Р Е Ш Е Н И Е
№ 847
Гр. П., 11.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на девети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01624/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу В.Н.Д.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от сумата от 616,73 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. ***, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на постъпване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 119,73 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 06.12.2017
г., за които суми по ч. гр. дело № 08622/2017 г. по описа на
Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 7036 от 13.12.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – П.“ АД твърди, че между
него и ответника В.Н.Д., в качеството му на потребител – клиент за битови
нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна
енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия в размер на
сумата от 616,73 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът
като потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 119,73 лв. за периода от 08.07.2014 г. до
06.12.2017 г. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответника В.Д. – адв. Р.С. оспорва
исковите претенции по основание и размер с твърдението, че през исковия период
ответникът не е бил потребител на топлинна енергия и между него и ищеца не е
съществувало твърдяното облигационно правоотношение. Поддържа, че е не са представени
доказателства за реалната доставка от „Топлофикация – П.“ АД, респ. консумация
от ответника на топлоенергия на твърдяната от ищеца стойност. Счита за неясен
начина на формиране на процесните суми. Намира, че калкулирането на
задължението на ответника е извършено в нарушение на чл. 13 от Директива
2006/32/ЕО на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги, изискваща в сметките да се включва
единствено реално потребеното и отчетено количество енергия. Оспорва
доказателствената сила на приложеното от ищеца извлечение от сметка. Намира
част от процесните суми – тези с падеж, настъпил преди 13.12.2014 г., за
недължими, тъй като са погасени по давност, считайки за приложим тригодишния
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело № 08622/2017 г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като
съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Както
беше изяснено, с отговора на исковата молба особеният представител на ответника
изрично оспорва предявените искове по основание с твърдението, че Д. не е бил
потребител на топлинна енергия, което обуславя проверката на съда относно
наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване
на процесните вземания.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че по силата на покупко-продажба,
обективирана в договор от 27.08.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот
по реда на НДИ, сключен между Председателя на ИК на ОНС – гр. П. и ответника В.Н.Д.,
последният е закупил и придобил собствеността върху недвижим имот – апартамент ***
находящ се в гр. П., кв. „Т.“ в жилищна сграда – блок ***.
Изяснява
се, че с декларация с вх. № 3983/29.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижим имот ответникът В.Д. *** правото на собственост върху
процесния недвижим имот – апартамент *** находящ се в гр. П., кв. „***посочено
придобивно основание – „покупка“ въз основа на договор от 07.08.1990 г.,
сключен с Общински народен съвет – гр. П.. В декларацията е отразено, че имотът
е в режим на съсобственост между декларатора и трето за процеса лице А.Г. Д..
От
данните, съдържащи се в приетото по делото Удостоверение за сключен граждански
брак /дубликат/ от 29.03.2019 г., издадено от Община П., следва, че ответникът В.Н.Д.
и лицето А.Г. Д. /тогава П./ са сключили граждански брак на ***г.
От
така събраните доказателства следва изводът, че процесният имот е бил придобит
в режим на бездялова съпружеска имуществена общност между ответника В.Д. и съпругата
му А.Д. въз основа на покупката от 27.08.1990 г. – арг. чл. 19, ал. 1 СК /обн., ДВ,
бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./. Този
извод се подкрепя от данните, съдържащи се в депозираната от ответника
декларация по чл. 14 ЗМДТ пред Община П., която има характера на подписан
/което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК,
ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното
обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето,
подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си
част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт,
а именно, че ответникът е собственик на процесното жилище, заедно с третото за
процеса лице, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в
процеса, в случая съответстващо с останалите писмени доказателства – арг. чл.
175 ГПК.
По
делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността
върху имота през 1990 г. ответникът и съпругата му да са се разпоредили с
жилището в полза на трето лице. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 СК отговорността на съпрузите за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството, какъвто характер безспорно има задължението за заплащане
цената на доставена топлинна енергия, е солидарна, при което исковата претенция
на носителя на вземането може да бъде насочена срещу всеки от длъжниците за
цялото вземане – арг. чл. 122, ал. 1 ЗЗД.
Ето
защо, съдът приема, че през процесния период ответникът, като собственик на
имота, е придобил качеството потребител на топлинна енергия и на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с
нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното
количество топлоенергия – арг. клаузата на
чл. 15, ал. 1,
т. 1 от приложимите Общи условия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя
между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два
основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142,
ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост, изчислена като разликата между общото количество топлинна енергия
за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода,
включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от
потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението
по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички
поставени задачи и останало неоспорено от страните. В заключението е отразено,
че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани
на място от ищцовото дружество, както и от фирмата за дялово разпределение като
трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. От
заключението се установява, че монтираното в абонатната станция средство за
търговско измерване – топломер е преминало през необходимите метрологични
проверки, в хода на които е окачествено като съответстващо на одобрения тип.
Отразено е, че през процесния период технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия
топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е
подавана за разпределение само нетната топлоенергия. От заключението се
установява, че през релевантния период в имота на абоната е имало едно работещо
отоплително тяло – „щранг – лира“ в помещението баня, което е без ИРУ, поради
което и за него е начислявана топлинна енергия по максимална оценка – с оглед мощността на
тялото, като изчисленията са съобразени с изискванията на Наредба № 16 за топлоснабдяването
и са отразени в изравнителните сметки. При изслушването си пред съда вещото
лице уточнява, че в главните отчети на ФДР за процесните период и имот е отразено,
че в последния има отоплително тяло в помещението баня – „щранг-лира“.
Изяснява, че този вид отоплителни тела са разположени в поредица от апартаменти
от първи до последен етаж в жилищния блок и преминават най-често именно през
сервизни помещения с определена влажност. Посочва, че щранг – лирата съставлява
тръби, които отдават топлинна енергия, когато в цялата сграда има отопление,
като в конкретния случай няма данни щранг-лирата да е затапена от първи до
последен етаж, доколкото само в такава хипотеза е възможно да не се използва
лирата. В експертизата е отразено, че в останалите помещения – кухня, хол и
стая няма отоплителни тела и за тях не е разпределяна топлинна енергия,
съответно не са начислявани суми. Връзката на имота със сградната инсталация за
битова гореща вода е прекъсната /затапена/, поради което през релевантния
период не е начисляван разход за този компонент и съответно не са начислени и
дължими суми. Начисляван е разход на топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация, пропорционално на обема на отоплявания имот по проект – 159 м3.
Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната услуга
„дялово разпределение“ в общ размер от 13,48 лв. Не е разпределяна топлоенергия
и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в
същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми по
партидата на абоната са в съответствие с методологията, утвърдена от
действащата нормативна уредба. Изяснено е, че системата за дялово разпределение
в СЕС е въведена на основание договор от 18.10.2015 г., както и, че между ФДР и
ищцовото дружество са сключени договори за услугата „дялово разпределение“,
последният – приет като доказателство по делото. При така установените факти,
въз основа на извършения анализ и самостоятелно направените от вещото лице
изчисления експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния
период от 01.05.2014 г. до 31.04.2017 г. е на стойност от 616,73 лв.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на
законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата за
периода от 08.07.2014 г. до 06.12.2017 г. е 119,73 лв., която сума е съобразена
с клаузите на Общите условия на дружеството в частта, регламентираща падежа на
всяко едно от периодичните плащания. Отразено е, че партидата, открита при
„Топлофикация – П.“ АД за процесния имот за абонатен № ********** е на името на
ответника. Ежемесечно – до 10-то число в счетоводството на ищцовото дружество
са отразявани дължимите суми. Няма данни за извършени плащания от ответника на
начислените суми.
От
изложеното съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на
страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., е доставил до имота му топлинна енергия, чиято
обща цена възлиза на сумата от 616,73 лв., чието заплащане в качеството си на
потребител дължи Д..
В
тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на особения представител,
въведени в отговора на исковата молба, относно липсата на основание за
дължимост на процесната сума, обосновани с недоказано реално потребено и
отчетено количество топлинна енергия. От изводите на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза и поясненията, направени от експерта в
съдебното заседание се установи, че процесната сума включва цената на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и определена в
съответствие с отопляемия обем на имота по проект, както и стойността на
топлоенергията, отдадена от отоплителното тяло „щранг-лира“ в помещението баня.
Установи се, че поради липсата на индивидуален разпределител разпределената
топлоенергия от последното е по изчислителен път, като в случая е извършено в
съответствие с отоплителната мощност на тялото и с оглед методологията,
разписана в Наредба № 16 -334 за топлоснабдяването. Ето защо, в случая е налице
реално енергийно потребление от страна на ответника по см. на чл. 13 и сл. от
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г.
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета, чието
корелативно задължение е да заплати неговата стойност. Касае се за топлинна
енергия, отдавана както от всяко друго отоплително тяло, която е постъпила в
имота на ответника. Изложеното прави необосновано твърдението на ответната
страна, че щранг –лирата не е обособено отоплително тяло, обосновано с липсата
на други работещи отоплителни тела и констатираното от вещото лице, че
последните са „затапени“. Същото се опровергава от данните по делото, че по
отчет на ФДР щранг-лирата в имота на Д. е налична и същата представлява
работещо отоплително тяло, още повече, че по делото няма данни същата да е със
статут на „затапена“, в който смисъл са разясненията, дадени от експерта.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба ответната страна въвежда правопогасяващо
възражение с твърдението, че част от вземанията – тези за периода преди
13.12.2014 г. са недължими, като са погасени по давност. Съдът, при анализ на
събраните по делото доказателства, намира тези доводи за основателни, предвид
следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай, вземането в размер на сумата от 616,73 лв., представляващо
главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично
плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната
погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени
в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на
ВКС. Тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането за
законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му и
регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички
акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.12.2017
г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че
погасена по давност е само част от вземането за главница, а именно в размер на
сумата от 64,45 лв., дължима за периода от 01.05.2014 г. до 12.12.2014 г. /три години
преди датата на депозиране на заявлението, определена от съда по реда на чл.
162 ГПК и въз основа на данните, отразени в заключението по СТЕ – стр. 5/.
Останалата част от вземането в размер на сумата от 552,28 лв. за периода от 13.12.2014 г. до
30.04.2017 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и
дължима от ответницата.
Всичко
изложено обуславя извода, че предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
се явява основателен за сумата от 552,28 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 12.12.2014 г., поради което и
в тази част следва да бъде уважен. По отношение на останалата част от вземането
в размер на сумата от 64,45 лв., представляваща главница, дължима за периода от
01.05.2014 г. до12.12.2014 г., исковата претенция е неоснователна – поради
погасяването по давност на вземането, поради което следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство),
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Изясни се, че размерът на
законната лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от
08.07.2014 г. до 06.12.2017 г. възлиза на сумата от 119,73 лв. С оглед
погасяването по давност на вземането за главница в размер на сумата от 64,65
лв. за периода от 01.05.2014 г. до 12.12.2014 г. и на основание чл. 119 ЗЗД
съдът намира, че погасено по давност е и акцесорното вземане за лихва в размер
на сумата от 18,96 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 06.12.2017 г., дължимо
върху тази главница /определена от съда по реда на чл. 162 ГПК и при
съобразяване с данните, отразени в заключението по СИЕ/. Останалата част в
размер на сумата от 100,77 лв. за периода от 08.02.2015 г. до 06.12.2017 г.,
дължима върху главницата за периода от 13.12.2014 г. до 30.04.2017 г. е
непокрита по давност, поради което и дължима от ответниците.
Изложеното
обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т.
2, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 100,77 лв. за периода от 08.02.2015 г. до 06.12.2017 г., дължима
върху главницата за периода от 13.12.2014 г. до 30.04.2017 г. и за тази част
следва да бъде уважен. По отношение на останалата част от вземането в размер на
сумата от 18,96 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2014 г. до 06.12.2017 г., дължима върху главницата
за периода от 01.05.2014 г. до 12.12.2014 г. искът се явява неоснователен поради
погасяването на тази част от вземането по давност, и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част поначало имат и двете страни, както за тези, сторени в
исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 08622/2017
г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
съразмерно с уважената част от предявените искове, следва да бъде присъдена
сумата от 66,51 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 483,27 лв. – платени държавни такси,
депозити за вещите лица, за назначения особен представител и юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на
ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на
ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ответникът не
е претендирал и не е доказал направени разноски /същият се представлява в
процеса от особен представител/, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу В.Н.Д., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В.Н.Д. *** АД
сумата от 552,28 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 13.12.2014
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. *** и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на постъпване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по
ч. гр. дело № 08622/2017 г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед
№ 7036 от 13.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 552,28 лв. до пълния предявен размер от 616,73 лв. или за
сумата от 64,45 лв., представляваща
главница за периода от 01.05.2014 г. до 12.12.2014 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД,
с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу В.Н.Д., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.Н.Д. *** АД
сумата от 100,77 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.02.2015 г. до 06.12.2017 г., дължима
върху главницата за периода от 13.12.2014 г. до 30.04.2017 г., за която сума по
ч. гр. дело № 08622/2017 г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед
№ 7036 от 13.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 100,77 лв. до пълния предявен размер от 119,73 лв. или за
сумата от 18,96 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до
06.12.2017 г.
ОСЪЖДА В.Н.Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино, сумата от 66,51 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 08622/2017 г. по описа на Районен
съд – П., НО и сумата от 483,27 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 08622/2017 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: