Р Е Ш Е Н И Е
№ 629
гр. Б., 11.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Б., осемнадесети състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретар Гергана Славова, като разгледа
докладваното от съдия Николова административно дело № 310/2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.13,
ал.10, т.2 от Наредба № 6 от 26.10.2018г. за
условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2013г.
Образувано е по жалба от ЗП Н.И.А.,*** срещу Заповед № 03-РД/152 от
18.01.2022 год., издадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с която е ОТКАЗАНО финансиране на заявление за окончателно плащане на Н.И.А. с ИН ********** от 28.01.2019
г. по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“.
Жалбоподателят намира оспорената
заповед за неправилна и незаконосъобразна, поради допуснато нарушение на
материалния закон и издаването й в противоречие с актуалната съдебна практика.
Иска от съда да отмени оспорената заповед и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят ЗП Н.И.А. се явява лично и с процесуален представител
адвокат И.И., който поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по
делото разноски, като прилага списък на същите. Представя писмени бележки, в
които излага допълнителни съображения относно незаконосъобразността на
оспорената заповед.
Ответникът - Зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен, в съдебно заседание не
се явява и не изпраща представител. Представя писмена молба със становище за постановяване
на решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
По искане на ответника, към настоящото
дело е присъединено адм. дело № 147/2021 год. по описа на Административен съд –
Б., по което е постановено Решение, с което е отхвърлена жалбата на И. Н. А. ***,
против заповед №03-РД/8 от 04.01.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен
фонд/ДФ/ „Земеделие“, с която на основание чл.19, т.5 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и
реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор за периода 2019 - 2023 г., е отказано финансиране по
заявление за подпомагане с идентификационен номер/ИН/ ********** от 28.01.2019
г. по мярка „Престуктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 - 2023 г.
Административен съд - Б., осемнадесети състав,
след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Н.И.А. е
регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер /УРН/ 366122 в
Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.
Със заповед № 03-РД/5262 от
27.12.2018 год., изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, на
основание чл.3, ал.1 и 3 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. е определил период на
прием на заявления за предоставяне на финансова помощ по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лоза“ от Националната програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор за периода 2019 год. - 2023 год., а именно:
28.01.2019 год. - 08.02.2019 год., с индикативен бюджет по мярката както
следва: за 2019 год. - 21 802 818.14 лева и 2020 год. - 28 521 112.58 лева /л.
604 от административно дело № 147/2021 год. по описа на Административен съд - Б./.
На 28.01.2019 год. жалбоподателят
Н.А. подал заявление за предоставяне на финансова помощ с ИН
********** по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, съгласно Национална
програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 год. - 2023 год. /л. 88 - 92 от делото/.
Със заповед №
03-РД/2792 от 18.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е одобрено
заявлението на Н.А. за предоставяне на финансова помощ по мярката за инвестиция
в размер на 127 580.38 лева /л. 180 от делото/, като между ДФ ”Земеделие” и Н.И.А. бил сключен договор № 201959/31.07.2019г. /л.182-л.190
от делото/ за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и
конверсия на лозя” по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2019
год. - 2023 год. със срок за извършване на дейностите от
страна на земеделския производител – до 15.07.2020 год.
На 15.05.2020 год. жалбоподателят А. подал Заявление за окончателно плащане
с ИН ********** /л.193-196 от делото/ по мярка „Преструктуриране и конверсия на
лозя” по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за
периода 2019 год. -
2023 год. със срок за извършване на дейностите от страна на
земеделския производител – до 15.07.2020 год. Със заявлението е поискано изплащане
на финансова помощ в размер на 95 685.29 лева.
В хода на извършените административни проверки на постъпили заявления за
окончателно плащане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ е
установено, че ползвателят Н.И.А. е избран за изпълнител на дейности по Договор
№ 201957 от 31.07.2019 год. за предоставяне на финансова помощ по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“, сключен между ДФ „Земеделие“ и И. Н. А..
Със заявление за окончателно плащане по договора, от страна на ползвателя И. А.
Н. е представен 1 бр. договор, сключен между И. А. Н. и Н.И.А..
Вземайки предвид установеното при
извършените административни проверки, а именно че ползвателят Н.И.А. е
изпълнител в проекта на И. Н. А., и че двете физически лица са подали заявления
за подпомагане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” в период на
прием, обявен със Заповед 03-РД/5262 от 27.12.2018 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, органът е приел, че е налице
хипотезата на чл.19, т.5 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. и е издал Заповед 03-РД/9 от 04.01.2021 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
с която е ОТКАЗАНО финансиране по заявление за подпомагане на кандидат за
предоставяне на финансова Н.И.А. с ИН ********** от 28.01.2019 год. по мярка „Преструктуриране и
конверсия на лозя”.
Така издадената Заповед е оспорена пред Административен съд – Б., като е
образувано административно дело № 146/2021 год. по описа на Административен съд – Б..
С Решение № 533 от 08.04.2021 год. постановено по административно дело № 146/2021 год. по описа на
Административен съд - Б. /л.433-439 от делото/, потвърдено с Решение №10832 от
27.10.2021 год. постановено по административно дело № 5749/2021 год. по описа на Върховен административен съд /л.440-443 от делото/, Заповед №
03-РД/9 от 04.01.2021 год. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ е отменена.
Последвало е издаването на оспорената Заповед №
03-РД/152 от 18.01.2022 год., издадена от заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд "Земеделие", с която отново е ОТКАЗАНО финансиране по
заявление за подпомагане на кандидат за предоставяне на финансова Н.И.А. с ИН
********** от 28.01.2019 год. по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя”.
В заповедта е посочено, че същата се издава на основание чл.20, т.2 и т.3,
чл.20а, ал.1 и ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските -производители,
заповед на изпълнителния директор № 03-РД/2033#5 от 24.06.2021 г., чл.18, ал.5,
т.2 и във връзка с чл.19, т.5 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и
реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор за периода 2019 год. - 2023 год. и съобразно
влязло в законна сила Решение № 533 от 08.04.2021 год.
постановено по административно дело № 146/2021 год. по описа на
Административен съд - Б. и потвърдено с Решение № 10832 от 27.10.2021 год.
постановено по административно дело № 5749/2021 год. по описа на Върховен
административен съд.
Като фактическо основание за
издаване на заповедта административният орган е посочил, че ползвателят Н.И.А. е
избран за изпълнител на дейности по Договор № 201957 от 31.07.2019 год., за
предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на
лозя“, сключен между ДФ „Земеделие“ и И. Н. А.. Със заявление за окончателно
плащане по договора, от страна на ползвателя И. А. Н. е представен 1 бр.
договор, сключен между И. А. Н. и Н.И., както следва:
Предметът на договор от дата
02.12.2019 година е за „Смяна на подпорна конструкция” във връзка с
Инвестиционен проект по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, а именно:
демонтаж на съществуваща дървена подпорна конструкция, монтаж на метални колове
и монтаж на тел, на обща стойност 8 184,40 лв. без ДДС. Операциите следва да се
извършат на площ от 2,2423 ха в землището на гр. Сунгурларе, област Б.. Издаден
е Приемо-предавателен протокол от 04.02.2020 год. за потвърждаване, че
изпълнението на договора е приключило. Приложена е фактура № ********** от
05.02.2020 год. издадена от ЗП Н.А. и получател ЗП И. А. за извършени услуги на
обща стойност 8 184,40 лв. без ДДС и 9 821,28 лева, с ДДС. Услугата е заплатена
по банков път на 05.05.2020 год., съгласно приложено платежно нареждане в
размер на 9 821,28 лв. и банково извлечение от 05.02.2020 год., издадено от
„Уникредит Булбанк“ АД.
Посочено е, че двете физически
лица са кандидати за подпомагане по мярка „Преструктуриране и конверсия на
лозя“, като са подали заявления за предоставяне на финансова помощ по мярката в
период на прием, обявен със Заповед 03-РД/5262 от 27.12.2018 год. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и същевременно се явяват изпълнител
един на друг и е направен извод, че е налице хипотезата на чл.19, т.5 от
Наредба № 6 от 26.10.2018 год., поради което следва да бъде поставен отказ от
изплащане на цялата финансова помощ по подаденото от Н.И.А. заявление за
окончателно плащане.
Заповедта била връчена на член на
семейството на Н.И.А. на 21.01.2022 год. на адреса му в гр.Сунгурларе /л.447
от делото/.
Жалбата, сезираща Административен
съд - Б. била подадена, чрез административния орган с вх. № 01 - 6500/225/02.02.2022
год.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорения индивидуален
административен акт, правата му са пряко и непосредствено засегнати от него,
поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена
и в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити.
По изложените съображения, съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване пред
Административен съд Б. е Заповед № 03-РД/152 от 18.01.2022 год.,
издадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с която е ОТКАЗАНО финансиране на заявление за окончателно плащане на Н.И.А. с ИН ********** от 28.01.2019
год. по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“.
Държавен фонд “Земеделие” е
акредитиран като единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС, съгласно чл.11а от
Закона за подпомагане на земеделските производители, а по силата на пар.1, т.13
от ДР на ЗПЗП “Разплащателната агенция” е специализирана структура за приемане
на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските
земеделски фондове. Съгласно чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е
и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност и я представлява.
В конкретния случай оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния
директор на ДФ ”Земеделие” в рамките на неговите правомощия, съгласно чл.20,
т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП и чл.13, ал.10, т.2 от Наредба № 6 от 26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на
финансова помощ по Национална
програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 год.-2023
год. и предвид издадената заповед на изпълнителния директор №
03-РД/2033#5 от 24.06.2021 г., с която на заместник изпълнителният директор са предоставени правомощия по подписването на документи
– уведомителни писма за одобрение/отхвърляне на заявки за плащане (л.8).
Заповедта е издадена в
предписаната от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила.
Административният акт е мотивиран
в достатъчна степен и при издаването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са накърнили правото на защита на адресата му в степен,
която да обоснове неговата отмяна на това основание.
Независимо от формалното спазване
на процедурата по издаването на акта обаче, обжалваната заповед е издаден в противоречие с материалните
разпоредби на закона, като съображения за това са следните:
Условията и реда за подпомагане
по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” са уредени в Наредба № 6 от 26.10.2018г. за
условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 год.-2023 год.
По делото е установено по
безспорен начин, че жалбоподателят Н.И.А. е изпълнител в проекта на И. Н. А.
/негов баща/ и че двете физически лица са подали заявления за подпомагане по
мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” в период на прием обявен със
Заповед № О3-РД/5262 от 27.12.2018г. на изпълнителния директор на ДФ” Земеделие”.
Иван Начев А. е подал Заявление за подпомагане на кандидат за
предоставяне на финансова помощ с ИН ********** от 28.01.2019 год. по мярка „Преструктуриране
и конверсия на лозя”. Между ДФ”Земеделие” и И. Н. А. е сключен
договор № 201957/ 31.07.2019 г. за предоставяне на финансова помощ мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя” по национална програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г. със срок за извършване на
дейностите от страна на земеделския производител – до 15.07.2020г. И. Н. А. е подал Заявление
за окончателно плащане с ИН ********** от 27.02.2020г. по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя” по национална програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г. със срок за извършване на
дейностите от страна на земеделския производител – до 15.07.2020г. На
02.12.2019г. между ЗП И. А. /Възложител/ и жалбоподателя ЗП Н.А. /Изпълнител/ е
сключен Договор за смяна на подпорна конструкция на съществуващи лозови
насаждения на площ от 2-2423 ха в землището на гр.Сунгурларе, община
Сунгурларе, област Б., сорт Мерло, арендовани от ЗП И. Н. А. и Приемно-предавателен
протокол от 04.02.2020г. между двамата земеделски производителя за извършени
технологични операции в изпълнение на договора. За извършените услуги по
договора е направено плащане от възложителя ЗП Иван А. в полза на изпълнителя
ЗП Н.А. по негова банкова сметка ***.02.2020г. и е издадена фактура №
11/05.02.2020г. /адм. дело 147/2021 год. по описа на Административен съд - Б./.
За да издаде оспорената заповед
административният орган е приел, че сключвайки
и изпълнявайки посочения договор, заявителят ЗП Н.И.А. е
нарушил разпоредбата на чл.19, т.5 /нова, в сила от 14.01.2020г./ от Наредба № 6 от 26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по
Национална програма
за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2013г.
Като основание за издаването й
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е посочил разпоредбата на чл.18, ал.5, т.2 във връзка с чл.19, т.5 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за
условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 год. - 2023 год. и влязлото в законна сила Решение № 533 от 08.04.2021 год.
постановено по административно дело № 146/2021 год. по описа на
Административен съд - Б. и потвърдено с Решение № 10832 от 27.10.2021 год.
постановено по административно дело № 5749/2021 год. по описа на Върховен
административен съд.
Съгласно чл.18, ал.1 от Наредбата след подаване на заявлението за
окончателно плащане ЦУ на ДФЗ извършва проверка за наличието и съответствието
на документите по чл.17, ал.3, а според ал.5 след получаване на резултатите от
проверката по ал.3 изпълнителният директор на ДФЗ със заповед одобрява
изплащането на част или на цялата финансова помощ, за което писмено уведомява
ползвателя или мотивирано отказва изплащането на част или на цялата финансова
помощ, като заповедта се съобщава и подлежи на обжалване по реда на АПК.
В чл.19 от Наредбата са посочени случаите когато изпълнителният директор
на ДФЗ може да откаже
изплащане на цялата финансова помощ по подадено заявление за окончателно
плащане, като според т.5. (нова - ДВ, бр.4 от 2020г., в сила от 14.01.2020г.)
отказът може да бъде постановен когато ползвател на помощта по мярката е
изпълнител и/или подизпълнител в проекта на друг бенефициент по мярката от
същия прием.
В мотивите на Решение № 10832 от 27.10.2021 год., постановено по административно дело
№ 5749/2021 год. по описа на Върховен административен съд се съдържа следния абзац: „При тези данни следва да се отчете, че към момента
на въвеждането на ново основание за отказ по т. 5 на чл. 19 от Наредба № 6 (в сила от 14.01.2020 г.) не са били сключени
нито договор № 201957/31.07.2019 г. между И. А. и ДФЗ, нито
договор № 201959/31.07.2019 г. между жалбоподателя Н.А. и
ДФЗ, нито договорът за смяна на подпорна конструкция на съществуващи лозови
насаждения между двамата земеделски производители от 02.12.2019 г. Това
означава, че към посочените дати не е съществувало правното основание на чл. 19, т. 5 от Наредба № 6.
Разпоредбата е материалноправна и няма обратно действие, като не й е придадено
такова и изрично с преходна разпоредба. Поради това същата урежда
правоотношения, възникнали след нейното влизане в сила. След като разпоредбата
е влязла в сила на 14.01.2020 г., същата не е могла да послужи като основание
за постановения от изпълнителния директор на ДФЗ отказ за изплащане на субсидия
по заявление за окончателно плащане.”
Видно от така изложеното, следва
да се заключи, че административният орган, макар и да е посочил като основание
за издаване на оспорения акт постановеното Решение № 10832
от 27.10.2021 год. по административно дело № 5749/2021 год. по описа на Върховен
административен съд, на практика не се е съобразил с мотивите на същото и/или
превратно ги е тълкувал, тъй като в тях изрично е посочено, че разпоредбата на чл.19, т.5 от
Наредба № 6 не може да послужи като основание за постановения от
изпълнителния директор на ДФЗ отказ за изплащане на субсидия по заявление за
окончателно плащане, поради факта, че договор № 201957/31.07.2019 г. между Иван А. и ДФЗ, договор № 201959/31.07.2019 г. между жалбоподателя Н.А. и ДФЗ и договорът за смяна на подпорна конструкция на съществуващи лозови
насаждения между двамата земеделски производители от 02.12.2019 г., са били
сключени преди приемането й. Такова е и мнението на настоящия съдебен състав, както и
съществуващата практика на ВАС в други решения, като например Решение № 4139 от
03.05.2022 год. по административно дело № 8026/2021 година по описа на Върховен
административен съд.
Следователно, в
конкретният случай административният орган е издал един незаконосъобразен
административен акт, след като в оспорената заповед е посочено правно основание,
което не може да послужи за постановяване на отказ, поради факта, че същото
- разпоредбата на чл. 19, т. 5 от
Наредба № 6 е материалноправна и няма
обратно действие, като такова не й е придадено и изрично с преходна разпоредба.
Забраната ползвателят на помощта по мярката да бъде изпълнител и/или
подизпълнител в проекта на друг бенефициент по мярката от същия прием, не е
била предвидена като част от условията за предоставяне на финансовата помощ по
мярката, поради което същата не е приложима, тъй като договор № 201957/31.07.2019 г., договор № 201959/31.07.2019
г. и договорът от 02.12.2019 г., са били сключени преди приемането й –
разпоредбата е обнародвана в ДВ, бр.4 от 2020г., в сила от 14.01.2020г.
Нещо повече, оспорената заповед е издаден не само в противоречие
на материално правните разпоредби, но и при превратно тълкуване на мотивите на
Решение № 10832 от 27.10.2021 год., постановено по административно дело №
5749/2021 год. по описа на Върховен административен съд, което също е посочено
като основание за издаването на заповедта.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира,
че подадената жалба се явява основателна и същата следва да бъде уважена, а оспорената Заповед № 03-РД/152 от 18.01.2022 год., издадена от заместник изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, отменена.
При този изход на делото и на основание разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски
за внесена държавна такса в размер на 10 лева и изплатено възнаграждение на адвокат
в размер на 3 400.00 лева /без ДДС/ или 4080.00 лева /с ДДС/ се явява
основателно, като адвокатското възнаграждение е определено и в съответствие с чл.8, ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Б.кият административен съд, XVІIІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 03-РД/152 от 18.01.2022 год., издадена от заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с която е ОТКАЗАНО финансиране на заявление за окончателно плащане на Н.И.А. с ИН
********** от 28.01.2019 г. по мярка „Преструктуриране и конверсия
на лозя“.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - гр.СОФИЯ да заплати на Н.И.А., ЕГН: **********,
с постоянен адрес *** направените по делото разноски общо в размер на 4090.00 /четири хиляди и
деветдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок, от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: