№ 2346
гр. Варна, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110103865 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по гр.д. № 3865/2024г. по описа на РС Варна е образувано по искова
молба предявена от ищцата М. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Р. В. от АК ***,
с адрес на кантората: гр.***, *** срещу О. В., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, представлявана от
Кмета- Б. К..
Предявения иск е с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК вр. чл. 55, ал.
1, пр. I ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане против ответника, в размер на сумата от 10.00 лв.(десет лева ),
представляваща недължимо платена сума за издаване на удостоверение за данъчна оценка по
заявление вх.№ 4643521/04.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК в съда - 29.12.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението - т.е. вземането за което по заявление на ищцата е било водено
ч.гр.д. № 16808/2023 г. по описа на РС Варна и издадена Заповед по чл.410 ГПК.
В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че на 04.10.2023 г. в качеството си
на пълномощник на И. И. депозирала заявление чрез ССЕВ до О. В. - ДМДТ за издаване на
удостоверение за данъчна оценка за имот, собственост на И. И., за което заплатила от
собствената си банкова сметка сумата от 10 лева - дължима такса за услугата. Твърди, че
преводното нареждане за платената такса било приложено към заявлението за снабдяване с
УДО, като на 05.10.2023 г. служител на Община -Варна, дирекция „Местни данъци“ се
свързал с нея по телефона и заявил, че от 01.10.2023 г., в дирекцията нямат достъп до сумите
по банковите сметки на Общината, поради което не може да бъде потвърдено постъпването
на платената сума. Изрично било указано на ищцата, че единственият начин да бъде
издадено исканото удостоверение за данъчна оценка, е да се плати повторно такса за това,
като плащането е необходимо да бъде извършено чрез системата за електронно плащане на
Община - Варна. Ищцата твърди, че на 05.10.2023 г. заплатила повторно такса от
собствената си сметка, доколкото била поела ангажимент да се снабди със заявеното УДО
поради предстояща сделка с имота. Излага, че на 11.10.2023 г. отправила искане до О. В. да
й бъде възстановена повторно внесената такса, за което получила отказ. Предвид липсата на
възстановяване от страна на ответника на таксата от 10 лева, подала заявление по чл. 410
ГПК, за което й била издадена заповед за изпълнение, оспорена в срока по чл. 414 ГПК от
1
длъжника, предвид което обосновава и правния си интерес от иск по чл. 422 ГПК за
вземането.
С исковата молба ищцата е навела твърдения за недължимо заплатена от нея сума за
издаване на данъчна оценка на недвижим имот в полза на ответника, като изрично сочи, че е
заплатила сумата от своята банкова сметка при липса на правно основание за това.
В подкрепа на искането си ищцата желае по делото да бъде приобщено воденото
преди това между същите страни заповедно производство - ч. гр.д. № 16 808/2023 г. по описа
на РС Варна , 39 -ти състав .
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба чрез
юрисконсулт Х..
О. В. е счела предявения иск с правно осн. чл.422 ГПК за недопустим, като е
изложила в срока по чл.131 ГПК аргументи за това.
С Определение № 743/1.7.2024 г. постановено по гр.д. № 3865/2025 г. от съдията-
докладчик комуто е било първоначално разпределено исковото производство исковият съд е
приел , че при предвиден специален ред за защита на права по ДОПК и АПК производството
по специалния положителен установителен иск е недопустимо, поради което и е прекратил
на осн. чл.130 ГПК производството по делото и обезсилил заповед за изпълнение на
парично задължение № 106/08.01.2024 г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 16808/2023 г.
С Определение № 5421/06.12.2024 г. постановено от ОС Варна , II състав ,ГО, по
в.ч.гр.д. № 2306/2024 г. по описа на ОС Варна е отменено определението на ВРС
743/1.7.2024 г. за прекратяване на производството по делото и обезсилване на издадената
заповед по чл.410 ГПК и делото е върнато във ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. След отвод на съдията – докладчик постановил
прекратителното определение производството по делото е било преразпределено на
настоящия съдия-докладчик.
Основното възражение на О. В. е отчетено и от ОС Варна, а именно , че
производството е недопустимо, т.к. искането за възстановяване на внесената без правно
основание такса за издаване на данъчна оценка е следвало да бъде направено от И. И. по
реда на ДОПК, а не от ищцата.Видно и от Определение № 5421 от 06.12.2024 г.на ОС Варна
- производството по делото е допустимо, а възражението на О. В. касае основателността на
предявения иск, но не и неговата допустимост. В случая , както констатира и ВОС-
претенцията е предявена от трето лице, което претендира връщане на сума, дадена без
основание - т.е. от ищцата М.Ц., което прави производството процесуално допустимо.
Извършения инстанционен съдебен контрол на допустимостта на предявения иск с правно
осн. чл.422 ГПК не налага повторно произнасяне на настоящия състав по допустимостта на
производството.
Видно от отговора на искова молба и от отговора на О. В. по частната жалба,
ответната страна не е оспорила, че на 04.10.2023 г. през ССЕВ било депозирано надлежно
попълнено искане от И. И. за издаване на удостоверение за данъчна оценка с приложено
платежно нареждане от името на задълженото лице - И. И., с посочено основание - такса за
издаване на УДО и приложено пълномощно в полза на адв. М. Ц. /ищцата по делото/.
Твърди се от О. В., че поради краткия срок за изпълнение на услугата бил
предоставен ПИН код и входящ номер, както и инструкция за онлайн плащане на услугата
чрез системата за електронно плащане на Общината.
След извършеното повторно плащане сумата била отнесена към задължено лице - И.
И.. Ответникът сочи, че заплатената в двукратен размер такса от И. И. е с прано осн. чл. 110,
ал. 1, т. 12 ЗМДТ, като в Наредба на О. В. за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на О. В., размерът на таксата за издаване на УДО е 10
лева.
Твърди се от О. В., че в случая се касае за публично общинско вземане на осн. чл.
162, ал. 2, т. 3 ДОПК и по отношение на тези задължения се прилагат специалните правила
2
за установяване, оспорване, погасяване, изпълнение и възстановяване по ДОПК.
О. В. счита , че неправилно на 11.10.2023 г. ищцата М. Ц. отправила искане за
възстановяване на недължимо платени суми от нейно име, като същото следвало да изхожда
от И. И., като задължено лице, по която партида били отразени двете плащания от по 10
лева. Сочи, че от представената информационна справка при О. В. не се установявало
ищцата М. Ц. да е задължено лице.
Според О. В. отправената от ищцата покана от 11.10.2023 г. за възстановяване на
таксата от 10 лева по естеството си представлява искане за възстановяване по реда на чл.
128 ДОПК. На осн. чл. 129, ал. 3 ДОПК актът за възстановяване се издавал в 30-дневен срок
от постъпване на заявлението, в случаите в които не е възложена ревизия. След като органът
по приходите извършил проверка и установил, че ищцата не е надвнесла суми като
задължено лице, на осн. чл. 131, ал. 1 ДОПК постановил мълчалив отказ, срещу който
ищцата можела да подаде жалба в 14-дневен срок, като обжалването се извършвало по реда
на обжалване на ревизионен акт - административен и съдебен ред. На осн. чл. 131, ал. 3
ДОПК, ответникът твърди, че когато лицето не е обжалвало мълчаливия отказ, може да
подаде ново искане за възстановяване. В случая обаче ответникът счита, че такова следва да
изхожда не от ищцата, а от нейния доверител И. И..
В подкрепа на твърденията си ответната страна прилага заверени за вярност с
оригинала копия на документи, които моли да бъдат приобщени по делото.По същество
становището на О. В. е, че производството е недопустимо.
В условия на евентуалност О. В. моли съда да вземе предвид ,че доказателствената
тежест е на ищцата М. Ц., която следвало да установи наличието на недължимо платени
суми от нея към О. В., в качеството й на задължено лице.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 30.05.2025 г. ищцата М.Ц.,
представлявана от адв.В. моли съда да уважи предявения иск. Безспорно според адв.В. по
делото е установено, че в случая няма правно основание за получаване на сумата от първото
плащане от 04.10.2023 г. Това било видно и от представените в съдебното заседание
доказателства. Изискано било заявление за издаване на удостоверение за данъчна оценка от
Общината, задълженото лице по него била клиентката на ищцата, а не самият пълномощник,
тя извършила плащането от името на клиента си, това плащане се установило, второто по
ред, че е заведено към издаденото удостоверение, тоест направена била връзката между
изискана услуга и дължима и заплатена към нея такса, при което първоначално платената
сума, която, доколкото разбирала адв.В. , по технически причини не било възможно да бъде
усвоена, оставала заплатена без правно основание. Както и самият ответник твърдял в
отговора си, подчертава адв.В. ищцата М.Ц. не била задължено лице по подаденото
заявление или по каквото и да е друго заявление и именно това било основанието
претенцията да е по чл. 55 от ЗЗД, а не по реда на ДОПК и всички норми, които предвиждат
реда за възстановяване на недължимо платени публични задължения. Това по своя смисъл
изобщо не представлявало публично задължение именно и поради факта, че ищцата не
изисквала никаква услуга от Общината от свое лично качество. Всички твърдения на
ответната Община , включително и за това, че допълнителното плащане на такса 10 лева
плюс 10 лева е за ускорена услуга , намира ищцовата страна по същество за неоснователни и
недоказани. В този ред на мисли процесуалният представител на ищцата акцентира върху
факта , че това как Общината решила да разнесе едно плащане, не може да се възприеме
като нормативна разпоредба за решаване на настоящия спор. Нещо повече - личното мнение
на адв.В. изразено в хода на спора по същество е , че това е форма на злоупотреба на
администрацията с гражданите и наблюденията й били, че това продължава и до настоящия
момент. Това определя процесуалният представител на ищцата като причината да се води
това дело. Като абсолютно несериозно, особено от администрацията, определя адв.В. по
подобен начин ответната страна да злоупотребява при предоставянето на административната
си услуга, изхождайки от позицията на по - силната страна в това правоотношение и
препращайки към регламентите на ДОПК, поради което е обобщила , че за ищцовата страна
е важно Решението по това дело, тъй като счита, че то ще послужи и в много други казуси,
3
които реално съществуват в практиката при издаване на удостоверения за данъчни оценки и
може би ще помогне Общината за в бъдеще да има правилна политика при обработване на
заявленията, които са адресирани към нея, при извършеното плащане и съответно при
коректно отстраняване на допуснати от тях нередности, какъвто бил и настоящият
случай.Адв.В. моли и за присъждане на всички сторени съдебни разноски на ищцата, които
обективирала в списъка, който представя в о.с.з., са основно за платени държавни такси .
Моли също така съда да определи и присъди и адвокатско възнаграждение за предоставената
от адв.В. безплатна правна помощ във всички съдебни инстанции - както в настоящото
исково, така и пред въззивна инстанция, в заповедното- претендира вече определеното
възнаграждение.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна –
юрисконсулт Х. твърди, че делото би могло да се разреши с подаване на Заявление по чл.
128 от ДОПК от заявителя на ползваната услуга, а именно И. И. и сумата ще бъде
възстановена.В хода на спора по същество юрисконсулт Х. моли съда да отхвърли исковата
молба като неоснователна на основанията, изложени в отговора на исковата молба и
възражението по Частните жалби. Моли съда да присъди в полза на О. В. юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, събраните по делото
доказателства, приложимия закон , нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и
доказано по делото следното от фактическа и правна страна :
Производството по гр.д. № 3865/2025 г. по описа на РС Варна е исково производство,
образувано въз основа на предявена искова молба с правно основание чл.422 ГПК от ищцата
М. Ц. против ответната О. В..
С предявения специален положителен установителен иск с правно осн.чл.422 ГПК
ищцата цели да бъде установено със СПН съществуването на оспореното от ответника О. В.
парично вземане в размер на десет лева, за което в заповедното производство – ч.гр.д. №
16 808/2023 г. по описа на РС Варна, 39-ти състав в полза на М.Ц. и против О. В. е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Оспорването на
заповедта в срока и по реда на чл.414 ГПК, дадените указания от заповедния съд до
заявителя, предявяването на специалния положителен установителен иск в рамките на
преклузивния срок, обосновават еднозначния извод на съда за допустимост на избраната
форма на искова защита, поради което и исковият съд дължи произнасяне по същество.
Спор няма между страните, че производството по предявения от ищцата против
ответника специален положителен установителен иск е продължение на инициираното от
ищцата М.Ц. през 2023 г. заповедно производство- ч.гр.д.
От приобщеното в цялост към исковото производство ч.гр.д.№ 16 808/2023 г. по
описа на РС Варна, 39-ти състав, се установява ,че на дата 29.12.2023 г. М. Д. Ц. ЕГН
********** от гр.Варна, чрез пълномощник - адв.Р. В. от АК *** , като кредитор-заявител е
подала Заявление с вх.№ 97836 във ВРС с искане за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника О. В. .В т.9 от заявлението в букви
а,б,в и т.12 е посочен размера и основанието и обстоятелствата от които произтича
търсеното вземане.
Видно от л. 18 –ти от заповедното дело със Заповед № 106/08.01.2024 г. РС Варна , 39-
ти състав по ч.гр.д.№ 16808/2023 г. по описа на ВРС е разпоредил на осн. чл.411,ал.3 ГПК
длъжникът О. В. да заплати на кредитора М. Д. Ц. сумата от 10.00 лв. представляваща
недължимо платена сума за издаване на удостоверение за данъчна оценка по заявление с вх.
№ 4643521/04.10.2023 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от
депозиране на заявлението в съда – 29.12.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 25 лева представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса , на осн. чл.78,ал.1 ГПК .
Така издадената Заповед по чл.410 ГПК не се спори между страните , че е била
връчена по надлежния ред на О. В., че О. В. е подала възражение по чл.414 ГПК . Тези
4
факти се установяват и от приложените по заповедното дело писмени доказателства ( л. 20 и
сл.) Заповедта по чл.410 ГПК не е била допълнена и или изменена в частта за разноските ,
което е видно от разпореждане № 3988/29.1.2024 г.( л. 25 и сл.). На л. 28 –ми по заповедното
дело е приложено бланкетно възражение от длъжника , подадено в срока по чл.414 ГПК, а
на л. 30 -ти Разпореждане № 7280/19.2.2024 г. с което заповедният съд е указал на заявителя
,че срещу издадената по негово заявление заповед за изпълнение на парично задължение №
1106/8.1.2024 г. е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника О. В. и че в
едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск относно
вземането си , като довнесе дължимата държавна такса , на осн. чл.415 ГПК. Приобщените
по заповедното дело съобщение и препис от искова молба на л. 32 – 36 удостоверяват
получаването на съобщението по чл.415 ГПК , предявявяване на установителния иск в срок
и представяне на доказателства за предявен иск пред заповедния съд .
Изложеното по-горе от фактическа , а и от правна страна,обосновава правния извод,
че специалния положителен установителен иск е процесуално допустим .
Спорен по делото е между страните единствено и само въпроса основателен ли е
предявения от ищцата М. Ц. иск против О. В. и в частност дължи ли О. В. на ищцата М. Ц.
връщане на исковата сума от 10 лева ведно със законната лихва . Този спор инцииран на
29.12.2023 г. от ищцата с подаването на Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК е продължил висящността си под формата на исково
производство и до края на съдебното дирене пред първоинстанционния Районен съд Варна –
30 май 2025 г. не е разрешен извънсъдебно между страните .
Анализирайки в съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства,
включително и ангажираните от О. В. в откритото съдебно заседание и приобщени на листи
56 , 57 и 58 по делото : заверени копия от екранна снимка на интернет страницата на О. В. :
WWW.VARNA.BG ; копие от генериран PIN на И. Й. И. и копие от справка хронология на
задължения и плащания по ДС за И. Й. И. за периода от 05.10. до 05.10.2023г. по партида
***/задължение 8007 –такса адм.услуга / , мотивират съда да изведе извода, че предявения
от ищцата иск е не само допустим , но и изцяло основателен и доказан , поради следното :
С доклада по делото настоящият съдебен състав е квалифицирал предявения от
ищцата М. Ц. против ответната О. В. специален положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 пр.1-во и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,
като е разпределил тежестта на доказване между страните както следва:
В тежест на ищцата исковият съд е възложил да установи и докаже при условията на
пълно и главно доказване:
- твърденията си, че по нейно заявление е било образувано против О. В. заповедно
производство - ч.гр.д. № 16808/2023 г. по описа на РС Варна; че в полза на ищцата
заповедния съд е издал Заповед № 106/8.1.2024 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК с която е разпоредено О. В. да заплати на М. Ц. СУМАТА от 10 лв. -
представляваща недължимо платена сума за издаване на удостоверение за данъчна оценка по
заявление с вх. № 4643521/04.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 29.12.2023 г., че Заповедта е
оспорена от О. В. в срока и по реда на чл.414 ГПК и че исковата молба ищцата е предявила
във ВРС в преклузивния срок, в изпълнение на дадените й от заповедния съд указания.
По същество : в тежест на ищцата исковият съд е възложил да установи и докаже
факта на плащане на сумата от 10 лева - т.е. повторно плащане на такса за издаване на
удостоверение за данъчна оценка сторено от ищцата на 5.10.2023 г., след вече извършено
първо плащане на същата такса и за същата услуга отново в полза на общината, но от
4.10.2023 г. Указано е било на ищцата, че следва и да докаже, че на 11.10.2023 г. е отправила
искане до ответника да й се върне повторно платената сума от 10 лв., а от там и твърденията
си, че и към момента О. В. се намира в забава по см.на чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ответната О. В. исковият съд с доклада по делото е възложил да установи
и докаже възраженията си против иска, а именно:
5
-валидно правно основание, на което е получила на дата 05.10.2023 г. плащане на
сумата от 10 лева от ищцата М.Ц. по сметка на О. В..
Изрично с неоспорения от страните и приет за окончателен доклад по делото,
исковият съд е обявил на страните, че спорът им е изцяло правен и се свежда до това дали
О. В. е имала правно основание да получи исковата сума от 10 лева или не.
На основание чл.146, ал.1 т. 3, 4 ГПК, съдът с доклада по делото е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните : факта, че ищцата М.Ц. в
качеството си на адвокат на И. И. на 04.10.2023 г. и на 05.10.2023 г. е заплатила в полза на
О. В. два пъти по 10.00 лева за издаване на удостоверение за данъчна оценка на недвижим
имот, което да ползва трето на спора лице - И. И..
Така изложеното по-горе обосновава извода, че по делото е безспорно установено и
доказано наличието на невлязла в законна сила Заповед по чл.410 ГПК издадена в полза на
ищцата, оспорването на заповедта от длъжника – сега ответник в исковото производство в
срока и по реда на чл.414 ГПК и предявявяването на специалните положителни
установителни искове от ищцата против ответника в рамките на преклузивния процесуален
срок.
Обективно по делото от приобщеното като писмено доказателство в цялост частно
гражданско дело № 16808/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 39 състав; представените
с исковата молба заверени копия на, а именно: пълномощно; писмо от ССЕВ от 04.10.2023 г.
от М. Ц. до Общинска администрация Варна - Дирекция Местни данъци и такси; писмо от
ССЕВ от 05.10.2023 г. от Общинска администрация Варна - Дирекция Местни данъци и
такси до М. Ц.; писмо от ССЕВ от 11.10.2023 г. от М. Ц. до Общинска администрация Варна
- Дирекция Местни данъци и такси,както и представените с отговора на исковата молба
заверени копия на, а именно: удостоверение изх.№ ***/05.10.2023 г. за данъчна оценка по чл.
264, ал. 1 от ДОПК; разписка за подадено искане за удостоверение за данъчна оценка,
заведено под вх.№ **********/05.10.2023 г.; искане от И. И. до О. В., Дирекция „Местни
данъци” за издаване на удостоверение за данъчна оценка; преводно нареждане/вносна
бележка за плащане от/към бюджета от 04.10.2023 г.; нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 64, том XXXVIII, дело № 10732/1997 г.; пълномощно от И. И. към адв. М.
Ц.; писмо от ССЕВ от 04.10.2023 г. от М. Ц. до Общинска администрация Варна - Дирекция
Местни данъци и такси; справка за неплатени задължения на М. Ц. към О. В.; писмо от
ССЕВ от 11.10.2023 г. от М. Ц. до Общинска администрация Варна - Дирекция Местни
данъци и такси; преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета от
04.10.2023 г., 16:40 ч.; преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета от
04.10.2023 г., 16:36 ч.; писмо от ССЕВ от 05.10.2023 г., 12:56 ч., от Общинска администрация
Варна - Дирекция Местни данъци и такси до М. Ц.; писмо от ССЕВ от 05.10.2023 г., 13:02 ч.,
от Общинска администрация Варна - Дирекция Местни данъци и такси до М. Ц.; писмо от
ССЕВ от 05.10.2023 г., 13:26 ч., от Общинска администрация Варна - Дирекция Местни
данъци и такси до М. Ц.; хронология на задължения и плащания по партиди към дата
17.05.2024 г. за И. И.; извлечение от банкова стека за дата 05.10.2023 г., се доказват
твърденията и на двете страни отделени за безспорни .
Приложените по делото заверени копия на преводно нареждане/вносна бележка за
плащане от/към бюджета от 04.10.2023 г. и извлечение от банкова стека за дата 05.10.2023 г.
доказват твърденията на ищцата М. Ц., че същата е платила от собствената си сметка в
полза на О. В. два пъти такса от по 10 лева за да бъде снабдена доверителката й И. И. с
данъчна оценка за недвижим имот. Факт е издаването на удостоверение изх.№
***/05.10.2023 г.,не се и спори , че на 11.10.2023 г. М. Ц. , чрез ССЕВ е сезирала Общинска
администрация Варна с искане да й се върне недължимо платената втори път такса от 10 лв.
, както и че О. В. не е върнала таксата, а причините за повторно плащане на една и съща
такса за една услуга се съдържат в уведомителното писмо приложено на л.31 –ви изходяящо
от ответника.
При така изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира ,че предявения иск
6
е доказан изцяло и по основание и по размер .
Трайната съдебна практика повелява ,че при предявен иск с правно основание чл.55
ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи и докаже факта на плащане , а в
тежест на ответника е да установи основанието на което е получил плащането .
В конкретното производство ищцата М. Ц. е доказала , че е платила на 4 и на
5.10.2023г. в полза на О. В. такса 10 лева за снабдяване на трето на спора лице И. И. с
данъчна оценка за недвижим имот на И. И. .
Ответникът е ангажирал писмени доказателства от които се констатира факта на
плащането на два пъти на една и съща такса от платеца М.Ц. ,но не и основанието и за двете
плащания .Основание за плащане на една и същата такса двукратно ответникът О. В. не е
установил по делото .Самият ответник твърди, че таксата ще бъде върната след като третото
на спора лице И. И. подаде искане по чл.128 ДОПК .
Съдът намира, че О. В. без основание е получила от ищцата второ плащане на сумата
от 10 лева , поради което и установителния иск е доказан и по основание и размер.
В Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/1979 г.,на Пленума на ВС , още през
70-те години са били дадени задължителни указания до съдилищата, незагубили сила и до
днес.Именно в ППВС 1/1979 е посочено че в чл. 55, ал.1 ЗЗД са уредени три фактически
състава .Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание
.Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание , което не е
могло до бъде осъществено .Според третия подлежи на връщане даденото с основание ,
което е отпаднало с обратна сила .
Водим от постановките дадени от Пленума на ВС на РБ в Постановление 1/1979 г. в
конкретното исково производство съдът намира, че ищцата е провела пълно и главно
доказване и установила и доказала елементите от първия фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл.55 , ал.1 , пр. 1 –во ЗЗД – заплащане на такса от 10 лева в
полза на О. В. без правно основание . О. В. е твърдяла и твърди и в хода на спора по
същество , че плащането на таксата има характер на публично вземане и спрямо него са
приложими разпоредбите на чл.128 ДОПК – т.е. таксата можело да бъде върната след искане
от данъчно задълженото лице-И. И., а не на М. Ц..
Напълно относимо към конкретния спор е Решение № 8145/4.7.2016 г. на ВАС , по
адм.д. № 6839/2015 г. , VII-мо отделение с докладчик съдията Соня Янкулова постановено в
производство по чл. 208 и сл АПК .
Съгласно мотивите на цитираното Решение : „ чл.128 , ал.1 ДОПК регламентира едно
ограничено субективно потестативно право на лицата, които са платили недължимо
посочените в разпоредбата публични задължения . Разпоредбата не създава едно
универсално субективно право на възстановяване , приложимо за всички видове публични
вземания, визирани в чл.162 , ал.1 ДОПК.Таксата по чл.43, ал.2 т.4 от Наредбата да таксите
няма характер на такса по чл. 6 ЗМДТ ,поради което не е публично вземане, а представлява
цена на услуга и има характер на частно общинско вземане „.
Или при отчитане на факта, че не третото на спора лице , а ищцата е заплатила два
пъти една и съща такса от 10 лева в полза на О. В. за снабдяване на трето на спора лице с
данъчна оценка, характера на правоотношението възникнало между страните по спора
ищцата и ответната О. В., а не между О. В. и И. И., повторно платената без правно
основание от М.Ц. в полза на О. В. сума от 10 лева подлежи на връщане съгласно чл.55 ,
ал.1 пр.1 ЗЗД.Приемайки че предявения иск е доказан и по основание и по размер, съдът
уважава и акцесорното искане на ищцата за присъждане на законна лихва считано от датата
на подаване на заявлението в съда , т.к. това е началният момент е който законната лихва е
присъдена със Заповедта по чл.410 ГПК .
При този изход на спора съдът дължи произнасяне по въпроса за отговорността за
разноските.Основателността и доказаността на предявения иск налага определяне на първо
място на размера на разноските сторени от ищцата в качеството й на заявител в
7
заповедното дело.Видно е от издадената заповед за изпълнение на парично задължение, че
ищцата е сторила един разход – заплатила е сумата от 25 лв. за държавна такса по ч.гр.д. №
16808/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 39 състав.Този установен и присъден размер
на разноски за заповедното производство исковият съд присъжда в полза на ищцата на осн.
чл. 78,ал.1 ГПК.
Видно от списъка по чл. 80 ГПК приобщен на л. 59-ти от исковото производство
ищцата претендира възстановяване на сумата от 25 + 1 лв. държавна такса в исковото
производство ;15 лв. държавна такса по вззивното производство.Представен е на лист 60 -ти
договор за правна защита и съдействие носещ дата 1.10.2024 г. , № 0213088 удостоверяващ
факта, че адвокат Р. К. В. от АК ***, с личен номер ********* е осъществила безплатна
правна помощ на ищцата М. Д. Ц. при условията на чл. 38, ал.1 , т. 3 ,пр.2 и 3
ЗАдв.Договорът за безплатна правна помощ не е оспорен от ответната страна , а
основателността на иска , води и до уважаване на искането на адв.В. – определяне от съда на
размер на дължимо се адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 ЗАдв платимо от О. В.
в полза на адв.В.. При определяне на възнаграждението за осъществена безплатна правна
помощ съдът се ръководи от нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв препраща към чл.36,ал.2 ЗАдв. и
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Загл. обн. - ДВ, бр. 64 от 2004 г. или сега действащата НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).В нормата на чл. 7,
ал.2 , т.1 от Наредба 1 /2004 (в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г., бр. 88 от 2022 г.) e
посочен минимума на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с определен интерес : при интерес до 1000 лв. – 400 лв. Ето защо ,
предвид характера на иска, цената на иска , осъществената цялостна защита и процесуално
представителство по настоящото исково производство съдът , макар и запознат с практиката
на СЕС , определя възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв в полза на адв. В. в минимума
от 400 лв., без ДДС , като счита , че под този размер всяко друго възнаграждение би било
несъобразено с реално осъщественото процесуално представителство на ищцата .
С оглед горното и след сравнение с представените по делото доказателства, съдът
присъжда в полза на ищцата сумата от общо 41 лева за заплатени държавни такси в исковото
производство , на осн. чл. 78, ал.1 ГПК , а в полза на адв.В. сумата от 400 лв. за
осъществено процесуално представителство на ищцата по исковото производство , пред
настоящата инстанция и на осн.чл. 38 , ал.2 ЗАдв.
Воден от горното , Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между страните : ищцата М. Д. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: *** и ответната О. В., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, представлявана
от Кмета- Б. К., че в полза на ищцата М. Д. Ц., ЕГН **********, съществува вземане против
ответника О. В., БУЛСТАТ ***, в размер на СУМАТА от 10.00 лв.(десет лева ),
представляваща недължимо платена сума за издаване на удостоверение за данъчна оценка по
заявление вх.№ 4643521/04.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК в съда - 29.12.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението - т.е. вземането за което по заявление на ищцата е било водено
ч.гр.д. № 16808/2023 г. по описа на РС Варна и издадена Заповед по чл.410 ГПК ( Заповед №
106/08.01.2024 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ) на основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. I-во ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответната О. В., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, представлявана от Кмета- Б.
8
К. да заплати на ищцата М. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** сторените от ищцата
съдебно –деловодни разноски в заповедното производство ч.гр.д. № 16808/2023 г. по описа
на РС Варна в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева )за заплатена държавна такса, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ответната О. В., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, представлявана от Кмета- Б.
К. да заплати на ищцата М. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** сторените от ищцата
съдебно -деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция за
заплатени държавни такси в размер на 41.00 лв. (четиридесет и един лева ), на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ответната О. В., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, представлявана от Кмета- Б.
К. да заплати на адв.Р. В. от АК ***, с адрес на кантората: гр.***, *** СУМАТА от 400.00 лв.
(четиристотин лева ) дължимо адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищцата М. Д. Ц., ЕГН **********, при условията на чл. 38, ал.1 ЗАДв ,
в исковото производство, пред настоящата инстанция , на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от получаване на преписа, пред Окръжен съд Варна .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9