Решение по дело №569/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от М.Н.К., ЕГН **********,***, против Решение № 133/24.01.2023г., постановено по АНД № 2610/2022г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 232/08.06.2022г. на зам.Кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. В касационната жалба се релевира незаконосъобразност на решението на ВРС поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН. Аргументира се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, в противоречие между фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП, както и в посочване в АУАН на две нарушения и санкционирането с НП само за едно, което представлява нарушение на чл. 18 от ЗАНН, предвиждащ за всяко отделно нарушение да се налага отделно административно наказание. Сочи се, че представената по делото снимка представлява негодно доказателство, като се твърди, че същата е направена, след като на водача е било разпоредено да премести автомобила встрани, за да не пречи на движението. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответната страна – Заместник-кмет на Община Варна, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението на ВРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспореното пред районния съд Наказателно постановление административнонаказателната отговорност на М.Н.К. е ангажирана за това, че на 09.05.2022г., около 11:40часа, в гр. Варна, като водач на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В****ВХ, собственост на Александрина Иванова Колева, е паркирал същия на бул. „Владислав Варненчик“ до № 57 /Районен съд – Варна/, посока центъра, в зоната на действие на пътен знак В27, с което затруднява останалите участници в движението. За гореописаното срещу М.К. е съставен АУАН, в който деянието е квалифицирано като нарушение на 6, т. 1 от ЗДвП. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред районния съд НП.

За да потвърди НП, ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Посочил е, че АУАН съдържа всички реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил аргументи за доказаност на административното нарушение, за правилно определяне на санкционната норма и на размера на наложеното наказание, както и за липса на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд.

Противно на заявеното от касатора, настоящият тричленен съдебен състав счита, че материалният закон е приложен правилно. Установените по делото факти ясно и недвусмислено сочат на извършено от М.Н.К. нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което същият правилно е санкциониран на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП с предвиденото в тази правна норма административно наказание, което е във фиксиран размер. Следва да бъде изрично посочено, че нито пред наказващия орган, нито пред районния съд, нито в настоящото производство, касаторът не оспорва тяхното извършване и не сочи доказателства, които да оборват материалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, с която той се ползва по аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Възражението в касационната жалба, че представената по делото снимка е направена, след като на водача е било разпоредено да премести автомобила встрани, за да не пречи на движението, не е било релевирано в производството пред ВРС, нито в хода на административнонаказателното производство, като освен това е бланкетно и неподкрепено с доказателства. Снимката представлява веществено доказателство и е годно такова за установяване на релевантния за делото факт относно местоположението на паркирания от К. автомобил.

Правилен е изводът на районния съд за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление на самостоятелно основание. В случая, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е посочено, че М.К., като водач на МПС, е паркирал същото в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик“ до № 57 /Районен съд – Варна/, в зоната на действие на пътен знак В27, с което затруднява останалите участници в движението. Посочена е датата, на която е извършено нарушението – 09.05.2022 г., около 11:40 часа. Посоченото в НП изпълнително деяние съответства на дадената от АНО правна квалификация за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. При съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения. Фактът, че част от текста в АУАН е изписан не от служителя, който го е съставил, а от неговия колега – свидетел по акта, не опорочава същия, както неправилно се твърди в касационната жалба. Не е налице и твърдяното противоречие между описанието на нарушението от фактическа страна в АУАН и в НП, като дори да се приеме обратното /доколкото в АУАН е посочено паркира и престоява, а в НП – само паркира/, същото не влияе нито върху правата на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, нито върху законосъобразността на самото наказателно постановление и формираната от наказващия орган воля, имайки предвид и нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, регламентираща възможност за издаване на наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Както в АУАН, така и в НП е посочено само едно нарушение – това на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което не е налице нарушение на чл. 18 от ЗАНН.

Достигайки до идентични правни изводи и потвърждавайки оспореното пред него наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.

Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв., определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Водим от горното, Административен съд – Варна, IІ-ри тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 133/24.01.2023г., постановено по АНД № 2610/2022г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:	КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
	Членове:	ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ