№ 4542
гр. Варна, 06.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502368 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, действащо чрез адв.Б.С., срещу
определение №494/02.08.2022г., постановено по гр.д. №1/2022г. на РС-Девня, в частта, в
която е осъдено дружеството да заплати на адв.Д.М. сумата от 300лв, представляваща
адв.възнаграждение за адв.представителство на Д. М. З. при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА
в заповедното производство по ч.гр.д.№1057/21г. на РС Девня.
В частната жалба се твърди необоснованост и неправилност на обжалваното
определение. Твърди, че не са били налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, тъй като
ответникът не бил материално затруднено лице, а получавала трудово възнаграждение над
минималната работна заплата за страната. Намира за неправилно определен размера на
адв.възнаграждение в заповедното производство, като процесуалното действие извършено
от проц.представител на ответника било подаване на възражение и се следвало
възнаграждение единствено по реда на чл.6, ал.1, т.5 от Наредбата.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна адв.Д.М. в качеството му на
пълномощник Д. М. З., е постъпил отговор на частната жалба, с който счита същата за
неоснователна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С определение №333/20.05.22г. по гр.д.№1/22г. на РС-Девня е прекратено
1
производството по делото поради оттегляне на иска на осн. чл.232 ГПК. С определение
№494/02.08.2022г., постановено по същото дело, по реда на чл.248 ГПК в полза на адв.Д.М.
е присъдена сумата от 300лв-адв.възнаграждение за процесуално представителство на
отв.Д.З. при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. в заповедното производство.
Безспорно е, че с прекратяване на производството по делото се слага край на
същото, поради което и предвид нормата на чл.81 от ГПК съдът дължи произнасяне по
исканията на страните за присъждане на разноски.
Нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв урежда правото на адвокатско възнаграждение на
адвоката в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, като това
възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
Видно от приложеното ч.гр.д.№1057/2021г. на РС-Девня длъжникът Д. М. З. е
депозирал в срок възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ ООД заповед за изпълнение. Същото е
сторено от упълномощен от него адвокат, като с възражението е представен и договор за
правна защита и съдействие от 23.09.21г., в който изрично е отразено предоставянето на
безплатна помощ от адвоката по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА – за оказване на помощ на
материално затруднено лице.
Като неоснователни се преценяват наведените с частната жалба оплаквания, че
не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, тъй като Д.З. не е материално затруднено
лице. Съгласно закона и създадената непротиворечива практика / така определение
№395/09.07.18г. по ч.т.д.№1314/18г. на ВКС и цитираните в него съдебни актове/, при
произнасяне на съда по отговорността на разноските, последният не може да обсъжда и
проверява дали действително е налице посоченото в договора за правна защита и съдействие
основание за оказване на безплатна правна помощ.
На следващо място съобразявайки изложените по-горе основни положения и
разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, въззивният съд намира искането на длъжника за
присъждане на разноски за заповедното производство за основателно.
От представените с възражението доказателства безспорно се установява, че
същият е сторил разноски във връзка с организиране на защитата си срещу издадената
срещу него заповед за изпълнение чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
Процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник
срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от
09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1
възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се съобрази вида на самото
процесуално действие. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е
подал възражение в утвърдения образец като възражението е бланкетно. Ето защо и с оглед
извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението съдът намира, че по
2
аналогия следва да намерят приложение конкретни случаи, предвидени в чл.6 от Наредба №
1 – възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т.3 – за проучване на
дело с даване на мнение по него и т.5 за изготвяне на други молби. Тези действия на
адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл.414 от
ГПК. Съдът намира, че разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата - за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение
в случая се явява неприложима, доколкото подаването на възражението е само една от
възможностите за защита на длъжника в заповедното производство / като наред с
възражението същият може да подава жалби срещу незабавното изпълнение и срещу
заповедта в частта за разноските, както и искане за спиране на изпълнението/, поради което
и адвокатското възнаграждение за подаване на възражение не може да бъде обусловено от
материалния интерес. Определено по реда на чл.6, т.3 и т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размерът на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 350лв., което надвишава
определеното от първоинст.съд.
Предвид гореизложеното обжалваното определение като правилно следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №494/02.08.2022г., постановено по гр.д.
№1/2022г. на РС-Девня.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3