Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, III В въззивен състав в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря
Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 6776 по описа на
СГС за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение, постановено на
17.01.2016г. по гр.д. № 5935/2016г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 47 състав, е бил отхвърлен предявеният от ищеца П.В.Х. иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК против Р.В.Х., че ищецът е придобил по давност
ограничено пожизнено вещно право на ползване
върху две стаи от апартамент, находящ се в гр.София, *********, както и
общо ползване със собственика на имота на кухнята, североизточните помещения и
избените помещения.
С решението, ищецът П.В.Х. е осъден
да заплати на ответницата сумата от 500 лева – съдебно – деловодни разноски в
производство пред СРС.
Недоволен от решението е останал
ищецът, който до обжалва с въззивна жалба в срок, чрез процесуалния си
представител адв. Д.К. – САК. Жалбоподателят поддържа, че решението е
неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че
първоинстанционния съд е постановил акта си, като неправилно е приел, липсва
годен обект за упражняване на давностно владение, както и че не е установена
твърдяната от ищеца фактическа власт над процесния обект. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което искът срещу
ответницата да бъде уважен. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Въззиваемата страна Р.В.Х., чрез
адв. М. – САК, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК взема становище по подадената
въззивна жалба. В отговора си твърди, че тя е необоснована, а обжалваното
съдебно решение - правилно, обосновано и законосъобразно. Ето защо молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендират разноските,
сторени пред настоящата инстанция.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
При изпълнение на посочените си
правомощия, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.
Що се касае до служебната проверка на
допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав го намира за
недопустимо по следните съображения:
Предметът на правния спор, който
съдът по смисъла на чл.2 от ГПК е длъжен да разгледа и разреши се определя от
наведените от страните по него факти. За да осигури надлежна процедура, съдът е
който следи за допустимостта на процеса, в това число и допустимостта на
предявения иск. Вещното право на ползване по правния си характер е ограничено
вещно право което включва възможността да се ползва вещта съгласно нейното
предназначение и правото да се ползват добиви от нея, без тя да се променя
съществено. Вещното право на ползване се придобива и пътят на неговата съдебна
защита е аналогичен като правото на собственост. В този смисъл, за да е допустим
един иск за придобиване на вещно право на ползване по давност, той следва да
отговаря на критериите за допустимост на всеки друг вещен иск, на първо място –
следва да сочи годен предмет на защита.
В настоящия случай е предявен иск,
по изложените от ищеца факти, за придобиване по давност на вещно право на
ползване на две стаи от апартамент, находящ се в гр.София, *********, както и
общо ползване със собственика на имота на кухнята, североизточните помещения и
избените помещения.
Както съвсем правилно е посочил в
мотивите си първоинстанционният съд,
процесните помещения не представляват годен обект за упражняване на
самостоятелно владение и не могат да бъдат годен обект на прехварлителна сделка
или придобиване по давност поради това, че не отговарят на изискванията, които
специалният закон поставя – чл.202 и чл.203 от ЗУТ. Въпреки че е установил това
обстоятелство, първоинстанционният съд е разгледал спора по
съществото му, като по този начин се е произнесъл по недопустим иск. Липсата на
годен, самостоятелен предмет на правна защита, се явява абсолютна процесуална
пречка за допустимостта на предявения установителен иск и след като по
изложените по-горе съображения такъв не е налице за ищеца, то предявеният от
него иск е недопустим и образуваното съдебно производство следва да бъде
прекратено.
С оглед
на изложените аргументи и без да се обсъждат доводите по същество във въззивната
жалба решението на СРС, спазвайки задължителните указания
на Тълкувателно решене № 1/2001 ОСГК на ВКС,
а също и Решение № 45 от 20.04.2010г. по т.д. № 516/2009г., ТК, II, Т.О. на ВКС, съдебният акт на първоинстанционния съд
следва да се обезсили като недопустим, а
производството – прекратено на основание чл.270, ал.3 от ГПК.
По
разноските:
С оглед
изхода от спора, право на разноски пред първата и настоящата инстанция има въззиваемата -
ответница, която надлежно е поискала тяхното присъждане. Видно от представения
в открито съдебно заседание договор за правна защита и съдействие, приложен на
л.21 от делото, както и от приложената на л.42 от първоинстанцинното
производство разписка, претендираните от страната разноски се явяват реално
сторени, поради което и следва да й бъдат присъдени.
Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, III В въззивен състав
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло като
недопустимо решение, постановено на
17.01.2016г. по гр.д. № 5935/2016г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 47 състав.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявеният
от ищеца П.В.Х. иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК против Р.В.Х., за
това че ищецът е придобил по давност ограничено пожизнено вещно право на
ползване върху две стаи от апартамент,
находящ се в гр.София, *********, както и общо ползване със собственика на
имота на кухнята, североизточните помещения и избените помещения, като
недопустимо.
ОСЪЖДА П.В.Х., с ЕГН: ***********, да плати
на основание чл.78, ал.4 от ГПК на Р.В.Х., с ЕГН: **********, сумата от 1000
(хиляда) лева, явяваща се разноски, сторени
в производството, от които сумата от 500 лева – пред СРС и сумата от 500
лева – пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: