РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Бургас , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20202120105199 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството образувано по искова молба на Д. С. Д. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Бургас, ******, действащ чрез пълномощника си адвокат Ж.Б.,
против „Гард Ейч Ем ЕС“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, Производствена площадка на ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС,
представлявано заедно и поотделно от ******, П.И. В. - ***** и ******, с която се
претендира обявяването за недействителна на клаузата досежно срокът в сключения
между страните трудов договор 13.01.2017 г., като бъде прието, че договорът е
безсрочен, и клаузите за срок във всички допълнителни споразумения към него, както
и да признато уволнението, извършено със Заповед от 30.06.2020 г. на работодателя за
незаконно и да се постанови неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност “водещ специалист в служба „****“, както и за осъждането за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, за срок от шест месеца, считано от 30.06.2020 г. в размер на 11 130 лева
или по 1 855 лева за всеки от месеците, ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане. Моли се
и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че извършено уволнение, съгласно което трудовият му договор
е прекратен, поради изтичането на уговорения срок, е незаконно, поради което и
предявява настоящите искове по чл. 344 от КТ. Излага, че на 13.01.2017 г. е сключил
1
трудов договор със срок за изпитване с ответното дружество, съгласно който бил
назначен на длъжността „****“. С допълнително споразумение от 30.03.2017 г. срокът
бил продължен до 23.04.2017 г. Последвали и нови такива от 21.04.2017 г., с което
срокът бил продължен до 30.04.2017 г., от 01.05.2017 г., с който срокът бил продължен
до 31.07.2017 г. и от 26.07.2017 г., с който срокът бил продължен до 31.12.2017 г. С
такова от 28.12.2017 г. се изменил срокът на договора, като безсрочен и била сменена
длъжността му на „******“. С последващо споразумение от 09.07.2019 г. била
променена отново длъжността му на “водещ специалист в служба „****“ с основно
трудово възнаграждение от 1 855 лева, със срок до 31.12.2019 г., като обаче по
същество длъжността му не била променена, нито бил подписвал декларация, че е
съгласен трудовият му договор да бъде променен от безсрочен на срочен. В
последствие с допълнителни споразумения от 23.12.2019 г. срокът бил продължен до
29.02.2020 г., а с нова такова от 28.02.2020 г. със срок до 30.06.2020 г. Така и на
30.06.2020 г. му била връчена заповед, съгласно която трудовото му правоотношение
се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, поради изтичането на уговорения
срок. Ищецът излага също така, че още при сключването на трудовия му договор бил
нарушен законът, тъй като не му било поискано съгласие за това договорът му да бъде
срочен такъв. Наред с това излага, че след като с допълнително споразумение
договорът се е трансформирал в безсрочен такъв, не би могло отново след това да бъде
променен в срочен. Поради това и излага, че клаузите, съгласно които това е станало са
недействителни, като наред с това работодателят е действал недобросъвестно, в
противоречие с чл. 8 от КТ.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл. 71, ал. 1 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 74, ал. 4 и чл. 357 от КТ по отношение на
исковете за недействителност на отделни клаузи от трудовия договор и допълнителни
споразумения към него, чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението, чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди това длъжност и чл. 344, ал.1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 228, ал. 1 от КТ по иска за заплащане на обезщетение.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който се изразява становище за допустимост на исковете, като
се излага обаче, че същите са неоснователни, като се излагат доводите му в тази
връзка. Сочи, че сключеният между страните трудов договор е бил със срок за
изпитване от три месеца, което е допустимо съгласно нормативната уредба.
Потвърждава сочените от ищеца промени в трудовото правоотношение, като излага, че
е било налице неговото съгласие за това, тъй като е разписал надлежно същите. Излага
обаче, че длъжността „водещ специалист“ е съвсем различна от предходните заемани
длъжности, като обобщава нейните функции и обстоятелства наложили нейното
въвеждане в щата на предприятието. В последствие промяна в обстоятелствата,
2
свързана с пандемията от корона вирус и свързаната с нея необходимост от
оптимизация на работата, довела до нуждата да отпадне тази длъжност, поради което и
бил прекратен трудовия договор с ищеца. С горните мотиви моли за отхвърлянето на
исковете. Също търси присъждане на разноските по делото.
по чл.а; ението длъжност - Бургаският районен съд, като взе предвид исковата
молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по
нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор за съществувалото между страните трудово
правоотношение в изложената в исковата молба хронология досежно сроковете и
длъжностите, както и че последното възнаграждение по смисъла на чл. 228, ал. 1 от КТ
е в размер на 1 855 лева.
С трудов договор № 1459/13.01.2017 г. ищецът е назначен на длъжността ****,
считано от 16.01.2017 г. за срок до 31.03.2017 г., като договорът е със срок за
изпитване, уговорен в полза на работодателят. С допълнително споразумение към него
от 30.03.2017 г. срокът е продължен до 23.04.2017 г., като отново е посочено, че срокът
е за изпитване. С допълнително споразумение от 21.04.2017 г. срокът е продължен до
30.04.2017 г., като отново е посочено, че срокът е за изпитване е уговорен в полза на
работодателя. С допълнително споразумение от 01.05.2017 г. срокът е продължен до
31.07.2017 г., като отново е посочено, че срокът е за изпитване. С допълнително
споразумение от 26.07.2017 г. страните са се споразумели за следните изменения на
срочния трудов договор със срок за изпитване, като срокът на договора е продължен до
31.12.2017 г. включително. По всички гореизброени споразумения и по трудовия
договор длъжността е ****, с код по НКПД 54141007, към отделение № 3 „*****“. С
допълнително споразумение от 28.12.2017 г., считано от 01.01.2018 г. ищецът е
назначен на длъжността ***** -****, с код по НКПД *****, към отделение № 3
„*****“, като срокът на договора е безсрочен. С допълнително споразумение от
09.07.2019 г., считано от 10.07.2019 г. ищецът е назначен на длъжността водещ
специалист в служба „****“, с код по НКПД *****, като договорът е срочен до
31.12.2019 г. С допълнително споразумение от 23.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.
срокът е продължен до 29.02.2020 г., а с последващо такова от 28.01.2020 г. в сила от
01.03.2020 г. до 30.06.2020 г.
Със Заповед № 508/30.06.2020 г. работодателят на основание чл. 325, ал. 1, т. 3
от КТ е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, поради изтичането на
уговорения срок.
След оставането си без работа ищецът се е регистрирал в Бюро по труда към
Агенцията по заетостта, като е посещавал същото в определения му график.
3
Представена по делото е длъжностната характеристика за изпълняваната
длъжност ****. Задълженията и трудовите отговорности за длъжността водещ
специалист в служба „****“ се съдържат в самия договор и допълнителните
споразумения към него.
Представено е и решение на съвета на директорите на ответното дружество,
съгласно което са изведени следните щатни длъжности, посочени в решението, сред
които 1 щатна бройка за длъжността водещ специалист ООР.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
По отношение на заявения иск за недействителност на клаузите за срок в
трудовия договор и допълнителните споразумения към него:
От съдържанието и анализа на разпоредбата на чл. 70 от КТ се налага извода, че
срокът за изпитване не може да бъде по-дълъг от шест месеца, при което би могло да се
разсъждава относно действителността на клаузите относно уговорения срок, съгласно
сключения между страните трудово договор и допълнителните споразумения към него
30.03.2017 г., 21.04.2017 г., 01.05.2017 г. и 31.12.2017 г. Това обаче е ирелевантно за
делото, при все че с допълнително споразумение от 28.12.2017 г., считано от
01.01.2018 г. ищецът е назначен на длъжността ***** -****, с код по НКПД *****,
към отделение № 3 „*****“, като срокът на договора е безсрочен. Дори и да се приеме,
че функции на двете длъжности *****–**** и **** са абсолютно идентични от
значение е обстоятелството, че на тази длъжност лицето е назначено за неопределено
време, с което де факто се санират всички недостатъци досежно срока в предходните
споразумения между страните, при все че последица от тях не е било прекратяването
на трудовото правоотношение във връзка с уговорения срок. С допълнително
споразумение от 09.07.2019 г., считано от 10.07.2019 г. ищецът е назначен на
длъжността водещ специалист в служба „****“, с код по НКПД *****, като договорът
е срочен до 31.12.2019 г. С допълнително споразумение от 23.12.2019 г., в сила от
01.01.2020 г. срокът е продължен до 29.02.2020 г., а с последващо такова от 28.01.2020
г. в сила от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г. Т.е. последната изпълнявана от ищеца
длъжност, считано от 10.07.2019 г., е била винаги с уговорен срок, първоначално до
31.12.2019 г., който е продължаван два пъти с последващите допълнителни
споразумения до 30.06.2020 г., когато е прекратено трудовото правоотношение.
Нормата на чл. 67 от КТ предвижда, че трудовият договор може да бъде сключен
за неопределено време или като срочен трудово договор т.е. за определен срок.
Действително съгласно чл. 67, ал. 3 от КТ трудовият договор за неопределено време не
може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на
4
работника или служителя, изразено писмено. Следва обаче да се следи за изпълнявана
длъжност т.е. цитираната норма се отнася към хипотеза, съгласно която работникът
или служителят е назначен на определена длъжност за неопределено време, след което
договорът за същата длъжност се трансформира в такъв за определен срок, което по
делото не е налице, доколкото ищецът от длъжността *****–****, на която е бил
назначен за неопределено време, е назначен на длъжността водещ специалист за
определен срок.
Независимо от това разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КТ предвижда, че срочен
трудов договор се сключва: за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3
години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго; до
завършване на определена работа или за заместване на работник или служител, който
отсъствува от работа. Ал. 3 пък гласи, че срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 т.е за
определен срок, се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни
работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в
несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Ал. 4 сочи, че по изключение срочен
трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за
работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв
трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на
работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със
същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само
веднъж за срок най-малко една година. В случая договорът с ищеца за длъжността
водещ специалист е бил първоначално сключен за срок от 5 м. и 20 дни, след това
продължен с още 2 м., а след това и с още 4 месеца. Така уговорените срокове обаче се
явяват в нарушение на императивните норми на ал. 3 и ал. 4, цитирани по-горе, тъй
като на първо място въобще не се твърди и установява изпълняваната длъжност водещ
специалист да се отнася до изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи
и дейности, или пък да е налице хипотезата на новопостъпващи работници и
служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия, обуславящи
наличието на предпоставките за срочен характер на трудовото правоотношение.
Действително ал. 4 допуска по изключение сключването на срочен трудов договор по
ал. 1, т. 1 и без да са налице предпоставките на ал. 3, но срокът следва да бъде
първоначално уговорен за най-малко 1 година, което в случая не е налице, или пък за
по-кратък срок, както е в случая от 5 м. и 20 дни, но при писмено искане на работника
или служителя, каквото в случая не е налице. Доводите на работодателят, че в случая
ищецът е разписал договора т.е се е съгласил с него, което било еднозначно на
предвиденото от закона писмено искане, не могат да бъдат споделени, като в тази
връзка е ясна волята на законодателят, която не се нуждае от някакво тълкуване, при
все че е очевидна разликата в семантиката на думите искане и съгласие. Нарушение е
налице и на последната хипотеза от нормата, която предвижда, че в тези случай
5
срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата
работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. Т.е. в
заключение се налага извода, че процесните уговорките между страните по трудовото
правоотношение за срока досежно последната изпълнявана от ищеца длъжност водещ
специалист са в нарушение на императивната разпоредба на чл. 68, ал. 4 от КТ, при
което искът за обявяването на тяхната недействителност като основателен следва да
бъде уважен, при което и съгласно чл. 74, ал. 4 от КТ вместо тях за трудовия договор
са прилагат съответните повелителни разпоредби на закона – в случая нормата на чл.
68, ал. 5 от КТ, като договорът относно длъжността водещ специалист в служба „****“
към ответното дружество следва да се счита за сключен за неопределено време.
Относно иска за отмяна на уволнението:
Съдът намира, че извършеното уволнението е незаконно и като такова следва да
бъде отменено. При все че клаузите за срока относно последната изпълнявана от ищеца
длъжност водещ специалист са в нарушение на 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ, а ал. 5
предвижда, че трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята
за сключен за неопределено време, се налага извода, че трудовото правоотношение
прекратено на основание изтичане на уговорения срок е незаконосъобразно, доколкото
договорът е сключен за
неопределено време съгласно предвидената законова фикция в тази връзка.
За пълнота следва да се отбележи, че при тези изводи на съда отпада
необходимостта от обсъждането на събраните по делото доказателства, досежно
реално изпълняваната от ищеца трудова функция. Следва също така да се обърне и
внимание на защитната позиция на ответника, който твърди, че икономическата
конюнктура е наложила съкращаване на щата, което и е породило необходимостта от
прекратяването на трудово правоотношение с ищеца, което обаче не е прекратено,
поради съкращаване на щата и след изпълнение на съответните изисквания за подбор.
Уважаването на иска за отмяна на уволнението е предпоставка и за уважаването
на иска по т. 2 – за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност. Дали
длъжността съществува или не съгласно щатното разписание е абсолютно
ирелевантно, като работодателят е длъжен при необходимост да разкрие нова
длъжност за възстановяване на незаконно уволнения работник или служител, в случай,
че същият се заяви да я заеме.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1
от КТ съдът намира следното:
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
6
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца. Не
се твърди и доказва след уволнението ищецът да е започнал нова работа, като са
налице данни, че се е регистрирал, като лице, търсещо работа, при което и този иск
като основателен следва да бъде уважен. По отношение на размера на обезщетение
законът предвижда, че брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по чл. 225, ал. 1 от КТ е полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, като по делото не е спорно, че в случая
размерът е 1 855 лева. Ето защо искът за заплащане на обезщетение в размер на 11 130
лв. за периода от 30.06.2020 г. до 30.12.2020 г. като основателен следва да бъде уважен,
ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва за забава върху горната
сума от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2020 г., до окончателното й
изплащане.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените разноски по делото основателна се явява претенцията на ищеца и следва
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 1
480 лева. Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на
разноски.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна да заплати държавна
такса за настоящото производство в общ размер на 635. 20 лева – 80 лева по иска за
недействителност на клаузата относно срока, 80 лева по иска за отмяна на
уволнението, 30 лева по иска за възстановяване на заемната преди уволнението
длъжност и 445. 20 лева по осъдителния иск за заплащане на обезщетение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Обявява за недействителни клаузите относно срока в допълнителни
споразумения от 09.07.2019 г., 23.12.2019 г. и 28.02.2020 г. към сключения между
„Гард Ейч Ем ЕС“ ЕАД с ЕИК **** и Д. С. Д. с ЕГН ********** трудов договор №
1459/13.01.2017 г. на основание чл. 74, ал. 4 от КТ и признава за установено в
отношенията между страните на основание чл. 68, ал. 5 от КТ, че договорът относно
длъжността водещ специалист в служба „****“ към „Гард Ейч Ем ЕС“ ЕАД с ЕИК ****
е сключен за неопределено време.
Признава за незаконно и отменя уволнението, извършено със Заповед № №
508/30.06.2020 г. на законните представители на „Гард Ейч Ем ЕС“ ЕАД с ЕИК ****, с
което на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, поради изтичането на уговорения срок, е
7
прекратено трудовото правоотношение с Д. С. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес:
гр. Бургас, ******.
Възстановява Д. С. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ******,
на заеманата преди уволнението длъжност водещ специалист в служба „****“ към
„Гард Ейч Ем ЕС“ ЕАД с ЕИК ****.
Осъжда „Гард Ейч Ем ЕС“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, Производствена площадка на ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС,
представлявано заедно и поотделно от ******, П.И. В. - ***** и ******, да заплати на
Д. С. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ******, сумата от 11 130 лв.
/единадесет хиляди сто и тридесет лева/, представляваща обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението в шестмесечен период, считано от
30.06.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума от датата на
подаването на исковата молба – 31.08. 2020 г., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1 480 лв. /хиляда четиристотин и осемдесет лева/ за направените по делото
разноски.
Постановява предварително изпълнение на решението на основание чл.
242, ал. 1 от ГПК в частта относно присъденото обезщетение.
Осъжда „Гард Ейч Ем ЕС“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, Производствена площадка на ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС,
представлявано заедно и поотделно от ******, П.И. В. - ***** и ******, да заплати по
сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 635. 20 лв. /шестстотин
тридесет и пет лева и 20 ст./.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8