Р Е Ш
Е Н И Е
№ 444
07.07.2016г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на седми юни през две хиляди и шестнадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Велислава Ангелова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 380 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от А.П.И.
с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 1, адв.Митко Христозов,
против Главна дирекция „ПБЗН“ – МВР – София, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Пиротска” №171 А, иск с правно основание чл.67 ал.7 т.3 от Закона
за държавния служител /ЗДСл/.
Ищецът твърди, че
бил държавен служител в Районна служба /РС/ „ПБЗН“ - Хасково от около 32
години, която служба била в състава на Регионална дирекция /РД/ „ПБЗН“ –
МВР-Хасково. Той работел като младши инспектор и заемал длъжността „старши
пожарникар“ в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“-Хасково към РД
„ПБЗН“ – Хасково. Работното му място било в РД „ПБЗН“-Хасково. Изпълнявал
работата си на 24-часови смени /дежурства/, които имали непрекъснат характер с
оглед обстоятелството, че следвало да поддържат постоянна оперативна готовност
за отзоваване в рамките на 45 секунди при наличие на сигнал за пожар, бедствие,
авария или катастрофа. Дежурствата били с продължителност на работното време от
8 до 8 часа, съгласно организацията на работа на служителите в посоченото
работно място, при сумирано изчисляване на работното време. Всеки месец
включвал по 7 работни дежурства от по 24 часа, в т.ч. положения от ищеца труд
по време на официални празници за периода 03.05.2013г. – 23.09.2013г., за който
период ответникът не му изплатил допълнително възнаграждение. В 24-часовите
дежурства, полагани от ищеца, се включвал 15 часа дневен и 9 часа нощен труд,
като в този дневен труд се включвал и трудът положен, когато е бил на смяна
през официални празници. Въпреки правната регламентация в КТ, ЗДСл и ЗМВР за
допълнително заплащане на положения труд през официални празници, до подаване
на исковата молба ищецът не бил компенсиран допълнително с парично
възнаграждение за положения от него труд на официални празници за периода
03.03.2013г. – 23.09.2014г. През този период той отработил, както следва: на
03.03.2013г.–8часа; на 01.05.2013г.–16часа; на 06.05.2013г.–8часа; на
05.06.2013г.–16часа; на 22.09.2013г.–16часа; или всичко общо 64часа, като
ищецът следвало да получи за този труд сумата от 480лв. Предвид гореизложеното
се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 202,39лв., представляваща допълнително възнаграждение за
работа през официалните празници за периода 03.05.2013г. – 23.09.2013г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и
направените по делото разноски.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита
предявения иск за допустим, но неоснователен, като го оспорва изцяло. Твърди,
че през исковия период 03.05.2013г.–23.09.2013г. е действала следната
нормативна уредба, уреждаща заплащането на възнагражденията на служителите на
МВР – ЗМВР /отм./, Наредба № Iз-1941/25.07.2011 г. за реда за осъществяване на
пожарогасителната и спасителната дейност от органите за пожарна безопасност и защита на
населението на МВР, обн.ДВ бр.62/2011г.; Инструкция № Iз-2453/04.12.2012г. за
реда за разпределение на работното време на държавните служители в МВР,
отчитането му и компенсиране работата извън установеното работно време, обн.ДВ
бр.99/2012г. Ищецът неоснователно се позовавал на разпоредбата на чл.67 ал.7
т.3 от ЗДСл, тъй като ЗМВР бил специален по отношение на ЗДСл, респ. КТ, предвид
на което обществените отношения, касаещи служителите в МВР, се уреждали по
реда, предвиден в специалния закон. В ЗМВР не съществувала правна норма, която
да регламентира възможността за заплащане на допълнително възнаграждение за положен труд по време на
официални празници. Този специфичен подход бил възприет в рамките на
законодателната дейност, намерила отражение в приемането на специален
закон ЗМВР, съдържащ особени правила за
постъпване на работа в МВР, за преминаване на държавна служба, за определяне
заплащането на служителите, които не били идентични с тези по ЗДСл и КТ. В
чл.200 от ЗМВР /отм./ изрично бил посочен начинът на формиране на заплатата за
длъжност – възнаграждение за ниво, което отразява мястото на съответната
длъжност в йерархията, и възнаграждение, което отразява специфичните условия на
работното място. При последното било отчетено, че в 24-часовите смени се
съдържат часове, през които се полага и труд по време на официални празници. Не
било спорно, че на ищеца се заплащали ежемесечно суми по чл.200 т.2 за
специфичните условия на работното място. В чл.202 ал.1 от ЗМВР /отм./
изчерпателно били изброени допълнителните възнаграждения, които не са постоянни
и по характер се менят за конкретния месец и за конкретния служител. Трудът, положен
по време на официални празници, бил постоянен за сменния режим на работа и
предвид характера му, бил съобразен в чл.200 т.2 от ЗМВР /отм./. За
предвидените в чл.202 ал.5 от ЗМВР /отм./ допълнителни възнаграждения следвало
да се има предвид, че те били дължими само ако в съответния друг закон изрично
е посочено, че съответното възнаграждение се дължи и на служителите на МВР, а
такова отбелязване липсвало в ЗДСл, КТ или в акт на МС. Уредените от ЗДСл, КТ и
ЗМВР случаи били различни по дефиниция, липсвали и норми, препращащи към ЗДСл,
като с измененията на ЗМВР /отм./ в сила от 01.01.2011г. бил отменен §1а от ДР,
препращащ към ЗДСл за неуредените въпроси. Ясно следвало да се разграничава
характера на дейността на служителите по ЗМВР с тези по ЗДСл, както и начина на
образуване на възнагражденията им за полагания труд. В подкрепа на това били и
последващите промени в нормативната уредба относно формирането на
възнагражденията на служителите на МВР. Предвид гореизложеното се иска
отхвърляне на предявения иск изцяло, както и претенциите за присъждане на
законна лихва и на деловодни разноски, като алтернативно се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Иска да му
бъдат присъдени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и
гледане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед от
15.10.2014г. е прекратено служебното правоотношение на ищеца с Главна дирекция
„ПБЗН“ – МВР – София. По делото е представена и кадрова справка, касаеща ищеца,
както и графици за дежурствата, обхващащи процесния период.
За изясняване на
делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Вещото
лице е констатирало, че броят на дежурствата, дадени от ищеца през исковия
период са общо 36, като продължителността на работното време на всяко едно е
24ч. По време на дежурствата през официалните празници в исковия период ищецът
положил общо 56часа труд. Вещото лице изчислява размера на допълнителното
възнаграждение за положения от ищеца труд на сумата от 224,88лв. брутно и чиста
сума за получаване 202,39лв.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи
по допустимостта и основателността на предявените обективно съединени искове:
По категоричен
начин по делото се установи, че през процесния период 03.05.2013г.–23.09.2013г. между страните
по делото е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал при ответника длъжността „началник
на дежурна смяна в група „Оперативен
център“ към РД „ПБЗН“-Хасково. Наред с това не се спори, а от данните по делото
се установи, че през този период ищецът е положил при ответника труд по време
на официални празници. Основният спорен въпрос по делото е, дали за този му
труд се дължи допълнително възнаграждение. Съдът счита, че на този въпрос
следва да бъде даден положителен отговор. В случая субсидиарно приложим е чл.67
ал.7 т.3 от ЗДСл, предвиждащ допълнително възнаграждение за работа през
официални празници, въпреки липсата на такава уредба в действалия по време на
процесния период ЗМВР /отм./. Съгласно чл.202 ал.5 от ЗМВР/отм./, на
държавните служители от МВР се изплащат и други възнаграждения, извън
допълнителните такива по ал.1, в определените със закон или с акт на
Министерския съвет случаи. При това положение и с оглед липсата на изрична
норма в специалния закон /ЗМВР/, уреждаща заплащането на положен труд по време
на официални празници, не следва да се прилага правилото, че специалният закон
дерогира разпоредбите на общия /ЗДСл/. Следва да се има предвид и разпоредбата
на чл.46 ал.2 от ЗНА, според която когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни
случаи, ако това отговаря на целта на акта. При липсата на изрична правна
уредба относно допълнителни възнаграждения за положен труд по време на
официални празници от служителите в системата на МВР, то следва да се приложи
общата разпоредба за държавните служители, а именно чл.67 ал.7 т.3 от ЗДСл. В
противен случай служителите в МВР биха се поставили в неравностойно положение спрямо другите
държавни служители. Този подход е възприет и в т.23 от ТР №6/06.11.2013г. по
т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС; а така също и в последвалата законодателна промяна, според която понастоящем изрично е предвидено
изплащането на допълнително възнаграждение за полагане на труд на официални празници на служителите в МВР - чл.179 ал.1 от ЗМВР, в сила от 28.11.2014г.
Предвид гореизложените
съображения съдът счита, че следва да се уважи предявения иск за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца труд по време на официални
празници за периода 03.05.2013г. – 23.09.2013г. в размер на 202,39лв.
Съдът намира за
основателно направеното в отговора на исковата молба възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение, предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото. Видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие договореното възнаграждение е в
размер на 500лв., като е отразено, че същото е изплатено в брой. Настоящият
случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която дължимото
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 300лв.,
при което уговореното и изплатено възнаграждение от 500лв. е прекомерно и
следва да бъде намалено от съда до минимално предвидения за това размер. Ето защо, на основание чл.78
ал.1, вр. ал.5 от ГПК, вр. т.3 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300лв.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Районен
съд-Хасково държавна такса в размер на 50лв. и разноски за вещо лице в размер
на 150лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „ПБЗН“ – МВР – София, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Пиротска” №171 А, да заплати на А.П.И. с ЕГН:********** ***, сумата от 202,39лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници за
периода 03.05.2013г. – 23.09.2013г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 25.02.2016г. до окончателното изплащане
и направените по делото разноски в
размер на 300лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „ПБЗН“ – МВР – София, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Пиротска” №171 А, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 50лв. и разноски за вещо лице в размер на 150лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.