№ 1750
гр. Варна, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20233110203940 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на И. Й.
И. ЕГН **********, представляващ М-Транс 1 ЕООД, гр.Варна, ул.Петрич 2, ЕИК
200 261 550, против наказателно постановление № 23-0001761/23.06.2023 г., издадено
от Б. Г. Г. – директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна, с
което за нарушение на чл.34 т.6 вр.чл.18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници/наричана по-нататък Наредбата/на основание чл.96г
ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ на М-Транс 1 ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
В жалбата въззивникът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка,
неправилно е приложен материалния закон и е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, за което излага аргументи и моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от младши експерт
В.С., редовно упълномощена и приета от съда. Моли съда да отхвърли подадената
жалба като неоснователна. Според Станчева с измененията от 21.10.2022 г. на Наредба
36 е променена единствено срочността на така издаваните удостоверения, като
законодателят установява безсрочност на всички издадени след дата 21.10.22 г.
удостоверения, като придава безсрочност и на срочно издадените такива, но валидни
към дата 21.10.2022 г., а не всички издадени до момента удостоверения за
психологична годност. В настоящия случай процесното удостоверение за
1
психологическа годност не попада в тази законоустановена рамка. Моли съда да
потвърди издаденото наказателно постановление като законосъобразно и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Регионална дирекция
Автомобилна администрация Варна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По повод извършване на комплексна проверка на документите относно
транспортната дейност на превозвача М-Транс 1 ЕООД, на 08.09.2022 г. в
административната сграда на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна
била извършена проверка от старши инспектор Б. Г. И. на представените от
дружеството документи и наличната информация в информационния масив на
дирекцията, при която били установените следните обстоятелства:
М-Транс 1 ЕООД притежавало удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз № 9601/25.11.2008 г. от Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на
област Варна в Република България/приложено копие/.
От приложената към преписката Пътна книжка серия М № 124, заверена на
30.05.2022 г., за лек таксиметров автомобил Рено Меган с рег.№ В 0308 НН, с
таксиметров апарат № ЕС024182, регистриран търговец М-Транс 1 ЕООД, код по ЕИК
200 261 550, проверяващите установили, че на 09.07.2022 г. с автомобила с водач С. Б.,
в пътен лист под № 28/09.07.2022 г. фигурират изминати 179 км с оборот 234.22 лева,
приключен на 10.07.2022 г. с приложен служебен бон за отчет на водача.
От приложения оригинал на справка от Регистър за психологическите
изследвания на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е видно, че на С.
Р.Б. ЕГН ********** са били издавани удостоверения за психологическа годност №
591015/о/ от 08.07.2019 г., валидно до 08.07.2022 г. и № 746988/О/, издадено на
13.07.2022 г. и валидно до 13.07.2025 г.
На 26.04.2023 г. старши инспектор в Регионална дирекция Автомобилна
администрация Б. Г. И. съставил Акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 332455/приложен оригинал/ против М-Транс 1 ЕООД за това, че
на 09.07.2022 г. в гр.Варна, ул.Петрич № 20, регистрираният търговец М-Транс 1
ЕООД, притежаващ удостоверение за извършване на таксиметров превоз №
9601/25.11.2008 г., е извършило таксиметрова дейност с водача С. Р.Б. ЕГН
**********, който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност,
издадено по реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Извършената таксиметрова
дейност е видна от пътен лист № 028/09.07.2022 г. и пътна книжка серия М с № 124,
заверена на 30.05.2022 г. от търговеца М-Транс 1 ЕООД и отчет на водача №
6084/10.07.2022 г., разпечатан от монтирания в автомобила марка Рено с рег.№ В 0308
НН, ЕТАФП № ЕС024182 с фискална памет № 46089182. След направена справка в
регистъра за психологическите изследвания към Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация е установено, че водачът С. Р.Б. е имал УПГ № 746988 от дата
13.07.2022 г., докато предходното УПГ с № 591015 е било валидно до 08.07.2022 г.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.34 т.6 във връзка с чл.18 ал.1 т.4
от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници/наричана по-нататък
Наредбата/. Като иззети като доказателства писмени материали в АУАН са посочени:
2
Пътна книжка № 124/30.05.2022 г. РД АА Варна, справка от Регистър за
психологическите изследвания на ИА АА. И. се запознал със съдържанието на АУАН
на същата дата, подписал го е без възражения и получил копие от него.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 23-0001761/23.06.2023 г./приложен оригинал/, издадено
от Б. Г. Г. – директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна.
Административно-наказващият орган е възприел изцяло констатациите, отразени в
АУАН, квалифицирал е нарушението по чл.34 т.6 във връзка с чл.18 ал.1 т.4 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници и е наложил на Транс 1
ЕООД имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.96г ал.1 пр.2 от
ЗАвтП.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б. Г.
И., който потвърди отразените в АУАН обстоятелства.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на Б. Г. И. и събраните по делото
писмени доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната
преписка, подробно изброени по-горе, приети и приложени към делото на основание
чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Б. Г. И. и приобщените
писмени доказателствени средства, изброени по-горе, като обективни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред
събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е получено от И. на 10.07.2023 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е входирана в Регионална дирекция
Автомобилна администрация Варна с регистрационен индекс и дата 52-00-51 без дата.
Жалбата е подадена от М-Транс 1 ЕООД, ул.Петрич 20, ЕИК 200 261 550,
представлявано от И. Й. И. ЕГН **********.
От служебно изготвената разпечатка от Търговски регистър за актуално
състояние на М-Транс 1 ЕООД е видно, че дружеството е с управител и едноличен
собственик на капитала И. Й. И..
Съдът приема, че е спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
жалбата е подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.91 ал.2 от ЗАвтП контролът по прилагането на закона при
3
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
българска регистрация се осъществява чрез Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация. Длъжностните лица от Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация по силата на чл.92 ал.1 в изпълнение на задълженията си извършват
проверки и съставят актове за констатираните нарушения. АУАН е издаден от
компетентен орган - Б. Г. И. – старши инспектор към Регионална дирекция
Автомобилна администрация гр.Варна, длъжностно лице от Изпълнителна агенция
Автомобилна администрация.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Б. Г. Г. –
директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна. Съгласно
чл.92 ал.2 от ЗАвтП наказателните постановления се издават от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него
длъжностни лица. От приложеното заверено копие от заповед № РД-08-30 от
24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията е видно, че в точка I.6. е оправомощен директора на регионална дирекция
Автомобилна администрация да издава наказателни постановления за установени
нарушения на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. От представеното от
въззиваемата страна копие на заповед № 84/28.02.2023 г. е видно, че Б. Г. Г. е
преназначен на длъжност директор на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна от 01.03.2023 г. за срок от една година.
По процесуалния закон:
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване, както и нарушените законови норми.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по
издаване на обжалваното наказателно постановление не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване на правото на
защита на привлеченото към отговорност лице и води и до незаконосъобразност на
наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
При възприетата фактология съдът счете, че в случая правилно е приложен
материалния закон и че М-Транс 1 ЕООД е осъществило от обективна страна състава
на нарушение по чл.34 т.6 във връзка с чл.18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници.
Административно-наказателната отговорност на М-Транс 1 ЕООД е
ангажирана с наказателното постановление за извършено нарушение на чл.34 т.6 във
връзка с чл.18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Тази разпоредба задължава регистрираният търговец е да извършва
таксиметрова дейност само с водачи, които отговарят на изискванията на чл.18 и са
вписани в регистъра по чл.20. Тази норма е бланкетна и за да бъде повдигнато
адекватно обвинение за извършено нарушение по този член е необходимо да се посочи
кое точно изискване и от коя точно наредба е било нарушено. В АУАН и в
наказателното постановление коректно е направена връзката с чл.18 ал.1 т.4 от
4
Наредбата, съгласно която водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по
чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата.
В случая това е Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, в
Преходните и заключителни разпоредби на която в параграф 2 е посочено, че
наредбата се издава на основание чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата.
Според чл.5 от тази наредба психологическата годност се установява с психологическо
изследване, а според чл.36 ал.2 от същата наредба след приключване на
психологическото изследване на всички лица, получили положително заключение, се
издава удостоверение за психологическа годност. При тази нормативна уредба е видно,
че съответствието на водача с изискванията за психологическа годност се удостоверява
единствено със съответно удостоверение, издадено по реда на цитираната наредба.
Същевременно от приложената по делото справка в Регистър за
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване е видно, че водачът С. Р.Б. не е разполагал с валидно удостоверение за
психологическа годност към момента на извършване на превоза.
Като е допуснало извършването на таксиметров превоз от водач,
непритежаващ валидно удостоверение за психологическа годност и следователно
неотговарящ на изискванията на чл.18 ал.1 т.4 от Наредбата, санкционираното
дружество действително е осъществило неизпълнение на административно
задължение, което правилно е квалифицирано.
От друга страна по делото не се спори, че жалбоподателят е регистриран
търговец.
От представените към административно-наказателната преписка пътна
книжка с пътен лист и отчет на водача, се установява, че деянието е извършено
именно с превозно средство за таксиметров превоз, визирано в диспозитива на
обвинението, формулирани в АУАН и наказателното постановление.
В § 2 на Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата е посочено,
че тя се издава на основание чл.12а ал.5 от ЗАвтП, според която редът за регистрация и
заличаване от регистъра по чл.12 ал.4, както и условията и редът за извършване на
таксиметров превоз на пътници се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
09.07.2022 г. М-Транс 1 ЕООД като регистриран търговец, е извършил таксиметрова
дейност с водача С. Р.Б. ЕГН **********, който не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл.152
ал.1 т.2 от ЗДвП. Извършената таксиметрова дейност е видна от пътен лист №
028/09.07.2022 г. и пътна книжка серия М с № 124, заверена на 30.05.2022 г. от
търговеца М-Транс 1 ЕООД и отчет на водача № 6084/10.07.2022 г., разпечатан от
монтирания в автомобила марка Рено с рег.№ В 0308 НН, ЕТАФП № ЕС024182 с
фискална памет № 46089182. Санкционираното дружество има качеството
"регистриран търговец" по смисъла на чл.56 от Търговския закон като едноличен
търговец, регистриран в Търговския регистър, тъй като в това си качество извършва
5
превозни сделки и таксиметрова дейност и е имал задължение да извършва такава
таксиметрова дейност само с водачи, които да притежават валидно удостоверение за
психическа годност. Налице са доказателства (разпечатки от информационната система
на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, пътна книжка, пътен лист и
отчет на водача), че Б. в това време е извършвал превози в полза на санкционирания
превозвач, извършването на деянието следва да се счете за категорично доказано.
Дружеството е осъществило състав на нарушение по чл.34 т.6 от Наредбата, наличието
на което правилно е констатирано в наказателното постановление.
Съдът счита, че правилно е определена наказващата норма.
В случая административно-наказателната отговорност на санкционираното
дружество е ангажирана на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП, предвиждащ
специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. По смисъла на т.1 от § 1
на Допълнителните разпоредби на ЗАвтП "обществен превоз" е превоз, извършван за
чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство. Съгласно чл.2 от Наредбата таксиметров превоз на
пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем
места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна
точка на превоза. Касае се за разпоредба, съдържаща както диспозиция, т.е. дължимото
поведение, така и съответната санкция. Задължението на превозвача да не допуска
управляването на МПС от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност, произтича от нормата на чл.34 т.6 вр.чл.18 ал.1 т.4 от Наредбата, т.е. касае се
за изискване, определено с подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП.
Това е предвиден в закон случай на допустителство и е от категорията на
продължените нарушения като се осъществява чрез бездействие, посредством
допускането от превозвача да бъде извършван таксиметров превоз от водач, който не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
По въззивната жалба:
1. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че нормата на чл.96г ал.1 от ЗАвтП в контекста на „допускане“ не се
отнася до носене на отговорност от юридическо лице и че в случая шофьорът
е допуснат не от дружеството, а от съответното физическо лице, че в
наказателното постановление не е възпроизведена текстово формата на
изпълнителното деяние – допускане или назначаване и че е ангажирана
отговорността на дружеството за осъществено деяние чрез действие –
„извършване на таксиметрова дейност“, а е приложена административно-
наказателна разпоредба – чл.96г ал.1 от ЗАвтП за нарушение, осъществено
чрез бездействие – чрез допускане. Мотивите за извършено нарушение от
обективна страна на материалната норма на чл.34 т.6 вр.чл.18 ал.1 т.4 от
Наредбата и чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП съдът изложи по-горе.
2. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като в наказателното постановление не били посочени по ясен и категоричен
6
начин датата и мястото на нарушението и пълно, точно и ясно описание на
нарушението. В наказателното постановление се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват нарушението, за което е
повдигнато обвинение на въззивника, обстоятелствата, при което е било
извършено, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените
законови норми.
3. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че наказателното постановление е издадено в противоречие с
Директива 2006/126/ЕО. Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление
на превозни средства касае единствено въпросите по издаване и подновяване
на свидетелства за управление на МПС, създаването на унифициран образец
и взаимното признаване на правоспособността между държавите-членки.
След като предметът на правната уредба е различен, не е налице колизия
между цитираната нормативна уредба. Аргумент в тази насока е и
разпоредбата на чл. 5 от Приложение ІІІ на Директива 2006/126/ЕО, който
предвижда, че "Стандартите, установени от държавите-членки за издаване и
всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат
да бъдат по-строги от изложените в настоящото приложение. За
превозвачите, установени на територията на Република България, се
прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е
транспонирана в националното законодателство, включително и за
установеното задължение лицензираните превозвачи да ползват за
осъществяване на дейността си само водачи, разполагащи с удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда на чл.152 ал.1 т.2 б."б" от ЗДвП и
Наредба № 36/2006 г.
4. Съдът не приема възражението на въззивника, направено в съдебно
заседание, че тъй като с Държавен вестник брой 84 от 2022 г. се изменя
разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредба 36, като настоящата редакция гласи, че
удостоверението за психологическа годност на водачите е безсрочно, е
налице хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, а именно следва да се приложи по-
благоприятната разпоредба за дееца.
С Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания, издадена от министъра на транспорта, в
чл.8 ал.1 е въведено задължение при всяко постъпване на работа и при извършване на
дейност като водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари лицата
да представят удостоверение за психологическа годност, като съгласно разпоредбата
на ал.2 на същия член, действаща към датата на извършване на нарушението,
удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на
7
неговото издаване.
От приложения оригинал на справка от Регистър за психологическите
изследвания на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е видно, че на С.
Р.Б. ЕГН ********** са били издавани удостоверения за психологическа годност №
591015/о/ от 08.07.2019 г., валидно до 08.07.2022 г. и № 746988/О/, издадено на
13.07.2022 г. и валидно до 13.07.2025 г. Тоест към дата 09.07.2022 г. Славов не е имал
валидно удостоверение за психическа годност.
Действително след изменението на Наредбата, в сила от 21.10.2022 г. съгласно
чл.8 ал.2 от Наредбата удостоверението за психологическа годност е безсрочно.
Според параграф 6 от Преходните разпоредби, обнародван в Държавен вестник бл.84
от 2022 г. в сила от 21.10.2022 г. валидните удостоверения за психологическа годност,
издадени преди влизане в сила на тази наредба, стават безсрочни и запазват
валидността си при условията на § 2 т.4 относно чл.8 ал.7 Тъй като се касае само за
валидни удостоверения за психологична годност, каквото при влизане в сила на
изменението на Наредбата Б. не е притежавал, в случая не е налице нова нормативна
уредба, която при хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН следва да се приложи като по-
благоприятна за нарушителя и да се приеме, че същият е имал валидно удостоверение
за психологична годност.
Относно приложението на чл.28 от ЗАНН:
Съдът счита, че в случая не са налице основанията за прилагане на чл.28 от
ЗАНН за квалифициране на деянието като "маловажен случай" като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Субект на констатираното нарушение е юридическо лице и поради
това съображение въпросът за вината, като елемент от субективната страна на
фактическия състав, не подлежи на обсъждане.
Преценката за степента на обществена опасност на нарушението изисква да се
обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което
деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажен
случай административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на
извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят
маловажност на случая не са налице. Нарушението е формално и с осъществяването му
всякога се поставят в опасност обществените отношения, които е призвана да охранява
нормата на чл.96г ал.1 от ЗАвтП. Деянието не е маловажен случай, поради това, че
липсата на удостоверение за психологическа годност за водача на таксиметров
автомобил би създала предпоставки за застрашаване живота и здравето на неограничен
брой лица - участници в движението.
В случая е налице засягане на значими обществени отношения от областта на
осигуряване на безопасност на движението по пътищата, поради което и обществената
опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че е налице
маловажен случай на административно нарушение.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно посочената като основание за налагане на административното
наказание разпоредба на чл.96а ал.1 пр.2 от ЗАвтП, правилно определена, размерът на
8
наказанието е фиксиран – имуществена санкция в размер на 3 000 лева, поради което
не следва да се обсъжда възможността за неговата промяна.
По разноските:
От въззиваемата страна бе представено заверено копие от пълномощно рег.№
11-51-6509/23.08.2023 г., с което Е.В.А. като директор на Регионална дирекция
Автомобилна администрация Варна упълномощава В.Р.С. за негов процесуален
представител в качеството му на директор на Регионална дирекция Автомобилна
администрация Варна да го представлява по административни и административно-
наказателни дела, образувани в съдилищата във връзка с обжалване на издадени от
него наказателни постановления. Представени са и заверено копие от удостоверение за
правоспособност № 784 от 23.08.2017 г. от Министерството на правосъдието за
придобиване на юридическа правоспособност от В.Р.С. и от заповед № 311/18.08.2023
г. за Е.В.А. на длъжност директор на Регионална дирекция Автомобилна
администрация Варна.
От процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание бе
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искане за
присъждане на разноски не е направено от въззивника.
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на въззиваемата страна е направено своевременно, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – потвърждаване на обжалваното наказателното
постановление и с оглед разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143
ал.1 от Административно-процесуалния кодекс. На основание чл.63д ал.1 и ал.4 от
ЗАНН, въззиваемата страна има право да бъдат присъдени разноски за
възнаграждение за юрисконсулт или друг служител с юридическо образование . Като
съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е
приключено в рамките на две съдебни заседания, съдът намира за съответстващо
възнаграждение в установения минимален размер 80 лева съгласно чл.63д ал.5 от
ЗАНН, вр.чл.37 ал.1 от Закона за правна помощ вр.чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, поради
което
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 23-0001761/23.06.2023 г., издадено
от Б. Г. Г., директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна, с
което на М-Транс 1 ЕООД, ЕИК 200 261 550, гр.Варна, ул.Петрич 20, представляващ
И. Й. И. ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за
автомобилните превози за извършено нарушение на чл.34 т.6 вр.чл.18 ал.1 т.4 от
9
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Осъжда М-Транс 1 ЕООД, ЕИК 200 261 550, да заплати на Регионална
дирекция Автомобилна администрация гр.Варна, сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна и на М-Транс 1 ЕООД, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено пред Административен
съд гр.Варна по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10