Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 08. 04. 2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
1. Нели Маринова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр.
дело № 13730 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Прозиводството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство “Т.С.” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***
(въззивник-ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Т.Ж..
Въззивната жалба е насочена срещу решение № 20205824, постановено на 23. 09.
2020 г. по гр. дело № 61220 по описа на Софийския районен съд, 71-ви състав, за
2017 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първостепенният съд
отхвърлил изцяло субективно и обективно кумулативно съединените искове за
присъждането парични задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия. Всеки
един от предявените искове е с цена под 5 000 лева.
Въззивникът-ищец твърди, че обжалваното решение е неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Изтъква, че съгласно пар. 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, действаща
разпоредба за процесния период, потребител на енергия или природен газ за ботив
нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имота. Чл. 153 от Закона
за енергетиката също визирал собственик и титуляр на вещно правно на ползване.
Лицата, които фактически ползват имота на основание облигационно отношение
имали правното качество на държатели, а не ползватели по смисъла на Закона за
собствеността. За възникване на последното качество било необходимо да бъде
спазена определената от закона форма, а именно нотариален акт съгласно чл. 18 ЗЗД. По делото ответникът не бил представил изрично нотариален акт, от който да
е видно, че е било учреден правно на ползване по смисъла на Закона за
собствеността. Освен това понятието “титуляр на партида” имало само
вътрешно-счетоводно значение за дейността на дружеството и нямало никакво
правно значение. Поддържа, че предвид дадената от закона с пар. 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ дефиниция фактът дали лицето е обитавало имота бил без значение. По
делото били представени и приети значителен брой доказателства, от които може
да се направи един извод, а именно, че ответниците са съсобственици на имота,
като те били придобили собствеността по наследство. Неправилно
първоинстанционният съд приел, че делото се водело за вземания за друг
неконкретизиран апартамент, находящ се на същия адрес. Безпротиворечиво било
установено, че претенциите се отнасяли за имота на ответника. Иска от въззивния
съд да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. С отделно писмено
изявление прави евентуални възражения във връзка с разноските за адвокатско
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
само от ответника в първоинстанционното производство М.А.Л. с ЕГН **********,
адрес ***. Заявява, че е заплатил всички дължими суми във връзка с образуваното
дело, във връзка с което моли да не бъде призоваван като ответник във
въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната
жалба от останалите ответници в първоинстанционното производство от останалите
ответници в първоинстанционното производство Г.А.Л. с ЕГН **********, П.А.Л. с
ЕГН **********,***, А.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес ***, Д.Р.П. с ЕГН **********,
адрес ***, и Ц.А.Ц. с ЕГН **********, адрес ***.
Третото лице помагач “Термокомплект” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното
производство.
След като прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересована
страна, действуваща чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и
отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 260 ГПК, поради което е
редовна.
При служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. По отношение на правилността му въззивният съд е
ограничен до изложените във въззивната жалба доводи на основание чл. 269, изр.
второ ГПК, и приема следното.
Предмет на делото са двадесет и четири субективно и обективно
кумулативно съединени осъдителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл.
първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1
от Закона за енергетиката (ЗЕ), съответно чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 140, ал. 5 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на парични
задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия през периода 01. 05.
2013 г. - 30. 04. 2016 г. В исковата молба адресът на топлоснабдения имот,
спрямо който се твърди доставянето на топлинна енергия, е описан по следния
начин: “град София, обл. София, общ. Средец, ул. “*******апартамент” с
абонатен номер 015761. Въззивникът-ищец оспорва изводите на първостепенния съд
относно началната материалноправна предпоставка за основателността на
предявените искове - наличието на валидно облигационно отношение по доставянето
на топлинна енергия между страните през процесния период и спрямо процесния
топлоснабден имот. В тежест на въззиника-ищец е да установи при условията на
пълно и главно доказване тази начална материалноправна предпоставка за
основателността на предявените искове.
Облигационното
отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било автоматично по
силата на закона – чрез придобиването на правото на собственост или на вещно
право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на пряко
договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното
предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна
енергия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ; Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълк. дело №
2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).
Първостепенният съд правилно е установил въз основа на събраните в хода
на първоинстанционното съдебно дирене доказателства следната фактическа
обстановка, която въззивният съд преповтаря накратко. Описаният в исковата
молба недвижим имот апартамент (без номер), находящ се в град София, ул. “*******,
е бил придобит през 1968 г. от Г.Л. Георгиев. През 1989 г. той починал
недвижимият имот е бил наследен от вдовицата И.Н.Г.и двете им деца С.Г.Л.и А.Г.Л..
След това през 1991 г. вдовицата И.Н.Г.също починала. Така наследниците им С.Г.Л.и
А.Г.Л. придобили по 1/2 идеална част от правото на собственост върху този имот.
През 1995 г. било образувано производство по съдебна делба, като първата фаза
приключила с допускането на делбата между двамата съсобственици при съответните
квоти (по 1/2) на процесния топлоснабден имот, който според решението за
допускането на делбата бил с площ 80, 38 кв. м. (решение, постановено на 08.
12. 2003 г. по в. гр. дело № 2884 по описа на Софийския градски съд, IV - А
въззивно отделение, за 2002 г.). Преди допускането на делбата през 2001 г.
съсобственикът А.Г.Л. дарил на синовете си Г.А.Л., М.А.Л. и П.А.Л. при равни
квоти собствената си 1/2 идеална част от правото на собственост, запазвайки си
вещното право на ползуване върху нея (от което през 2003 г. се отказал с
писмено изявление с нотариална заверка на подписа). Така или иначе делбата
продължила с първоначалния съсобственик А.Г.Л., а решението в първата ѝ
фаза следва да се счита породило действие спрямо частните му правоприемници
съобразно чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.). След това във втората фаза на
производството по делба с решение, постановено на 10. 07. 2009 г. по в. гр.
дело № 4313 по описа на Софийския градски съд, Гражданска колегия, Въззивно
отделение, IV - Г състав, за 2004 г. апартаментът с площ 80, 38 кв. м. бил
разделен реално съобразно одобрен архитектурен проект на два дяла - дял I,
представляващ жилище с площ 60, 10 кв. м., получен въз основа на жребие от Г.А.Л.,
и дял II, представляващ ателие с площ 22, 21 кв. м., получен въз основа на
жребие от С.Г.Л.-Ц.. Одобреният архитектурен проект предвиждал обособяването на
отделни електрически и водоснабдителни и канализационни инсталации за двата
новообразувани имота. През 2016 г. С.Г.Л.-Ц. починала и ателието било наследено
от вдовеца А.Ц.Ц. и дъщерите Д.Р.П. и Ц.А.Ц. (всеки по 1/3). Установява се
освен това, че на 28. 11. 2017 г. ответникът М.А.Л. е поискал от ищеца да му
създаде отделен абонатен номер във връзка с притежаваната от него 1/6 идеална
част от правото на собственост върху недвижимия имот, описан от този ответник
като апартамент без номер, находящ се в град София, ул. “*******, като поискал
неговите плащания да бъдат отделени поради “усложнена фактическа и съдебна
обстановка” между него и останалите съсобственици.
При това положение въззивният съд стигна до следните правни изводи.
Самостоятелен обект на правото на собственост е строеж или реална част от
строеж с определено наименование (напр. апартамент, жилище, ателие),
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по
ЗКИР: пар. 5, т. 39 от Допълнителните разпоредби към ЗУТ. Описаният в исковата
молба самостоятелен обект на правото на собственост съответства на описанието
на апартамента с площ 80, 38 кв. м., дадено в договора за дарение, сключен от А.Г.Л.
в хода на производството по съдебна делба. Ищецът е пропуснал да съобрази с
исковата молба протичането на производство по съдебна делба и нейното
извършване. Със съдебната делба съсобствеността върху описания в исковата молба
апартамент с площ 80, 38 кв. м. е била прекратена, като всеки от съделителите е
получил реален дял от него. Решението по извършването на делбата във втората
ѝ фаза има конститутивно действие - то е прекратило съсобствеността върху
апартамента с площ 80, 38 кв. м. и е породило вместо това право на собственост
върху обособилите се на негово място два нови самостоятелни обекта - жилище с
площ 60, 10 кв. м. и ателие с площ 22, 21 кв. м.
Няма данни по делото във връзка с извършеното преустройство на
някогашния общ недвижим имот и обособяването му в нови два самостоятелни обекта
топлоснабдяването на който и да е от тях да е било преустановено. От мотивите
към въззивното решение за извършването на делбата се установява, че
архитектурният проект е предвиждал незначителни преустройства, в това число и “обособяване
на две отделни инсталации за Ел и ВиК”. Няма данни за обособяването на две
отделни топлоразпределителни инсталации за всеки един от двата самостоятелни
обекта. Тогава трябва да бъде прието, че двата самостоятелни обекта са
продължили да се снабдяват с топлинна енергия въз основа на една обща
инсталация. Този извод се подкрепя и от данните от експертното заключение по
топлотехническата експертиза, според която през процесния период (след извършването
на делбата) спрямо абонатния номер 15761, който съответства на някогашния общ
апартамент с площ 80, 38 кв. м., реално е била доставяна топлинна енергия. Този
абонатен номер съответства на инсталацията за доставяне на топлинна енергия,
която продължава да се ползува общо за двата обособили се самостоятелни обекта.
Следователно спрямо двата обособили се самостоятелни обекта реално е била
доставяна топлинна енергия през процесния период.
При това положение според разбирането на настоящия въззивен състав
основанието на предявените искове е доказано. Съгласно чл. 40, ал. 1 от общите
условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти от
град София от 2008 г., съответно чл. 12, т. 11 от общите условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти от град София от 2014
г., при промяна на правото на собственост върху топлоснабдения имот клиентите
са длъжни в 30-дневен срок от въпросната промяна да уведомят топлопреносното
предприятие за нея. А според чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците на самостоятелни
обектив в сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната
мрежа, са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните
тела в имотите си. В дадения случай след извършването на делбата е настъпило
изменение в правото на собственост, като от съсобственост върху един общ
топлоснабден имот то се е преобразувало в индивидуално право на собственост
върху всеки един от двата обособили се самостоятелни обекта. Съделителите са
били длъжни съобразно цитираните текстове на общите условия да уведомят ищеца
за така настъпилата промяна в правото на собственост, с негово одобрение да
осъществят допълнително преустройство в инсталацията за разпределяне на
топлинна енергия и да променят съответно местоположението на средствата за
търговско измерване, така щото да бъдат обособени две самостоятелни партиди с
два отделни абонатни номера и доставената топлинна енергия да бъде отчитана
поотделно за всеки един обект.
Неизпълнението на съответните договорни задължения не означава, че
договорното отношение за доставянето на топлинна енергия за битови нужди е било
прекъснато. Продължава да е налице валидно облигационно отношение между
собствениците на обособените самостоятелни обекти и топлопреносното предприятие
на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Невъзможно е само да се докаже количеството и
стойността на доставената спрямо всеки един от двата самостоятелни обекта
топлинна енергия. Понеже исковете са доказани по основание, но не и по размер,
то съгласно чл. 162 ГПК съдът трябва да определи размера по своя преценка или
като вземе заключението на вещото лице. Характерното в разглеждания случай е,
че размерът на предявените искове не може да се докаже напълно и въз основа на
експертното заключение. Предвид данните, които са предоставени на вещото лице,
то е дало заключение за размера на общата доставена топлинна енергия спрямо
двата самостоятелни обекта. Вещото лице не би могло да даде по-конкретно
експертно заключение, защото средствата за търговско измерване са общи за двата
обекта и липсват каквито и да било данни, от които да се прецени колко точно
топлинна енергия е била доставена до всеки един от тях. При това положение
въззивният съд намира, че следва да вземе заключението на вещото лице относно
общия размер на доставената топлинна енергия, но по своя преценка да установи
каква част от нея е била доставена до всеки един от двата самостоятелни обекта.
Тази преценка въззивният съд намира, че следва да определи въз основа на
обективен фактор, какъвто е площта на всеки един от двата самостоятелни обекта.
По-голямата площ обуславя по-голямо потребление на топлинна енергия. При това
положение и след като според експертното заключение общата доставена през
процесния период топлинна енергия е на стойност 733 лева и 32 стотинки, то
пропорционално на площта на самостоятелните обекти следва да се приеме, че
спрямо жилището с площ 60, 10 кв. м. е била реално доставена топлинна енергия
на стойност 548 лева и 30 стотинки, а спрямо ателието с площ 22, 21 кв. м.: 182
лева и 2 стотинки.
По отношение на дяловете в собствеността от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства се установява, че още в хода на
съдебната делба съделителят А.Г.Л. през 2001 г. дарил в полза на синовете си Г.А.Л.,
М.А.Л. и П.А.Л. при равни квоти собствената си 1/2 идеална част от правото на
собственост върху топлоснабдения имот с площ 80, 38 кв. м., като запазил в своя
полза пожизненото и безвъзмездно вещно право на ползуване върху тази идеална
част. След това на 14. 03. 2003 г. той се отказал от вещното право на ползуване
(л. 13). Производството по съдебна делба продължило между същите страни въпреки
прехвърлянето на спорното право в хода на процеса. Извършването на делбата през
2009 г. обвързва частните правоприемници на съделителя А.Г.Л.. Това означава,
че прехвърлената в тяхна полза 1/2 идеална част от правото на собственост върху
топлоснабдения имот с площ 80, 38 кв. м. се е трансформирала в право на собственост
върху жилището с площ 60, 10 кв. м., т.е. Г.А.Л., М.А.Л. и П.А.Л. притежават
всеки по 1/3 идеална част от правото на собственост върху него. Това означава,
че всеки един от тези трима въззиваеми-ответници дължи на въззивника-ищец
според по 1/3 от съответната стойност на доставената топлинна енергия 548 лева
и 30 стотинки, т.е. всеки един от тях дължи по 182 лева и 77 стотинки. Що
се отнася до дяловете в собствеността относно ателието с площ 22, 21 кв. м., от
събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се
установява, че през 1994 г. С.Г.Л.-Ц. е дарила на дъщеря си Д.Р.П. собствената
си 1/2 идеална част от правото на собственост върху делбения имот с площ 80, 38
кв. м. Липсват каквито и да било доказателства настоящото дело това дарение да
е било прогласено за нищожно, поради което съдът е длъжен да приеме, че то е
породило вещно-прехвърлително действие. С извършването на делбата правото на
собственост върху тази 1/2 идеална част от апартамента с площ 80, 38 кв. м. се
е трансформирало в право на собственост на въззиваемата-ответница Д.Р.П. върху
ателието с площ 22, 21 кв. м. Това означава, че въззиваемата-ответница Д.Р.П.
дължи на въззивника-ищец сумата 182 лева и 2 стотинки. Правото на
собственост на въззиваемите-ответници А.Ц.Ц. и Ц.А.Ц. не се доказва.
Във връзка с акцесорните искове за установяването на съществуването на
задължения за обезщетения за забава при заплащането на задълженията за
стойността на доставената топлинна енергия въззивният съд приема следното. През
процесния период 01. 05. 2013 г. - 30. 04. 2016 г. приложение са намирали
общите условия на въззивника-ищец за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на потребители от град София от 2008 г., съответно общи условия със
същото заглави от 2014 г. Първите общи условия по-точно са приложими относно
задълженията за стойността на доставената топлинна енергия, възникнали през
промеждутъка 01. 05. 2013 г. – 28. 02. 2014 г., защото на 13. 03. 2014 г. са
влезли в сила вторите общи условия и те се прилагат за възникналите от 13. 03.
2014 г. насетне задължения за заплащането на стойността на доставената топлинна
енергия. Съгласно общите условия на въззивника-ищец от 2008 г. потребителите на
топлинна енергия за битови нужди от град София са длъжни да заплащат стойността
на топлинната енергия “в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който
се отнасят” (чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2008 г.). При това
положение въззиваемите-ответници, по отношение на които се установи
съществуването на задължения за доставянето на топлинна енергия, са изпаднали в
забава за онези задължения, възникнали при действието на общите условия от 2008
г.: задълженията от промеждутъка 01. 05. 2013 г. – 28. 02. 2014 г. Съобразно
данните от експертните заключения по съдебно-техническата експертиза и
съдебно-счетоводната експертиза, изчислявайки обезщетенията чрез лихвен
калкулатор и съобразявайки квотите от собствеността на част от
въззиваемите-ответници, въззивният съд достига до извода, че всеки един от
въззиваемите-ответници Г.А.Л., М.А.Л. и П.А.Л. дължи обезщетение за забава в
размер на по 17 лева и 64 стотинки, докато въззиваемата-ответница Д.Р.П.
дължи обезщетение за забава в размер на 20 лева и 21 стотинки. Що се
отнася до останалите задължения за заплащането на топлинна енергия, възникнали
след 13. 03. 2014 г., за тях се прилагат общите условия на въззивника-ищец от
2014 г. Те предвиждат, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет-страницата на продавача (чл. 33, ал. 1). При това положение, за да
докаже поставянето на въззиваемите-ответници в забава за вземанията за топлинна
енергия при действието на тези общи условия, ищецът трябва да представи
доказателства за публикуването им на интернет-страницата си (например констативни
протоколи), което съставлява уговорено в общите условия отправяне на
своеобразна покана за плащане. Самото изготвяне на фактурите за съответните
задължения би могло да се приеме за индиция за публикуването на месечните
дължими суми на интернет-страницата му, но не е достатъчно за пълното и главно
доказване на поставянето на ответниците в забава. Затова и поради липсата на
други фактически данни според въззивния съд въззивникът-ищец не доказва пълно и
главно поставянето на въззиваемите-ответници в забава по отношение на
вземанията за доставената топлинна енергия, възникнали при действието на общите
условия от 2014 г.
На следващо място, във връзка с исковете за установяването на
съществуването на задължения за заплащането на извършената услуга дялово разпределение,
въззивният съд приема следното. От приложените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че двата обособили се след съдебната делба
самостоятелни обекта се намират в сграда-етажна собственост, етажните
собственици от която са решили да се присъединят към топлопреносната мрежа и са
избрали дяловото разпределение и изравняването на дължимите за отоплителния
сезон суми да се осъществява от третото лице помагач. А от постъпилите от
третото лице помагач доказателства се установява, че през процесния период то
реално е осъществявало услугата дялово разпределенеи спрямо двата самостоятелни
обекта, макар и те да са продължили да бъдат отразявани като един апартамент.
При това положение исковете за установяването на съществуването на юридическите
задължения за заплащането на стойността на така извършената услуга са
основателни спрямо въззиваемите-ответници Г.А.Л., М.А.Л., П.А.Л. и Д.Р.П.. Що
се отнася до техния размер, от приложените към исковата молба доказателства и
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
дължимата общо за двата имота стойност на услугата възлиза на 46 лева и 82
стотинки. Съобразявайки по вече изложените съображения съгласно чл. 162 площите
на двата обособили се самостоятелни обекта, както и квотите от собствеността на
част от въззиваемите-ответници, въззивният съд достига до извода, че всеки един
от въззиваемите-ответници Г.А.Л., М.А.Л. и П.А.Л. дължи стойността на услугата
за дялово разпределение в размер на по 11 лева и 29 стотинки, докато
въззиваемата-ответница Д.Р.П. дължи стойността на услугата за дялово
разпределение в размер на 12 лева и 94 стотинки.
Що се отнася до исковете за установяването на съществуването на
задължения за обезщетения за забава във връзка със заплащането на задълженията
за стойността на услугата за дялово разпределение, въззивният съд приема
следното. Нито общите условия за продажба на топлинна енергия от 2008 г., нито
тези от 2014 г. предвиждат срок за изпълнение на задължението за заплащането на
стойността на услугата дялово разпределение. При това положение следва да
намерят приложение общите постановки на ЗЗД. Според чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора. По настоящото дело няма данни въззивникът-ищец да е
изпращал покани до въззиваемите-ответници за заплащането на задълженията за
стойността на извършената услуга дялово разпределение преди предявяването на
исковете. При това положение те не дължат обезщетение за забава за по-ранен
момент, какъвто претендира въззивникът-ищец. Следователно тези искове са
неоснователни и в крайна сметка правилно са били отхвърлени от първата
инстанция.
След като установи основателността на част от предявените искове и като
определи размерите им, въззивният съд трябва да отчете и данните за извършено
плащане. Изявлението на въззиваемия-ответник М.А.Л., че е заплатил всички
претендирани от въззивника-ищец парични задължения, направено във въззивното
производство, не е подкрепено с каквито и да било нови доказателства.
Единствените данни за осъществено плащане се съдържат в експертното заключение
по съдебно-счетоводната експертиза от първоинстанционното съдебно дирене.
Според установеното от вещото лице “към момента на проверката е платена сума
по главница – 184, 47 лв. и лихва – 36, 55 лв.”. Следователно в полза на
въззивника-ищец е било осъществено плащане на процесните парични задължения в
размер на общо 221 лева и 2 стотинки. Липсват данни в експертното заключение от
кого е било извършено това плащане и за погасяването на чии парични задължения.
Налице е обаче признание от страна на въззивника-ищец, че тези суми са погасили
паричните задължения на въззиваемия-ответник М.А.Л. (л. 81 от делото на
районния съд). В такъв случай съдът следва да приеме, че паричните задължения
на този въззиваем-ответник са били погасени изцяло чрез плащане. Затова
предявените срещу него искове трябва все пак да бъдат отхвърлени.
Сбъдва се вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на евентуалните
възражения за изтекла погасителна давност, които са били своевременно въведени
с отговорите на исковите молби от ответниците Г.А.Л., П.А.Л. и Д.Р.П.. Във връзка с това съдът държи сметка, че и
месечните прогнозни вноски, и дължимите суми за доплащане по общите фактури
след изравняване, и вземанията за стойността на извършената услуга дялово
разпределение представляват периодични вземания, за които се прилага
специалната тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД (предвид
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от
2011 г. на ОСГК на ВКС). Въззивникът-ищец доказва прекъсване на течението на
погасителната давност на основание чл. 116, б. “б” ЗЗД с предявяването на
съответните искове на 04. 09. 2017 г. Това означава, че юридическите
задължения, погасителната давност за които е започнала да тече повече от три
години преди тази дата, са погасени по давност. Независимо дали става въпрос за
задълженията, възникнали при действието на общите условия от 2008 г. (при които
изискуемостта настъпва 30-дневен срок след изтичането на периода за който се
отнасят, и тази дата е началото на течението на погасителната давност) или за
задълженията, възникнали при действието на общите условия от 2014 г. (при които
предвид уговарянето на своеобразна покана за плащане течението на погасителната
давност започва от момента на възникването им съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД),
паричните задължения, станали изискуеми, съответно възникнали през периода 01.
05. 2013 г. – 01. 08. 2014 г., са погасени по давност. Така направените от
въззиваемите-ответници Г.А.Л., П.А.Л. и Д.Р.П. са частично основателни.
Съобразявайки данните от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза и вече обоснования метод за разпределяне на дължимите суми между
двата обособени самостоятелни обекта, въззивният съд приема за установено, че
непогасените по давност задължения за стойността на доставената топлинна
енергия на въззиваемите-ответници Г.А.Л. и П.А.Л. възлизат на по 88 лева и
53 стотинки, а на въззиваемата-ответница Д.Р.П. на 77 лева и 54 стотинки;
обезщетенията за забава в размер на законовата лихва, възникнали за
задълженията при действието на общите условия от 2008 г., са изцяло погасени по
давност; и непогасените по давност задължения за стойността на извършената
услуга дялово разпределение на въззиваемите-ответници Г.А.Л. и П.А.Л. са в
размер на по 14 лева и 8 стотинки, а тези на въззиваемата-ответница Д.Р.П.
са в размер на 8 лева и 99 стотинки, като съответните искове следва да
бъдат уважени с оглед на диспозитивното начало до предявените им размери.
В обобщение, въззивният съд намира, че следва да отмени частично обжалваното решение и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи някои от предявените искове в съответните размери.
Разноски. При този изход на делото
въззивният съд трябва да присъди пропорционално разноските.
В хода на първоинстанционното производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 200 лева (първостепенният съд неправилно е указал и
събрал държавна такса в по-голям размер от 600 лева; надвнесената държавна
такса подлежи на възстановяване от първостепенния съд), депозит за особен
представител в размер на 300 лева, депозити за възнаграждения на вещите лица в
размер на общо 350 лева и юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата
на каквато и да било фактическа и правна сложност на делото следва да бъде
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева. Така
сторените разноски в размер на общо 900 лева. Така сторените разноски трябва да
бъдат разпределени поравно за всеки един от двадесет и четирите обективно и
субективно съединени иска, т.е. по 37 лева и 50 стотинки на иск. От така предявените
искове дванадесет се оказаха частично основателни. Пропорционално на
основателната част на съответните искове тримата ответници Г.А.Л., М.А.Л. и П.А.Л.
трябва да заплатят разноски в размер на по 56 лева и 29 стотинки.
Предвид признанието на ищеца, че М.А.Л. е заплатил всички свои задължения, той
все пак не следва да бъде осъждан да заплаща и съответните разноски.
Ответницата Д.Р.П. трябва да заплати 53 лева и 96 стотинки.
Ответникът Г.А.Л. е сторил разноски за адвокатско възнаграждение,
уговорено и заплатено в брой в размер на 150 лева (л. 125 от делото на районния
съд). Тези разноски следва да се разделят поравно между четирите иска, срещу
които той се е защищавал, т.е. по 37 лева и 50 стотинки на иск. Предвид
неоснователността на два от предявените искове и частичната неоснователност на
трети в негова полза следва да бъде присъдена сумата 93 лева и 79 стотинки. Останалите
ответници не доказват да са сторили разноски в първоинстанционното
производство.
Сбъдва се тогава вътрешнопроцесуалното условие на евентуалното
възражение за прихващане на разноски, направено от ищеца в самия край на
исковата молба (л. 8 от делото на районния съд). При това положение задължението
за разноски на ответника Г.А.Л. се погасява изцяло, а ищецът е длъжен да
заплати в негова полза сумата 37 лева и 50 стотинки.
Във въззивното производство въззивникът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 26 лева и 52 стотинки, разноски за депозит за възнаграждение
на особен представител в размер на 322 лева и 83 стотинки и юрисконсултско
възнаграждение, което предвид липсата на каквато и да било фактическа и правна
сложност на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК въззивният съд определя в
размер на 25 лева. От така сторените разноски в размер на общо 374 лева и 35
стотинки предвид основателната част на въззивната жалба въззиваемите Г.А.Л. и П.А.Л.
трябва да бъдат осъдени да заплатят разноски в размер на по 28 лева и 96
стотинки, а въззиваемата Д.Р.П. – 24 лева и 43 стотинки.
Въззиваемият М.А.Л. е заплатил задълженията си преди края на съдебното дирене в
първоинстанционното производство, поради което не е дал повод за образуването
на въззивното производство и не дължи разноски, както стои положението и с
останалите въззиваеми, спрямо които исковете се оказаха правилно оставени без
уважение като неоснователни.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 20205824, постановено на 23. 09. 2020 г. по гр. дело № 61220 по
описа на Софийския районен съд, 71-ви състав, за 2017 г., в частта, в
която обективно съединените искове на ищеца “Т.С.” ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, срещу ответника Г.А.Л., ЕГН **********, за
заплащането на сумата 176 лева и 66 стотинки, представляваща главница за
доставена в периода от м. 05. 2013 г. до м. 04. 2016 г. топлинна енергия в имот
– АПАРТАМЕНТ (без посочен номер), находящ се в гр. София, ул. “*******, е бил
отхвърлен до размера 88 лева и 53 стотинки, съответно за заплащането на сумата
за дялово разпределение 7 лева и 80 стотинки е бил изцяло отхвърлен, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката ответника Г.А.Л.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати в полза на ищеца “Т.С.” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, сумата 88 лева и 53 стотинки,
представляваща стойността на доставената през периода 01. 05. 2013 г. – 30. 04.
2016 г. топлинна енергия спрямо жилище с площ 60, 10 кв. м., находящо се в град
София, ул. “*******, преди част от апартамент без номер с площ 80, 38 кв. м. и
абонатен номер 015761, ведно със законовата лихва от 04. 09. 2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 140, ал. 1 от Закона за енергетиката ответника Г.А.Л.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати в полза на ищеца “Т.С.” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, сумата 7 лева и 80 стотинки,
представляваща стойността на извършената през периода 01. 06. 2014 г. – 30. 04.
2016 г. услуга дялово разпределение, ведно със законовата лихва от 04. 09. 2017
г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯВА решение № 20205824, постановено на 23. 09. 2020 г. по гр. дело № 61220 по
описа на Софийския районен съд, 71-ви състав, за 2017 г., в частта, в
която обективно съединените искове на ищеца “Т.С.” ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, срещу ответника П.А.Л., ЕГН **********, за
заплащането на сумата 176 лева и 66 стотинки, представляваща главница за
доставена в периода от м. 05. 2013 г. до м. 04. 2016 г. топлинна енергия в имот
– АПАРТАМЕНТ (без посочен номер), находящ се в гр. София, ул. “*******, е бил
отхвърлен до размера 88 лева и 53 стотинки, съответно за заплащането на сумата
за дялово разпределение 7 лева и 80 стотинки е бил изцяло отхвърлен, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката ответника П.А.Л.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати в полза на ищеца “Т.С.” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, сумата 88 лева и 53 стотинки,
представляваща стойността на доставената през периода 01. 05. 2013 г. – 30. 04.
2016 г. топлинна енергия спрямо жилище с площ 60, 10 кв. м., находящо се в град
София, ул. “*******, преди част от апартамент без номер с площ 80, 38 кв. м. и
абонатен номер 015761, ведно със законовата лихва от 04. 09. 2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 140, ал. 1 от Закона за енергетиката ответника П.А.Л.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати в полза на ищеца “Т.С.” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, сумата 7 лева и 80 стотинки,
представляваща стойността на извършената през периода 01. 06. 2014 г. – 30. 04.
2016 г. услуга дялово разпределение, ведно със законовата лихва от 04. 09. 2017
г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯВА решение № 20205824, постановено на 23. 09. 2020 г. по гр. дело № 61220 по
описа на Софийския районен съд, 71-ви състав, за 2017 г., в частта, в
която обективно съединените искове на ищеца “Т.С.” ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, срещу ответницата Д.Р.П., ЕГН **********,
за заплащането на сумата 176 лева и 66 стотинки, представляваща главница за
доставена в периода от м. 05. 2013 г. до м. 04. 2016 г. топлинна енергия в имот
– АПАРТАМЕНТ (без посочен номер), находящ се в гр. София, ул. “*******, е бил
отхвърлен до размера 77 лева и 54 стотинки, съответно за заплащането на сумата
за дялово разпределение 7 лева и 80 стотинки е бил изцяло отхвърлен, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката ответницата Д.Р.П.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати в полза на ищеца “Т.С.” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, сумата 77 лева и 54 стотинки,
представляваща стойността на доставената през периода 01. 05. 2013 г. – 30. 04.
2016 г. топлинна енергия спрямо ателие с площ 22, 21 кв. м., находящо се в град
София, ул. “*******, преди част от апартамент без номер с площ 80, 38 кв. м. и
абонатен номер 015761, ведно със законовата лихва от 04. 09. 2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 140, ал. 1 от Закона за енергетиката ответницата Д.Р.П.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати в полза на ищеца “Т.С.” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, сумата 7 лева и 80 стотинки,
представляваща стойността на извършената през периода 01. 06. 2014 г. – 30. 04.
2016 г. услуга дялово разпределение, ведно със законовата лихва от 04. 09. 2017
г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20205824, постановено на 23. 09. 2020 г. по гр. дело № 61220 по
описа на Софийския районен съд, 71-ви състав, за 2017 г., в останалата част.
ОСЪЖДА въззиваемия-ответник Г.А.Л., ЕГН **********, адрес ***, да заплати в
полза на въззивника-ищец “Т.С.” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, сумата 28 лева и 96 стотинки, представляваща разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА въззиваемия-ответник П.А.Л., ЕГН **********, адрес ***, да заплати в
полза на въззивника-ищец “Т.С.” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, сумата 56 лева и 29 стотинки, представляваща
разноски в първоинстанционното производство, както и сумата 28 лева и 96
стотинки, представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА въззиваемата-ответница Д.Р.П. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати в
полза на въззивника-ищец “Т.С.” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, сумата 53 лева и 96 стотинки , представляваща разноски
в първоинстанционното производство, както и сумата 24 лева и 43 стотинки, представляваща
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА въззивника-ищец “Т.С.” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, да заплати в полза на въззиваемия-ответник Г.А.Л., ЕГН **********,
адрес ***, сумата 37 лева и 50 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
“Термокомплект” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***.
Председател:
Членове: 1. 2.