Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Берковица
27.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание
на 15.01.2020 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА
ГЕОРГИЕВА
При секретаря Нина Андреева и като разгледа докладваното от
съдията Георгиева АНД №358 по описа за 2019г. на БРС, въз основа на
закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод жалбата на С.И.Т. *** и с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 19-0370-000907 от 18.09.2019г.
на Началника на РУ Вършец, с което на основание чл.174, ал.3, предл.първо от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания
– глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца за административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,както и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2
от ЗДП е наложено наказание в размер на 10лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1
от ЗДП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП –наказание в размер на 10лв.
за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от същия.. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на
административно-производствените правила.
В
съдебно заседание, жалбоподателят Т. се
явява лично с упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата от името на доверителя си.
За РУ на МВР - гр.Вършец в съдебно заседание
представител не се явява.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по
закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя,
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.09.2019г., около 05.00 часа, в гр.Вършец на
ул.”Република” срещу дом №51 с посока на
движение бензиностанция „Петрол” органите по КАТ спрели за проверка лек
автомобил „Фолксваген Бора” с рег.№ М 3454ВР, управляван от жалбоподателя С.Т..
На място водачът бил поканен да бъде тестван с техническо средство „Алкотест
Недоволен от така
издаденото наказателно постановление, жалбоподателят С.Т., който е сезирал съда
с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В
жалбата си същият твърди,че не е управлявал
въпросното МПС,което и причината да откаже да бъде изпробван за употреба на
алкохол. В съдебно заседание и в писмено становище процесуалният му
представител излага многобройни възражения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели до ограничаване правото му на
защита. На първо място сочи, че жалбоподателят не е управлявал собственото си
МПС при извършената му проверка, като твърди, че е паркирал автомобила си много
по-рано на посоченото в НП местонарушение в гр.Вършец и е спал в него. Твърди,
че не е представил и исканите документи,тъй като не е имал качеството водач.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, както и след
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените
в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да
бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия
орган. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от
събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителят Д.Д. и свид.Г.П. , присъствал при установяване на нарушението.
Същият в показанията си пред съда заявява, че на процесната дата е бил на
работа с колегата си Г.П. ***, когато получили сигнал за силна музика в района
на хотел „Здравец”.На място установили жалбоподателя С.Т. да спи в автомобила
си при пусната силна музика.Опитали да го събудят,но безуспешно,намалили
музиката и си тръгнали.По-късно се намирали на установъчен пункт при музея и
книжарницата в гр.Вършец.Забелязали автомобила на С.Т. да се движи към изхода
на гр.Вършец по ул.”Република”.Поради съмнение,че лицето е употребило алкохол,настигнали
го и подали стоп палка. Водачът спрял след подадения му сигнал. Поведението
на водача усъмнило проверяващите.Същите извикали дежурен по КАТ-М.Ц..Същият
пристигнал на място и заедно с
актосъставителя Д. поканили Т. да го
тестват за употреба на алкохол. Водачът категорично отказал. Изготвен му бил
талон за медицинско изследване, но същият отказал да го получи.Не представил и
документите си за проверка- СУ на МПС,контролен талон и СРМПС.На водачът бил
съставен акт, от актосъставителя Д.,но Т. отказал да го подпише,както и отказал
да получи препис от него.
Недоказани останаха твърденията на жалбоподателя, че автомобила
му бил паркиран на посоченото в НП местонарушение и там спал в автомобила
си,тъй като бил употребил алкохол е не се чувствал добре. В противовес на това
са показанията на акт.Д., който установява категорично пред съда, че при
първоначалната проверка жалбоподателяд действително е установен да спи в
автомобила си,но впоследствие проверката е извършена ,след като същият е
установен да управлява автомобила. Свидетелят е категоричен ,че по време на
проверката никой от посочените от жалбоподателя свидетели не е присъствал,нито
е минавал на това място.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелите
Християн Иванов,Стефани Томова и Димитър П.. Тези показания остават напълно
изолирани от събраните в хода на производството доказателствен материал. Налице
е индиция за заинтересованост и явно близко познанство между тези свидетели и
жалбоподателя. Свид.Иванов е син на жалбоподателя.Нещо повече, показанията на
свидетелите се различават от житейската логика. Например жалбоподателят Т. ,
след като употребил известно количество алкохол в заведението, в което бил със сина си свид.Х.Иванов останал да спи
в автомобила си, при положение, че свидетелят Иванов навежда доводи за
здравословен проблем на жалбоподателя-същият не се чувствал добре,но въпреки
това синът му го заминал сам.Съдът кредитира показанията им в частта ,с която установяват единствено обстоятелството,че
жалбоподателят действително бил употребил алкохол и останал в автомобила си,в
каквато насока са и твърденията на служителите на РУ гр.Вършец.Двамата
свидетели не са останали при жалбоподателя,поради което не биха могли да
твърдят,че същият впоследствие не е предприел управление на въпросното МПС.Свид.Димитър
П. също потвърждава твърденията на проверяващите за извършена проверка на
жалбоподателя.Свидетелят не е присъствал на място по време на проверката .той
твърди,че мина л покрай автомобила на Т. и видял проверяващите там.Той също
установява факта,посочен в АУАН и НП,че на посоченото място се е намирал
автомобила на жалбоподателя и потвърждава факта,че проверяващите са били там.
В случая е ирелевантно обстоятелството,
жалбоподателят Т. употребил ли е алкохол или не, тъй като той не е наказан за
употреба на алкохол, а за това, че е отказал да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство.
Неоснователни са възраженията за
допуснати нарушения на императивните норми регулиращи
административнонаказателното производство. Акта за установяване на
административното нарушение е изготвен от Д.Д. – длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити лимитирано изброени в
чл.42 от ЗАНН .Актът е предявен жалбоподателя, но не е подписан, тъй като е
отказал, който отказ е оформен съгласно разпоредбите на ЗАНН. Същият в срока по
чл.44 от ЗАНН не е подал възражения по констатациите. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, същото отговаря на изискванията
на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното постановление е мотивирано
и не противоречи в частност на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т6
от ЗАНН. В производството се събраха доказателства в подкрепа на деянията, за
които са наложени административни наказания, в частност участието на
жалбоподателя в тях, тоест налице са съображенията на наказващият орган, поради
които той е приел за несъмнено установено, че е извършено конкретното нарушение
и го е приписал като неправомерни деяния на точно определено лице. Няма
разминавания в имената и други данни, които индивидуализират субекта на
извършената проверка в лицето на жалбоподателя. Неоснователни са възраженията
за недоказаност на деянието.
Нещо повече, съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.2 от ЗДвП „Редовно съставените актове имат доказателствена сина до
установяване на противното”. Жалбоподателят по никакъв начин не доказа доводите
си в процеса.
От анализа на правната норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП
се установява, че за да се ангажира отговорността на водача на МПС е достатъчно
същият да е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, като за ангажиране на отговорността на
водача не се изисква кумулативно същият да не е изпълнил и предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Този извод
следва от граматическото тълкуване на правната норма, в която са формулирани
две хипотези за ангажиране на отговорността на водача – отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство или неизпълнение на предписанието
за медицинско изследване. В конкретната хипотеза жалбоподателят е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол, както и медицинското изследване. При отказ на водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
единствената възможност да не се ангажира отговорността на водача, на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП, е хипотезата при която водачът изпълни предписанието за
медицинско изследване. Не се установява от доказателствата по делото изпълнение
и на медицинското предписание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй
като същият е извършил виновно нарушението и в двете му хипотези, за което е
санкциониран. Този извод на съда се подкрепя от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
По разбиране на съда фактическите обстоятелства
свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно
нарушение и практиката на АС- Монтана по подобен род дела.
Предвид гореизложеното правилно
наказващият орган е санкционирал жалбоподателя за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДП. При определяне размера на наказанието
административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в
чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или
отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и
обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил
съответното наказание.
Що се отнася до наложените на жалбоподателя Т. административни наказания на основание чл.183 ал.1
т.1 ,пр.1,2 от ЗДП и чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от същия, съдът, като взе предвид, че
същите са определени в предвидения от закона фиксиран размер, счита, че
съответстват на характера и степента на обществена опасност на извършеното
нарушение като деяние, и съдействат в максимална степен за постигане целите на
специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира
жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид
гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0370-000907 от 18.09.2019г. на Началника
на РУ Вършец, с което на С.И.Т. *** и с
ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл.174, ал.3,
предл.първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,както и на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДП е наложено наказание в размер на 10лв. за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП
–наказание в размер на 10лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от същия.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: