Решение по дело №258/2021 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 8
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Георги Тодоров Добрев
Дело: 20212130200258
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. ***, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно
наказателно дело № 20212130200258 по описа за 2021 година
УСТАНОВИХ:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и
е образувано по подадената жалба от К. М. ЯК. ЕГН **********, от гр. ***,
бул. ************** № 32, ет. 3, ап. 5, чрез адвокат П. Д. Д. от БАК със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. Княз Борис І, № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9, срещу
наказателно постановление № Б-20 / 26. 08. 2021 г. издадено от инж. Я.Р.Р.-
началник РДНСК Бургас, с което на жалбоподателя за извършено от него
административно нарушение по чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, във връзка с § 1, т.
9, б. „ф“ от ДР на ЗЗ, на основание чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗУТ му
е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е останал
недоволен от така наложеното му административно наказание и в жалбата си
твърди, че обжалваното НП е несправедливо, необосновано и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон и административното обвинение е недоказано.
В жалбата се твърди, че са нарушени императивни норми на закона
ЗАНН, касаещи процедурата по установяване на административното
нарушение и издаването на наказателно постановление. Твърди се, че при
описанието на всички установени факти и изброяване на писмените
1
доказателства, АНО е квалифицирал соченото нарушение по две различни
правни норми, което е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, което
нарушение е съществено процесуално и е довело до ограничаване на правото
на защита на наказаното лице. На следващо място се твърди , че е допуснато
и друго съществено процесуално нарушение, като актосъставителят и АНО са
приели, че с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 144,
ал. 1, т. 9 от ЗУТ , във връзка с § 1, т. 9, б. „ф“ от ДР на ЗЗ, като тази
разпоредба не визирала конкретно правило на поведение и задължение, а
определяла поначало необходимите документи за съгласуване и одобряване
на инвестиционни проекти, но не съдържала императивно задължение,
адресирано към конкретен правен субект, както и не се съдържала правило на
поведение нормата на § 1, т. 9, б. „ф“ от ДР на ЗЗ. Твърди се също така, че
даже и да се приеме, че жалбоподателя е осъществил нарушението за което е
ангажирана административно наказателната му отговорност, то се касаело за
нарушение което е могло да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се посочва, че в последствие е издадено
положително становище от органите на държавен здравен контрол и
заключението е било положително и не би настъпила вреда, дори такова да не
е било представено. С изложените аргументи се желае наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и издадено в
нарушение на процесуалните правила или да се приеме, че в случая се касае
за явно маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, явява се негов
упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата, твърди, че
е установено още едно съществено процесуално нарушение, допуснато, както
в АУАН, така и в обжалваното НП , че не е посочено в обстоятелствената
част при изписване цифром на нарушената правна норма, че се касае за
допълване по чл. 144, ал. 1, т. 9, ъвв вр. §1, т. 9, б. „ф“ от ДР.
В съдебно заседание се явява представител на АНО, същия излага
становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, посочва аргументи относно неприложимостта на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай, желае присъждане на
разноски в размер на минималното юрисконсултско възнаграждение.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
2
съдебното следствие доказателства, както и представените писмени такива,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29. 04. 2021 г. е извършена служебна проверка от служители на
РДНСК- Бургас, на разрешително за строеж: Модернизиране и разширение на
радиорелейна мрежа на ДП „РДВ“ към обект РРВ „Върбица“ в сграда с
идентификатор 65111.51.50. 2, разположена в ПИ с идентификатор
65111.51.50 по КККР на землището на с. Садово, община Сунгурларе област
Бургас“ на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 8 от ЗУТ на името на
„Ръководство на въздушното движение“ гр. София. При извършената
проверка е установено, че на 20. 04. 2021 г. от главен архитект на община
Сунгурларе са съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и е издадено
разрешение за строеж № 19 / 20. 04. 2021 г. за: Модернизиране и разширение
на радиорелейна мрежа на ДП „РДВ“ към обект РРВ „Върбица“ в сграда с
идентификатор 65111.51.50. 2, разположена в ПИ с идентификатор
65111.51.50 по КККР на землището на с. Садово, община Сунгурларе област
Бургас“на името на ДП „Ръководство на въздушното движение“ гр. София, в
качеството му на възложител, съгласно акт № 5692 от 18. 11. 2011 г. за
публична държавна собственост и акт № 9377 от 04. 04. 2019 г. за публична
държавна собственост.
При извършената служебна проверка е установено, че към издаденото
разрешение за строеж не е представено положително становище на органите
на държавен здравен контрол, което е задължително условие съгласно чл.
144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ за обекти по Закона за храните и обекти с обществено
предназначение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗ. За това обстоятелство
свидетелката инж. Д.Г. К.- С. – инспектор в РДНСК Бургас е съставила
констативен протокол от 29. 04. 2021 г. по чл. 156, ал. 4 от ЗУТ. Във връзка с
констатираното Началник РДНСК Бургас е отменил като незаконосъобразно
издаденото разрешение за строеж № 19 / 20. 04. 2021 г. за: Модернизиране и
разширение на радиорелейна мрежа на ДП „РДВ“ към обект РРВ „Върбица“ в
сграда с идентификатор 65111.51.50. 2, разположена в ПИ с идентификатор
65111.51.50 по КККР на землището на с. Садово, община Сунгурларе област
Бургас“на името на ДП „Ръководство на въздушното движение“ гр. София,
ведно с одобрените на 20. 04. 2021 г. инвестиционни проекти. Заповедта не е
била обжалвана и е влязла в сила.
3
На 08. 06. 2021 г. е изпратено писмо от Началник РДНСК Бургас
относно съставянето на АУАН до жалбоподателят, получено от него на 10.
06. 2021 г. лично. С констативен протокол от 14. 06. 2021 г. е удостоверено ,
че жалбоподателят К. М. ЯК., не се е явил на 14. 06. 2021 г. в 11 часа и на 15.
06. 2021 г. в негово отсъствие е бил съставен АУАН № Б-4 / 15. 06. 2021 г., в
който е отразена датата на извършеното нарушение, датата на установяването
му, извършеното нарушение и санкционната норма. В съставеният АУАН
изрично е отразено, че същия се съставя срещу К. М. ЯК., който във
функциите си на длъжностно лице – главен архитект на община Сунгурларе
на 20. 04. 2021 г. е съгласувал и одобрил инвестиционни проекти за строеж:
„Модернизиране и разширение на радиорелейна мрежа на ДП „РДВ“ към
обект РРВ „Върбица“ в сграда с идентификатор 65111.51.50. 2, разположена в
ПИ с идентификатор 65111.51.50 по КККР на землището на с. Садово, община
Сунгурларе област Бургас“ във фаза технически инвестиционен проект, без
да е представено положително становище на органите на държавния здравен
контрол за инвестиционни проекти , за обекти по закона за храните и обекти с
обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за
здравето, съгласно чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ. Посочено е, че с горното си
действие е нарушил виновно чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ , във връзка с § 1, т. 9,
б. „ф“ от ДР на ЗЗ и по този начин е осъществил състава на чл. 232, ал. 1, т. 2
предл. Първо и второ от ЗУТ.
Нарушителят е получил препис от акта на 24. 06.2021 г.. На 26.08.2021 г.
от Началник на РДНСК Бургас е съставено НП № Б-20 срещу жалбоподателя
К. М. ЯК., с което е посочено извършеното нарушение на чл. 144, ал.1, т. 9 от
ЗУТ, във връзка с § 1, т. 9, б. „ф“ от ДР на ЗЗ, с което е осъществен състава
на чл. 232, ал. 1, т. 2 предл. първо и второ от ЗУТ. Същото е получено от
жалбоподателя на 02. 09. 2021 г. лично, видно от представеното копие от
известие за доставяне.
В обстоятелствената част както на АУАН, така и в НП текстово и със
съответните им цифрови отражения са посочени нарушените разпоредби,
както и санкционната норма по ЗУТ, по която е наложено и съответното
административно наказание.
С оглед установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от
4
административен орган с териториална и материална компетентност/
съгласно приложените Заповеди № РД- 15-032 / 28. 04. 2021 г. и РД- 13-171 /
13. 06. 2019 г. на Началник на ДНСК/, в предписаната от закона форма,
съдържа необходимите реквизити и е издадено въз основа на Констативен
протокол и АУАН съставени по предписаната форма, съдържание и от
компетентен за това орган, в предвидените от закона срокове. При
съставянето на АУАН са спазени разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при
правилно приложение на материалния закон – ЗУТ. Извършването на
посоченото в КП, АУАН и НП административно нарушение не се
опровергава от никакви доказателства и от събраните по настоящото дело
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
извършил приписваното му административно нарушение по ЗУТ, за което му
е наложено и посоченото в НП административно наказание. Поради
посочените причини съдът счита, че АУАН и издаденото въз основа на него
НП се явяват законосъобразни.
Разпоредбата на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ предвижда административно
наказателна отговорност на длъжностно лице, което съгласува, одобри или
издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството, както и на действащите устройствени планове.
Жалбоподателят арх. К. М. ЯК. е главен архитект на Община Сунгурларе и
като такъв е субект на административно наказателна отговорност по чл. 232,
ал. 1, т. 2 от ЗУТ. В § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на
понятието „строителни книжа“- са всички необходими одобрени
инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа,
разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за
определяне на строителна линия и ниво. Или съгласно цитираното
определение одобреният и съгласуван инвестиционен проект за строеж:
„Модернизиране и разширение на радиорелейна мрежа на ДП „РДВ“ към
обект РРВ „Върбица“ в сграда с идентификатор 65111.51.50. 2, разположена в
ПИ с идентификатор 65111.51.50 по КККР на землището на с. Садово, община
Сунгурларе област Бургас“ попада в категорията строителни книжа,
одобряването на които в нарушение на закона влече и съответната
административно наказателна санкция.
Съдът счита, че жалбоподателят е одобрил и съгласувал строителни
5
книжа в нарушение на конкретна посочена законова норма, а именно нормата
на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, която повелява, че инвестиционните проекти се
съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след
представяне на: данни за положително становище на органите на държавния
здравен контрол за инвестиционни проекти за обекти по Закона за храните и
обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9 от
допълнителните разпоредби на Закона за здравето. В § 1, т. 9 от ДР на Закон
за здравето изчерпателно са изброени обектите с обществено предназначение,
като в б. „ф“ са посочени- обекти с излъчващи съоръжения, които са част от
електронна съобщителна мрежа, като: базови и радиорелейни станции, радио-
и телевизионни предаватели и ретранслатори, радиолокаторни и
навигационни станции и други. Като между тях попада и посоченият проект
за строеж, за който задължително е следвало да бъде представено
положително становище от органите на държавен здравен контрол.
Действително смисъла на тази разпоредба е да се одобрява инвестиционен
проект сред представянето на определен набор от документи, които да
гарантират неговата безопасност за хората и околната среда, след като тези
документи не са били представени и въпреки това инвестиционния проект е
бил одобрен, определено се засягат обществените отношения свързани с
опазването на живота и здравето на населението.
След като такова положително становище не е било представено, но
въпреки това инвестиционния проект е бил одобрен и съгласуван е нарушена
нормата на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, което е предпоставка за ангажирането
на административно наказателна отговорност на виновното длъжностно лице,
което в случая е жалбоподателя.
Относно изложените в жалбата възражение, че извършеното нарушение е
квалифицирано под две различни правни норми, с което е нарушена
императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, съдът счита същото за
неоснователно: Много ясно в АУАН, така и в НП е посочена нарушената
норма- чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, след което АНО правилно е извел
санкционната норма посочена в чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и това посочване, не
сочи на квалификация на извършеното нарушение под две различни правни
норми, а единствено е посочена нарушената разпоредба и санкционната
норма за това нарушение.
6
Съдът не намира за основателно и възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение при посочване на нормата на чл. 144, ал.
1, т. 9 от ЗУТ и свързаните с нея разпоредби от ДР на ЗЗ, тъй като същата не
съдържала императивно задължение , адресирано към конкретен правен
субект. Това не е така, нормата на чл. 144, ал. 1 от ЗУТ посочва, какви
документи следва да бъдат представени за да бъде извършено одобрението и
съгласуването на инвестиционен проект и след като същият инвестиционен
проект е съгласуван и одобрен без необходимите, в случая положително
становище на органите на държавен здравен контрол е нарушен реда за
съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, за което отговорност
носи съгласувалият и одобрил главен архитект на съответната община, в
настоящия случай жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователно и възражението относно квалификацията
на нарушението като маловажен случай, понеже в ЗУТ съществува
специална разпоредба за маловажен случай, съдържаща се в чл. 234, ал. 2 от
ЗУТ, която разпоредба се явява специална по отношение на чл. 28 от ЗАНН,
но съдът счита, не не са налице основания за нейното приложение.
По делото не се събраха други доказателства, които да сочат, че
жалбоподателят не е извършил горепосоченото адм. нарушение, напротив
събраха се само доказателства водещи до несъмнен извод, че същият е
извършител на адм. нарушение, което му се приписва.
Поради посочените причини съдът счита, че АУАН и издаденото въз
основа на него НП се явяват законосъобразни спрямо процесуалния и
материалния закони и следва да бъде потвърдено изцяло.
По делото е направено искане от процесуалния представител на АНО за
присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. С оглед изхода на делото- потвърждаване на издаденото
наказателно постановление следва на РДНСК да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН Наредбата за заплащането на правната
помощ чл. 27 е, предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
7
Производството по делото не е с фактическа или правна сложност поради
което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното ***ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № Б-20 / 26. 08.
2021 г. на Началник РДНСК Бургас срещу арх. К. М. ЯК. ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, бул. ************** № 32, ет. 3, ап. 5, който в качеството си
на главен архитект на община Сунгурларе е нарушил виновно чл. 144, ал. 1, т.
9 от ЗУТ , във връзка с § 1, т. 9, б. „ф“ от ДР на З и по този начин е
осъществил състава на чл. 232, ал. 1, т. 2 предложение първо и второ от ЗУТ,
за което му е наложена глоба в размер на 1000 лева, която следва да заплати в
полза на държавния бюджет, като напълно законосъобразно .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8