РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Д.а
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Д. Административно наказателно дело
№ 20241450200169 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 122/05.03.2024 година на
Началника на Зонално жандармерийско управление - М., с което на
нарушителят Д. Х. П. от с. Т., обл. В., е наложено Административно
наказание - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на
чл.6 от ЗБЛД, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с
чл.58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144
от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения Зонално
жандармерийско управление - М., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. П. от с. Т., обл. В.
сумата от 400 /ЧЕТИРИСТОТИН / ЛЕВА, представляваща направени в
съдебното производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение,като ОТХВЪРЛЯ искането над тази сума до 500 лева
1
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Д. Х. П. от с. Т., обл. В., е обжалвал в срок Наказателно постановление
№ 122/05.03.2024 година на Началника на Зонално жандармерийско
управление – М. Жалбоподателят редовно призован не се явява, а се
представлява от адв. К. К. от ВАК. Последният взема становище да бъде
отменено атакуваното наказателно постановление. Визира се, че от
приложените по делото заповеди не е определен кръга лица, които да имат
някакви права, както и че акта е връчен на жалбоподателя под
№122/22.02.2024г., а съставения акт е от 19.02.2024г.На последно място се
визира, че издаденото наказателно постановление е спрямо лицето Ю. Г. Х.,
който няма нищо общо с жалбоподателят Д. Х. П. ,на който е бил съставен
АУАН. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът редовно призован представител не е изпратил, нито пък е
ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: Наказателно постановление
№122/05.03.2024г. на Началника на Зонално жандармерийско управление М.,
АУАН бланков №151622/19.02.2024г.,Заповед №8121з1233/27.09.2022г. на
Министъра на вътрешните работи, Заповед №8121з1988/28.11.2023г. на
Министъра на вътрешните работи, Докладна записка под рег. №6815р-
2405/20.02.2024г., Копие на Наказателно постановление №122/05.03.2024г. на
Началника на ЗЖУ-М., ведно с Разписка от 04.04.2024г. и Договор за правна
защита и съдействие от 24.04.2024г. и Пълномощно от 24.04.2024г.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
2
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.Тук е мястото да
се отбележи, че атакуваното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателя на 04.04.2024г. ,а жалбата е входирана пред ответника на
10.04.2024г. и безспорно е в срок.
Акт за установяване на административно нарушение № 122/22.02.2024
година е съставен на жалбоподателя затова, че на 19.02.2024 година около
11:30 часа на път III-134, разклон за с. К. п. при извършена полицейска
проверка е установено, че лицето не представя български лични документи за
удостоверяване на своята самоличност. С това е прието, че е нарушена
разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД. В акта е вписано, че е извършена справка с
ОДЧ – РУ М. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление, като е наложено административно наказание на
основание чл. 80 т.5 ЗБЛД, не на жалбоподателя, а на лицето Ю. Г. Х.
По делото са разпитани свидетелите Ц. П. и М. И. и двамата работещи
като полицаи в сектор ППД на Район М., които се явяват актосъставител и
свидетел при съставяне на акта. От показанията на свидетелите П. и И. не се
установява никаква фактическа обстановка и същите не подкрепят така
отразеното в акта и в наказателното постановление. И двамата свидетели не
могат да кажат нищо по случая с мотива, че нямат спомени и не могат да
кажат нищо по акта. Посочват, че съставят непрекъснато актове и не могат да
кажат за какво е съставен процесният акт и спрямо кого.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Деянието, чрез което се осъществява състава на посоченото в НП
нарушение е под формата на бездействие, т.е. неизпълнение на нормативно
установено задължение за определено действие. В случая задължението,
регламентирано в чл.6 от ЗБЛД е за удостоверяване на самоличността на
лицето при поискване пред компетентните органи. Съгласно чл.3 ал.1 от
ЗБЛД документите за самоличност удостоверяват самоличността, чрез
съдържащите се в тях данни. Те се явяват и официални документи, издадени
от компетентните органи, с цел идентификация на лицето, съгласно § 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗБЛД. Съгласно чл.3 ал.2 от ЗБЛД
самоличността на българските граждани може да се удостоверява и със
заместващите документи или с други документи по реда и в случаите,
3
определени със закон. От горните разпоредби се прави извод, а именно, че
самоличността на едно лице може да се удостоверява единствено с
документи. Безспорно към момента на извършената проверка жалбоподателя
не е представил документ, удостоверяващ неговата самоличност, като този
извод се базира единствено и само на съставения АУАН, без това
обстоятелства да е установено от разпитаните по делото свидетели. Тежестта
на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал
наказателното постановление, като същият е длъжен да докаже, че е
извършено административно нарушение и че е извършено от определено
лице.
Производството пред РС-М. е образувано по редовна и допустима
жалба против Наказателното постановление № 122/05.03.2024 г. на Началника
на ЗЖУ- М., с което на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични
документи /ЗБЛД/, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 лева.Видно е от
приложения към делото Акт за установяване на административно нарушение
бланков № 151622/19.02.2024 г., че на 19.02.2024 г. около 11:30 часа на път
III-134 разклон за с. К. п., при извършена полицейска проверка,
жалбоподателят не е представил български лични документи, с които да
удостовери самоличността си, с което е нарушил чл. 6 от ЗБЛД.
Въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение Началникът на ЗЖУ - М. е издал Наказателно постановление №
122/05.03.2024 г., с което на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е наложил на Ю.
Г. Х. административно наказание "глоба" в размер на 50. 00 лв., а не на
жалбоподателя Д. Х. П.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна: В АУАН не е отразено обстоятелството
пред кое компетентно длъжностно лице жалбоподателят не е представил
документа си за самоличност. Неотразяването на това обстоятелството е
съществено нарушение, доколкото същото е съществен елемент от
разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД. Единствено при поискване от компетентно
длъжностно лице, определено със закон гражданите са длъжни да
удостоверят самоличността си. Тази слабост отново не е преодоляна с
оспореното НП, в което е отразено, че нарушението е извършено "при
4
полицейска проверка", като дори не е посочено, че документът му е поискан
от компетентното длъжностно лице, което обстоятелство е абсолютно
недопустимо и представлява съществено процесуално нарушение и
самостоятелно основание за отмяна на НП. Като нарушена в АУАН е
посочена разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД. Нарушението на същата се състои в
"неудостоверяване на самоличността при поискване от компетентни
длъжностни лица, определени със закон". Административнонаказателната
отговорност следва да се носи за конкретно нарушение. В настоящия случай
отразените в АУАН и НП обстоятелства не съответстват на диспозицията на
самия чл. 6 от ЗБЛД, който както бе посочено по - горе вменява задължение
на гражданите единствено при поискване от компетентни длъжностни лица,
да удостоверяват самоличността си и то не с конкретни, изисквани от
органите документи за самоличност, а с всички допустими от ЗБЛД такива.
Налице са съществени пороци и в съдържанието на съставения АУАН
и издаденото въз основа на него НП. В разрез с императивните правила на чл.
42, т. т. 3-5 от ЗАНН съставеният АУАН не съдържа никакви данни за
описанието на административното нарушение и на обстоятелствата, при
които е било извършено, както и на законовите разпоредби, които са
нарушени. Актосъставителят е посочил, че става въпрос за това, че
"български лични документи " и е отразил нарушаването на чл. 6 от ЗБЛД.
Буквалното съдържание на чл. 6 от ЗБЛД гласи, че гражданите са длъжни при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност, т. е. разпоредбата въвежда задължение за
гражданите да удостоверят самоличността си, ако това бъде поискано от
компетентни длъжностни лица. Никъде обаче, в съставения АУАН не е
отбелязано, че от жалбоподателя "е поискано да удостовери" самоличността
си с представяне на личната си карта, а това е необходим елемент от
обективната страна на процесното нарушение. Очевидно е противоречието
между фактическото описание на административното нарушение и неговата
правна квалификация, тъй като съдържанието на законовата разпоредба на чл.
6 от ЗБЛД не се покрива с отразеното от актосъставителя фактическо
описание. Посочено е само, че става въпрос за извършвана полицейска
проверка, но полицейската проверка се извършва с различни цели и задачи,
като една от тях е при осъществяване на контрол по редовността на
документите за самоличност и пребиваване в страната, като в АУАН всички
5
тези обстоятелства въобще не са отразени – няма данни за каква полицейска
проверка става въпрос и с каква цел е правена, за да бъде преценено, че е
било необходимо "удостоверяване на самоличността" на лицето и "е
поискано" представянето на документа за самоличност. Налице е съществено
процесуално нарушение на императивните правила на чл. 42, т. 4 и т. 5 от
ЗАНН, изискващи ясно и точно посочване на фактическите и правните
елементи на административнонаказателното обвинение, за да може
наказаното лице да разбере срещу какво обвинение се защитава.
На следващо място, от съдържанието на издаденото НП се
установява, че основанието за налагане на административното наказание е
разпоредбата на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД. Тази разпоредба предвижда налагане на
административно наказание за лице, което не представи български личен
документ при поискване от компетентните длъжностни лица. В същото
време, описанието на нарушението, според административнонаказващия
орган, се изразява в невъзможност да удостовери с документ самоличността,
което очевидно не съответства на правното и фактическо обвинение.
Разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД въвежда общо задължение за гражданите да
удостоверят своята самоличност при поискване от определени от закона
компетентни длъжностни лица, а разпоредбата на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД
предвижда административнонаказателна отговорност за онова лице, което не
представя български личен документ, ако компетентно длъжностно лице
поиска това, като тази санкционна разпоредба няма отношение към
удостоверяване на самоличността с български личен документ и затова няма
как да бъде прилагана в хипотезите на чл. 6 от ЗБЛД. В тази връзка в НП "е
налице несъответствие" между правното основание за налагане на санкцията,
и правната характеристика на твърдяното административно нарушение, което
също засяга правото на защита на наказаното лице, поставило го в
невъзможност да разбере на какво основание се санкционира.Издаденото НП
се явява и необосновано, доколкото наказващият орган твърди, че
жалбоподателя не представя български лични документи. По делото няма
никакви доказателства полицейските органи да са били поставени "в
невъзможност" да установят самоличността на жалбоподателя. И двамата
свидетели, разпитани на съдебното следствие, не дават никакви данни затова
при какви обстоятелства е съставен акта и по отношение на кого.Прави
впечатление, че в акта е отразено, че е направена справка с ОДЧ РУ М., а за
6
да бъде направена такава справка жалбоподателят сам е посочил трите си
имена и ЕГН. Това е видно и от съдържанието на АУАН, където са отразени
пълните данни за самоличността на лицето (трите имена, адреса, ЕГН), които
са напълно достатъчни за неговото индивидуализиране и установяване на
самоличността му. След като жалбоподателят не е представил български
лични документи, полицейските служители са направили служебна справка,
което е довело до получаване на данните от информационната система на
МВР, както е отразено и в самия АУАН. Следователно няма нарушаване на
разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД, защото дори и без представяне на личната
карта самоличността на жалбоподателя е била удостоверена от полицейските
органи, които са го проверявали, със съответните способи. Задължението "да
се удостовери самоличността" по чл. 6 от ЗБЛД гражданинът е изпълнил
очевидно, защото без неговите лични данни полицейските служители не биха
могли да въведат данните в информационните масиви на МВР и да получат
данните от системата, които да ползват и при съставянето на двата
процесуални документа (АУАН и НП), макар, че в настоящия случай
наказателното постановление е издадено спрямо трето лице различно от
жалбоподателя.
Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че макар
нарушението да е отразено в АУАН и наказателното постановление, то
липсва необходимият обем от фактически обстоятелства по неговото
извършване и такива не са могли да бъдат установени и чрез разпита на
свидетелите, от които да може да се направи извод относно тежестта на
конкретното нарушение, както и дали същото не съставлява маловажен
случай, каквито доводи има в настоящия случай. В тази насока не е ясно от
описанието в АУАН и наказателното постановление дали е бил налице
конкретен повод за осъществяване на полицейската проверка на нарушителя,
или се касае до рутинна такава, доколкото, ако проверката е била свързана с
например с установяване на данни за извършено престъпление, или
предотвратяване или разкриване на такова, то затрудняването чрез
непредставяне на документ за самоличност би било нарушение с по-висока
степен на обществена опасност. Освен това, не е ясно и каква е била
причината за описаната невъзможност на нарушителя да представи документ
за самоличност, доколкото тя може да се дължи, както на това, че същият не
носи такъв документ, така и на това, че изобщо не притежава такъв, но и
7
непритежаването на документ за самоличност към конкретен момент също
може да се дължи на различни причини – лицето е загубило личните си
документи, или те са му били отнети в резултат на престъпление, или не е
направило изобщо постъпки за издаване на личен документ, или е направило
такива, но все още документът му не е изготвен и т. н., все обстоятелства,
които имат значение за определяне степента на обществена опасност на
конкретното непредставяне на документи при проверка от полицейски
служител за удостоверяване на самоличност. Ето защо и при липса на такива
обстоятелства в наказателното постановление практически не е възможно да
се извърши контрол за законосъобразност на преценката относно това дали
конкретният случай не разкрива белезите на маловажен и защо на нарушителя
е наложено наказание именно в посочения размер, като се има предвид, че
разпоредбата на чл. 80 предвижда глоби в широк диапазон.Както бе
отбелязано и в по-горните абзаци наказателното постановление е издадено на
жалбоподателя и в същото време е наложено административно наказание на
лице различно от жалбоподателя, което безспорно прави наказателното
постановление незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.
За правна прецизност следва да се отбележи, че наказателното
постановление и акта са издадени от компетентни органи като съобразно
нормата на чл.70 ал.1 от ЗМВР за компетентни органи по смисъла на чл. 6 от
ЗБЛД следва да се приемат полицейските органи. Полицейски органи
съгласно чл.57 ал.1 от ЗМВР са органите на Главна Дирекция „Национална
полиция“, Главна Дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна
Дирекция“ Жандармерия“, специални операции и борба с тероризма Главна
Дирекция „Гранична полиция“, Областните дирекции, Дирекция „Миграция“,
Дирекция „Вътрешна сигурност“, Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ и Звената „Общинска полиция“ които пряко осъществяват
някоя от дейностите по чл. 6 ал.1 т.1 – 3,7 и 8 (оперативно издирвателна,
охранителна, разследване на престъпления, контролна и превантивна). В
подкрепа на изложеното са и приложените по делото Заповед
№8121з1233/27.09.2022г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед
№8121з1988/28.11.2023г. на Министъра на вътрешните работи.
При този изход от спора, основателно се явява и искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото съобразно
уважаването на жалбата. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН указва, че
8
съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал
отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са
направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя в производството пред Районния съд в
размер на 500 лева. Този размер е прекомерен, тъй като по въззивното
производство е проведено само едно заседание . Направеното възражение за
прекомерност от страна на ответника е свързано с измененията на Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения от ДВ бр.45 от
15.05.2020 г. Последните изменения обаче са от 04.11.2022 г. /изм. и доп. ДВ
бр.88 от 04 ноември 2022 г./. Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2 т.1,
вр. чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.88 от 04 ноември 2022 г./, като тук е
мястото да се отбележи, че заплатения адвокатски хонорар е над. минимума,
т.е. при интерес до 1 000 лева, какъвто е настоящия случай, дължимият
адвокатски хонорар е бил в размер на 400 лева, докато видно от приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие уговореното и изплатено
възнаграждение е в размер на 500 лева.В случая делото е протекло в едно
съдебно заседание с явяване на процесуалния представител на жалбоподателя,
като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Искането над
сумата от 400 лева до 500 лева следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с чл.58д
т.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 122/05.03.2024
година на Началника на Зонално жандармерийско управление – М.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
9