РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1044
Град Пловдив, 13. 05. 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА -
ДИЧЕВА
при
участието на секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 3310 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Т.И.Т.,
ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против решение № 424 от 08.10.2018г. на директора
на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на лицето
срещу разпореждане изх. № С180016-137-0010116 от 18.09.2018г., издадено от Д.П.–
старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив по
изп. дело № 229 от 2011г.
Посочва се в жалбата и допълнението
към нея, че решението е незаконосъобразно. С обжалваното разпореждане
неправилно не е уважено направеното от лицето искане за погасяване по давност
публичните задължения глоба по 2 броя наказателни постановления и 2 брой фиш,
издадени през 2012г. и 2013г. Според него, независимо от издадените разпореждания
за присъединяване на задължения по вече образувано в предходен момент
изпълнително дело, които прекъсват давността и наложените обезпечителни мерки,
които я спират, е изтекъл срокът по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН. Като се позовава на
Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017г. на ВАС, постановено по тълкувателно
дело № 3 от 2016г., се иска отменяне на обжалваното решение и погасяване по
давност на публичните задължения по влезлите в сила наказателни постановления и
фиш. Не е заявена претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата,
като намира решението за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
оставено в сила. Изразено е становище, че е приложима разпоредбата на чл. 82,
ал. 4 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия си
състав, намери за установено следното.:
Жалбата е
подадена направо пред съда, но от ненадлежна страна, в преклузивния седемдневен
срок на 02.11.2018г. По направеното възражение за срочността на жалбата от
процесуалния представител на ответника са представени пощенски плик на л. 3 и
писмо от Пощенска станция Асеновград Ц (л. 74), съгласно данните в които
пощенска пратка № PS4230008LICW е приета в пощенската станция на 02.11.2018г.,
експедирана с изходяща поща на 03.11.2018г. и доставена на получателя на
06.11.2018г. (по отношение датата на получаване вероятно е допусната техническа
грешка, тъй като пратката е получена в ПАС на 05.11.2018г.). В същото време,
решението на директора е връчено на упълномощеното лице Б.А. на 26.10.2018г.,
което налага извода за нейната допустимост.
Първоначалната жалба вх. № 20322 от 05.11.2018г. е подадена
именно от Б.А., която е представила пълномощно (л. 11). Доколкото тя не попада
сред кръга на лицата, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 32 от ГПК, Т.
е потвърдил изцяло извършените от нея действия без представителна власт,
включително подадените жалба и допълнителна жалба.
С Разпореждане изх. № С 180016-137-0010116 от 18.09.2018г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив, е отказано прекратяване на
изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност за събиране
вземанията, произтичащи от 2 броя наказателни
постановления, издадени по реда на ЗАНН, и 2 бр. фиш, подробно описани в него
(л. 38 гръб - л. 39). В разпореждането публичния изпълнител е приел, че глобите
по посочените НП е фиш са присъединени за събиране към образувано изпълнително
дело в двугодишния срок. С постановление изх. № 0229/2011/000010 от 25.07.2013г.
е направен запор на МПС марка Форд, модел Ескорт, рег. № ***, като с това
действие погасителната давност по изброените изпълнителни титули е спряна и
публичните задължения не следва да бъдат погасени по давност. С второ
постановление изх. № 0229/2011/000015 от 08.07.2014г. е направен запор върху
трудово възнаграждение, възникнало от трудово правоотношение за размера над
250лв. месечно, получавано от Т.Т., платимо от „Сет транс“ ООД до издължаване
на главницата и лихвите на публичното вземане.
Директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив, за да остави
без уважение жалбата е приел за установено следното: НП № 25-0000586/16.11.2012г. на
ОО „КД“ – „ДАИ“ – гр. Видин е влязло в сила на 25.01.2013г. Титулът за
събиране е присъединен към ИД № 229/2011г. с Разпореждане за присъединяване с
изх. № 0229/2011/000007/06.06.2013г., с оглед на което, давностният срок е
прекъснат с присъединяването на НП към ИД и от 07.06.2013г. е започнал да тече
нов давностен срок, който е изтекъл на 07.06.2015г. Преди изтичане на новия
давностен срок с постановленията за налагане на обезпечителни мерки е наложена
обезпечителна мярка за принудително събиране на този титул. Според директора,
давностният срок се счита за спрян по силата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК,
приложим по силата на чл. 163, ал. 1 от с.к., тъй като в разпоредбата на чл. 82
от ЗАНН не е предвиден изричен ред за спиране на давността. Посочено е, че по
силата на препращащата норма на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН общата погасителна
давност не е тази по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, а посочената в чл. 171, ал. 2 от ДОПК – 10 години, считано от годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение. Предвид на това е приел, че общата
погасителна давност за този титул не е изтекла и поради спирането на срока, не
са налице основания за прилагането на искания институт на давността.
Аналогични са съображенията и относно Фиш № С-0358105 от 05.07.2013г. на ГД
„Охранителна полиция“ при Столична община, Фиш № С0047968 от 18.07.2013г. ,
издаден от ОД на МВР – гр. Пазарджик, присъединени за събиране към
изпълнителното дело с разпореждане за присъединяване изх. № 0229/2011/000019 от
31.07.2014г.; НП № НП 3 от 05.11.2013г., издадено от РДГ – гр. София, присъединено
за събиране към изпълнителното дело с разпореждане за събиране изх. №
000229/2011/000021 от 28.09.2015г.
В хода на съдебното обжалване е
представена административната преписка по изпълнително дело № 229 от 2011г. (л.
45 – 64).
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
Не е спорно обстоятелството по делото, че
изпълнителното дело е образувано с първоначален титул „по НОХД № 0191 от 2003г.
по описа на Военен съд – гр. София“ за публично вземане в размер на 75,80лв.
главница и 81,18лв. лихва. Във връзка с образуваното изпълнително дело е
изготвено съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0229/2011/000006 от
12.07.2012г., което е изпратено по пощата с известие за доставяне (л. 62).
Известието за доставяне не е връчено на Т., като е налице отбелязване на
пощенския служител „сменен адрес“ и дата „17.07.“ Съдът констатира, че нито
едно от издадените от публичния изпълнител разпореждания за присъединяване от
2013г., 2014г. и 2015г. не е връчено надлежно на Т., като по отношение на
разпорежданията от 2014г. и 2015г. е налице отбелязване на пощенския служител
„получателят се е преместил на друг адрес“.
По делото не са представени доказателства за връчване
на съобщението за доброволно изпълнение, разпорежданията за присъединяване и
постановленията за налагане на обезпечителни мерки по реда на чл. 29 – 32 от ДОПК, поради което настоящият съдебен състав намира, че Т. не е уведомен
надлежно за образуваното изпълнително дело и предприетите действия от публичния
изпълнител.
На следващо място, спорът по делото се свежда до
въпроса изтекла ли е погасителна давност по отношение на публичните вземания,
произтичащи от фишовете и наказателните постановления, издадени през 2012г. и
2013г., по отношение на които не се спори, че са влезли в сила на различни дати
през 2013г. и 2014г.
Административният орган е изложил аргументи за
извършени от публичния изпълнител действия по принудително събиране, с които се
прекъсва и спира давността, съответно за прилагане разпоредбата на чл. 82, ал.
4 от ЗАНН.
По изложените в жалбата възражения настоящият съдебен
състав намира следното:
Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2,
т. 7 от ДОПК вземанията от наказателни постановления са публични вземания.
Събирането на публични вземания като процедура и давностни срокове е
регламентирано в ДОПК. По отношение обаче на наказателните постановления е
налице и норма в специалния закон – ЗАНН, която урежда предпоставките за
приложение на погасителната давност (давност за изпълнение на наложените
административни наказания) – чл. 82 от ЗАНН.
Тази норма е специална по отношение на общата – чл. 171
от ДОПК и за това относно наказателните постановления следва да се прилага
давността, регламентирана в ЗАНН. Именно
ЗАНН, като законодателен акт, кодифициращ материята относно установяването на
административното нарушение и налагане на съответното административно
наказание, както и неговото изпълнение, е специалният закон, който изключва
приложението на нормите на ДОПК, уреждащи включително и нормите на
погасителната давност, при положение, че съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК,
последните не намират приложение в случай, че друг закон предвижда по-кратък
срок, какъвто е и срокът по чл. 82 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. “а“ от ЗАНН
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Според ал. 2 на същата разпоредба, давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършването на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност.
Съгласно ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН, независимо от
спирането или прекъсването на давността административното наказание не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по алинея
първа.
Съгласно ал. 4, разпоредбата на ал. 3 не се прилага по
отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство.
Нормата на ал. 4 изключва приложението единствено и
само на абсолютна погасителна давност, предмет на регламентация на предходната
алинея – ал. 3 на чл.82 ЗАНН и по никакъв начин не обосновава извод, че при
образувано изпълнително производство в срока по ал. 1 на чл. 82 ЗАНН, от тази
дата насетне приложим е институтът на общата погасителна давност, уредена в чл.
171 ДОПК. Напротив, по аргумент от ал. 2 на чл. 82 ЗАНН (чието приложение не е
изключено от разпоредбата на ал. 4, която е категорична, че не се прилага
единствено предходната алинея, а не целият текст на чл. 82 ЗАНН), от тази дата
давността е прекъсната и започва да тече нова давност, без съмнение се касае за
сроковете по ал. 1 на чл. 82 ЗАНН.
Отделно от това, с Тълкувателно решение №
2/12.04.2017г. на ВАС на РБ, ОСС от I и II
колегия, на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 и чл. 125 от ЗСВ, ОС на
колегиите във ВАС реши, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82,
ал. 2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказания „глоба“ се прилага
давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН.
В настоящия случай, видно от изложеното по-горе в
настоящото решение е, че жалбоподателят не е надлежно уведомен за образуваното
изпълнително дело и извършените от публичния изпълнител действия през 2013г.,
2014г. и 2015г.
Тук е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 36,
ал. 1 и ал. 3 от Закона за пощенските услуги и чл. 13, ал. 1 от Общи правила за
условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските
парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007г. на Комисията за
регулиране на съобщенията, когато получателите на пощенски пратки и пощенски
колети са сменили адреса си, пратките и колетите се препращат служебно на новия
им адрес, ако е известен на пощенската служба или има изрично указание за
препращането от подателя или получателя, в писмен или електронен вид. Съгласно
чл. 14 от правилата, пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат
доставени на получателите, се връщат на подателите в срок и при условия,
определени в общите условия на договора с потребителите, а според чл. 15,
недоставени пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат върнати
на подателите, се третират съгласно общите условия на договора с потребителите.
Поначало препоръчано писмо с известие за доставяне не
може да бъде върнато от пощите с формалната причина "Непотърсено".
Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски
клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за него има
препоръчано писмо още повече в случая при ясен и точен адрес) не освобождава
пощите от задължението им отново да потърсят получателя на адреса. Освен, че
съставлява нарушение по смисъла на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от Закона за
пощенските услуги във връзка с чл. 6, ал. 3 от приложимите Общи правила за
условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските
парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007г. на Комисията за
регулиране на съобщенията, връщането на препоръчаното писмо задължава
административния орган да извърши ново валидно уведомяване на адресата по
правилата на ДОПК в случая. Отбелязването от страна на приемащата пощенска
станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде
тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ., че се е
преместило на друг адрес или е заминало. Затова препоръчано писмо, върнато от
пощите по причина "Непотърсено", не може да бъде прието за
недоставено по вина на получателя, респ. не може да бъде основание за приемане,
че разпореждането е редовно връчено на неговия адресат.
Предвид изложеното по-горе по отношение доставката на
пощенски пратки и колети, съдът намира, че в този случай не може да се приеме,
че изброените по-горе в настоящото решение административни актове, издадени от
публичния изпълнител, са връчени редовно, поради което и не би могло да се
приеме, че давността е спряна, на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
Следва да се отбележи още, че не е спорен между
страните по делото фактът, че всички наказателните постановления и фишовете са
влезли в сила.
В тази връзка, принципно правилно е твърдението на
ответника, че издадените разпореждания за пресъединяване прекъсват давността и
започва да тече нова такава, която изтича на посочените в решението на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив дати. Не е спорно и обстоятелството, че
преди изтичането на давностния срок са издадени две постановления за налагане
на обезпечителни мерки от (от 2013г. и 2014г.), които, обаче, не са връчени на
лицето и същото не е узнало за налагането им. Поради тази причина съдът приема,
че след като то не е доведено да знанието на Т., не е налице спиране на
давностния срок, още повече че от страна на публичния изпълнител не са положени
никакви усилия за връчването на неговите актове по надлежния ред.
Или иначе казано, предвид разпоредбите на чл. 82, ал.
1, б. „а“ от ЗАНН и Тълкувателно решение № 2/12.04.2017г. за всички спорни НП
давностният срок е изтекъл през 2016г. и 2017г., след изтичане на 3 години от
влизането им в сила. Това означава, че към момента на издаване на Разпореждане
изх. № С 180016-137-0010116 от 18.09.2018г. на публичния изпълнител и Решение №
424 от 08.10.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, този срок е
изтекъл.
По изложените аргументи, жалбата се явява основателна
и като такава следва да бъде уважена, а преписката следва да бъде изпратена на
административния орган, който следва да изпълни указанията, съобразно
тълкуването и прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на настоящото
решение.
От страна на жалбоподателя не е заявена претенция за
присъждане на разноски по делото, поради което и такива не следва да бъдат
присъждани.
Предвид посоченото и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.И.Т., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***,
решение № 424 от 08.10.2018г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив и разпореждане изх. № С180016-137-0010116 от
18.09.2018г., издадено от Д.П.– старши публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив по изп. дело № 229 от 2011г.
ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив за произнасяне по искане вх. №
С180016-000-0471795 на Т.И.Т. за
погасяване по давност на изрично посочени публични задължения по 4бр.
изпълнителни титули, съобразно тълкуването
и прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
Административен съдия: