Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 07.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в
публичното заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5321 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С.С.С. срещу решение от 28.01.2021 г. по гр.д. №25331/2020 г. на Софийския районен съд, 41 състав, с което
са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя осъдителни искове с
правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 1611,12
лв. – главница, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. за топлоснабден имот,
представляващ ап. №1, находящ се в гр. София, ул. „********, с аб. №310562,
ведно със законната лихва от 18.06.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата
от 268,44 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2018 г. – 05.06.2020
г., и сумата от 38,50 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.02.2017
г. – 08.04.2018 г., както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и със събраните
по делото доказателства. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че в процесния топлоснабден имот липсва водомер, както и че неправилно сумите
за БГВ са начислявани по служебен път, т.е. сумите за БГВ са недоказани, респ.
и сумите за топлинна енергия. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира
разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва
същата.
Третото
лице-помагач „Б.” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище
по въззивната жалба.
Решението не е
обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният осъдителен иск за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение е отхвърлен изцяло, поради
което е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът,
като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в
сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер
не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК.
За
установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, в първоинстанционното производство е прието заключение на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
напълно като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се
установява, че ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в
съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата
нормативна уредба при начисляване сумите за имота на ответника. Вещото лице
сочи още, че технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани за
сметка на ищцовото дружество, като топломерът в абонатна станция е преминавал периодично
метрологичен контрол. От заключението се установява още, че за периода
мес.05.2017 г. - мес.04.2018 г. начислените и дължими от ответника суми за ТЕ
при съобразяване на сумите от изравнителните сметки са в общ размер на 1611,12
лв., като за периода мес.05.2017 г. – мес.04.2018 г. разходът за БГВ е
определян на база „служебен отчет“ за 2 бр. лица поради липса на 2 бр.
технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода. В о.с.з. вещото
лице сочи още, че данни, че водомерите са били неизправни се съдържат във ФДР,
но няма данни каква е причината за неизправността.
По делото се представени формуляр за отчет от 09.05.2018 г.,
носещи подпис за клиент, и индивидуална справка за използваната ТЕ за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., неоспорени от страните, от които се установява,
че за процесния апартамент е начислявана ТЕ за БГВ за 2 бр. лица.
Неоснователни са и доводите на въззивника, касаещи
начислените суми за ТЕ за БГВ. На първо място, следва да се отбележи, че в срока за
отговор по чл.131 ГПК не е направено
възражение на същия с оглед броя потребители, на база на които е начислената
топлинната енергия за топла вода, нито с оглед
констатациите, че в имота липсват изправни водомери. Не са оспорени и
представените от ФДР и описани по-горе формуляр за отчет и индивидуална справка,
в които се съдържат тези констатации, на база на които е изготвено и
заключението на СТЕ, поради което следва да се приеме, че през процесния период
в имота на ответника не са били налични технически
изправни и сертифицирани водомери за топла вода. Съгласно разпоредбата на чл.69
ал.2 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването отм., но
действаща през процесиня период, когато липсват водомери за гореща вода или са повредени, или не е осигурен
достъп за отчитане, потреблението се определя при норма за разход на гореща
вода 140 л. на обитател за едно денонощие на
потребление. Именно това е посочено и в заключението на вещото лице по
СТЕ и същото не противоречи на закона.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20026486 от 28.01.2021 г., постановено по гр.д. №25331/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 41 състав, в
обжалваната част.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.