№ 155
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20225001000191 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл.от ГПК.
С разпореждане №243/31.01.2022г., постановено по т.д. №719/2021г. по
описа на Окръжен съд П., е оставено без уважение искането на ищеца по
молба вх.№2380/28.01.22г. за ново продължаване на срока, даден му за
отстраняване нередовности на исковата молба, указани му с Разпореждане
№1775/25.11.21г. Върната е исковата молба, поради неотстраняване от ищеца
на указаните му от съда с посоченото разпореждане нейни нередовности в
даения за целта срок, продължаван с Разпореждане №2176/30.12.21г. и
Разпореждане №83/13.01.22г.
Срещу разпореждането за връщане на исковата молба, поради
неотстраняване нередовностите по същата, е постъпила частна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство ЗК „Л.И.“ АД. Счита, че същото
е неправилно, както и че съдът неоснователно е оставил искането за
продължаване на срока за отстраняване на нередовностите по исковата молба.
Изложени са подробни съображения. Иска се отмяна на обжалваното
разпореждане и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Като се запозна с данните по делото, Апелативният съд намира частната
жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, а по
същество - основателна по следните съображения:
1
Обжалваното разпореждане е постановено по реда на чл.63 ал.1 от ГПК
и чл.129 ал.3 от ГПК и има характер на прекратителен акт.
С исковата молба, по която е образувано т.д. №719/2021г. по описа на
Окръжен съд П., е предявен регресен иск по чл.500 от КЗ от ЗК „Л.И.“ АД
срещу А.В.Д.. Съобщението до ответника с приложение – препис от исковата
молба и приложените доказателства, е върнато в цялост с отразяване, че
лицето е търсено на три дати, не е открито на адреса и по сведения на
родственик – живее в чужбина, където е с неизвестен адрес. По повод на така
посоченото отразяване, с разпореждане №1775/25.11.2021г. съдът е дал
указания на ищеца да посочи актуален адрес за призоваване на ответника в
чужбина или да представи доказателства за регистрирания от него в страната
постоянен или настоящ адрес. Във връзка с така дадените указания ищецът е
поискал с молба от 17.12.2021г. съдът да извърши служебна справка за
настоящ и постоянен адрес на ответника или да бъде издадено удостоверение,
по силата на което да се снабди от ГД „ГРАО“ с информация за
регистрирания от ответника постоянен или настоящ адрес. С разпореждане
№2078/20.12.2021г. съдът се е разпоредил на ищеца да бъде издадено
исканото удостоверение. Последвали са двукратно молби по чл.63 от ГПК с
искания за продължаване на срока за представяне на актуален адрес на
ответника. Като уважителни причини в същите е посочено, че към момента не
е получена исканата информация от ГД „ГРАО“. Тези молби са уважени с
Разпореждане №2176/30.12.2021г. и Разпореждане №83/13.01.2022г.
Постъпила е трета молба – вх.№2830/28.01.2022г. с идентично съдържание,
по която окръжният съд се е произнесъл с обжалваното разпореждане.
Съдебният акт, постановен в производството по чл.63 от ГПК не е от
категорията актове, подлежащ на обжалване и на въззивен контрол. Вярно е
посоченото от първоинстанционния съд, че като уважителни причини в двете
последни молби по чл.63 от ГПК се сочат идентични обстоятелства, като
страната не представя доказателства, че съдебното удостоверение, което
съдът му е издал на 20.12.2021г., а ищецът е получил на 07.01.2022г., е
подадено пред съответните органи. Доколкото още в първата молба от
17.12.2021г. ищецът е поискал съдът да извърши служебна справка за
настоящ и постоянен адрес на ответника, би било процесуално съобразно
съдът да извърши такава справка по Националната база данни „Население“ за
2
адресна регистрация; постоянен, настоящ адрес на ответника. Освен това с
частната жалба е представена справка от ГД „ГРАО“, с изходяща дата
31.01.2022г., за постоянен и настоящ адрес на ответника. Видно от същата е
налице идентичност на постоянен е настоящ адрес на ответника и той е този –
посочен с исковата молба, на който адрес е изпратено и върнатото в цялост
съобщение. При това положение са налице процесуалните предпоставки за
процедиране по реда на чл.47 от ГПК. Ето защо и съобразявайки
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, въззивната инстанция намира, че
обжалваното разпореждане, с което е върната исковата молба, се явява
неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №243/31.01.2022г., постановено по т.д.
№719/2021г. по описа на Окръжен съд П., с което е върната исковата молба,
поради неотстраняване от ищеца /ЗК „Л.И.“ АД/ на указаните му от съда
нередовности.
Връща делото на окръжен съд П. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3