568/02 г./, останал по
реституция, при първоначална цена от 64 435 лева без вкл. ДДС, от която
сума съделителите да получат част съобразно дела си в съсобствеността, както
следва: за С.Д.Г. - 2/3 ид. части или сумата от 32 890 лева; за Д.Т.А. –
1/3 ид. части или сумата от 16 445 лева; и за Община Сунгурларе – 1010
кв.м./4310 кв.м. или сумата от 15 100 лева.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд,
ищцата Г. излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
решение. Излагат се съображения, че делбеният имот е реално поделяем, съгласно
експертното становище на вещото лице по делото, а съдът не взел предвид
разпоредбата на чл. 357 от ГПК. Предвид направените оплаквания, се иска
постановяване на решение, с което делбата на имота да бъде извършена чрез
възлагане, по първи вариант на експертизата на вещото лице З.А. Подробно се
аргументира искане, Община Сунгурларе да бъде изцяло натоварена със съдебните
разноски за делбата предвид факта, че нейни действия и бездействия са станали
причина за водене на съдебното производство. Претендира се присъждане на
съдебни разноски за всички съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна Община Сунгурларе, ЕИК *********, чрез кмета – инж. Васил Панделиев, е
подала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище, че що се касае
до изложените оплаквания за способа на извършване на делбата на процесния
съсобствен имот, въззиваемата страна намира за неприложим вариант 1 от
заключението на експерта по делото, като споделя мотивите на районния съд, че
характера на съсобствеността и правопораждащия я факт представляват пречка.
Изразява се принципно становище за допустимостта на вариант 2, но се сочи, че
до момента не е изготвен ПУП-ПРЗ за изменение съобразно него и с цел
осигуряване на самостоятелен обособен дял за всеки от съделителите.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил
отговор от страна на въззиваемия Д.А.
С въззивна жалба вх. № 3063/20.07.2016 г.,
съделителят Община Сунгурларе обжалва като неправилно решение № 100/07.07.2016
г. и иска неговата отмяна. На първо място се твърди неправилно определяне на
квотите на съсобственост между съделителите, които били определени надлежно с
решение № IV-5/11.02.2014 г. по в.гр.д. № 2260/2013 г. по описа на БОС. На
следващо место се сочи, че делбеният имот е реално поделяем при приложение на
вариант 2 от изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
предвид което се претендира извършване на делбата чрез обособяване на
самостоятелни имоти за всеки от съсобствениците.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите
страни не изразяват становище по постъпилата от Община Сунгурларе въззивна жалба.
Представителят на въззивницата Г., в открито
съдебно заседание поддържа въззивната жалба и моли за отмяната на обжалвания
акт и постановяване на нов, с който съдът да извърши делба на съсобствения имот
съобразно Вариант 1 от експертизата на вещото лице инж. Андреева от 19.12.2014 г., като раздели имота на два дяла – един за община
Сунгурларе и един общ дял за въззивницата Г. и въззиваемия Д.А. Твърди се, че с
отговор на исковата молба, А., чрез процесуалния си представител – адвокат
Гонкова, бил заявил изрично желание за получаване на общ дял заедно с
въззивницата Г.
Въззиваемата
Община Сунгурларе, чрез процесуалният си представител, в открито
съдебно заседание по делото заявява, че поддържа въззивната си жалба и желае
въззивният съд да извърши делбата по вариант, съобразно който общината да
получи самостоятелен имот.
Въззиваемият
Д.А. не се явява и не се представлява в заседания по делото. С писмено становище вх. № 10071/10.07.2018 г.
от особения му представител – адвокат Имилиана Цонева изцяло
се поддържа становище от 02.04.2018 г. и се иска извършване на делбата чрез
изнасяне на имота на публична продан..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което се явява допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо (постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба).
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Делото е за делба във фазата по извършването
й. С влязлото в сила решение № IV-5/11.02.2014 г. по
в.гр.д. № 2260/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд е било допуснато
извършването на съдебната делба между съделителите по отношение на следния
недвижим имот, находящ се в село Дъбовица, община Сунгурларе, област Бургас,
представляващ УПИ-IV в кв. 12 по плана на село Дъбовица, целият с
площ от 4350 кв.м. /бивш УПИ-VII в кв. 12 по
отменения план на село Дъбовица/ при дялове за страните, както следва: за С.Г.
– 2200/4350 ид.ч.; за Д.А. 1100/4350 ид.ч.; и за Община Сунгурларе – 1050/4350
ид.ч.
Първоинстанционният съд е приел направеното
искане от ищцата Г. с исковата молба за поставяне в общ дял на полагаемата се
част за съделителите С.Г. и Д.А., като е допуснал изготвянето на
съдебно-техническа експертиза, която даде отговор за въпроса относно
поделяемостта на имота.
Ответникът А., чрез особен представител, с
отговора на исковата молба в първата фаза на делбата, е изразил становище, с
което е дадено съгласие да получи общ дял в делбения имот с ищцата Г. Във
втората фаза на делбата, след изготвяне на експертизи за поделяемост и оценка
на имота, А., чрез особения си представил е изразил становище от 27.02.2015 г.
за получаване на реален самостоятелен дял. Със молба вх. № 2945/24.08.2015 г.
от Д.А., в лично качество, заявява, че желае да получи дял в съсобствеността,
определен от съда, който дял да не затруднява обществената дейност на съществуващата
в имота сграда на общината.
В хода на производството по делото с оглед
поделяемостта и оценката на така допуснатия до делба имот са били назначени
няколко експертизи, които са дали заключение за поделяемост на три дяла,
съответно за всеки от съделителите, съобразявайки и фактически съществуващата
сграда в имота – собственост на общината. Отделно от това, по делото е изготвен
и вариант за разделяне на имота на два дяла, съответно на искането на ищцата Г.,
с предвиждане на общ дял за нея и ответника А.. По разпореждане на районния
съд, ответната община е представила инвестиционен проект за изменение на
действащия ПУП за имота с образуване на два дяла, съобразно заключението на
вещото лице З.А. от 10.12.2014 г. и вариант първи към него.
Първоинстанционният съд, чието решение се
атакува, е извършил делбата по реда на чл. 348 от ГПК, като изнесъл делбения
имот на публична продан при квоти за съделителите, определени съобразно
отменено първоинстанционно решение, постановено в първата фаза по допускане на
делбата. Съдът е счел, че не са налице предпоставките за съставяне на
разделителен протокол, нито за разпределение на имотите с поставяне на общ дял
на съделителите Г. и А., и като е приел, че имотът е неподеляем, е изнесъл
същия на публична продан, без да съобрази квотите, определени от Окръжен съд –
Бургас по постановено окончателно решение за допускане на делбата.
Изложени са мотиви за неприложимост на
разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК в процесния случай, предвид разясненията
на ТР №1/19.05.2004 г. на ОСГТК на ВКС и предвид факта, че съсобствеността
между съделителите не е възникнала от наследяване, а по силата на реституция.
Районният съд е счел за неоснователно искането
на ответната община да изпрати за одобряване и изготвяне на проект за изменение
на ПУП изготвения по делото вариант втори към заключението на вещото лице Здравка Андреева от 10.12.2014 г. , съгласно който за всеки от съделителите е предвиден
самостоятелен дял, съответен на правата му в съсобствеността, като съответно не
е уважил искането ѝ делбата да бъде извършена по него.
След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
настоящият въззивен състав намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, по следните
съображения:
Няма спор, че целта на извършването на делбата
съгласно чл. 34, ал.
2 от ЗС е всеки съделител да получи дял в натура, доколкото това е
възможно, като разпоредбите за делба на наследство в чл. 69-80 от ЗН важат и за
подялба на съсобствен имот по силата на законово препращане. За да се извърши
делбата по законосъобразен способ /дори и при липса на възлагателни претенции/,
съдът следва да установи дали делбеният имот е поделяем и в зависимост от
самостоятелните обекти, които могат да се обособят, да прецени дали е възможно
извършването на делбата чрез жребие или разпределяне на имотите /чл. 348, чл. 353 от ГПК/.
Съдебната практика е категорична, от друга
страна, че разпределение по чл. 353 от ГПК се извършва, когато е невъзможно при имоти, допуснати до делба,
съществено различаващи се един от друг по площ, обем и стойност и различни
квоти на съделителите, да се възприеме друг способ за ликвидиране на
съсобствеността. Делба по този ред може да се извърши само когато от имотите,
предмет на делбата, могат да се образуват реални дялове за всеки съделител. От
съдебната практика става ясно, че стойностното уравнение на дяловете при
разпределение на делбените имоти се извършва на базата на съпоставката на
стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от
общата делбена маса, изчислена също в парична стойност. Не може на един
съделител да бъдат възложени два имота, а другият да получи само парично
уравнение. С влизането в сила на решението по чл. 353 от ГПК съделителят става собственик на имота. При парично изравняване
останалите съделители стават кредитори на парично вземане. /така и Решение № 78
от 25.07.2018 г. по гр. д. № 3570 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
гр. Отделение; Решение №
171 от 27.10.2017 г. по гр. д. № 661 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во
гр. отделение; Решение №
111 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2494/2014 г. на Върховен касационен съд и др./
Предвид изложеното, за настоящият съд се
налага изводът, съобразен с изготвените по делото експертни заключения, който
еднозначно сочат възможност за поделяне на процесния имот на три дяла,
съобразно квотите в съсобствеността, така че всеки съделител да получи
самостоятелен имот. В този смисъл проценият имот е реално поделяем и не може да
се сподели разрешението, дадено от районния съд, делбата да бъде извършена чрез
способа - изнасяне на имота на публична продан.
Съгласно заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. З.А. /л. 361-375 от
първоинстанционното дело/, около което се обединяват съделителите, в процесния
имот е изградена масивна жилищна сграда „Кметство и читалище“, собственост на
Община Сунгурларе. Предвид фактическото положение и начина на ползване на
процесния имот, експертът е дал два варианта за подялба на имота: вариант 1 – с
отреждане на самостоятелен имот в частта, в която е изградено кметството и с
площ, съответна на квотата на общината, за съделителя – Община Сунгурларе и
отреждане на втори имот от останалата площ, съответен на правата на другите
двама съделители в съсобствеността, за предоставяне в общ дял на С.Г. и Д.А.;
вариант 2 – образуване на три самостоятелни дяла, съответни на правата на всеки
от съделителите, като дяла на общината попада в частта на имота, в която е
изградено кметството.
Въззивният съд споделя изводите на първата
инстанция, че в случая не са налице предпоставките за възлагане на общ дял на
съделителите Г. и А., като неоснователно в този смисъл се явява искането на
въззивницата, направено пред настоящия съд. Действително, с отговора на исковата
молба, в първата фаза на делбата, особеният представител на ответника А. е
изразил съгласие от негово име, но същото не се поддържа във втората фаза на
делбата, нито с изричното изявление на ответника, отправено до съда с негова
молба вх. № 2945/24.08.2015 г. по първоинстанционното дело. Предвид липсата на
препокриващи се съгласия от страна на съделителите Г. и А., вариант 1 към
заключението на в.л. Андреева е неприложим към процесния случай.
Независимо от горното, с оглед заключението за
реална поделяемост на имота в три съответни на правата на съделителите дяла, са
налице предпоставките за извършване на делбата по предложения вариант 2 към
заключението на в.л. Андреева – чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК.
Пред въззивната инстанция е приет
инвестиционен проект вх. № 6750/11.05.2018 г. на Община Сунгурларе, съгласно
който е представено одобрено изменение на ПУП за процесния имот, съобразно
вариант 2 към заключението на вещото лице Здравка Андреева от
10.12.2014 г.
Въззивният съд е приел по делото и заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б.К., което
кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно дадено, прието без
възражения на страните. Съгласно експертното становище, са дадени два варианта
за оценка на имота и дяловете по вариант 2 към заключението на вещото лице Здравка Андреева от 10.12.2014 г. и една крайна осреднена оценка. Съдът, базирайки се
на Таблица за уравняване на дяловете – вариант 1 /изготвена на база пазарната
стойност на всеки от дяловете на съделителите/, намирайки същата за обективна в
най-пълна степен, приема, че пазарната стойност на имота е 45 380 лева, от
който се формират дял 1 с площ от 2200 кв.м. с пазарна стойност от 14 249 лева
и сума от 8915 лева за уравняване, дял 2 с площ от 1100 кв.м. с пазарна
стойност от 14 078 лева и доплащане от 2496 лева и дял 3 с площ от 1010 кв.м. с
пазарна стойност от 17 053 лева и доплащане от 6419 лева. Експертизата с
вариант 1 на таблицата за уравняване на дяловете е посочила пазарната стойност
и на дяловете на съделителите по квота, както следва: за 2200 ид.ч. или 51 % от
имота – 23 164 лева; за 1100 ид.ч. или 25,50 % от имота – 11 582 лева
и за 1010 или 23,50% от имота – 10 634 лева.
Предвид съответствието на образуваните
съгласно вариант 2 към заключението на вещото лице Здравка Андреева от 10.12.2014 г. дялове на квотите на съделителите в съсобствеността и
с оглед факта, че дял 3 от вариант 2 фактически се ползва от община Сунгурларе,
като обслужващ построена в тази част от имота нейна собствена сграда – кметство
и читалище, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а делбата да се
извърши чрез разпределение на имотите от съда, както следва: съгласно вариант 2
към заключението на вещото лице Здравка Андреева.
от 10.12.2014 г., инвестиционен проект вх. № 6750/11.05.2018 г. на Община
Сунгурларе и Таблица за уравняване на дяловете – вариант 1 към заключението на вещото
лице инж. Б.К. от 23.10.2018 г. Така на съделителката С.Г. следва да се възложи
дял 1/ проектен пълномерен УПИ XVI-91/ от
заключенията, съответен на квотата ѝ от 2200/4350 ид.ч.; на съделителя Д.А.
следва да се възложи дял 2 /проектен пълномерен УПИ XVII-91/,
съответен на квотата му от 1100/4350 ид.ч.; а на съделителя Община Сунгрларе – дял 3 /проектен пълномерен
УПИ IV/, съответен на квотата му от 1050/4350 ид.ч. и съобразен със
съществуващата в имота негова собствена сграда и фактическото ползване.
За уравнение дела на С.Г., Д.А. следва да бъде
осъден да ѝ заплати сумата 2496 лева, а Община Сунгурларе – сумата от 6419 лева.
Съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да заплати
държавна такса в размер от 4 на сто от стойността на дяла му в съсобствеността
или за С.Г. – държавна такса в размер на 926,56 лева; за Д.А. – държавна такса
в размер на 463,28 лева; и за Община Сунгурларе – държавна такса в размер на
425,36 лева.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение №
100/07.07.2016 г. на Районен съд – Карнобат, постановено по гр.д. № 1153/2012
г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗВЪРШВА съдебната делба между съделителите С.Д.Г., ЕГН
**********, Д.Т.А., ЕГН ********** и Община Сунгурларе, ЕИК *********, по отношение на следния допуснат до делба с влязлото в сила решение
№ IV-5/11.02.2014 г. по в.гр.д. № 2260/2013 г. по описа на Бургаския
окръжен съд недвижим имот, находящ се в село Дъбовица, община Сунгурларе,
област Бургас, представляващ УПИ-IV в кв. 12 по плана на
село Дъбовица, целият с площ от 4350 кв.м. /бивш УПИ-VII в кв.
12 по отменения план на село Дъбовица/, СЪОБРАЗНО
приложения по делото ИНВЕСТИЦИОНЕН
ПРОЕКТ за съдебна делба и изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ IV /за кметство и читалище/, кв. 12 по плана на с. Дъбовица, Община
Сунгурларе, изработен от арх. Константин Михайлович Якубовия, от м.май 2018 г.
/л. 178-204 от въззивното дело/, като на основание чл. 353 от ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ така обособените с
инвестиционния проект самостоятелни обекти в имота, както следва:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на въззивницата С.Д.Г.,
ЕГН **********, проектен пълномерен УПИ XVI-91 с площ
от 2200 /две хиляди и двеста/ кв.м., с ПАЗАРНА
ОЦЕНКА на този дял от 14 249 /четиринадесет хиляди, двеста четиридесет и
девет/ лева. Пазарната стойността на дяла на съделителката по квота е
23 164 лева.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на въззиваемия Д.Т.А.,
ЕГН ********** проектен пълномерен УПИ XVII-91 с
площ от 1100 /хиляда и сто/ кв.м., с ПАЗАРНА
ОЦЕНКА на този дял от 14 078 /четиринадесет хиляди и седемдесет и
осем/ лева. Пазарната стойността на дяла на съделителя по квота е 11 582 лева.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на въззиваемата Община
Сунгурларе, ЕИК ********* проектен пълномерен УПИ IV /за
кметство и читалище/ с площ от 1010 /хиляда и десет/ кв.м., с ПАЗАРНА ОЦЕНКА на този дял от 17 053 /седемнадесет
хиляди и петдесет и три/ лева. Пазарната стойността на дяла на съделителя по
квота е 10 634 лева.
ИНВЕСТИЦИОННИЯТ ПРОЕКТ ЗА СЪДЕБНА ДЕЛБА на арх. Константин Михайлович Якубовия от м.май 2018 г. /л. 178-204
от въззивното дело/ да се счита за неразделна част от решението, като след
влизането му в сила, препис от
решението, заедно с инвестиционния проект да се изпрати на Община Сунгурларе и
Агенцията по кадастъра за отразяване на самостоятелните обекти със съответни
идентификатори.
ОСЪЖДА Д.Т.А., ЕГН ********** да заплати на С.Д.Г.,
ЕГН **********, сумата от 2496 /две хиляди, четиристотин деветдесет и шест/
лева - ЗА УРАВНЕНИЕ на дела й.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, ЕИК ********* да заплати на
С.Д.Г., ЕГН **********, сумата от 6419 /шест хиляди, четиристотин и
деветнадесет/ лева - ЗА УРАВНЕНИЕ на дела й.
ОСЪЖДА С.Д.Г., ЕГН **********, да заплати в полза на
държавния бюджет, по сметка на Окръжен съд – Бургас и на основание чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна
такса в размер на сумата от 926,56 /деветстотин двадесет и шест лева и петдесет
и шест стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Д.Т.А., ЕГН **********, да заплати в полза на
държавния бюджет, по сметка на Окръжен съд – Бургас и на основание чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна
такса в размер на сумата от 463,28 /четиристотин шестдесет и три лева и двадесет
и осем стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, ЕИК *********, да заплати
в полза на държавния бюджет, по сметка на Окръжен съд – Бургас и на основание
чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
държавна такса в размер на сумата от 425,36 /четиристотин двадесет и шест лева
и тридесет и шест стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщението
му до страните пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК.
Препис от постановеното решение да се изпрати
на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.