Решение по дело №1653/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  № 3131

гр. Пловдив, 14.08.2018 г.

                                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, III брачен състав, в публично заседание нa седми август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

            Районен съдия: Кирил Петров

 

при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1653 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310 и след. ГПК:

Съдът е сезиран с искова молба от М.Д.Г., ЕГН **********, представлявана от С.Т.С., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетния, против Д.Г.М., ЕГН **********. С решение № 2163/16.06.2015 г. на Районен съд Пловдив по гр. д. № 4459/2015 г. на IV бр. с-в ответникът бил осъден да заплаща на малолетното си дете издръжка в размер на 90 лв. месечно, считано от 15.04.2015 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното й изплащане. Ответникът, баща на М.Г.,, **** и получавал добро възнаграждение. Малолетното дете било подрастващо и нуждите от издръжка му били нараснали. Моли се съдът да увеличи размер на присъдената издръжка от 90 лв. на 130 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й. Прави се искане за предварително изпълнение на решението. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на ответната страна. Намира, че искът е допустим, а поисканото увеличение на месечната издръжка, намира за съответно на законовите разпоредби. Оспорва да получава добро възнаграждение. Сочи, че имал * *. Грижел се и за други **, с която живеел на съпружески начала – М. Д.Г. на * години, *, и Г. Р. И. на * години – *. Твърди, че искал да поддържа контакт и да се грижи за М.Д.Г.. Излага, че не е дал повод за завеждане на делото.

С подадена молба с вх. № 25989 от 30.04.2018 г. /л. 40/ ответникът изрично признава иска.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е  иск с правно основание чл. 150 СК:

Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

От представения по делото акт за раждане се установява, че Д.Г.М. е баща на М.Д.Г.. Страните не спорят, че с решение № 2163/16.06.2015 г. на Районен съд Пловдив по гр. д. № 4459/2015 г. на IV бр. с-в ответникът бил осъден да заплаща на малолетното си дете издръжка в размер на 90 лв. месечно, считано от 15.04.2015 г., както и, че всички дължими издръжки по това решение са заплатени от ответника вкл. и за януари 2018 г. Обстоятелството за постановено и необжалвано решение, с което ответникът е осъден да заплаща издръжка в размер на 90 лв., се установява и от правно-информационните източници.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – арг. от чл. 143, ал. 2 СК. Съгласно чл. 142 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС 4/1981 нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като ако нуждаещият се от издръжка е дете, което не живее с двамата си родители- издръжката следва да се присъди в такъв размер, че да се осигуряват условия на живот на издържаното дете, каквито то би имало, ако родителите биха живели заедно.

Според чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. От 1 януари минималната работна заплата е 510 лв., следователно размерът на минималната издръжка е 127.50 лв.Молителката претендира издръжка в размер почти на минималния такъв. Така претендираният размер в производството не се оспорва от ответника. С подадена молба с вх. № 25989 от 30.04.2018 г. /л. 40/ ответникът изрично признава иска. Това обстоятелство представлява признание на факт, което е доказателствено средство /арг. от чл. 175 ГПК/, и следва да се вземе предвид от съда. От друга страна несъмнено и нуждите на малолетното дете са нараснали. Малолетното дете е ученик в *** – видно от служебна бележка от СУ „****** в гр. Б., което означава, че същата се нуждае от допълнителни средства във връзка с обучението си и съпътстващите разходи. Възрастта на детето говори за нараснали нужди, същото има нужда от по-голям размер на издръжка – необходими са му пари за текущи разходи, за учебници и помагала и др.

Предвид всичко това съдът съобразявайки висшия интерес на детето, намира, че минималната необходима месечна издръжка на малолетната е в размер на 260 лв., от които 130 лв. /с оглед диспозитивното начало и размерът на претенцията/ следва да бъдат осигурявани от бащата, а останалите от майката. Предвид това и искът е основателен в пълен размер, като следва да се увеличи присъдената издръжка с предходното решение - от 90 лв. на 130 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, с което се увеличава размерът на присъдената издръжка.

Относно разноските по делото.

При този изход на спора разноски са дължими на ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая не се установява по производството ответникът да не е дал повод за завеждането му. Липсват твърдения и данни същият да е плащал издръжка в претендирания размер преди завеждането на исковата молба, поради което и отговаря за разноските на ищеца, които са в размер на 300 лв. за заплатено адв. възнаграждение /л. 28/.

Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка за държавни такси на ПРС, сумата от 57.60 лева за държавна такса на уважения иск.

Водим от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

  

            ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК, размера на постановената с решение от 16.06.2015 г. на Районен съд Пловдив по гр. д. № 4459/2015 г. на IV бр. с-в месечна издръжка, която Д.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплаща на малолетната М.Д.Г., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител С.Т.С., ЕГН **********, и двете с адрес ***, като УВЕЛИЧАВА месечната издръжка от 90 лв. /деветдесет лева/ на 130 лв. /сто и тридесет лева/ месечно, считано от 31.01.2018 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.Д.Г., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител С.Т.С., ЕГН **********, и двете с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лв. – представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по производството.

ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка за държавни такси на Пловдивски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 57.60 лв. представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Решение в частта, с която се допуска предварително изпълнение, имащо характер на определение, може да бъде обжалвано пред Пловдивски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис, по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Решението, в останалата си част, подлежи на обжалване с въззивна жалба от страните пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.           .

 

                                                   

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: КИРИЛ ПЕТРОВ

 

Вярно с оригинала.

Д.Н.