№ 1301
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501863 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца Е. Д. М., подадена
от срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-29 състав,
постановено на 02.04.2021 г. по гр. дело 16 116/2019 г., с което осъдителният иск на
жалбоподателя е отхвърлен изцяло.
Във въззивната жалба, изготвена от процесуалния представител на ищеца, се
твърди, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, тъй
като негов служител – водещ на телевизионно предаване, е провел събеседване с
гостите на предаването, в което многократно е коментирана личността на ищеца Е.М.,
наричан бил „***“, което е обидно и подигравателно. Сочи се, че необосновано СГС е
направил извод, че изказването на водещия е било насочено към конкретизиране на
личността на ищеца, а не за внушаване на унизителни за неговата чест и достойнство
характеристики. Твърди се също, че отговорността за обида и клевета на гостите на
предаването не е пречка да се реализира независимо от деликтната отговорност на
медиата, дала трибуна на техните изказвания.
Лично жалбоподателят оддържа пред въззивния съд, че в нарушение на
свободата на словото, гарантирана от чл.10, § 2 от ЕКЗПЧ ответната телевизия е
провела негативна медийна кампания с цел унизяването и опозоряването му пред
целия свят, тъй като БНТ се излъчва и в интернет. Поддържа се, че това не е направено
с легитимна цел – защита на националната и обществената сигурност, предотвратяване
1
на безредици или престъпления, защита на здравето и морала. Твърди се, че водещият
предаването И. Н. е нарушил и Закона за личните имена /чл.12/, според който името не
трябва да бъде позорящо и унизително. С наричането му в национален ефир „***“,
прякор, какъвто според жалбоподателя той няма, са му нанесени вреди.
Иска се отмяна на решението и уважаване на иска в пълния му предявен размер.
Въззиваемият ответник БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ чрез
упълномощения си представител оспорва жалбата. В подадения срещу нея отговор се
излагат подробни съображения, че оплакванията на ищеца са неоснователни.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
направените разноски за производството пред въззивната инстанция.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Производството е образувано по исковата молба на Е. Д. М., предявена срещу
ответника Българска национална телевизия за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца от предприета срещу него негативна
медийна кампания, обективирана в предаването „Денят започва“ с водещ журналист И.
Н., излъчено на 05.04.2018 г. В исковата молба /наречена „жалба“/ се твърди, че в това
предаване ищецът е бил обиждан, поругаван, наричан бил „***“ и са му приписани
престъпления по НК. В резултат му били причинени неимуществени вреди, за които е
предявил претенция за обезщетяването им в размер на 100 000 лева.
Първоначално производството е образувано пред АССГ, който с определение от
28.11.2019 г. го е прекратил и го е изпратил на родово компетентния СГС.
В изпълнение на указанията на СГС, с молба от 29.01.2020 г. ищецът е уточнил
обстоятелствата относно твърдените противоправни деяния и тяхното авторство.
Посочил е, че в това предаване е обиждан, унизяван, наричан бил „***“ и са му
приписвани престъпления по чл.199 от НК и стрелба срещу полицай, за което бил
оправдан през 2012 г. от ВКС. Конкретно за водещия И. Н. в предаването го е обиждал,
наричал го е „***“.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника БНТ е
поддържал, че искът е недопустим, но съдът не е уважил това възражение. По
съществото на претенцията е заявено, че същата е неоснователна, тъй като телевизията
не носи отговорност за изказвания на трети лица, изложени в рамките на предаването и
по отношение на тях не може да се ангажира отговорността на телевизията по чл.49 от
ЗЗД. Относно изказванията на водещия И. Н. е посочено, че той е употребявал само и
2
единствено думата „***“ с оглед конкретизацията на лицето, за което се говори и
неговото поведение не е противоправно, тъй като не представлява обида или клевета.
С молба от 17.06.2020 г. ищецът е заявил, че прави изменение на иска, като го
предявява на основание чл.4 от ДЕС и чл.47 от ХОПЕС, чл.13 от ЕКЗПЧ и чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и не желае искът му да се разглежда по реда на чл.45 и чл.49 от ЗЗД. В съдебно
заседание на 08.07.2020 г. съдът се е произнесъл по това искане и го е оставил без
уважение – с мотива, че правната квалификация се извежда от наведението
фактически твърдения на ищеца.
Градският съд е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице доц. д-р Г. Б., която не е оспорена от страните. По същността си
експертизата представлява възпроизвеждане като текст на съдържанието на
процесното телевизионно предаване „Денят започва“, излъчено на 05.04.2018 г.
Видно от възпроизведеното на хартиен носител съдържание на предаването,
основната тема на разговор между водещия И. Н. и гостите в студиото – бивш
служител на МВР и разследващ журналист, е била бягството от затвора на
изтърпяващите присъда В. П. и Р. К.. Предаването е продължило 24 минути. Името на
ищеца като „Е.М. – К.“ за пръв път е било споменато от единия от гостите след
седемнадесетата минута по повод, че е бил в една килия с избягалия П.. След това
водещият Н. е казал: „Сега понеже и г-н З. добре познава и К., освен П., аз не мога да
си представя как е възможно една затворническа администрация да реши, че ще
настани П., К. и К. в една килия“. По-късно Н. заявява „Тоест освен П. и Р. К. може и
крокодилите да се окажат на свобода“.
За установяване на неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е
претърпял от процесното предаване, съдът е допуснал до разпит свидетеля М. П..
Същият е заявил, че познава Е.М. от малък, от 2000 г. и не е чувал да го наричат с
някакъв прякор. Приятелите и познатите го наричали „чичо Е.“, „бате Е.“ „Е.“. В
затвора никой не го наричал „***“.
Свидетелят знае, че са говорили за ищеца по БНТ, но няма спомен за интервюто.
Знае също, че във вестник „Галерия“ и в медийното пространство наричат ищеца „***“
и той ги съди за това. Бил е заедно с ищеца, когато е чел такива материали. М. се
ядосвал, не се чувствал добре и казвал на свидетеля „Ела да видиш, гледай как пишат
глупости“. За конкретното телевизионно предаване свидетелят не е описал
преживяванията на ищеца.
Към отговора на исковата молба са приложени копия от 6 публикации в
различни средства за масово осведомяване – всичките от месец януари 2018 г. В тези
журналистически материали се обсъжда миналото и дейността на Е.М. и във всеки
един той е назоваван като „Е.М. - К.“.
3
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че правното основание на
иска, предявен срещу БНТ, е чл.49 от ЗЗД. Отговорността по тази разпоредба от закона
е гаранционно-обезпечителна, отговорност на възложителя на определена работа за
обезщетяване на вредите, които са противоправно причинени от изпълняващия
работата. В случая участниците в телевизионното предаване са водещият И. Н. и
неговите събеседници. Последните не са служители на телевизията, на тях от БНТ не
им е възложено да извършват определена дейност, поради което за евентуални вреди,
нанесени от техни изказвания, ответникът не следва да носи отговорност.
От обсъдените по-горе доказателства не се установява, телевизията да е
провеждала насочена конкретно срещу ищеца негативна кампания. Основната тема на
предаването е била бягството от затвора на осъдените лица П. и К. и причините за това.
Името на ищеца М. е споменато в хода на разговора. По отношение на изказванията на
гостите в предаването не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на БНТ. Ответната телевизия не само не би могла, но не би имала и
право да ограничава тяхното мнение – именно и с оглед на цитираната от
жалбоподателя свобода на изразяване на мнението, гарантирана в чл.10 от ЕКЗПЧ.
БНТ телевизия би могла да носи отговорност само за вредите, причинени
евентуално от поведението на нейния служител – водещия И. Н.. Поради това подлежи
на обсъждане, доколко е налице неправомерност в неговите реплики, цитирани по-
горе.
С оглед на събраните в първоинстанционното производство доказателства,
въззивният съд намира следното: Въпреки че от показанията на разпитания свидетел не
може да се установи, какви по обем и тежест нематериални вреди е претърпял ищецът,
съдът приема, че изживяванията му определено са били негативни.
За да се ангажира обаче отговорността на ответника БНТ, е необходимо да е
налице противоправно поведение на служителя на БНТ – в случая на водещия
предаването журналист И. Н.. Вярно е, че същиян двукратно е употребил прозвището
„***“ и веднъж обобщено „***“. С тези наименования водещият обаче не е изразил
личното си отношение към ищеца, а е употребил един известен в публичното
пространство прякор, който не е въведен от журналиста И. Н.. Както беше цитирано
по-горе, много преди процесното телевизионно предаване ищецът е бил обозначаван с
този прякор и използването му за индивидуализиране на лицето Е.М. не е
противоправно.
Поради липсата на един от елементите на непозволеното увреждане, искът се
4
явява неоснователен и законосъобразно е бил отхвърлен от първоинстанционния
градски съд.
С оглед на горните съображения, въззивният съд намира, че жалбата на ищеца е
неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, ищецът следва да заплати на
ответната БНТ разноските за настоящата инстанция. Същите са документирани в
размер на 4 236 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Молбата, към която са приложени списък с разноски по чл.80 от ГПК, данъчна фактура
и платежно нареждане, е докладвана в съдебно заседание. Нито от жалбоподателя,
нито от неговият процесуален представител е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. А с оглед на обжалвания интерес – 100 000 лева,
възнаграждението се явява минималното дължимо, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, I-29 състав, постановено на 02.04.2021 г. по гр. дело 16 116/2019 г.
ОСЪЖДА Е. Д. М. с ЕГН **********, да заплати на БЪЛГАРСКА
НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ с ЕИК ********* разноските за производството пред
Софийския апелативен съд в размер на 4 236 /четири хиляди, двеста тридесет и шест/
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5