Р Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
18.Октомври.2017година
Номер 514
гр. Перник
Пернишки районен съд
01- Н. състав
На 19.ІХ.
година
2017г.
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валери Ненков
ЧЛЕНОВЕ :
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
Секретар: К.В.
ПРОКУРОР
Като разгледа докладваното от
Председателя НАХД № 01138 по описа
на съда за 2017година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно
постановление № F 295647/22.V.2017год. на Директор на офис “Перник”
при ТД на НАП–гр.София на основание чл.53 вр. чл.27/83 ЗАНН и чл.80а ал.1 от
“ЗАКОН за данъците върху доходите на
физическите лица” на В.С.М.-ЕГН **********/***/ е наложена “Глоба”
в размер 2 960/две хиляди деветстотин и шестдесет/лева, за това, че при извършена проверка на 28.ІІ.2017год. за установяване на факти и обстоятелства на В.С.М. е установено,че:
На 25.VІІІ.2015г. В.С.М. в качеството си на “заемател”
е
получил паричен заем в размер на 14 800лева въз основа на Договор за
паричен заем сключен на 25.VІІІ.2015г.,където Ю.М.Д.-ЕГН ********** е
заемодател и В.С.М. - “заемател”. Съгласно договора е уговорено
заемната сума в размер на 14 800лева да бъде предадена на В.С.М.
- “заемател”.
На 28.VІІІ.2015г. В.С.М. в качеството си на “заемател” е получил паричен заем в
размер на 14 800лева въз основа на Договор за паричен заем сключен на
28.VІІІ.2015г.,където К.Г.А.-ЕГН ********** е заемодател и В.С.М. - “заемател”. Съгласно договора е уговорено заемната сума в размер
на 14 800лева да бъде предадена на
В.С.М. - “заемател”.
Общата сума е 29 600лева.
Установено е,че към 31.ХІІ.2015г. заемите НЕ са
погасени,като е извършено нарушение на чл.50
ал.1 т.5б”в” от
“Закон за данъците върху доходите на
физическите лица”.
Против издаденото наказателно постановление в
срок е постъпила жалба от В.С.М.-ЕГН ********** в която
се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно
постановление,предвид наличие на съществени процесуални нарушения,както и
алтернативно се застъпва мваловажност на нарушението.
Излагат
се доводи, че нарушението визирано в акта и наказателното постановление не е
извършено, че в административно наказателната процедура са допусни съществени
нарушения на процесуални правила, досежно
императивните реквизити от
съдържанието на акта и наказателното постановление и досежно налагането на
административната санкция.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя–адв.Р.М.-ПАК,доразвива
доводите в жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно и необосновано,като допълнително застъпва становище за “маловажност на деянието”.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща
представител Ю.К Кирилова, като изразява
становище НП да бъде потвърдено.
Пернишкият
районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Със АУАН № F
295647/30.ІІІ.2017год. съставен от Е.В.Я.-Й./Инспектор
по приходите в офис Перник НАП-София/ в присъствието на свидетеля К.И.С. е посочено,
че при извършена проверка на 28.ІІ.2017год. за установяване на факти и обстоятелства на В.С.М. е установено,че:
На 25.VІІІ.2015г. В.С.М. в качеството си на “заемател” е получил паричен заем в
размер на 14 800лева въз основа на Договор за паричен заем сключен на
25.VІІІ.2015г.,където Ю.М.Д.-ЕГН ********** е заемодател и В.С.М. - “заемател”. Съгласно договора е уговорено заемната сума в размер
на 14 800лева да бъде предадена на
В.С.М. - “заемател”.
На 28.VІІІ.2015г. В.С.М. в качеството си на “заемател” е получил паричен заем в
размер на 14 800лева въз основа на Договор за паричен заем сключен на
28.VІІІ.2015г.,където К.Г.А.-ЕГН ********** е заемодател и В.С.М. - “заемател”. Съгласно договора е уговорено заемната сума в размер
на 14 800лева да бъде предадена на
В.С.М. - “заемател”.Общата сума е 29 600лева.Установено е,че към 31.ХІІ.2015г. заемите НЕ са погасени-
нарушение на чл.50 ал.1 т.5б”в” от “Закон за данъците върху доходите на физическите лица”
/чл. 50. (1) Местните физически лица
подават годишна данъчна декларация по образец за:1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху
общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28; 2. доходите, подлежащи на облагане с
патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона
за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29;3. дължимия данък по чл. 67, ал. 4 за придобитите през годината
от източник в чужбина доходи от:а) дивиденти;б) ликвидационни дялове;в) доходи
по чл. 38,
ал. 5, т. 2, ал. 8 и ал. 13; 4. притежаваните акции и дялови участия
в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима
собственост в чужбина; 5. предоставените/получените парични заеми,
както следва:а) непогасената част от предоставените парични заеми през
данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;б) непогасените към края на данъчната година остатъци от
предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми,
ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.; в)
непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако
размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити,
предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за
кредитните институции;
г) непогасените към края на данъчната
година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години
парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни
институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако
размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв./
Срещу разписка на същия бил връчен и препис от
съставения акт за нарушение.
В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя В.С.М.-ЕГН ********** НЕ упражнил правото си на
писмени възражения, срещу констатацията за посочено нарушение в АУАН.
Въз основа на събраните по преписката
доказателства и след проверка по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН административно наказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53 вр. чл.27/83 ЗАНН и чл.80а ал.1 от
“ЗАКОН за данъците върху доходите на
физическите лица” /чл. 80а. (1) Физическо лице, което, като е
задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50, ал. 1,
т. 5, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните
суми.(2) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер 15 на сто от
недекларираните суми, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание./ жалбоподателя В.С.М.-ЕГН ********** е наложена “Глоба” в размер 2 960/две хиляди деветстотин и
шестдесет/лева.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: АУАН № F 295647/30.ІІІ.2017год.,Договори
за цесия-л.14,19,Уведомления-л.19,20,Договор за паричен заем-л.27,29,Годишна
деклерация-л.32,Резорюция за извършена проверка-л.36, Протокол –л.40, Заповед-л.48,, както и показанията на свидетелите Е.В.Я.-Й./Инспектор
по приходите в офис Перник НАП-София/ в присъствието на свидетеля К.И.С..
При извършване
на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, съобразявайки
доводите на страните, съдът констатира допуснати съществени нарушения на административно
наказателната процедура, опорочаващи законосъобразността на обжалвания
административен акт и обосноваващи отмяната му.
Съображенията са следните:
Производството,
предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките
са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия
орган.
Съставянето на
актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от
всяко административно
производство. Това е дейност от
процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване
зависи в голяма степен ефективността на
последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия
орган .
Чрез
съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган, със
съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като
се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от
определен вид.
Абсолютно задължително е и в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да
съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт .
Също така следва да съществува правно единство
между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното
постановление.
Не на
последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение,
следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл.42 от ЗАНН.
В съответствие с разпоредбата
на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът е подписан
от актосъставителя както и от свидетеля
по акта. Предявен е на нарушителя за
запознаване с неговото съдържание.
В графата му, предоставяща му
възможност да даде обяснения по
нарушението и да изложи възражения НЕ се
констатираха такива.
При
спазване на разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН
на нарушителя е връчен препис от акта срещу
разписка.
Последващата втора възможност за излагане
евентуални възражения, законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в
разпоредбата на чл.44 от ЗАНН /чл.44.(1) Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от
подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. (2) Когато във възраженията си нарушителят посочи
писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно,
доколкото това е възможно./
от която жалбоподателя
НЕ се е възползувал.
Издаденото
въз основа на него наказателно постановление е необходимо да
съдържа реквизитите, посочени
в чл.57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган / в случая същия е оторизиран/.
Изводът на състава е, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на Наказателното
постановление, НЕ са спазени установените към съдържанието им императивни изисквания в чл.42 /”чл.42.Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа:1. собственото,
бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата на съставяне
на акта;3. датата и мястото на
извършване на нарушението;4.
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени;6. собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и
местоработата, единен граждански номер;7. имената и точните адреси на
свидетелите, единен граждански номер;8. обясненията или възраженията на
нарушителя, ако е направил такива;9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и
точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението,
единен граждански номер;10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако
има такива, и кому са поверени за пазене.”/ и съответно чл.57 ал.1 от ЗАНН /”чл.57.(1)Наказателното постановление трябва да
съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето,
което го е издало;2. датата на издаването и номерата на постановлението;3.
датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя;4. собственото, бащиното и фамилното име на
нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават; 6.законните разпоредби,
които са били нарушени виновно;7.
вида и размера на наказанието;8. вещите, които се отнемат в полза на
държавата;9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;10. дали
наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд”/, а именно:
На първо място, АУАН и
наказателното постановление не отговарят на изискванията предвидени
разпоредбите в чл.42 т.3,4
/”чл.42.Актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа:………;3. датата и мястото на извършване на нарушението;4. описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено;
……”/ и съответно
чл.57 ал.1 т.5,10 от ЗАНН /”чл.57.(1)Наказателното
постановление трябва да съдържа:1. ………….5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават; ………….и;10. дали наказателното постановление подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд”/,
видно от
представената фактическа обстановка /”….на 28.ІІ.2017год. за установяване на факти и обстоятелства на В.С.М. е
установено,че:На 25.VІІІ.2015г. В.С.М.
в качеството си на “заемател” е получил паричен заем в размер на
14 800лева въз основа на Договор за паричен заем сключен на
25.VІІІ.2015г.,където Ю.М.Д.-ЕГН ********** е заемодател и В.С.М. - “заемател”. Съгласно договора е
уговорено заемната сума в размер на 14 800лева да бъде предадена на В.С.М. - “заемател”. На 28.VІІІ.2015г. В.С.М. в качеството си на “заемател” е получил паричен заем в размер на
14 800лева въз основа на Договор за паричен заем сключен на
28.VІІІ.2015г.,където К.Г.А.-ЕГН ********** е заемодател и В.С.М. - “заемател”. Съгласно договора е
уговорено заемната сума в размер на 14 800лева да бъде предадена на В.С.М. - “заемател”. Общата сума е
29 600лева. Установено е,че към
31.ХІІ.2015г.
заемите НЕ са погасени.”/
-От
изложената фактология е видно,че липсва конкретизирана дата на извършване на
деянието. Същата дори НЕ е изводима въпреки императивния характер на този реквизит.
-посочена
е дата на извършване на проверката-времеви интервал,коренно различен от момента
на извършване на едно нарушение.
-посочени са дати на сключване на отделни
договори за заем- дата имаща индиректно значение, отнесена към крайната дата за
изпълнение на процесното задължение/30.ІV.-следващата година//чл.53.(1)Годишната данъчна декларация се подава в
срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.(2) При откриване на грешка в
декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след
срока по ал. 1 данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30
септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят
промени чрез подаване на нова декларация.(3) В случаите по чл. 50, ал. 9 годишната данъчна декларация
може да се подаде и след срока по ал. 1, но не по-късно от 6 месеца след
откриването на наследството.(4) Доходи, за които наследниците или заветниците
са узнали след изтичането на сроковете по ал. 1 и 3, се декларират в
едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се
преизчислява.(5) Когато не е подадена декларация по чл. 50, ал. 9, задължението може да бъде
установено с акт по чл. 106 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.(6)
Лицата, които подадат годишната данъчна декларация до 31 март на следващата
година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне
по годишната данъчна декларация, но не повече от 1000 лв., при условие че нямат
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на
подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срока по чл. 67, ал. 5./
-посочена е дата към която според актосъставителя и АНО
възникналите заемни задължения на
жалбоподателя НЕ са били погасени,като е приета такава 31.ХІІ.2015г.-отново
нямаща отношение към дата на извършване на нарушението от една страна, а от
друга страна с оглед приложените по делото Договори за цесии, процесните
задължения към тази дата по отношение на жалбоподателя не са актуални/деактуализирани
към 01.ХІІ.2015г./.
На
второ място освен,че липсва процесната нарушение на извършване на деянието като
задължителен реквизит,това обстоятелство
има директно отношение и към разпоредбите на чл.34 от ЗАНН с оглед преценката
за законосъобразността на АУАН предвид съществено минималните срокове
предвидени от законодателя за съставяне на АУАН отнесено към момента на
извършване на деянието респ. съставянето на НП, отново отнесено към момента на
деянието-в дадения случай, следва да се предполага или допуска,което е
недопустимо. /”чл. 34. (1) Не
се образува административнонаказателно производство, а образуваното се
прекратява, когато:а) нарушителят е починал;б) нарушителят е изпаднал в
постоянно разстройство на съзнанието;в) това е предвидено в закон или указ.Не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс,
Закона за
политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа,
Закона за
пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел,
Закона за прилагане на мерките срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба
(Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12
юни 2014 г.), Закона
за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за
колективно инвестиране, част втора, част втора
"а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване,
Кодекса за
застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по
Закона за регистър БУЛСТАТ
- две години.(2) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната,
финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова
инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ
хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на
тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията
от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането
им, както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит, не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на
нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на
нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.(3)
Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е
издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.”/
На следващо място,видно от горепосочената
фактология не става ясно и КЪДЕ е извършено процесното
нарушение отново противоречие с разпоредбите на чл.42 и чл.56 ЗАНН и отново в двата процесни акта
от една страна. От друга страна тази
“липса” е в колизия и с разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗАНН, предвид
компетентността на съответния съд /“чл.59.
(1) Наказателното постановление и
електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е
извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина -
пред Софийския районен съд./ като ако се направи предположение/което е
НЕдопустимо/ с оглед местоживеенето /с.Косача-Ковачевци-Радомир/ на
жалбоподателя/чл.54.(1)Годишната
данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция
за приходите по постоянния адрес на физическото лице, включително на
едноличния търговец, носител на задължението за данъка.”/
то евентуалното извършване на деянието е
възможно да е в гр.Радомир, но както се посочи по горе –това е недопустимо.
Предвид изложените по горе съображения/водещи
до прекалено много предположения/,съда намира,че процесното НП страда от
съществени нарушения в който смисъл, следва да бъде отменено, като
не законосъобразно.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F 295647/22.V.2017год. на Директор на офис “Перник”
при ТД на НАП–гр.София с което на основание чл.80а ал.1 от “ЗАКОН за данъците върху доходите на физическите лица” на В.С.М.-ЕГН **********
е наложена “Глоба” в
размер 2 960/две хиляди деветстотин и
шестдесет/лева за нарушение на чл.50 ал.1 т.5б”в” от “Закон за данъците върху доходите
на физическите лица”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд–гр.Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на Глава ХІІ-та от Административно
процесуалния кодекс-в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………………..
ВЯРНОИ С ОРИГИНАЛА
ВС