Решение по дело №3052/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2557
Дата: 31 декември 2019 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20197050703052
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№…………/31.12.2019 г. 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета  година в състав :

                                                          Административен съдия : Мария Ганева ,

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3052/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186 , ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „///“ ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна , ***, представлявано от управителя В.Г. , срещу заповед № 406-ФК/24.10.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,  с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ –магазин за плодове и зеленчуци в гр. Варна , ***за срок от 5 дни .

Подателят на жалбата отправя искане за отмяна на наложената мярка с  присъждане на съдебно-деловодни разноски поради материална незаконосъобразност и неспазена цел на закона , липса на мотиви относно продължителността на ПАМ . Определянето на срок на мярката от 5 дни се счита за нарушение  на принципа за съразмерност, защото ще доведе до значителни вреди за търговеца, който въпреки запечатването на обекта следва да заплати трудовите възнаграждения на своите работници. Освен това ще последва отлив на клиенти и негативно въздействие върху имиджа на дружеството-жалбоподател. Намаляването на приходи ще рефлектира върху възможността на търговеца да погаси своите публични задължения, да се разплаща с доставчици и наемодатели.

В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован , не се представлява.  

Ответникът- началник на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , редовно призован, се представлява от юриск. Д Ф , която поддържа подаден писмен отговор на жалбата с изложени доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение .

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима . Същата  изхожда от лице с активна процесуална легитимация- адресат на заповедта, с която му е наложена принудителна адм. мярка „ запечатване на обект“ , засягаща неблагоприятно правото му на упражняване на търговска дейност . В този контекст е налице  правен интерес от провежда на съдебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Тя е връчена на оспорващото лице на 30.10.2019 г. / л. 8/ и на 06.11.2019 г. е подадена жалба до териториално компетентния адм. съд , респективно потестативното процесуално право на оспорване е упражнено срочно.

Разглеждайки по същество жалбата,  съдът счита същата за неоснователна предвид следните съображения :

Видно от приложен към адм. преписка констативен протокол , съставен на 23.10.2019 г. от инспектори по приходите  при ГД“ Фискален контрол“ на НАП , на същата дата е извършена контролна покупка от търговски обект- магазин за плодове и зеленчуци в гр. Варна , ***стопанисван от жалбоподателя. Закупени са 5 банана на стойност 2.20 лв.  като сумата е платена в брой, но не е бил издаден фискален касов бон от  ЕКАФП или от ръчен кочан.  Касовата наличност е била 80.52 лв., а фактическата парична наличност в касата е била 443.57 лв. т.е. била е установена разлика от 363.45 лв. 

Същите фактически данни са описани и в акт за установяване на адм. нарушение №F520235 /30.10.2019 г. На 20.11.2019 г. е издадено НП  за извършено адм. нарушение по чл. 185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

На 24.10.2019 г. е постановена оспорената заповед от началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,  с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ и забрана за достъп до него за срок от 5 дни. Като фактическо основание за издаване на заповедта са посочени данните от констативния протокол , съвпадащи с данните от АУАН. Като мотиви относно                                                                                                                                                             продължителността на постановената мярка се сочат  характера на извършеното нарушение и неговите последици,  вида и местоположението на търговския обект с голям поток от клиенти , реалната парична наличност в касата на обекта от 443.97 лв., непогасените публични задължения на търговеца от 106.12 лв. към 24.10.2019 г. Срокът на мярката допълнително се обосновава и с  необходимостта от  предотвратяване на възможност за извършване на нови  нарушения и защита на обществения интерес. Твърди се необходимост от време за осъществяване на промяна в  организацията на работа в търговския обект с цел правилно отразяване на търговския оборот и спазване на отчетността.

Със заповед  ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП  на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели  „Оперативни дейности “ при ГД „ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП  е делегирано правомощие по издаване на заповеди за налагане на ПАМ „ запечатване на  обект“ по чл. 186 от ЗДДС .

Изложената фактическа установеност  налага следните правни изводи:

С атакувания индивидуален адм. акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект , нормативно предвидена в чл. 186  от ЗДДС. Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране  на правомощието по налагане на подобна мярка . Представената по делото заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП сочи за подобно прехвърляне на правомощие в полза на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ГД „ Фискален контрол “. В случая  оспорената заповед изхожда именно от такъв адм. орган. В обобщение заповедта по налагане на ПАМ изхожда от компетентен адм. орган. 

Оспореният адм. акт е постановен в писмена форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа  не само фактическото, но и правно основание на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка , за  нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно , точно и ясно  са описани фактическите данни  въз основа на които е упражнено публичното право по налагане на мярка на държавна принуда с отразяване на информация за дата, място  на извършено правонарушение , с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба .

Лишено от основание е оплакването на жалбоподателя за липса на мотиви на заповедта относно срока на ПАМ.  На втора страница от съдържанието на заповедта има изложение  , наименувано „ Мотиви относно продължителността на срока“. В обстоятелствената част на заповедта се обективира позоваване на адм. орган на конкретни фактически обстоятелства – местонахождение на търговския обект, установени други нарушения на данъчното законодателство , конкретно посочен размер на дължими публични задължения на търговеца към 24.10.2019 г. Дали тези мотиви обосновават определената от органа продължителността на адм. мярка е въпрос , който касае материалната  законосъобразност на заповедта , а не формата на адм. акт . В тази контекст съдът счита, че са спазени изискванията за формата на адм. акт. 

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на  административнопроизводствените правила . Спазено е предписанието на чл. 35 от АПК. Административният  акт е издаден след изследване на относимите за случая факти и обстоятелства.  

При проверка за материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на чл.  186, ал.1 , т.1 от ЗДДС , която гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:

1. не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;

б) въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност;

в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително.

В чл. 25 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се предписва , че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по  чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).

Достоверността на описаните в констативният протокол за извършена проверка юридически факти не е опровергана от страна на жалбоподателя. Този протокол , който представлява официален свидетелстващ  документ, се ползва с материална доказателствена сила, която обвързва съда.

На следващо място , безспорен факт е съставянето на АУАН за същите факти , описани в  мотивите на оспорената заповед . Според правната теория такъв актът има три функции: установителна / служи като доказателство  за извършено нарушение: , обвинителна /  обвинява лицето, посочена в акта като нарушител/  и сезираща / служебно донесение до органа ,овластен да наложи  адм. наказание/  / виж Лазаров , К.  Административен процес ,Фенея 2000, стр. 41/ . Първата от тях придава характеристика на акта на удостоверително изявление за факти на орган на държавна власт, с което съдът е длъжен да се съобрази . 

В контекста на гореизложеното е реализиран фактическият състав по упражняване от адм. орган на публичното право по налагане на нормативно предвидената форма на държавна принуда- запечатване на търговски обект .

Противното на позицията на оспорващото лице съдът не счита , че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК при определяне срок на адм. мярка. Продължителността на  същата следва да бъде разумно съотношение  на пропорционалност между засегнатите интереси на  дружеството и охрана на обществени отношения , касаещи данъчното облагане. 

Според принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която се издава акта. Запечатване на търговския обект за по-кратък срок от пет дни не дава нужната продължителност за провеждане на промени в организацията на търговската дейност, а и краткият срок на действие на мярката не съдейства за постигне задачите  на ПАМ по предотвратяване и преустановяване на адм. нарушения и техните вредни последици , каквато е целта на принудителната адм. мярка . След като необходимата цел на акта по см. на чл. 6 от АПК в конкретния случай е спазване на реда и начина за отчитате на търговски продажби , то определянето на по-кратък срок на действие на мярката от 5 дни не постига търсения възпиращ ефект.

Освен това в констативния протокол се съдържат данни не само за неиздаден фискален касов бон от ФУ или от ръчен кочан , но и разлика между документирана и реална касова наличност за деня в значителен размер за магазин за плодове и зеленчуци – 363.45 лв. , респективно налице са индиции за системна противоправна деятелност по нерегистриране на търговски продажби .

Съдът счита , че при законово въведена максимална продължителност на  запечатване на търг. обект от 30 дни , определената такава в настоящия случай от пет дни спазва законовото правило за съразмерност . Конкретното правонарушение – нерегистриране на търговска  продажба чрез касов бон , води до неотчитане на приходи , подлежащи на облагане с корпоративен данък. Това обстоятелство , анализирано в съвкупност с местонахождение на търговския обект , посещавано от голям брой клиенти , въпреки факта , че касае продажби само на плодове и зеленчуци, за което свидетелства реалния размер парична наличност в касата на  магазина към момента на проверката , изключват съждение за ниска степен на обществена опасност на неправомерното поведение и предполагат извод за пропорционалност на срока на мярката.

Създадената организация на работа в търговския обект пречи за установяване на действителните приходи на търговеца . Постановената мярка основно засяга частните интереси на жалбоподателя , но нейният срок  трябва да кореспондира с легитимната цел по спазване на утвърдения ред на данъчна дисциплина. Видът на извършеното правонарушение- неотразяване на реални продажби,  води до нереално определяне на дължимите към държавата налози . Бездействието на търговеца рефлектира върху правилното отразяване на  търговския оборот , който има значение и за прякото данъчно облагане по ЗКПО . Данъчните задължения обезпечават нормално изпълнение на функциите на държавно  управление , сред които са не само  покриване на разходите по функциониране на държавен апарат , но и на средства за социално подпомагане , пенсии, парични обезщетения при неработоспособност и други социални плащания.

Лишено от основание е и оплакването на жалбоподателя за неспазване  целта на закона. Предвид извършеното правонарушение конкретната преследва цел с ПАМ е спазване реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Въвеждането на адм. санкция при противоправно бездействие обслужва правомерната цел по съблюдаване на нормативните правила относно регистрирането на търговски продажби и е гаранция за изпълнение на правна регламентация, регулираща тези  обществени отношения .

Постановеното запечатване на търговски обект е принудителна  адм. мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН . Съгласно предписанието на тази правна норма целта на адм. мярка е  предотвратяване и преустановяване на адм. нарушения и техните вредни  последици.  Подобна форма на държавна принуда , реализирана поради неспазване на разписаните правила за поведение, цели предотвратяване на последващи правонарушения под формата на адм. нарушения. В този контекст  обжалваната заповед преследва съответстваща на закона цел.

На следващо място, според решение № 14222 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2018 г. предвидената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в", чл. 185, ал. 2 и чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС има за цел предотвратяване на нарушения . Тя се налага при условия на обвързана компетентност за административния орган, поради което доводите за несъответствие на мярката с целта на закона имат правно значение на критика на закона, но не освобождават административния орган от задължението при констатирано нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, да наложи предвидената в ЗДДС принудителна административна мярка.

Неиздаването на фискален касов бон има вредоносен резултат, защото неотчетеното на извършена продажба  влияе върху размера на търговския оборот, който служи като основа за облагане на търговеца по ЗКПО . В тази връзка за преустановяване на подобно поведение запечатването на търговския обект е съответстваща на правната уредба мярка , за да се гарантира промяна в организацията на работа в обекта . 

След като законодателят е въвел правила за регистриране на търговските продажби , същите подлежат на изпълнение , включително и посредством прилагането на държавна принуда. Невъзможността на нарушителя да извършва търговска дейност чрез запечатване на обекта е с временен характер и неблагоприятен за нарушителя резултат поради неговото неправомерно поведение по спазване на правовия ред. Мярката е част от инструментариума на държавата за гарантиране изпълнение на нормативна уредба и за преустановяване на последващи  правонарушения. След като търговецът не спазва въведените правила на отчитане на продажби , същият следва да понесе негативните последици от временното запечатване на обекта , а в настоящия  случай контролните органи са установили не само неиздаване на фискална касова бележка  за извършена  търговска продажба, но и неспазване на предписанието на чл. 33 от Наредба № Н-18/13.12.2006, г.  

Тази мярка предполага невъзможност на търговска дейност и съответно по-малка за облагане търговска печалба, но това според законодателя е оправдана неблагоприятна последица по осигуряване на  данъчни постъпления , защото цели надлежното регистриране занапред на всяка търговска продажба и данъчно облагане на реалната търговска  печалба. Именно поради преценката за съответствие на този вид  държавна принуда с целите на  чл. 22 от ЗАНН нормотворецът е включил запечатването на търговски обекти като част от мерките по чл. 186, ал.1 от ЗДДС. 

В обобщение степента на засягане на частните интереси на дружеството  за петдневен срок кореспондира с  характера на охраняваните обществени отношения в областта на данъчното законодателство и защитава в рамките на необходимите предели държавния интерес по спазване на правилата за регистриране и отчитане на търговски  продажби от значение за данъчното облагане на правните субекти. 

В  разпоредителната част на атакуваната заповед се съдържа забрана за достъп до обекта, който подлежи на запечатване . Това произнасяне кореспондира с  правилото на чл. 187, ал.2 от ЗДДС, съгласно което при прилагане на принудителната административна мярка се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения, както е в настоящия случай.

При този изход на делото съдът следва да удовлетвори своевременно направеното искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение , което следва да се присъди в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната  помощ.   

Предвид гореизложеното Варненският административен съд

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „///“ ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна , ***,  срещу заповед № 406-ФК/24.10.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,  с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ –магазин за плодове и зеленчуци в гр. Варна ,,***за срок от 5 дни .

ОСЪЖДА „///“ ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна , ***,  да заплати на Национална агенция по приходите юриск. възнаграждение от 150  / сто и петдесет/ лева.  

Да се върне на ответника оригинала на КЛЕН  от дата 23.10.2019 г. , находящ се на лист 19 от делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

 

 

                                                           Административен съдия: