Р Е Ш Е Н И Е
№1735
гр. П., 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01770 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено, че А.Л.Н. дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 1 466,62 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “К.”,
бл**вх*ап*за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от
202,43 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред. Твърди се, че ответната страна е потребител на топлинна енергия, като имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), при което ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Счита, че страните о делото
не се намират в облигационни отношения. Оспорва, че общите условия са
публикувани. Оспорва се количеството доставяна топлинна енергия.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А.Л.Н. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08692 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.
Представено е извлечение от вестник „С.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
По делото е представен препис от
нотариален акт от 01.04.1967 г., от който се установява, че Л.А.М. е придобила
правото на собственост върху имот с адрес гр. П., ул. “К.”, бл**вх*ап. 9.
Приложено е удостоверение за наследници на Л.А.М., от което е видно, че същата е починала на *** г., като е оставила за наследници следните лица: А.Л.Н. (дъщеря) и Р.Л.Г. (дъщеря), като последната се е отказала по надлежния ред от оставеното наследство на своята майка.
Горното води до извод, че за исковия период (01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.) правото на осбственост върху имота е принадлежало на Л.А.М., а след нейната смърт на *** г., което е след исковия период, ответната страна чрез наследяване е придобила собствеността на жилището.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на
сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза
се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция
е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се
използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за
достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на
топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба №
16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати
технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената
наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия
между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че
изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ съобразно показанията на водомера, като впоследствие при извършване на годишния отчет, изчислената стойност е била преизчислявана в индивидуалните изравнителни сметки.
В стаите на жилището са налични радиатори с монтирани индивидуални разпределители, при което количеството топлинна енергия е начислявана по отчет. В банята на жилището съществувала щранг – лира, като този разход е определят по изчислителен път.
Начисляван е разход за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, както и за услуга дялово разпределение. Според вещото лице стойността на топлинната енергия е в размер на 1466,62 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по
– горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца
е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и твърденията си, че
ответната страна е имала качеството на потребител по време на исковия период. В
тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално
доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
За
да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през
исковия период (01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.)
топлинна енергия и БГВ в процесното жилище ответницата А.Л.Н. трябва да има качеството „клиент“ на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. По делото е
представено копие на нотариален акт от 01.04.1967 г., от който се установява,
че Л.А.М. е била собственик на топлофицирания имот през исковия период. Това
налага извод, че през процесния период „клиент“ на топлинна енергия е била Л.А.М.
- майка на ответницата, поради което тя, а не ответницата, е титуляр на
задължението за заплащане цената на доставена и потребена топлоенергия.
В
хипотеза на доказано наследствено правоприемство и съобразно разпоредбата на
чл. 60, ал.1 от ЗН, наследниците отговарят за задълженията на своите наследодатели като част от приетото
наследство. В настоящия случай тази хипотеза не следва да бъде обсъждана, тъй
като ищецът претендира процесните суми от ответницата в лично качество, а не
като наследник на починал потребител на топлинна енергия. С оглед спазване на
принципа за диспизитивното начало в процеса, съдът е обвързан от заявеното от
ищеца основание, поради което не е възможно обсъждането на задължения на
ответницата в качеството й на наследник на починалия потребител на топлинна
енергия за процесния период. В този смисъл е решение № 112/ 08.04.2019
г. по в. гр. д. № 99 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – П..
Горното води до извод за неоснователност на исковите
претенции и като такива следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната страна следва да се присъдят направените разноски в исковото производство, съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ответната страна е направила разноски в размер на 350 лева за адвокатски хонорар, които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу А.Л.Н., ЕГН **********,***, за признаване за
установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1 466,62 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. П., ул. “К.”, бл**вх*ап*за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., както и сумата от 202,43 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр.
д. № 08692 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.Н., ЕГН **********,*** сумата в размер на 350 лева -
направени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 08692 по описа за 2018 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: